Фери, честита ви прелест! Да ви е жива и здрава бебка и много щастие да ви носи 
На теб бързо възстановяване! Дано вече сте се прибрали вкъщи.

Много хубаво име сте избрали 

Открадвам си малко минутки докато госпожицата спи да дам малко ъпдейт
Първо благодаря отново за пожеланията 

Раждането/b]

Вечерта на 18-ти имах малко по-резки и странни болки долу ниско, но ги отдадох на бременността и не им се замислих изобщо  През нощта започнаха пак болки, но чак към 5 часа ме осени просветлението, че може да са контракции, засякох ги през колко време са - 10 минути и събудих ММ. Той ме пита сигурна ли си...викам ми май да, не знам...за първи път ми е  Звъннах на лекарката, тя каза да отидем в болницата в спешния кабинет да ме прегледат и колегите ще ѝ звъннат ако има нужда да идва. Влязох в банята да се освежа малко, ММ вече тъпчеше нервно и беше решил, че трябва веднага да се тръгва! Махнах си лака, че тамън предния ден си бях правила и маникюр и педикюр и тръгнахме 
Прегледаха ме, имах 2-3 см разкритие, попълних документите и ме приеха, това вече към 7 часа...прегледът за разкритие беше болезнен, но доста търпим, лекарят и акушерката, които ме прегледаха бяха много любезни и внимателни. Качиха ме в предродилна и се започнаха запис на тонове и прегледи, през това време вече и моята лекарка беше пристигнала и тя си ме следеше. Направиха ми всички процедури и към 12:30 часа ме вкараха в родилна зала с около 4 см разкритие. Спукаха ми водите, понеже не течаха достатъчно силно, за да не се мъча, док каза, че са бистри. Доста добре ми понасяха контракциите, боляха, но се търпяха доста...към 3 часа имах 5-6, питаха ме искам ли епидурална, реших да не се правя на герой, а и док така ме посъветва, сложиха ми я, после и окситоцин и разни други, които вече не помня, но много ми помогнаха за последните сантиметри разкритие и доста добре понасях контракциите. През цялото това време се разхождах, защото това също доста облекчаваше нещата Не помня вече колко часа е било, но екшънът започна като стигнах пълно разкритие и започнаха напъните...Преди това в съседната родилна зала едно момиче роди точно с 4 напъна и това ме успокои доста, ноооо при мен уви не се случиха толкова лесно и бързо нещата  Започна се голямото напъване, включиха се целия екип да помагат, съветват и да облекчат нещата...А на мен ми идваше да напъвам с всичко други, но не и с корема  Толкова съм се напрегнала, че на другия ден имах мускулна треска на цялото тяло, включително и на врата, а ръцете още ме болят  Помня също, че по едно време си мислех...офффф! Дали нямаше да е по-добре просто да ме резнат  Цял ден ен бях яла, вода почти никаква и нямах никакви сили да напъвам вече, пък и си мислех, че никога няма да дойде последния напън 
Наистина обаче екипът се включи много активно (то това им е и работата де) и в 18:50 на бял сват дой де нашата прекрасна дъщеря с размери 3400, 49 см, зрялост 40 ГС, по скалата на Апгар 8-9, въпреки, че заслужавала 7 заради трудното раждане 
След това вече не усещах нищо...нито плацентата, нито шиенето...нищо. Веднага я облякоха и ми я дадоха върху мен да си лежи и забравих за всичко...целия изминал ден нямаше значение, не знам, трудно ми е да опиша усещането  Единственото, което исках е да се обадя на ММ (през цялото време телефонът ми беше при мен и той беше в течение на случващото се докато не започна същинското раждане) 
Ами...това е общо взето...не беше лесно, но резултатът е налице и е прекрасен 

От вчера сме си вкъщи и се адаптираме, като намеря време ще разказвам Хубаво ни е! Целувки 

Фери, поизмъчила си се, но пък всимкъ вече е зад гърба ти.
Когато имаш време с интерес ще чета за първите ви дни тримата вкъща. А тм е имал най-хубавия подарък за рд- да се приберете вкъщи трима.

Добре, че се обади Като за първо раждане, всичко е с нормална продължителност. Кофти е, че имаш шевове, ама дано не ти причиняват неудобство вече.
Сигурно и с кърменето се справяте добре, остава да расте, да спи и да ака госпожицата

Звучи като доста добре минало, с времето ще го осъсзнаеш че не е било чак толкова страшно било. Пожелавам ти лесна адаптация вкъщи!

Няма много активност, ама бебето спи  упорито и ми е много странно че така бързо ни се завъртя ежедневието около нея, че като се успи по-дълго и имам чувството, че имаме цялото свободно време на света  

На следващия ден ме болеше всичко...имах мускулна треска дори на врата, трудно сядах, но ми беше все тая. Бебето ми го носеха в 6 сутринта за 1 час, после пак в 10 за толкова и после от 1 до 8 бяха при нас, след това в 10 вечерта и през нощта си спяха в неонатологията, което ми се отразяваше доста добре, гледах докато не беше при мен да спя. Минаха над 20 човека да ни видят, защото бях в самостоятелна стая и можеше по всяко време да идват гости, та хич не ни беше скучно. ММ си беше по цял ден при нас, много ми е миличък как ѝ се радва и ѝ говори и ни обгрижва  
В болницата да ви кажа не се чувствах особено информирана, за всичко трябваше да разпитвам, никой не се поинтересува за кърменето как и дали се справям...Стаята беше ОК (имаше какво да се желае за ВИП), чистеха непрекъснато и ми сменяха чаршафи, нощници и тн, имаше много мили санитарки и акушерки, но имаше и от другия вид...
На втория ден вече очаквах да ми кажат, че в петък ни изписват, но по някое време дойдоха да ми направят тест за поносимост към антибиотик, защото съм имала завишени нива на ЦРП, някаква инфекция   Казаха поне още 3 дена докато ми трае лечението с антибиотика   Толкова се бях настроила да се приберем на следващия ден и ми стана супер криво...излязох за малко с ММ и засякох лекарката, тя ми вика, спокойно ако бебето е добре, може да те пусна да си го пиеш вкъщи през устата. То реално не ме и наблюдаваха особено, сутрин минаваха на визитация и като идваха да ми вливат антибиотика, та нямаше особен смисъл да вися там и да им плащам по 70 лв на нощувка   Каза ми като минат на визитация в петък и ми кажат как е бебето, да ѝ звънна. Минаха на визитация, един доста неразговорлив лекар, който директно ми се тросна как нямало кой да ме изпише днес с тоя антибиотик   Като слязох за информация за бебето пък ми викат ама вие сте изписани, бебето е добре, има си всички ваксини и съвсем ме объркаха   Звъннах на док, тя ми поиска само номера на бебето и вика след малко ще се видим
Каза ми, че ми изписва антибиотика да си го пия през устата и в понеделник ме иска на преглед  
Изписаха ни в 4 часа, тогава успяхме да се спретнем, пъпчето ни беше паднало малко преди да ни изпишат и не го мисля и него. Изписаха ни 3230, а мен така и не ме премериха, вкъщи нямаме кантар, та не знам и колко кг съм...утре на прегледа ще видя.

Качвам малко снимки





ММ ѝ прави фотосесии и хваща много смешни физиономии






Снимки от изписването нямам, че снимаха всички други и чакам да ми изппратят. Бях си предвидила една рокля, уж по-широка, амаааааааа не успях да я закопчая на бюста  Добре, че кумата предния ден си беше забравила жилетката при мен, та я метнах нея, да не се вея по сутиен отстрани 

Като току- що излюпено пиленце е Ама всичко си има, и коса и дълги мигли

Фери, прекрасни сте.

Раждането наистина си е минало като за първо  раждане, като по учебник.
За времето си много права, имаш чувството,че имаш много, много време.

Сега кърмите ли се?Ти как си?

Малката е страхотна, с роклята ли я изписахте?
Таткото е много щастлив и добре се справя.

През ноща спи ли?

Напоследък имам чувството, че всяко второ бебе или майка след раждането са с някаква инфекция.Незнам вече дали не си правят разни работи в болниците.

Хихих Свекс, ми тя си е новоизлюпено пиленце Сега си говорихме с мама, че миналата седмица по това време пак така си седяхме и си говорехме, ама бях с корем (не че сега нямам хаха), а тази вече сме с 1 човече повече  Някак си като сън ми мина седмицата, чак не ми се вярва...и другото смешно, тамън си изпратихме майстора в понеделник и вторник хайде в болницата 

Марта, не знам за инфекциите, четох, че е нормално като има разкъсвания и раждането е било сравнително трудно...доволна съм, че тя е добре (бтв в болницата повечето бебчета като слизах на отчет и слушах тези преди мен, почти всички бяха на антибиотик по някаква причина... ), пък аз ще си пия антибиотика 
Не, не я изписахме с роклята, че ми се видя бая голяма и май ще я ползваме за 40 дни. Изписахме я по боди с дълъг ръкав, шапката ѝ сложихме и обувките от комплекта и я увихме в пеленка

Забравих да спомена, а мисля, че е важно, че родих с помощта на екипа на д-р Гагова, акушерка Жени Коричкова (много я хвалеха като търсех инфо, има защо! ) анестезиологът и още двама не ги знам, но това са хората, от които съм най-доволна от престоя ми в болницата  Огромно благодаря! 

Някой беше питал дали ММ ще присъства, ами чудихме се до последно, но така и не се решихме, и по-добре, защото много се проточи всичко и щеше доста да се шашне милият  +250 лв не ни бяха излишни 

Първи дни вкъщи:

Първата вечер като се прибрахме си имахме и рожденник, така че се бяхме събрали доста хора, тя беше много спокойна, разглеждаше, радваха ѝ се, таткото беше на върха на щастието, подариха му тениска със знака на Супермен и надпис Superdaddy  Нашите останаха вкъщи за подкрепа първата нощ, пък и да се радват на внучката. През нощта се буди на 3-4 часа, хапва и пак си заспива, ако няма и памперс за смяна. Една голяма хвалба и благодарност за ММ, който е много активен, буди се заедно с мен като трябва да я храня, помага ми, цеди ме след това, изварява помпата ако трябва, изобщо златен ми е  Снощи я къпахме за първи път, мама остана да ни помогне, пъпчето ѝ падна още в болницата (нз дали казах вече), та и с него нямаме драми. Имаше малко рев, че беше гладна, ама следващия път може и да е по-спокойна

Кърмене

Още в болницата си засука. Едната санитарка беше много мила да ми даде насоки и да ме подтикне да я слагам на гърда, понеже върпреки всичко изчетено ми беше изветрял мозъкът и си мислех, че е още рано  Имахме доста драми с дясната гърда...хич не искаше на нея, може би ѝ е било по-трудно, ако не е била добре отпушена, но вчера я натиснахме и вече се храни и от двете. Два дена са ми много напрегнати гърдите, чакам да се регулира малко кърмата, че понякога имам чувството, че ще експлодирам. Водя си тефтер кога се е хранила и кога сме сменяли памперс...през деня си прави понякога доста дълги паузи (като сега, вече над 4 часа спи) и ѝ се чудя дали няма да си обърка режима много  Леля ми ми донесе електронна везна, която мери през 5 грама, за да я следя колко е изяла, ей много полезно нещо! Мерим я преди и след ядене (ако не е през нощта и не ми се спи много) и яде по около 60-80 грама, понякога и малко повече, но я държа на гърда докато сама пусне ( и затова се чудя малко, защото някъде четох само 10 минути на гърда  ), но така я усещам, пък и виждам, че сама си хапва колкото ѝ трябва. Давам на хранене и от двете и после ги цедя. За облекчение си правя топли душове 2-3 пъти на ден и ги цедя под душа до колкото мога и 1-2 пъти ги налагам със зелеви листа. Днес ги усещам малко по-добре от вчера...След кърмене се мия и седя малко на въздух да ми се успокоят зърната и ги мажа с крем (ползвам все още мострички, сега привърших една на пурелан, доволна съм), малко на лявата (която я ползвахме повече в началото) ме понаболва, но общо взето са добре. Боли ме само докато засуче, после е ОК. Ако ѝ е пълен памперса няма никакъв шанс да яде и е малко фън да я преобуваме ревяща 

Аз съм добре, малко шевовете ме смущават от време на време, но вече минават и те. Като изключим напрежението в гърдите съм ОК. Като кърмя усещам как ми се наместват матката и др органи, много ми е странно, но явно наистина има взаимовръзка.

Другата седмица ще си запиша час да дойде педиатър да я прегледа и да го разпитам за всичко и ще ги накарам да видят дали правилно я слагам на гърда и като цяло добре ли съм се ориентирала в кърменето.

Още веднъж честита радост, Фери, не искам да звуча като някоя назидателна лелка, но ти защо всъщност се цедиш? Ако малката си хапва достатъчно и след нейното ядене не чувстваш напрегнати гърдите, за какво ти е да цедиш като така всъщност стимулираш още повече производството и на следващото хранене ще имаш още повече кърма и още по-напрегнати гърди? А и си е занимавка...Напрежението ще изчезне до 2-3 дни ако не стимулираш допълнително, иначе може и хиперлактация да докараш.

Фери, аз никога не съм я държала по 10 минути на гърда, държах я докато пусне.!0 минути за мен са малко за новородено, и според мен това е начина да е гладна и да се откажеш от кърменето.Моника е седяла и по 40 минути на гърда.

Прекрасни сте и тримата 

Звучиш много добре! Браво за кърменето!

Само една забележка, педиатър трябва да дойде до 48 часа от изписването, така че не отлагай за другата седмица а извикай веднага. Посещението е изключително полезно за теб и бебка, поне за мен беше страшно много от полза. Има си причина да идват толкова скоро.  

Фери, много сте сладички.. Да си кажа, че е одрала кожата на тате 

Дрийм, ами така съм чела на повечето места, че първите дни трябва да се цедя, точно за облекчение, макар че особено лявата продължава да си е доста напрегната 
Булче, ами обадих се, очаквам ги утре или в сряда да дойдат...леко ми беше сложно първите два дни, но се надявам да не съм изпуснала съвсем сроковете

Хихи аз още не мога да я определя на кой прилича, ма баща ѝ определено няма толкова сладки бузи 

Сутринта бях на преглед и я оставихме на едната баба да я гледа, няма драма, спала си е, после ѝ е дала шишето (че се забавихме и нямаше как) и като се прибрахме ни чакаше будна 

Фери, добре дошли вкъщи! Толкова е сладичка тази малка пуканка <3
В началото е нормално да спи по толкова дълго, аз лично не будех Бубет, докато не разбрахме, че не наддава достатъчно и тогава смених тактиката.
Въпреки, че навсякъде пише 10 мин на гърда, все пак всяко бебенце е различно и в началото е трудно да се каже колко изсуква (ти имаш везна, която помага, но не й ставай роб). Моята госпожица до 6-тия си месец сучеше над час всеки път (понякога и по два часа). Изцеждай ако има напрежение в гърдите след сукане (и замразявай). Следвай собствения си инстинкт, той е по-силен и сигурен от всички книги.
Ти как си? Как мина прегледът?
Да го нацелуваш това малкичко бонбонче <3