Майчина лудост, споко Бамбук ако не изплюе нещо, не е той. Много ми е гнусно А баща му го гони от масата направо (ама той най това и чака).
Онзи ден му дават нашите приятели да си вземе бисквитка Еверест. Той я пробва и казва: " А не е гадно". Те паднаха да се смеят

Маги, забравих да ти отговоря. Ние ходим в къщата на родителите на майката на Ж, те нали са си приятелчета, редовно ни канят. То си е къща за гости де, малко нависоко в града е, но е близо до гората и въздухът е супер. Има механа и барбекю, ние сме доволни. Имаме една друга много любима, ако искаш ще ти праатя линкове.

Сетих се, че не съм писала за мерките на господина след консултацията и за уролога.
Та малко след Великден (на около 5,5 месеца) го водихме на консултация и ваксини и беше 7600 и 70 см, малко над нормата, но доста по-дълъг за възрастта си. На последният преглед (преди 2 дни) беше наддал само 200 гр, което знам, че е нормално като започнем захранване, пък и през нощта разрреди храненията и вече са 2, значи през около 3 часа, не 3-4 като преди. За сметка на това пак е дръпнал на см и вече е 7800 и 73 см.  Главата му е с 1см по-голяма, гърдите не са мръднали, иначе всичко друго е наред.
Та след драмата с уролога първият път, го заведохме при д-р Атанасов в Здравето. Много коректно всичко, веднага влязохме, пуснаха само един родител де и влезе ММ. Лекарят много внимателен, обяснил всичко, въпросната кожичка съвсем леко я дръпнал, бебето плака повече, че беше сънено, забелването почти не го чух да плаче. Та почти сме се били справили (ММ де), само е трябвало малко по-силно дръпване, което ние като родители не смеем да направим. Изписа ни тридерм маз само и с няколко мазания мина леката червенина, сега всичко е наред, но трябва да си го следим и да го забелваме и мием внимателно при всяко къпане. ММ е много смешен като му сменя памперса и го къпе и се занимава с достойнството му се обяснява браво на момчетоооооооо ще ги кормиш кат рибиииииииии Мъжка му работа 
Следващата седмица ще го водим на нефролог, тия дни ще пускаме кръв и урина.
Захранването върви общо взето добре. Мисля, че по-бързо вкарвам нови храни отколкото със сестра му. На почти 7 месеца вече яде: картоф, морков, тиквичка, лук, зелен лук, праз, копър слагам и магданоз по малко, тиква, батат, грах, броколи, спанак, лапад яде вчера и му хареса, заешко, пуешко, пилешко, банан, ябълка, круша, слива, оризова каша, от миналата седмица слагам по 1/4 жълтък и редувам един ден жълтък, един ден месо. ЛЛ казва, че мога вече и кисело мляко да давам, но мисля да почакам още малко с млечните. По-скоро ще вкарвам още нови зеленчуци и плодове и ще увеличавам жълтъка. Може другият месец края да започна с глутена, като се върнем от морето, преди това не искам да вкарвам съвсем нови хранителни групи.  С охота си изяжда около 190 гр на обяд и за СЗ си изяжда всичката каша или плодово пюре. Много рядко се мръщи и плюе, когато не му харесва или е жаден. Вода пие по малко, ма и аз не се сещам да предлагам често  Предпочита храната му да е по-гъста, ако има парченца се мръщи и плаче или плюе.
Напоследък има доста криви дни, дали след гостуването на бабите или просто съвпадение, но иска все на ръце, само като доближа кошарата да го оставя и си отваря очите, ММ вика, че има парктроник  Много рев му дръпва ако реша да го оставя да вляза в банята или да свърша нещо. Братовчедка ми вика, оставяй го на столчето да те вижда, викам той н иска просто да ме вижда, а да е качнат за мен, иска гушкане, ма мама не винаги е в настроение или има време, та понякога си го оставям да реве 
Спирам, другото като се сетя при отчета за 7 месец
Александрина  вече се храни нормално. Е, пак яде само определени неща и когато е в настроение, но я няма тая мъка с безкрайното дъвчене без да преглъща. При нея имам ново старо поле за размисъл. Преди около година или повече дори бях напипала зад дясното ушенце едно като топченце, издутина, твърдо все едно от черепа. Тогава ЛЛ каза, че няма нищо страшно, може би е по рождение така и се успокоих. Скоро обаче пак го  напипах и питах новия ЛЛ. Каза ми, че щом не расте и е твърдо няма страшно, но да го наблюдаваме. Можело да се махне от хирург, но не преди 5-6 годишна възраст поне.
Толкова от нас засега 

Зад ухото на детето имам чувството, че почти всяка майка напипва нещо. Бамбук също има. Както знаеш неговият мозък е обстойно разгледан и то не е нищо.

Фери, добре звучат нещата.Много се радвам за градината и Александрина, аз чакам с нетърпение да пусна Моника, вече нямам сили честно!

За захранването и аз съм така с новите храни.Сега за кратко време каша и две нови неща вкарах, а преди лъжички, пък почивки пък нам си кво.Сега не го мисля толкова.

Не съм писала повече от месец, то при нас се събра цял ферман, но поне ще започна, дано да мога да си избистра мислите. Средата на юни бяхме на нашето черноморие, дълго чакана почивка, първата на Влади . Много време го мислехме дали да доплащаме и да ходим ли изобщо, но се радвам, че отидохме, много добре ни се отрази. Последните години все мъкнем някоя баба или баба  и дядо, сега ни беше супер четиримата. Бебето доста добре понесе пътят, чак накрая се размрънка и го извадих от столчето. Каката си се занимава и пя през целия път, много беше сладка  Правихме 2-3 почивки, не сме бързали, умишлено, пътувахме спокойно. Хотелът ни хареса много, не беше претъпкан, храната беше вкусна, чисто и персоналът любезен. Имаше супер анимация, Мис много се накефи, яко забава беше и в басейна се радваше, имаше и много деца, имаме си и нова приятелка - София също с малко братче. Имаше леки превалявания, но не успяха да ни развалят плажа, беше и доста топло, напук на прогнозите. Влади беше изключително спокоен през цялата почивка, бодър, засмян, беше най-малкият гост в хотела и всички му се лепяха. Отделно и ядеше много, в който и момент да седнехме да се храним и почваше да скандира за храна. Каката се грижеше да има коричка хляб в ръката непрекъснато, та го захранихме ударно с глутен, никакви схеми овес-ръж-ечемик За нея имаше сладолед на корем и различни видове паста всеки ден, пък аз си отядох на риба.
Тази година беше една идея по-смела с водата, но пак влизаше само малко, колкото да си намокри крачетата, основно седеше на плажа. Бебето само му топнахме крачетата във водата, не посмяхме повече, иначе на пясъка яко се кефеше и си ровеше, сума ти пясък изяде.
Дойдохме си почти толкова бели колкото отидохме, но почти не сме се пекли, пък и слънцето не беше силно.
Ох доспа ми се и не се сещам друго за почивката. Утре ще разказвам след нея какви ги надробихме 
Гуте Нахт!

Какви ги надробихте, звучи като ново бебе да е напът
Животните кой ги обгрижваше? Радвам се, че сте прекарали добре. То май спечелиха всички, които се изнесоха по- рано към морето и свариха по- голямо спокойствие и чистота, макар и да беше по- хладно.

Цитат на: svekarva в 09.07.2020 12:54

Какви ги надробихте, звучи като ново бебе да е напът

И аз това си помислих първо 
Добре звучи почивката ви. В Бела Виста ли бяхте? Помня, че на Синеморец беше казала, че ще сте.
Алекс сега ходи ли на градина?

Сакън моля ви!
Алекс не ходи сега, имаха сополи, сега сме при баба, евентуално другата седмица.
Кучето нашите, котката сама си се гледа, бяхме оставили ключ да я видят по някое време.
В Бела Виста бяхме, да, само положителни отзиви мога да дам 
По късно ще се опитам да драсна пак 

Спят дечурлигата, да не повярваш, дано успея да напиша каквото имам и да не ви омръзна 
След почивката си поседяхме няколко дни вкъщи, пооправих малко, извъртях 10 перални и решихме да дойдем за малко при бабите ми в Берковица. Искаше ми се да ги видя, а след това този месец имаме много рожденни дни, трябва и да ги организирам и просто нямаше кога.
След като се прибрахме в петък, в събота бяхме на годишнина на тате и ми беше много зле, леко отпаднало, гърло, веднага ми замига червената лампа за коронка, ама на следващия ден вече бях добре и се успокоих, а нямах и температура. Бебето обаче явно нещо от мен лепна, сополи, после се разкашля, ЛЛ чу хрипове и айде АБ. Леле колко рев ударих, че на няма 8м ще пие АБ, ММ още ми се смее, каката и тя малко сополива, ма се размина само с коларгол и витамин Ц. Бебето след 5 дни АБ беше пушка и в събота тръгнахме спокойни към Берковица.
Междувременно запазих детски клуб за РД на Мис тази година, много го мислех, ама не ми се занимава хич вкъщи, малко в повече ми идва готвенето и чистенето и всичко. А и дворът ни е в ремонт, местим детския кът, ММ лепи камък на къщата и на плочата, слагаме едни оградни пана...абе мазало и ще е малко сложно. Та за нейният РД, почти съм готова, поръчах и украса (Пес Патрул, макар че напоследък ми се обяснява за Елза и Анна), само ще уточна бройката з агостите, за да поръчам храна и торта.
Така в събота, вече при бабите бебето вдигна темп, най-много измерих 38 и така два дена...полудях и до последно се чудех дали да оставаме изобщо тук (ММ се прибра в неделя към Сф да работи и лепи камък). Въпреки че в петък преди да дойдем бяхме на преглед, много ме тормозеше тая темп, но слава Богу в неделя вее беше по-добре и реших все пак да останем както е по план и тази седмица. Да, ама в понеделник се разкашля, без никакви други симптоми. Водих го на преглед, всичко точно и гърди и гърло, явно зъби, от там и темпеатурата, стича му се скрет и го дразни. Днес още си кашля и много ме тормози, ще взема да си купя един стетоскоп да си ги слушам за успокоение  Утре пак ще го мъкна да го преслушат и в понеделник вече при ЛЛ, че само го мисля. Давам калциев глюконат и вит Ц и правя инхалации над тенджера, че не си взехме инхалатора (вече никъде без него!) и се надявам да са просто зъби и да го откашля тоя секрет, че съм на тръни.
Пускам и ще пиша в отделен пост за приключенията с Мис, че няма празно тия дни 

Мис много задобря с тротинетката и не мога да я стигна хич. А бебето с товя зъбоникнене е постоянно кисело и залепено за мен и аз само търча с количката и крещя след нея да внимава за коли и да кара близо до мен, ужас е 
Така в понеделник бяхме при другата ми баба (не тази, при която отсядаме) и решихме като захладня да излезем малко на разходка до центъра. Пак същата ситуация, баба едвам едвам крета до мен, че я болят краката, аз се опитвам да успокоя бебето в количката, Александрина пали напред с тротинетката и само аз се чувам. По едно време съм се навела да дам вода на Влади, буквално за секунди я изпуснах от поглед и гкедам тротинетката зарязана до един стълб, Александрина тръгнала към едно куче да му се порадва. В следващия момент само видях как я захапа за ръката и сърцето ми щеше да спре  Зарязах и бебе и всичко и се затърчах към нея, слава Богу кучето избяга, обаче доста я нахапа. Цялата ѝ ръчичка е нахапана, къса ми се сърцето Не знам от къде събрах сили, мъкнах я ревяща до спешното, бебето и то реве в количката, една съседка добре че ни видя и дойде с нас да пази бебето отвън, то уж спеше, но като излязохме го разнасяше, че пак яко мрън.Отделно много мислех и баба, че много се притесни жената. А, по пътя го и храних, че щеше да опищи света... Та в спешното бяха много отзивчиви, аз знам, че е много важно да се бие веднага тетанус, та ваксинираха я, промиха го и направиха превръзка. Казаха, че не са дълбоки, но са доста и на следващия ден трябва да я види хирург. Прегледаха я и казаха същото, казаха за ваксината за бяс, че е  много тежка и напълно излишна и тетанус е достатъчен. Няма нужда и от АБ (че и това ми казаха в спешното), превързаха я пак и ми казаха всеки ден 2-3 пъти да я мокря директно отгоре, като компреси риванол+спирт. Слава Богу кучето не беше голямо и не са сериозни раните, обаче аз ги виждам като нещо много страшно, за което аз съм виновна, че не успях да опазя малкото ми момиченце 
Имах и период на обвиняване на бебето, че не мога да се погрижа достатъчно адекватно за сестра му заради неговата мрънкавост, после си казах, че съм идиот 
Мис плака много, просто не мога да ви опиша какви мисли ми минаха орез главата и какво си представях...Ваксината за тетанус също доста болезнена, но тя я понесе геройски. Като се прибрахме беше срванително спокойна и заспа, а мен два дена ме боля глава...
Оф събуди се беб...

Оохх Фери, много неща са се струпали... Обвиненията винаги и за всичко май си вървят с майчинството. При 3 души, за които да се грижиш, няма как да е перфектно всичко.Важното е, че си се справила геройски с тази ситуация.Дано  на Александрина бързо зарастнат раните и мине уплахата, ако има такава.

Та тя сравнително бързо се успокои и за мое щастие си се обясняваше и разказваше на всички какво ѝ се е случило още на следващия ден. Вечерта като си лягахме ми каза: Мамо, днес научих, че трябва повече да внимавам с кученцата
Иронията е, че точно предния ден имаше пост в отчетната група във фб за едно юлче, което за.нещастие беше много по зле нахапано и беше в болница и си помислих леле какво ли ѝ е минало през главата на майката...
На следващия ден като отивахме към болницата и видя майка с две малки кученца и пак тръгна към тях, а на мен ми се подкосиха краката. Беше доста по предпазлива де, но все пак...
Не знам дали ние не сме си виновни защото никога не сме я пазили и не сме казвали че са лоши кучетата, винаги обясняваме, че просто трябва да внимава, а тя си е дете и иска да погали и да пипне всяко куче, коте и каквото види. Мъчно ми е много, прави всичко с една ръка и въпреки това се напъва да е самостоятелна и.не дава да ѝ помагам, супер трогателна е!
Утре сме на преглед, стискайте палци.

Кураж, Фери! Дано бързо Александрина се възстанови, а ти се успокоиш!
Айде да не се мерим Бях бременна, Мария така падна пред мен, че от отоци й се затвори едното око. Симеон по време на карантината си спука бузата някъде вкъщи. В рамките на два дни Мария спука глава, Симеон беше с кърлеж... Като има да става някаква глупост, остава само да реагираме адекватно и бързо. А другото го превръщаме във времето в черно чувство за хумор

олеле сърцето ми спря само като четох, милата Александрина и ти! Няма какво да се обвиняваш, то да не е единственото дете което да тича само и да щурее...