Не остана време и до срещата на Хриси и Боби с тяхното малко чудо.

Фери, пожелавам ти страхотни и леки финални дни. Бъди толкова положителна, колкото и до сега.
Знаеш, че всички чакаме подробности и снимки. Запретвай ръкави  

Пу, първа в най-новата бебешка темичка

Малко остана, Фери, наслади се до край на тези дни и се зареди с много положителна енергия за преминаването в следващият значим етап в живота си!

Пу съм Втора! Положителна нагласа, Сила и спокойни финални метри ти желая!   Нека с появата на госпожицата връзката ви стане по-здрава и съвместния ви живот по-смислен! Дръж се, татко Боби! Не се радвай прекалено, че по-натам и пушка ще ти трябва!   Искам да ти видя тумбата и розовите нещица!  

Пу трета! Леки финални метри в юнските/юлски горещини и най-прекрасната среща накрая с бебка 

Нямам търпение за снимки с бебешки неща, на мен те са ми най-интересни 

Честита бебешорска тема, Фери! 
Да я напълниш с много сладки, бонбонести неща, само с положителни емоции и вълнения около появата на малкото човече! 
Ох, много ми е хубаво! Разкажи ни за всичко, което те вълнува и чакаме снимкии...

Знаех си аз, че трябва да пусна темата по-рано. 

Целувам те...

Хайде Фери, не остана и за теб да станеш мама Предстои най-дългия кратък месец на бременността.Изживей го докрай колкото и тежко да е, а на финала една прекрасна госпожица

Чакаме снимки и разказ.А аз може да не пиша, но си те следя, слабост си ми

Хайде и аз тук 

Честита темичка, много спокойна бременност до края и леко раждане.Чакам и аз снимки и разказче.

Честита темичка 

Честита бебешка тема! Наслади се максимално на оставащото време, в което още сте две в едно 
А на финала - една прекрасна розова принцеса!

Ооооо милите ми   Много хубаво понеделнишко начало! Вики, знаех си, че пак ще си ти (въпреки, че утре влизам в 9 месец), дано финалът и на тази темичка ми е толкова гладък и спокоен както и на сватбената Благодаря на всички  

Правя пак уговорка, че ще бъда доста обяснителна, може малко да ви досадя, защото ще използвам темата, за да пиша и какво се случва с нас и в личен (не само бебешки) план, понеже мисля, че е важно за осъзнаването ни като бъдещи родители

Решението:

Още откакто сме се запознали с Боби отворихме темата за семейство. Винаги сме знаели, че искаме да станем мама и тати, но след като се оженим. Първото лято след като се събрахме пътувахме и говорихме много, в началото (заради една книга) бяхме на тема вълчета хаха, после като си взехме заека, минахме на тема зайчета, сега, понеже сме Писан и Мацорана, ще си имаме малко коте. Толкова за животинския свят Правя пояснението, че преди да срещна ММ не съм си мислела, че искам толкова много семейство и деца, имах съвсем различни по-студентски представи за живота - да отида на Еразъм, да събера пари за магистратура в чужбина...виждах се като майка и съпруга някъде около 30-тата си годишнина чак   Той обаче промени представите ми за всичко, не исках нищо друго за него и за себе си. В мечта ми се превърна да осъществя неговата мечта да има семейство.
Боби е сирак от 2 годишен - баща му е починал няколко дни преди да се роди, майка му и сестра му като е бил на 2 години в катастрофа. Тъжна история, но той няма никакви спомени за тях и никога не е драматизирал по темата. Отгледан е от бабите си, като повече време от майката на баща му, с помощта на чичо му, който до скоро чувстваше като баща и подкрепа. Най-тъжно ми стана когато ми каза, че никога не е мислел, че ще може да има семейство в истинския смисъл на думата, а най-много да си осинови дете, което да отгледа - това му беше най-близката представа за семейство...
И така, след по-комуникативната първа година от връзката ни, следващите 3 почти не сме говорили по темата, просто си се движехме в тази посока. Аз обаче, понеже съм от нетърпеливите, реших че той вече не иска същите неща   Доста се бях филмирала (неоснователно разбира се) докато не си получих пръстена и не започнахме да планираме сватбата.

Миналата година  доста дълго бяхме на тема дали не е опасно за зайката ни да си има зайчета (заради възрастта) и ако не, дали да я кастрираме, и така няколко месеца. На 1 юни имаме традиция да ядем захарен памук и да се разхождаме в парка и пак обсъждахме същата заешка тема В един момент ММ изтърси: "А ние кога ще имаме зайчета?". И аз е нали сега това говорим, че по-безопасно за Куки е да не рискуваме...И той, не, говоря за нас. Е, колкото и да бях подготвена за това решение, въпросът ми дойде като гръм от ясно небе...Седнахме обаче, за да поговорим сериозно и да сме сигурни, че не е спонтанно взето решение и наистина сме готови за тази крачка. Сметнах бързо, че ако забременя сега, на сватбата ще съм с корем и решихме да започнем бебеправенето юли месец. Е, започнахме го на морето и зачакахме. 2-3 пъти имахме 1 чертичка на теста и започнахме да се чудим защо не става. Отидох на гинеколог  да си направя редовните изследвания и ми излезе бактериална инфекция, нарушена флора и трябваше да се лекувам, нищо сериозно де. Едвам изчакахме периода на въздържание и подновихме бебправенето...явно това е било причината, защото малко след това се появиха двете чертички

Двете чертички:


На 26 ноември, след 5-6 дена закъснение реших да си направя тест. Имах един, който си го пазех за когато почувствам, че резултатът ще е положителен. Беше ми подарък от братовчедка ми за моминското парти, сещайте се с какви пожелания Беше тип лентичка и се надявах да не го оплескам, че не бях правила такъв досега...е двете чертички се появиха веднага, ярки и отчетливи и в главата ми избухнаха 100 въпроса! Веднага след това ми се подгади, сякаш за потвърждение, защото повече такива симптоми не получих. Не знаех обаче как да кажа на ММ...търсех подходящи думи, не намерих и просто като влязох му показах теста, като си мислех, че ще се сети за рекламата Да, ама той продължи да ме гледа недоумяващо и му казах, честито ще ставаш татенце  Никога не съм виждала толкова много емоции да се изписват на лицето му! Започна да скача от кеф да ме целува, по корема, оглеждаше го колко е голям (пък той си беше все така залепен за гърба), отиде в другата стая, продължи да скача, след това направи няколко обиколки на къщата и като се върна ме попита кога ще ходим на гинеколог

Най-ранният час беше за 7-ми декември. Няма да ви обяснявам колко бавно ни минаха тези 10на дни. Не искахме още да казваме на никой, докато не потвърди гинеколог, но мама ме усети, понеже отказах да си пийнем вино, после бяхме на вечеря при лелята на Боби (свекървата) и там ме надушиха по същите причини и така. Мина ми часът при гинеколога, потвърди, че всичко е наред, даде ни снимка, ММ си я плесна на видно място в колата и бяхме нетърпеливи да разгласим на всички, включително и тук Не сме крили 3 месеца, не сме от суеверните. Единствено в работата изчаках по-дълго докато мине първата ФМ и ни кажат, че всичко е наред, а и защото наскоро бях сменила позицията и отдела и още ми течеше изпитателния срок. Нямаше драми де, реагираха много адекватно, зарадваха се и ми минаха притесненията

Бременността:

Бременността ми протича много спокойно. Не съм повръщала, не ми се е гадело, единствено много ми се спеше, но аз по принцип съм си сънлива, така че не го отчетох като нещо необичайно. Ядеше ми се тесто, разумът ми казваше яж ябълки, бебето - искам баница! Повече ми се хапваше солено, отколкото сладко. Не съм се присещала до момента за нещо определено за ядене, посред нощ примерно. Март месец единствено получих леки контракции, но тогава си бяхме планирали една екскурзия и имахме повече път и ходене и явно си каза думата. Пих магнезий и малко но шпа и минаха. Резултатите от изследванията ми бяха добре, затова и пропуснах последната ФМ, пък и реших да спестя едни 100 лв. Имах малко крампи, последните дни на работа ми се подуваха краката, но откакто съм си вкъщи и се разхождам или лежа повече, няма проблеми Имах притеснения за по-ранно раждане, защото и аз и мама сме родени преждевременно, но на госпожицата явно ѝ е добре в корема ми и си се развива нормално. Последният път (преди 2 седмици)  беше 2300, утре ще видим колко е

Отивам да готвя, после ще продължа 

Много романтично и хубаво се е получило при вас  А ти си толкова спокойна, продължавай в същия дух!
Как се радва ТМ  Колко хубаво, че така сте се намерили и си изпълнявате мечтите!

Много сте ми сладки, Хрис! 
Като гледам, май и ти си водиш темичката като мен. 

Дано и финалът е така лек като бременността. Чакам да покажеш и малко красотички. 

Реакциите/b]

Както казах мама веднага ме надуши. Тя самата, малко преди да ѝ кажа беше ходила до Джъмбо за покупки и си взела едно бебе в розови дрешки да си го сложи под елхата да си поръча внучка на дядо Коледа  Та това бебе още си седи на шкафа и чака истинското розово и тя, както можете да се досетите е на седмото небе, че ще бъдем 4 поколения жени живот и здраве
Може и да е внушение, но откакто разбрах, че съм бременна си знаех, че ще е момиче, пък и Боби искаше женско, за да може да ми помага за другите
Тати понеже много пътува, не исках да му го съобщавам по телефона и го изчакахме да се прибере. Очаквах съвсем различна реакция от него, защото от няколко години дава голям зор за внуче и направо ме застреля  Показах му снимката и той вика е какво, и аз е как какво - ще ставаш дядо, не се ли радваш Абе аз докато не видя резултат какво да се радвам, пък и нали знаеш с майка ти как е било (тя има 2 аборта - преди мен и преди брат ми, аз съм в 7 месец, брат ми е тежко раждане също)    Та, така, явно се стресна първоначално човечецът, ама после се успокои, само дето излишно ме ядоса 
Брат ми до последно се обясняваше, че ще е момче и ще го учи на волейбол, ама следващото

Други по-интересни нямаше. Разбира се имаше много емоционални, изненадани, разреваващи се, но всички се радват и се интересуват регулярно от нас  Милички са ми всички