Днес направо не успявам да се включа, а исках много неща да пиша... И сега пиша от телефона,  че не ми дават да седна на компютъра. 
За опашките едно време - помня как се редях за хляб на село - отивах 2 часа преди да отвори фурната и чаках. Като отвори, давах купоните, даваха ми хляба, ама беше толкова вкусен, че половин хляб изяждах докато стигна до вкъщи. А беше и още топъл.... Хубави спомени са ми това...
Вече не помня другите неща,  които исках да пиша. Хихихи.

Жива съъъъъъм много внимателна зъболекарка,  нищо не усетих. Още ме държи упойката. Много дълги корени имаше гадта... И така, днеска съм на сладолед утре на пюретата на малкия хаха.

Отивам да почивам, шубето е голям страх ей

Един аналгин, ако много те боли и утре си пушка
menyanthe, как е Зарко?

Добър вечер! Брей, много сте изписАли пак.
За 90-те - велико детство. Като се сетя как цяло лято копаехме, плевихме, беряхме плодове, царевица, слънчоглед, грозде... Единия ми дядо имаше земи и имахме работници по реколтено време, обаче ние помагахме за да се плаща по-малко на наемниците. Наште си бяха ма държавна работа, обаче след работа се занимаваха с животни, събота и неделя със градина, лозе, земи... Може да съм ви разказвала когато надзиравахме циганките, че ако ги оставиш сами на дадена нива, ако са на надник ще има да ти я копат цял месец. Имаше тука разговор за малките градове и големите. Аз си обичам малкото - някак са ми по- истински взаимотношенията. А "селяндури" има навсякъде. Даже колкото по-голям града толкова повече от тях. Един пребил жена с деца на пешеходна пътека... И това ако ми е гражданин, не мерси! По-добре да си седя на село. Щото при нас ако се случи това с камъни ще го утрепят тоя! Няма как да си живея на село само - ходим си на 1-2 седмици веднъж, но града ни пак е малък и особено нашия квартал с горичката много ми напомня на село.
Говорили сме си с мъжо, той нали е и по голям от мен, със история в отглеждането на зайци, пилета, гълъби и т.н. сме единодушни, че като се пенсионираме духваме на село. Само като ни викат да помагаме децата тогава към града. Ако имаме парички ще правим като колегата дето се пенсионира преди 2 г. Срещнах го оня ден - разказва ми за почивката си в Италия...
Забравих си мисълта...
Следва продължение...

Да ви кажа какво ми се случи днес.

Нали ви разправях преди, че едно дете ни беше на гости. Бащата винаги идваше да я взима от училище и много пьти сме се засичали и в парка. Та сега като дойде да си я вземе и го питам какво работи, а той ми отговори, че бил магьосник.  

Викам, кажете де, сериозно ви питам, не ме бьзикайте. Не бе, казва човека, сериозно магьосник сьм. И аз аз: Да бе да, магьосник, глупости! Честно вика, работя като магьосник, ходя по турнета постоянно по Щатите, по Япония, обикалям целия свят, затова през деня не сьм на работа и идвах да взимам Вера от училище. И аз е така  

Даде ми сайта му и човекьт има снимки с Джон Траволта, с Тина Тьрньр с всички най-известни френски звезди  

После като си трьгнаха и питам Марта, ти знаеш ли на Вера баща й какво работи? "А, да, той е магьосник."
На нея просто й се струва нормално някой това да работи, точно както другите са лекари или адвокати  

Колко е тьжно да си вьзрастен.

svekarva, Зарко е по-добре. Още прокашля, утре ще видим лекарката какво ще каже. Утре и аз съм на лекар, че май съм вече за антибиотик.

Здравейте, мацки. Не съм ви чела назад и влизам да помоля да стиснете палци утре за мен...не толкова силни, ама изпратете позитивна енергия. Утре е моето тържество, за което ви писах - "Цветна палитра на мечтите". Стихотворенията са готови и научени от децата, водещия ни е цветопродавач (думата се казва и в самото му стихче), за който взех от майка ми кошница, от която ще дава на всеки участник картичка с мечтата му (идеята на стихотворението му) под формата на детелинка, слънце, звезда и сърце в различни цветове с картинки, които нарисувах на тях пак в тона на самото стихотворение. Ще дойдат и гости участници от други училища със стихотворения в темата на мечтите, на чийто картички нарисувах гълъбчета в полет, кацнало гълъбче, маслинова клонка, усмивка, букет с цветя и слънце (това ми дойде на акъла като не знаех основната им идея).  Притеснена съм и се надявам да мине добре, защото утре ще е първата и последна репетиция, преди истинското тържество, заедно всички участници, които са 18 деца.
Няколко часа след това ми предстои да бъда жури и организационен партньор на колежка, която прави Хелуин парти на английски с много игри и награди.
Ох...утре ми е тежък ден откъм организация, но се надявам да ме напълни с мнооооооого позитивни емоции!!!!!!!!!!

Пак се извинявам, че не съм ви чела....но предполагам усещате от поста ми, че съм заета.

О, ти затова изчезна последната седмица. Много работа ти е минала през ръцете, браво. Стискаме палци, всичко ще е наред . И много да се забавлявате
Ина, тук им казват магове, което ги отличава от магьосник от приказките и не е толкова втрещяващо. Виждала съм изпълнения по разни програми по ресторанти и хехе, в Мулен Руж, та ми е почти като някой да е артист и не бих се впечатлила, също като Марта
Мениант, всички май ще се изредите, дано не се завтаряте. Хубаво е, че поне децата вече са към края на боледуването.

Е да де, той понеже като каза магьосник и аз си помислих, че сьм чула добре, та викам моля? Магьосник. Моля? Магьосник сьм, артист. Ае стига бе, не ме бьзикай кажи честно и пр.

Наде, стискам много силно и сьм убедена, че ще е супер !!! Ще си мисля за теб и ще чакам да дойдеш да разкажеш.

Наде стискам  палци    Кажи на този сладък цветопродавач да мине през нас, имам нужда от някоя друга мечта   и чакам да разказваш как е минало..
Не знам дали затворихте кутията на Пандора-Панда, но да се влкюча и аз.Доста силно изразени спомени имам от 'онова'  време, и повечето хич не са приятни. Помня как спираха тока постоянно, имахме някакви акумулатори или нещо подобно, с които светехме и пускахме поне музика. Спомням си ужасните купони, дългите опашки за масло, мляко. олио... Мама плачеше доста често, понеже брат ми беше бебе, а мляко се полагаше по две бурканчета на семейство, за адаптирано мляко трябваше връзки, поне в нашия малък град беше така. Помня веднъж как с леля ме заведоха в едно близко село, да се редя на опашка за мляко, доста часове чаках, а леля и майка скрити в храстите да не ги познаят, че са чужди... Когато дойде редът ми, обаче, продавачът  чичо Асен ме разпозна (той идваше и в квартала да раздават мляко... ма кой да предположи)  наведе се към мен, и тихо ми каза  'Ти чичо, защо идваш тук?  Кой те научи така а?' ...... След това ревах до вечерта от срам, все едно бях откраднала... Хората казват често,, ех добре си беше.... и никога не съм разбирала,кое му беше добре???  Страхът да слушаш Бийтълс?  Или да разкажеш виц за Тодор  Живков???  Или да се криеш за да отидеш на църква?  Наистина пари имахме, но имахме защото нямаше къде да се харчат... магазините бяха празни, всичко беше евтино, нямаше никакви изкушения.. Единственият шоколад беше в Югославия, и дядо ми купуваше за рождения ден... мечтаех си за него цяла година... Единственият плюс тогава беше дисциплината  , но не тази изкривената комунистическа, а дисциплината към живота и околните. Щяхме да сме много добре, ако я бяхме съхранили... или поне малка част от нея.

Привет, привет!
Ина, ти си провери все пак нещата вкъщи, може да е поразместил и отмъкнал нещо, докато си се чудела и ахкала. Имаше съвсем скоро предаване, в което най- известните световни магове разкриваха как стават фокусите им. Изключително интересно беше да "видиш" невидимото. Правеха го с цел предизвикване на интерес за професията. Сега наистина гледам с други очи на този вид изкуство и е много жалко, че все по- малко хора тръгват да се учат. Както и цирковете си отиват, така и магьосниците скоро съвсем ще оредеят.
Хехе, в моето детство цирк в Пловдив правеха на съседна улица, на мястото на едно от разрушените тепета. Естествено ние бяхме на първа линия от монтажните действия до репетициите и представленията. Зная  лъскавата страна и неудобствата на фургоните, както и отвратителната миризма от клетките на животните. Много интересно беше, не си бях спомняла скоро това
Лолитка, затворихме я кутията, късно е, чадо . Това не пречи обаче да си спомняме интересни неща от детството /за вас/. Та в тази връзка, понеже съм единствената преживяла в пълно съзнание и отговорност периода на промяната, да уточня, че изобщо не става въпрос за слушане на Биитълс. Тях Тома Спространов ги пускаше по радиото още през 67-ма, най- ценните плочи на Балкантон в момента са тези със записи на Биитълс, Ролинг стоунс и други западни състави, правени за износ в СССР. Говорим за годините на промяната /89 - до 2000 почти/ .
Слагам снимка на учебниците на големия за второ и трето отделение /клас/. Разтвореният учебник е от 90-та година, когато е бил в сегашен трети клас. Хехе, тъкмо започнаха да пишат с ръкописни букви, той само последното "е" е написал така. Гледайте какви сложни работи са учили за ноти, декодиране на текстове, за индианци по Майн Рид . Това беше така нареченият метод на проф. Сендов, последна година, защото нямаше кой да го финансира после. Беше предвиден до 12-ти клас и май само един випуск завърши, та не успяха да направят нужните изводи, дали е бил подходящ.
Петък е

Брутрууууу, ПЕТЪК Е

Какво се радвам, като в неделя ще съм на работа и аз не знам   Колежката ми (новата) ще е за първи ден сама и ще идвам "да й пазя страх"   Ще си го взема през седмицата, ама коя седмица, не е ясно още  

Уикендът ще е напрегнат от към хубаво, надявам се.. Моите родители идва утре да се помоткаме насам-натам.. После в събота вечер идва кумата за цялааа седмица   В неделя пък свекърът иде, на някакво НАП-ско обучение за 4 дни.. Уж ще спи на хотел, но аз ще се радвам и у нас да остане..Него го обичам много  

Наде, сигурна съм, че всичко ще мине наред, нямам търпение за снимки и разказ!  

Ина, снощи преди заспиване, така съм се смялааааа с тоя магьосник   Събудих Илиян даже...  
Много са ми интересни и на мен, Свекс.. Обожавах циркове, ама истински.. С животни, с фокуси, с акробати.. НЕ като днешните   По канал 1, даваха Цирк Монте Карло по празниците.. Ей залепвах се на 50 см от екрана и зяпах с часове без да издавам звуци  

Като казах "по празници" .. Другото ми любимо освен непрестанното повтаря на "Сам вкъщи" е "Волният Уили" толкова рев съм изплакала като разбрах, че всъщност косатките са адски лоши   Но пак ми остава един от най-любимите филми по празничному

Миленка, радвам се за зъба

Щастлив ПЕТЪК 

О, цикр! При нас правеха цирк много близо до нашето училище. В междучасията се прехвърляхме през оградата и отивахме да гледаме как се подготвят артистите. Всъщност имахме вътрешни хора - две сестри Аревик и Татевик бяха в нашия клас. Ние бяхме първи клас, а Аревик беше на 8, а Татевик на 5. Цяла зима останаха и така половин година ходехме на представления почти безплатно. Казвам почти, защото имаше и такива, на които отидохме организирано да ги гледаме. На рождения ми ден ги поканих вкъщи. Това им беше първи рожден ден, празнувана извън цирка и хората от най-близкото им обкръжение. Когато отидохме да ги каним, бях с татко. Намерихме караваната им и чак ми беше странно как 4 човека живеят на това пространство. Няма да забравя, че едно от нещата, които ми подариха, беше мартеница - та то имаше почти месец до Баба Марта. Беше неочакван и прекрасен подарък По-късно (бях вече 4-ти клас) пак се засякохме. Това беше лятото, в което с дядо продавахме слънчоглед. Тогава точно до пазара беше техния цирк и пак ходех да ги гледам. Прекрасни, цветни спомени са ми останали!
За кутията на Пандора ще кажа, че много хора оцеляваха на база връзката със село. Беше най-обичайната гледка в неделя привечер да има "задръстване" по входните артерии на града и хората се прибираха с плодове, зеленчуци, месо в буркани от селата. Яйцата бяха задължителни на задното стъкло. Тогава все още не беше срамно да се гледат зеленчуци по селата - доматите бяха с приоритет в сравнение с райграса. Даже майка като разказваше за Англия през `97 г и хората се смееха как можели трева да се гледа по двора. Англичаните пък се смееха на майка, че дядо й гледал крава! Представете си крава, а не крави (300 на брой примерно).
Не беше и срамно, че имахме по един анцуг, който суркахме на училище до неузнаваемост. Когато някой се сдобиеше с нови маратонки, всички се изреждаха да го настъпват и да му ги честитят. Така до края на деня не личеше, че са нови
Хахаха, Тони, помниш ли "Милион и едно желание"? Него го свързвам с най-детските празнични дни.

Май още не се ехлопнала окончателно кутията.

И ние имахме акумулатор и играехме шах, когато нямаше ток. Имахме и режим на водата, айде после ще ви разкажа.

И естестевено обичах Милион и едно желания и кака Лили. Затова сега имам всички филми от едно време 

Свекьрва ме подсети, че щяг да ви моля някой да ми прати за Марта един буквар и една читанка като му дойде времет, ама ако можре с хубави картинки.

Али, с тия имена сигурно са били арменки, а?

хихихих, петък е! Чак аз се зарадвах за вас. Трудно се работи в петък - след 3-тия час си е мъчение за момците, хихих. Още повече че в града има битак. Ако ги чуете как говорят за него и 'мадамите', които срещали там ще си помислите, че става дума за Camden Lock Market в Лондон  
Абе зле зле било ама друго си беше да си имаш мотичка с твоите инициали. Веднъж ми се беше счупила, що рев изревах докато ми я оправят. Майстора беше казал на нашите: "За 1ви път ми се случва да ми реват за счупена мотика  
Радвам се за мъдреца на Миленка и Зарко на Менянт, че са по-добре!  
Инче, пак ще кажа на чист Поповски капански: "Въх мар майкоооо" получило се е малко сакатлък  с магьосника, ама ей туй е то да си роден в СоциализЪма и расъл по време на промяната и аз не бих допуснала, че някой би работил това. Виж за нашите деца е друго. Все пак са "digital natives", знаят толкова много неща преди да сме им ги казали.
Поръчала съм на Керемича едно столче за хранене, дето се връзва към стола, ще пристигне всеки момент. А Каричка се сдоби с 'не много таен' дневник. Написала си е 2 тайни, 1-вата не пожела да ми я съобщи, а 2-та е била, че си е написала имената на госпожите. Има носни кърпички на Сподж Боб, които се налага да крие, защото всеки искал именно от нея, именно от тоя пакет.
Али, здравей, после ще те отразя, че бях тръгнала да поствам вече!
Едит: до всички бременеещи в и извън форума: в Лафка има много хубаво списание - Pregnancy Diary и струва 3 лв, що не съм го видяла миналата година по това време?