Цитат на: always_and_forever в 23.01.2019 20:00

Този дядо Коледа е много истински.   
По голо дупе и ботуши. Найс...

И от мен найс за снимката в гръб, ама дядото ми е съмнителен за паразити- какво се е разчесал и разваля общия фасон?

Ще пробваме с леглото, макар че не сме сигурни дали ще стане, но нищо не губим. Май доста трябва да се разглобява, защото ММ каза, че не са само болтовете.

С яденето май всички са на моменти.

Аз много често забравям, че наистина са си малки, макар да се държат като големи .

Фери за преместването в друга стая си трябват хитринки, трябва да и е интересно там, да избере тя някакви чаршафи, вие да подскачате около нея от щастие че ще си има стая само нейна както и да си готова да сновиш между две стаи, понеже колкото и да са пораснали, си се будят през нощта.

Фери, ние Моника я преместихме късно, просто чак миналото лято успяхме да направим ремонт.И на нея и идваше късо леглото.Обяснявах и че е голяма, ще и направим нейна стая, там ще са всички играчки и нейното легло, само нейно!Сложихме едни лампи, който да светят нощем и да не и е тъмно, но не са и със силна светли, поръчах легло сандвич, да има къде да спи възрастен, ако се наложи, че иначе е мъка.За моя изненада заспа още първата нощ там и повече не сме имали проблем.Спим на бейбифон, че няма как да държа отворени вратите на стаите и я чувам ако плаче.Но от както е там, няма будене посред нощ, идване при мен и т.н.И аз и тя спим в пъти по-добре.

Съгласна съм с булчето, междудругото при нас сработи едно нещо като палатка над леглото - откакто сме го сложили, не иска да излиза от там.  https://www.dormeo.bg/palatka-za-sanishta/ гледах има такива варианти и памучни, които могат да падат от тавана, аз бих го предпочела, понеже е от естествен материал.

Ние с преместването в друга стая просто имахме късмет - още първата вечер тук отиде и си легна в едната малка стая. Аз друга му бях определила, но няма значение. И ние спим на бебефон. Понякога го забравям и още по-добре спим

Благодаря ви за съветите  Легло сандвич взехме, да, тя му се кефи, понякога като сме си вкъщи си отива и ляга на него за обедния сън, та се надявам лека полека да свикне. И аз си мислех за тези палатки, или подобни, ама да му дойде времето ще я пробвам. А, чаршафи тя последният път си избра сама от Икеа.
Леле Маги много си приличат мойта и твойта госпожица за някои неща, дано и по това да си приличат и да свикне като Моника да спи без будене.
Свекс що да се чеша Дядо Коледа, не виждам? 

Да Фери, много си приличат с Моника като темперамент и начин на възприемане на света.Големи са диванета
Аз за това понякога споделям кое е подействало при нас.
Но всяка вечер четем приказки, да е ясно.Тя избира книжката, аз лягам и четем.Една, две или три според времето в което е легнала.Ако е прекалено късно една, а ако е наказана без приказка Че имаме и такива прояви

Да, благодаря ти много за споделения опит    Е да, и при нас са задължителни приказките, само че всяка вечер е една и съща като се запали, знам ги наизуст вече 

Леле, два месеца не съм писала за милото ми детенце, срам 
Александрина е вече на две години и осем месеца, точно колкото съм била аз когато се е родил брат ми. Ми честно, не мога да си представя бебе на този етап, тя самата все още ми се вижда малка и доста изискваща (тук сигурно по-натам малко ще си противореча). Както ми е все още миличка и ги има сладките и пухкави бебешки извивки,, бузки и коремче, така всеки ден ме изумява с нови номера. Толкова самостоятелна ми се вижда на моменти, че забравя, че всъщност все още е доста мъничка и има нужда от нас.
Имам чувството, че расте само на височина. Всеки път като я кача на кантара е 13 кг, а на височина винаги +2/3 см, последно беше 93. А, и косата ѝ рсте непрекъснато и става все по-трудна за решене, мама ѝ е поръчала един спрей дано врши работа. ММ не иска да я подстригваме, направо е омагьосан от косата ѝ, особено откакто започнах да поддържам мойта по-къса. Та той си я къпе, суши и реши с такъв кеф, че изобщо дума не дава да се обели за фризьор. Тя обачееее на всичко е контра. Къпем се със зор, сушим се със зор, решим се зор, нокти - зор, обличане - зор, добре че ММ е непоклатим, щото аз не го издържам това.
Ходи с голям кеф на ясла, показва ни какво учат на балет и на йога. Учителката по йога ни каза, че прави супер коремно дишане, което дори възрастните не могат. Не знам какво е това, ма звучи респектиращо Дано има по-стегнати коремни мускули от майка си 
На български пропуска две като брои до десет, обаче на английски е жеУезна. ММ я пробва на италиански, аз на немски, ма май ѝ идва в повече.
Все по-често я чувам да си пее, радост за ухото, сладко детско гласче, пее Мила моя мамо  Знае повече куплети от мен, а аз никога не съм ѝ я пяла, нашият репертоар беше Зайченцето бяло.
Уникална е, всеки ден като се събудя и я видя и си казвам Боже, какво повече може да иска човек в този живот 
Все още спи залепена до нашето легло и понякога се премества, вечер ветем приказки, но все едни и същи иска...Реших да събирам на Дисни поредицата, то пък егати пробитите книжки. Трябва да ѝ харесам нещо друго.
Сама реши да спи без памперс. Мислех лятото да го махам щото направо ми беше мъкаа ако трябва да ставам нощем да я изпишквам. Тя обаче започна да казва вечер, не ика папе, не, няма ако И така спи си детето, стиска си, сутрин става, сяда на гърнето и почти не сме имали инциденти. Много ме изненада! Вече дори не ни уведомява, като ѝ се ходи до тоалетна, събува се, сяда на гърнето и после ни го носи да го измием. Още не може да се качва сама на голямата тоалетна, а и малко ме е страх заради плочките.
Продължава да е супер предпазлива, докато не се увери, че има здрава почва под краката си и е запазила пълно равновесие, изобщо не продължава. Другите ѝ връстници се качват по стълбите като възрастни, тя все още стъпва с едното краче, прибира другото и така супер бавно и внимателно. Хич не са ѝ любими колелото и тротинетката, мързел от класа, предпочита да я дърпаме.
Държи да прави всичко "ама". Не може да я храним, обличаме, бършем, всичко иска самичка. С обличането все още среща известни трудности, ма в яслата доста ги строяват, предполагам че до есента, първа градинска ще е готова.
Още няма кътници, доста я тормозят, не знам кога ще приключи тая сага. Зимата си имаше боледувания, слава Богу леки, един път пи АБ, по-често лекувахме само сополи, засега се е закрепила, ма не смея да се похваля.
Много бърбори вече, ма трябва да я хванеш в настроение. Не дава усмивки на всеки и определено се прави на сериозна госпожица  Няма някакви нови по-интересни думички, просто си бърбори още по-бебешки.
Вече тати не е номер едно. ММ хич не е очарован от тоя факт, беше свикнал да е Любимец 13 за всички, ама вече и кучето ни е мъжко и повече на мен се лепи А Мис за всичко търси мама.
Новите модерни изрази са: Не икам, Не, няма, Не, всичко се отрича.
А, и много се страхува да не падне. Малко да се заклати и веднага Не падай, не падай
Ох, не се сещам за друго, въпреки, че имам чувството, че всеки ден виждам нещо ново.

tjrCUVRVJHU5esAj6CTzLKGOSjqceXiK-tBsYye7NjCGv4K1aUTUehFxFQEqr10MH9eRokhCoMGF30BIyiBMAb6wNl9PYfZQevuiazkz3_Mk__5a60ufAbZ9uVkdJ6_9gXg_4X9TdQTz--Fw6f02H9PTLNNaa_neekXRwyPmPRjxKWkwNPBlAEVF63Pcn8GryhPFxetaUa_IWMtW3mQGDfM49ypW2s7Flfx=w493-h657-no" style="max-width:100%;" />





XpH3o_1Alh8_9PSQ0OoBGwa-3_eHE_-sAWMqMk54NMCHxZD7iZpsEl0emu2ydVBoSZcuVbbdzFj0O4HZb12mIqLtp4ofaVjs82g3w6YG_F1QNr8dCg0KQr1mo3xwLVXwLlqcfa5aGvXvDIzx56VqGiij0NGDyNjU3VQ1rkclPA6I7JP6kH4Jb-Hd3LqAp3gY28NZ73FR1EnCA67P-fehXMpPmULgGbdwhbYNtsIDzb2X10cTZPCV1_MVyfvX8arRql0UPhaeC7OaNkj0fAjPLXexCL8jW2n2-fchl8kRNMuhULOvheR0GBbDRrxZKXZMX67nLGr8pS5zHZ7zbfDUYLR0oBEqGbDvAlFlNOdLCYKBmnHM1ZQREx6KsELrfq_x1L1UBgIgQjl70QjLZSZGUrM_hleFzrq6J39mvTwqmPyC1mvcqdeHsExhkaW1mONoEYCmnh2uaxyQ=w493-h657-no" style="max-width:100%;" />

4r0v3od_SStPpDSUJJIsPEzU0wctAJiUgBmewgFE7vHjUSCgToEWVgmc9GE2UhB8kfgN82wf4QQ_yGYM_z=w370-h657-no" style="max-width:100%;" />

Допълвам: Седи вече сама на масата, даже не ѝ трябва по-висок стол, категорично отказва нейният. Яде според настроението. Плодове никога не отказва, прибира се от ясла и налазва купата с плодовете, вече държим ябълките само мити, щото се изяждат по нз колко на ден. Някои само ги нагризва понеже не дава да ѝ се режат вече, а сама си ги отхапва, някои обелки не ѝ харесват, ама кучето ги обира. Винаги се подмята някоя и друга нагризана ябълка, както с ММ не бяхме по плодовете, така започнахме да дояждаме зорлем. Каквото има за белене си го бели сама, ако някой друг пипне става страшна истерия. Също и ако някой си позволи да счупи (отреже) парченце от нещо - яйце, хляб, плод, всичко се яде на цяло. Месото не е любимо, яде само шунка Clean Label от Лидл с охота, всичко друго е според зависи.
Опитвам се да изградя полезни навици да се храни само на масата, да не внася храна в хола, ма още се разправяме по този въпрос, дано като порасне повече слуша и разбира.
Любими храни остават: кашкавал и сирене (ама само по БДС, друго не се яде), яйца, стига да не са бъркани, а да ги вижда нацяло (варени или печени), макарони с песто, хляб и тестени изделия, кус кус, нов хит са макарони с формата на миньони, въпросната шунка, краставици, ябълки, кисело мляко, мед, банани и понякога зависи как са приготвени ориз и картофи. Супи вкъщи отдавна не е яла, в яслата поне казват, че яде. Всеки път като я питам какво са яли, отговорът е супа, верно че всеки ден имат в менюто, ма как пък веднъж не ми каза нещо друго.
Забелязвате ли как кучето е плътно до нея и я следва неотлъчно  Големи прЕатели са.

Фери, не виждам снимките...

Ооо съжалявям, ще опитам довечера пак