Малката е прекрасна То не са рокли, не са шноли и панделки, не са сладки физиономийки
Много ми харесват гирляндите от точки В кутийките /от кръщенето/ какво имаше?
Личи си, че си притеснена на снимките , голяма организация, браво!

Ох, да й изям моцките..  

Страхотттнаааа е Александрина!!! Я определете каква емоция изразява физиономията й на втората снимка? Много ми е сладичка. 

Ех,тази принцеса сладка  само да ми падне ще я изям
Дано мине периода със захласването,аз сънувам кошмари по този повод,още от първия и месец,когато посред нощ се задави и спря да диша няма такъв ужас  ,,,
  Бързо да излизат зъбките и да е супер спокойна и щастлива,че мама да работи ..Много хубаво,че се връщаш на работа,добре ще ти се отрази.И съм сигурна,че колкото и да е сложна схемата ще се справиш   един съвет от работеща мама:  Остави си къщата мръсна,гледай детето и мъжа да са щастливи-това е важното

Многоооо ви целувамммм

Здравейте мили мои  
Около нас е някаква лудница постоянно...непрекъснато нещо се случва, малко се напрягам на моменти, но такъв е животът   Положителното е, че сме живи и здрави, но все по-трудно намирам време да драсна някой ред тук, а дори още не съм тръгнала на работа  
Свекърва, същото ми каза и за сватбените снимки (че съм притеснена), възможно е напрежението около организацията да си личи...дано го преодолея за следващи събития В кутийките има целувки Гирляндите са дело на Скай  
Александрина вече е на година и два месеца   Мислех по-рядко да давам отчет след годинката, но тя все още се развива с бързи темпове и просто трябва да се отбележат
Миналата неделя се върнахме от морето. Беше супер, спокойно, чисто, топло...идилия. от къщата, където бяхме се вижда морето, има голяма веранда и просто сутрин като се размажехме там не ни се тръгваше за плаж, представете си   Александрина се размаза от кеф...имам чувството, че всички хранения ѝ бяха пясък + морска вода Ходехме късно на плаж и седяхме по цял ден, не се прибирахме на обяд, понеже не беше толкова жега. Правехме си хубава сянка, госпожицата си спеше по 2-3 часа, ядеше, ровеше в пясъка и обикаляше, закачена за един пръст, най-често за мен   Та от много борба с водата и пясъка през деня, вечер заспиваше най-късно 10, лесно и спеше почти непробудно. Будеше се само веднъж, между 3-4 часа и беше слънчице, спокойно и усмихнато   Единственото неприятно беше, че малко преди морето вдигна температура, може би от ваксината, или от зъби, или двете...а може и просто някой вирус, но след това текнаха сополи, кашлица...абе пълна програма. Водихме я при пед, редовното - инхалации, промивки, едно сиропче, уж нищо страшно, но вече две седмици си влачим сополи и кашлица   Чисти са ѝ гърдите, но другата седмица ако не се оправи ще ходим да ѝ пуснем изследвания и да видим защо е толкова упорито  
Вече има 6 зъба, най-после изби този отгоре, който я тормозеше и изведнъж се кротна. Може би и затова започна да спи по-спокойно Възползвах се от това затишие и от 5 дена Александрина вече не яде кърма. Последното ѝ сучене беше на 19-ти, значи точно година и два месеца кърмачески стаж навъртях с нея. Напоследък бях започнала да забелязвам, че не ѝ действа като приспивателно, нощно време само вода върши работа или гелче за успокояване на зъбките (Бочко), та си викам айде стига толкова Няма да ви лъжа малко ми е мъчно, май аз по-трудно се разделих с този контакт и това усещане, но Александрина се държи доста прилично- няма истерии, не реве безутешно, от време на време ми дърпа блузата, но аз обяснявам търпеливо, че няма нужда вече от мляко, вече е голяма и да си гушка зайчето   Оказа се, че само в моята глава изглеждаше страшно   Гърдите ми са леко напрегнати, но се облекчавам само с душа и всичко е наред Вечерно време понякога ѝ давам айрян, но по-често си заспива и без мляко, понеже яде късно вечеря. Затворих и още една страница от бебешките навици, носталгично ми е, но пораства момиченцето ни  
Още не ходи сама. Такъв страх я гони   Много е стабилна, понякога прави по една-две крачки между играчките ако не се усети, но като цяло си е бъзла...
Няма много нови думички, по цял ден повтаря всичките вариации на тата, тате, тати и вече осъзнато казва дай вместо ъъъъъ. Казва също айде, много рядко мама и баба. Като види кученце казва бау бау, котките са мау мау, патетата па па . Друго ново е, че дава целувки и се заканва с пръст, имитира ме мен като ѝ правя не така Много обича да си играе с бебето, гушка го, слага му бибата и му пее...просто женско Започна повече да се заиграва с играчките и най-вече с книжки. Когато и да я погледна, тя е седнала, отворила книжка и нещо си говори <3
Напоследък започна да спи по веднъж на ден, но и преди имаше такъв период и после пак започна по два пъти, та още не бих правила заключения. Не бих казала и че има режим, но аз се и отказах да ѝ го налагам
Не се сещам сега за друго, а съм сигурна, че има...ама толкова Тъжно ми е, че след някой и друг ден няма да прекарвам по цял ден вече с нея, а може и вече да я пращаме с приспиване при баба и дядо, затова сега се възползвам още от възможността да си играем, гушкаме и откровено се лигавим  

Лоли, аз и в момента съм на тази философия за къщата, та няма драма  Благодаря все пак 

Малко снимки на Мис

Влюбена съм в тоалетите и опашките ви
Пожелавам ти успешна адаптация обратно на работа!

Миличките ми <3

Ти кога точно се връщаш на работа?

Захласва ли се още?

Радвам се, че заспива лесно вече

Панде, на 16-ти октомври се връщам Иначе за захласването не съм писала, щото не смея да се похваля, но слава Богу май поспря, пък и аз се успокоих и вече го приемам по-философски

Много е хубава Александрина <3 (аз все това ти пиша, ама тръпчинките са ми слабост <3)
Какви тоалети, прически ... да я изядеш 

Пиши как са първите дни на работа, дано да влезеш бързо в новия ритъм!

Влизам набързо да отбележа новината от снощи - Александрина ходи!
На почти година и три месеца, малката бъзла най-после си отпусна сърчицето и започна да ходи уверено Снощи ни бяха на гости приятелско семейство с нейна връстница и тя покрай нея започна малко повече да се отпуска, но редовните плахи няколко крачки и после режим 4х4...и като си тръгнаха започна да върти километраж, ама яко обиколки, все едно цял живот е ходила, а ние с ММ бяхме  Дори не си беше вдигнала ръцете за баланс...направо ни изуми, е така изведнъж  Не си го представяхме така, предвид че същият ден още се водихме за ръчичка Както и да е, имаме си вече крачета 
В петък и събота съм на тийм билдинг (шефът ми се обади, много мило ми стана, че са се сетили за мен), с ММ ще се гледат и в неделя сме планирали проща(ъ?)пулник  
Много ни е емоционално, човечето ни вече ходи и то много уверено, вече няма спасение за косматковците 
Целувкен 

Честити ходещи крачета и тук, да стъпва смело и уверено в живота! 

Радвам се, че ще отидеш на тиймбилдинга, тъкмо ще се разсееш малко, а и ще се настроиш на работна вълна, като видиш колегите си.. ще се приобщиш по-лесно спрямо хората отново

Ето сега започва интересното   Честити ходещи крачета

Честито, маймунката ви стана човече Да е жива и здрава и да стъпва уверено, само хубави пътища да избира!

Честито ви ходещо човече, само напред и на горе да ходи!