Фери, и нашия татко много я лигави, но е мъж и това е различното.Не знам защо ама аз крещя повече и я наказвам в пъти повече, но тя е по-сърцераздирателна пред мен, не пред него  Ако искаш в началото ходете всички дружно, после ще се нагласите.

Звяр ревеше много с мен, в момента в който мм започна да го води и от раз спря. Ама вижте как що, сега няма как да прецените

Бамбук за всичко се лигави повече, ако сме двамата с баща му. По-отделно е много по-изпълнителен и съдействащ.
Успех и дано не се разболява!

Бе тя май на баща ѝ се глези повече...женско  Ама сигурно ще я водим двамата първата седмица, после няма и как де Благодаря 

Много телеграфно:
- По-добре да я води само един родител поне в началото;
- Бибите по принцип не ги дават в яслите именно защото няма да могат да оправят коя на кого е. Мария заспиваше с биберон, но от първия ден на ясла я бяха научили, че там не се заспива така. Смяна на обстановка, хора и ред Съответно детето се приучава към новото.
- За захласването - говори, ама много говори на сестрите!
Не се притеснявай. Гушкат ги, защото иначе другите деца започват да реват от солидарност. Никой не обича детски рев. При свекърва ми имат правила, че не ги взимат в скута, а сядат до детето и така го гушкат. Явно има някакво значение.
Повярвай ми, по-добре детето да реве, а не да трупа всичко вътре. При Мария чувствата избиваха в последствие със страшна сила!

Фери, и според моя опит е по-добре да е един и то този, който ще удържи граници.Обикновено на майката сърцето почва да се къса, тя да реве или да гушка и детето вижда, че има изход от ситуацията. Бащите са малко по-делови. Когато са двама пък детето има на кого да се оплаче, ако не става на неговата и по-лесно някой се пречупва и поддава, а и повлича и другата половинка. По принцип в този процес е важно да разбере, че там е мястото и това е времето, в което тя трябва да се намира независимо дали реве, пробва различни техники да задържи изпращащия, да избегне ситуация, която й е неприятна. Ние давахме доста дълго време за раздяла, докато новото дете свикне, но като цяло родителят трябваше да остане пасивен и с всички средства да насочва навътре към групата. Тоест да, тук съм, но не мога да играя с теб, не влизам в това пространство, то е само за теб и децата, в същото време моята работа беше пък да съм активна и да привличам, да играя с тях, за да може да изградим доверителна връзка. Значи не само мама и тати могат да откликнат на моите нужди и желания и тук с мама или тати няма играчки и игри, а вътре при децата е забавно. Описвам ти вътрешния процес, за да е нещо по-осъзнато. Ние давахме в предварителна среща всички тези инструкции и пак имаше моменти, в които някой ме издържаше и връщаше процеса в началото. Не е лесно да не трябва да обръщаш внимание на собственото си дете, но веднъж започне ли този процес да се случва всички са все по-доволни и спокойни с всеки изминал ден. Съвсем не е задължително пък раздялата да е трудна, има деца, които минават изключително плавно през този етап и ви желая и вашето да е от тях.  

ПП: Али се е включила. Да, на новото място много по-лесно се свиква с правилата и наистина деца не се гушкат от възпитатели като свои (като бебета), за да разберат авторитета. :Аз ти давам подкрепа и съм до теб, но не съм майка ти"- това е логиката на такъв тип гушкане.

Ми аз напоследък също гледам да клекна до нея и да я гушкам, за да не се налага да ми виси по ръцете, та гушкам я и обяснявам, ето, гушнати сме, мама е до теб, просто няма нужда да те разнася  Не знам дали това ще помогне де в случая.
Мерси много за изчерпателния отговор, Рони 
Али, объркана съм за бибата, защото като ходихме ми казаха, че понякога дават ако детето е свикнало много с нея, но нашият случай не е такъв, та изобщо мисля и да не нося.

Фери, желая ви успех с адаптацията- дано е бърза и лесна и за двете ви!
А вие /който я води/ ще остава ли с нея за по малко или не се допускат родители вътре? Аз понеже от сега съм се зачудила как ще се адаптира някой ден дребния и в коопа минказаха, че първо седиш с детето, после му казваш че ще излезеш, но ще се върнеш след малко, после след повече време и ака то детето е готово. Обясниха ми, че обикновено 2-3седмици са нужни за адаптация, но имало някой още на 2я ден оставали, а други деца и след месец не били готови, та индивидуално подхождали според нуждите.

Не са ни казвали, че трябва някой да седи с нея...ама то тя ще е до обяд първата седмица, та ако седим с нея ще си е направо все едно ходим в детско клубче, а искам да прави разликата. После ще е следобяд и ще ядат-спят-ядат-играят и я взимам, та не виждам смисъл от оставане следобеда. Честно казано не съм питала, но може би допускат, просто според мен е по-възможно по този начин да се обърка детето и затова не съм го мислила като вариант

Аз не съм искала да седя с нея, а и в яслата в която ходеше нямаше такава практика.Тя си прави разликата, че мен ме няма, там е друго място с други хора и деца.Не исках да се обърква.Не знам дали съм била права, но свикна в пъти по-бързо от някои други деца.Веднъж съм оставал с нея(събирах пари) и нямаше такова лигавене и не слушане!Отделно другите деца плачат ако друг родител седи там, а техния го няма.

Маги, при вас е друго- тя е свикнала да ходи, познавала е обстановката и обкръжението. В случая става дума да останеш отстрани пасивно /не да влезеш и да си играеш с детето/, просто да не се чувства изоставено, докато започне да се доверява на учителя.
Това което му обясниха е, че оставаш там, но по-дистанцирано, ако дойде при теб го насочваш да помоли за помощ от учителя. След ден-два, обясняваш че ще излезеш докато примерно си изядат закуската и се връщаш, на другия ден увеличаваш времето и така постепенно се отделяш, докато детето е готово да прекара там цял ден. Иначе в началото също ходят по половин ден само и когато е готово да спи там тогава остава за цял. Казаха ми, че докато детето е в адаптация за него се грижи само 1 учителка, която е почти непрекъснато с него, за да спечели доверието му.
Предполагам и при вас ще ги има повечето неща, поне и други учителки от частни детски са ми ги споделяли.

Това, което обяснява Рат, се практикува в частните (вкл тази, в която аз работех, в която се отработва именно етапа на разделяне и привикване към нова среда и нейните правила)  и в момента е установеният ефективен метод за ненасилствена и лека раздяла между майка и дете. Цели се плавен преход между едната среда и другата, детето само да се убеди, че там му е мястото и само да каже чао на майка си. Много по-бавен път е, но наистина се смъква тревожността у децата. В държавните не знам някъде да го позволяват, а и не всички частни изповядват една философия

В яслата, в която ние сме избрали (частна), планът е да я водя сутрин и/или следобед за по 2-3ч, докато децата играят на двора, за да се запознае с децата и с учителката и да изгради доверие и чак втората седмица да остане там за цял ден. Дано няма проблеми с плач и болести, стискам палци и на вас :-)

Открадвам си малко време да драсна няколко реда

Александрина става все по-осъзнато човече, много ми е удобно така Мога да я питам всичко, не че водим задълбочени разговори, но отговаря с Да и Не (по-често с НЕ и то твърдо и непоколебимо) и общо взето се разбираме. Започнаха да зачестяват тръшканията и изтръпвам всеки път да не се захласне   Ама пубертет, кво да се прави  
Тръгнали са зъби 13 и 14, виждат се, белеят се, но още я тормозят и не са се показали. Не спи спокойно и вече не е онова всичко-ядящо бебе, но горе долу си се храни добре. Най на мода напоследък са краставици  
Хич не ще да кара колело или каквото и да е, предпочита да ни виси на ръцете или врата. Още се хваща в раничката, та май ще я преоткрием, но то и не ходим мн мн с нея де, повече си седим на двора. Сутрин ставаме и веднага сме навънм закусваме и после се размазва с кучето по двора. Има си вече и люлка, ММ ѝ направи и тя е най на дневен ред.
Има нови "думички"
Петелът прави кукикуууу
Пуйката кулюкулю
тоте - столче
копопо - компот
пака - шапка
пита - пица
пети - спагети
Батьо - Батман
Папо - памперс
Буууу за кола, карам и тн
Останалото не го разбираме  
Откакто взехме кучето никакви играчки не я интересуват, много трудно нещо може да ѝ хване вниманието, освен книжките. Дали ще е адекватно да разкарам всички играчки и да оставя само книжки  
Хич не търпи да е облечена, ако си е вкъщи де, директно сяда на земята и си събува панталоните и ходи само по боди. Опитва се да си облича и суичерите, но не ѝ се получава мн мн, както и с чорапите.
Вече няма биба. Малко на шега стана, скрих я в един шкаф, вкл и от ММ, щото той е по-лабилен спрямо нея. Та беше ѝ пстанала само за през нощта ако се размрънка, но измъчихме няколко нощи и мина всичко доста гладко. Изобщо не се и сеща за нея  
Следващото нещо мисля да е памперса, макар че хич не го виждам, особено като не съм постоянно с нея  
Вече връзваме косата на една опашка, много е сладка  

Ще я изям, толкова ми е сладка 
И ми е много любима тази наша снимка 

Рая също ми е любима вече