Да започна по реда си. Това с името на Делчо или Стойчо - звучаха ми по един и същ начин преди години. Просто имаме малко познати с такива приети умалителни имена и дето Делчо, там и Стойчо.

И аз не знаех за ангажираните песни, но някак си в "Оркестър без име" се подразбира, че не са модерните неща, които им се пеят на хората.
Хахахах, Свекърва, малкият ти син е само за анестезиолог. Висок, стряскащо висок, с определеното чувство за хумор... Като педиатър не го виждам, ама в операционна зала е тамън

Аз от раждането страх нямах. Знаех, че природата го е измислила. Страх ме беше от операции и интервенции дето нямат нищо нормално, природно в тях. Сещам се как вече тупосана на операционната маса с анестезиолога дръпнахме една приказка. Като ме разсмя - не мога да спра

Чак оттатък "желязната завеса" (зеления параван) му се скараха, че много се хиля и целият ми корем се тресе. Така де - моят лекар си е естет и не можеше просто да ме кърпи как да е. Пазеше и татуса, та мисията му беше сложна
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Миме, за варицелата ще ти разкажа. В началото чувствах просто неразположение. Беше март месец - вирусите бяха навсякъде. Мен ме дращеше гърлото. Така карах няколко дни, а после имах много лека температура - 37,2. Хем си добре, ама хем ти е шашаво леко. Отидох на лекар, за да ми даде бележка и законно да се измъкна от една гадина в училище, а лекарката ми каза - О, ти си с гнойна ангина! Айде на антибиотици. Добре се справи лекарката - подтисна ми шарката. Уж да се оправя - продължаваше да ми е такова объркано. Спрях антибиотика и два дни по-късно пъпките избиха със страшна сила. Всъщност това по гърлото ми е било точно от варицелата. Тя избивала първо по главата и устата, а не по гениталиите, както други шарки. Хехех, сещам се, че се чудех дали да влизам да си мия косата или ще изтърпи още един ден. Не я измих. Е, като пламнах с пъпки не можех да я мия. Нали не дават да се къпеш известно време. Рев! Пустата му суета - как с такава гадно-мазна коса ще стоя

Белези нямах. На бала дори нямах остатъчни корички. Просто мина бързо всичко. Тогава ходех и на солариум по веднъж-два пъти в седмицата и това може да ми е помогнало малко.
Да, родителското неприсъствие ми е до болка познато.

Тогава ми беше много тежко, че все последна ме взимаха от градина. Сега вече разбирам родителите ми.
Няма да се впускам в темата с моите мераци за чужбина. Поне не в този пост.