Фери, честито! Да ви е жив и здрав Владимир

Фери, честито!

Бъдете живи и здрави всички, а малкият мъж да расте здрав, умен и добър и да има много късмет!

Благодаря ви 
Изписаха ни в понеделник, вече сме си вкъщи и се гушкаме четирима 

Второто раждане верно е по-бързо, за лесно не бих казала, щото пак си боли, просто по-малко време. Та към 01:30 през нощта ми изтекоха водите, без никакви други признаци предните дни. Всъщност във вторник когато ходих на преглед док го измери 3500-3600 и вика по-добре да родиш скоро, че ако чакаш термин ще стане към 4, та може да ми е подействало и психологически  Спрях да пия магнезий, вика няма за какво да го задържаш повече, време му е да излиза. Два дни преди да родя започна да ми се схваща леко левия крак горе високо, но контракции никакви. Затова бях доста изненадана като текна тва нещо, даже си мислех, че понеже много ми се пишка нещо съм усетила и продължих да си дрема докато не шурна повече, бегом към банята, там тече, тече, аз докато се измия. С Мис нямаше такова нещо, пукнаха ми ги в болницата, та ми беше много ново и различно. ММ през това време ме усетил, че нещо става и вече тъпчеше нетърпеливо пред банята. Леле много се стреснах като започнаха да стават нещата реални и му дръпнах един рев как си оставям другото дете, много ми беше жал, страх, изобщо яко ме беше треснал хормонът. Събрах разум да звънна на лекарката (родих при друга щото мойта беше отпуска) и тя ми каза да тръгвам към болницата да ме прегледат и ще се видим там. С мъка се отлепих от Мис, направо не знам какво ми стана, просто в главата ми беше само, че може да се случи нещо, а аз я оставям спяща и нищо неподозираща  Та така, помотах се малко вкъщи и подпалихме към Шейново. Приеха ме с 4 см разкритие, както и с Мис, към 4 часа по спомен. Включиха ми тонове, всичко наред и започнах да се разхождам и да чакам контракции, които бяха доста нерегулярни и поносими. Към 07:30 ме прегледаха пак за разкритие и беше 5-6 см само, викам си айде пак ще откарам цял ден като с Мис. Към 08:00 ми направиха клизмата и ми казаха, че имам още малко време да си помисля дали искам епидурална упойка. Сигурно малко преди девет започнаха много силни контракции, направо ме изпотиха, не помня с Мис да съм имала такива. Аз още си бях в движение и през цялото време си пишех с ММ, който си тръгна малко преди това, щото също си мислеше, че ще продължи по-дълго. Док ме видя и вика айде бързо на стола, че ти е второ раждане. И така в 09:20 гледах, че съм пратила последно стикер на ММ, сърчица И в 09:35 се появи на бял свят нашият Владимир  Толкова бързо не съм си и мислила, че ще стане, буквално с 6 напъна, две по-силни контракции и беб излезе. Звъннях чак към 10 на ММ докато ме оправят, и на него му беше невероятно, но ето, можело и по-бързо да се случват нещата Имам само един малък външен шев, няма никакви разкъсвания и много по-бързо бях на крак от миналия път.
Беб го измериха почти точно колкото кака му - 3410 (тя беше 3400) и 50 см (тя беше 49), ММ вика по калъп ги изкарваме  Видя ми се много подут веднага след раждането, няма такива бузи като кака си, но има същия нос. Смръщени са му веждите като на тате като се разсърди, много е смешен  Изкараха го да го види тате малко скед като родих и ми го върнаха да се гушкаме и реших да го пробвам да суче...веднага захапа с голяма охота, все едно само тва е чакал
Полежах малко в родилна зала и ме закараха в стаята, хапнах и след 2 часа се вдигнах да ходя в банята, нищо не ме болеше, само бях изморена, но едната акушерка като ме видя ми се накара, че трябва да лежа още  Следобедът към 4 ме преместиха в самостоятелна стая и си взех бебето при мен. До вечерта си се гушкахме, кърмихме и реших да не го качвам да спи в неонатологията понеже се чувствах до този момент добре и ми се искаше да си е при мен. После съжалих понеже през нощта и той и аз бяхме доста неспокойни, много започна да ме боли коремът от свиването на матката и определено ми дойде в повече, сутринта като го взеха му ударих един сън, че имах остра нужда. Още не съм се мерила колко кг съм, сигурно от месец кантарът вкъщи е без батерия 





Имам още за писане, ма ме викат за ядене.
Целувкен 

Много е сладък с тази прическа  Дано всичко да ви върви нормално и спокойно

Честито! Разкошен е! Много мил разказ! Целувкен! 

Разкошен Владимир!Целувки на всички!

Като едно малко пиленце е, с гребенче
Прилича изцяло на баща си сега, да видим после какво ще се случи .
Бързото раждане вероятно е и много емоционално засилено, точно защото всичко се случва много скоростно. Герой си ти, браво! За всеки случай да си го кажа пак - пази се, не се претоварвай, колкото и каквито и сили да си мислиш, че имаш, възстановяването след второто раждане е по- бавно и по- болезнено.
Хаха, кажи Мис харесва ли бебето . Прабабата направи ли бисквитена торта в крайна сметка за посрещането ви?

хихих верно с прическа тоз младеж!

На мен пък на теб ми прилича, ама ще видим.

Я разкажи за името? Как го избрахте?

Честита ви радост Фери! Перфектен е Владимир! Много красиво бебче, и колко много коса!  Да е много здравичък и винаги да ви радва. И на мен ми е интересно каката как реагира на бебчето.

Ето ме пак
Ами май не съм ви разказвала за името, то не беше тайна за никой, още от самото начало си му говорим така, и Мис се обясняваше, че мама има бебе Влади в корема. Името го свързваме с няколко любими за нас човека и е избрано още откакто Мис се роди. От тогава си знаехме, че второто ако е момче ще е Владимир, ако е момиче може би щеше да е Виктория или нещо друго с В. По принцип колкото и смешно да звучи е кръстено на съседа Срещу нас има къща един много близък Владимир на ММ, който винаги много му е помагал и се грижи с каквото може за нашето благополучие. Отделно дядото на ММ е бил Владимир, също добър човек, както и още един негов чичо. Та така, този път избрахме да го кръстим просто на добри хора, близки на сърцето ни. Не помня кой ми каза, че първата му асоциация за това име е Путин Аз му викам ми няма лошо, силна личност е 
В предния пост забравих да пиша, че като тръгнах да раждам и питах няма ли време за епидурална Те ми викат, ква упойка бе момиче, ти раждаш 
Та така, с Влади се кърмим все по-успешно. Този път действах по-рано, за да нямам такива драми с разранени зърна като миналият. Два-три дни ми бяха по-напрегнати гърдите, но с цедене и компреси се регулираха нещата. Боли ме малко при засукване, но няма общо с вампирските истории с Мис, мажа се с крем и се храним. Той си суче доста активно и лакомо, на около 2-3 часа, на поискване. През нощта също се буди, но предимно за ядене и заради памперса. Вече почти ми се регулира кърмата и само ако направи много дълга пауза ми се напрягат гърдите. Започва другата чуденка, дали не е намаляла толкова, че да не му стига. Ама като го виждам, че е спокоен и пълни памперсите, мисля да не се филмирам излишно. Има малко жълтеница, но не давам нищо, тъй като не е тежко положението. Пед каза да давам захар или глюкоза, но мисля да не давам на толкова малко бебе захар  Много спи, засега, чак ми е чудно понякога какво да правя. ММ си е вкъщи и подпукахме един сериал, ма не помня с Мис да сме имали толкова дълги спокойни моменти. Може би като му започнат коликите ще е по-интересно 
Доста му се бели кожичката, клепаме го обилно с олио. Верно е, че момчетата само чакат да им свалиш памперса да се изпишкат на фонтан Имаме вече една пералня за пране с напикани пелени и дрехи.
Е, тортата я направихме с прабабата още същия ден, преди да родя, макар и да не беше предназначена за бебето, а за Архангелов ден. В болницата ме питаха Мишо ли ще е Викам не, няма да е нито Ангел, нито Михаил, ще си има отделен рожден ден и имен ден.
За сравнение - Мис се роди 2 дена преди да вляза в 39-та седмца, той точно на деня, в който влизах в 39-та седмица, бе по калъп Само дето едното раждане беше цял ден, тука приключихме за 15 минути, може би защото не ми слагаха епидурална и по-осезаемо усещах контракциите и бяха по-продуктивни. Или просто опитът си казва думата, тялото помни уж...
И Мис беше с такъв щръкнал перчем 

Първи дни вкъщи

Изписаха ни стандартно, на третия ден, беб тежеше 3250, като е бил почти изцяло на кърма, може би са му бутнали някое шише докато е бил в неонатологията, но общо взето само си го кърмя. Дано наддава добре, че не ми се занимава пак с глупостите на педиатрите да додавам АМ. Ако е като кака си да расте на сантиметри, жив и здрав, няма да му се вталясвам толкова, стига да е добре.
Мис е много ентусиазирана, чак прекалено. Първите дни крещя цял ден, ама за всичко на висок тон се обяснявахме  Направо главата ни гръмна, ама явно това беше нейният начин да си изрази емоцията. Иначе непрекъснато иска да го целува, гали, гушка...малко ѝ е мечешка радостта понякога, ама гледаме да я следим. Днес искаше и да го разнася, ама няма как да стане. Само като го чуе, че плаче и търчи да му пусне играчката и да му даде биберона. През нощта си спи, хич и не го отразява, дано да е така и занапред. Иначе е привидно спокойна, гледаме да се занимаваме с нея до колкото ни е възможно и да я включваме в грижите, щото много държи да помага. Носи памперси, хвърля дрехите за пране, виси над леглото да го гледа...засега е добре. Всеки, който дойде започва да му се обяснява, че това е нейното бебе, казва се Влади и тя е кака Много ѝ е интересно като го кърмя, задава по 100 въпроса - какво яде, защо яде, от къде идва млякото, иска да ми пипа гърдите, още не се е сетила, че може и тя да суче, само пита и тя ли така е яла от мама като е била бебе  Вечер ако сме нагласили правилно тайминга с лягането ѝ се паркирам с Влади до нейното легло и докато го кърмя ѝ чета приказка за лека нощ. Много ми е любим този момент. 
Кучето беше много смешно, при всеки плач започваше и то да лае и също беше супер емоциониран. Докато свикне сигурно наду главата на бебето, горкото, свикна на шум да спи. Вече и кучето се кротна, но и той при всеки плач ходи да се изправи на леглото да види бебето. Голям зор беше да го подуши и да се запознае с новия човек. Котката само го погледна пренебрежително и хич и не прояви такъв интерес към него...котешка му работа 
ММ много се е ентусиазирал също. Специализирал се е в оригването и само дебне да го нахраня, за да го оригне Все му се чудим колко е малък, Мис изведнъж ни се видя страшно голяма, а всъщност си е още малко дете и тя, дано не го забравим покрай Беб  ММ доста ѝ се беше изнервил първите дни на високите децибели, щото е много спокойна личност и не понася да се говори на висок тон, но аз запазих самообладание като израсла в италианско семейство, където 90% от разговорите са на висок тон 
Това се сещам засега, питайте каквото ви е интересно 
Утре ще пробвам да ви пусна още снимки 

Ох, вярно, че имаше и куче, и коте да посрещат Влади . Котката тепърва ще ходи да се муши на топло в завивките му, големи са гадняри тези животини. Кучето е друга работа.
Дано си остане кротък, поне през нощта да спите Представям си каката как се разнася с памперси и мръсни дрехи

Много ми е мило всичко, което разказваш.

Спомням си като се роди сестра ми. Само дето тя много ревеше и аз казах, че отивам да живея с баба, мама да си гледа мрънкалото. Била съм малко по-голяма от Мис

Фери, Честит Влади Да расте здрав и силен мъж, да има хубав късмет в живота и да стане добър човек 

Много ми хареса как сте избрали името

Фери,честита ви радост.Много здраве и щастие за всички ви,на Влади спокойствие.Избрали сте страхотно име.Това каките понякога са много досадна история,но...... пък са и голяма помощ.Той си е избрал неслучаен ден за раждане.