Гутен Таг

От вчера сме си вкъщи, с препоръка да си почивам повече, че има още да расте беб. Честно казано ми дойде малко като гръм от ясно небе всичко. Изобщо не съм предполагала, че ще му треперя толкова на бебе номер 2 и то баш накрая. Може би най-ппосле ми светна червената лампичка, че не съм безсмъртна и не е ОК да свърша всичката работа на света. Провали ни се женксия уикенд, ма май по-добре така стана, че ако бяхме отишли яко щяхме да се шашнем
Беб продължава да си върви малко по-напред, но в никакъв случай не достатъчно, че да излиза преди 9 месец. Около 2400 го измериха, в четвъртък ще се виждам и с двете АГ и ще го мерим пак да видим какви ги върши. Всичко му е в норма, не се е смъкнал, шийката ми е запазена, просто явно съм се претоварила.
Каката си обикаля покрай мен, малко ще я предозираме с детски, но изисква прекалено много енергия да я забавлявам...Малко ми е тъпо за нея, че отсега не мога да ѝ обръщам достатъчно внимание

Иначе е добро дете, не ме напряга с нищо, играе си, влачи ми книжки да ѝ чета, да рисуваме, не мога да се оплача.
Бяхме планирали тази седмица вече да е на градина, ма още влачи сопол, направо нз от къде го лепна. Трябва да ѝ повтаряме изследванията и чак тогава

Иначе новата учителка в ДГ ни праща непрекъснато лайв снимки какво правят и изглежда като да се забавляват доста. Вчера понеделнишки са имали много гъста програма - приложни изкуства, футбол, балет и английски...малко ми се стори прекалено, но май на тях им харесва. Ние не сме я записвали на футбол, ма като гледам всички ходят

Иначе в болницата беше много добре всичко. Направо съм изумена колко беше спокойно, имаше момичета, които раждат, но лекарите бяха супер стегнати, спокойни и нямаше излишно напрежение. Много бяха отзивчиви и мили всички, обясняваха, непрекъснато следяха бебетата дали са ОК, бе като изключим, че бях в болница, другото не го усетих.
Едно момиче го приеха по спешност 25-6 седмица някъде, още в 6 месец, бебето се роди 560 грама

До колкото разбрах е в кувьоз и до колкото е възможно е добре, но още ми е в главата

Дано се пребори.
Поняякога вечер имам киселини, ма не са нещо страшно.
Ще чакам да дойде 15-ти поне да започна да пера и гладя, че още всичко чака...
ММ се е барикадирал и той вкъщи и само ме следи кви ги върша, яко се е взел насериозно с неговия син
