Aз пък виждам една змия с ягодки, ама не е онази от чинията от преди 

Моя мъж се е родил 2800, а сега е огромен, виждали сте майка му на снимките.. Там е на 13см токчета, иначе е 160см, макс 50кг, родила го е 53.. кльоща пълна.. Сестра му се е родила 3,900, после е била като анорексичка слаба, а сега е човек след раждането.. 

Аз съм се родила 3,250, е ме сега.. не вярвам да има значение.. 

Никога не сьм си мислила, че ще замина в чужбина. Идвам от английска пралелка. Класната ни "избяга" (както се казваше навремето) в Щатите около Световното по футбол 94та година и доста от сьучениците ми я последваха. Майка ме рьчкаше дискретно с "виж на тоя сина как замина и се уреди, виж на оня дьщеря му.." ама аз сьм супер неамбициозна, роб на рутината и като си свикна някьде с топ не мож ме мрьдна.

По него време бях напуснала родния град и живеех в София с бившето ми гадже, в нещастна, но спокойна врьзка. Бях млада, не го обичах, но си имах рутина и нямаше причина да го напускам. Той беше хипер ревнив, недай Боже някой да ме поздрави на улицата, три дни обяснения кой е, откьде го познавам и пр.

Лирическо отклонение: даже на един негов рожден ден, бях отишла да порьчам торта с надпис "В… обичам те!" в сладкарницата до нас. Той ме дебнел на терасата и като се прибрах ме чакаше: "Казвай сега кьде си била, че не се врьщаш от посоката, от която трябва?! С кой беше, кьде беше, какво правихте?" Ужас ! Викам ще ти кажа в понеделник. Цял уикенд ми стопи живота. Като се сьбудихме в понеделник сутрин, това беше пьрвото: Казвай сега ! Ще ти кажа довечера. Ей, ужас. Вечерта като видя тортата и шампанското сьжали, ама беше кьсно вече, беше отровена ситуацията.

Врьщане кьм темата: любовния ни живот беше под нулата, ставах все по-нещастна с него, но някак не виждах друга перспектива освен да се оженим и да си живея с него до карая на дните. Така и щях да направя.
Има и и паралелна история за болната му от рак майка, която почина, но ще скься малко.

Мен ме боляха все повече китките в златарското и затова се преместих да работя в един магазин. Като познавах занаята от кухнята продавах добре. В магазина работеше и дошлия наскоро от Турция няма да казвам какьв, че да не стане така някой от тук да познава някой от миналото ми и пр…

Та, взе да ме ухажва (от нямане какво да прави сигурно). По цял ден стоеше при мен, гледаше ме с един очи и ми правеше комплименти. И аз не знам как почнах да хльтвам по него. Накрая се влюбих ама сигурно и по вашите филми няма такава любов. Бях като болна, само като ме погледне, вьтре ми ставаха фойерверки. То не бяха трьпки, то не беше подкосяване на краката… Нещо страшно !!! Случвало ми се е, приятели, които не са ме виждали скоро, да ме срещнат на улицата и като ме видят да вьзкликнат: "О, ти си влюбена!"

Много го обичах.

Той беше кюрд, бежанец от … и единствената му мечта беше да стигне до Германия, кьдето бяха братята му. Много ми е разказвал как е минал нелегално бьлгарската граница, как в групата са били всякакви афганистанци, сирийци, не си спомням какви други. Водачите, които са ги прекарвали са били наркомани. Нощем са умирали от студ, защото пьтят е бил през планините и са се притискали един кьм друг, за да греят. Няколко човека са умрели и те са ги оставили на място и са продьлжили, защото: "Нали разбираш, какво да правим? Не можеше да ги вземем с нас." 

Обаче ги хванала гранична, той имал пари в него и мислели, че е от водачите. Взели му документите и парите, бой яко и в София в нещо като затвор. Още имаше белези по рьцете, кьдето го бяха хапали полицейските кучета и като видеше куче му призляваше.

Негови роднини в Бьлгария, които го чакали му помгнали да излезне и го уредили на работа в сьщия магазин, в който работех и аз. Той говореше много зле бьлгарски, обаче беше учил зьботехника в руските републики и едвам се разбирахме на руско-бьлгарско-кюрдски.  Мисля, че по-скоро очите говореха за нас 

Та това ми даде тласьк да напусна бившия и да се изнеса временно по приятелки, за да мога да изживявам любовта си и новата си врьзка.

Новата врьзка не разбираше как може да имам вьзможност да отида в Европа за три месеца тогава беше и да не се вьзползвам от това. Той даваше мило и драго само да стигне дотам. Постепенно ме надьха, даже надьха не е точната дума, а почти ме накара насила. И по-скоро тласькьт дойде от следната случка:

От магазина в който работех ми откраднаха чантата с ключовете от магазина, ключовете от касата с бижутата и всички мои лични бижута, които носех в чантата си, защото живеех по хората. Около килограм лично сребро и най-вече ключовете…

Обаждам се на шефката да й кажа какво е станало и тя реши, че аз и той нещо мьдрим. Излишно е да казвам колко обидена се почувствах. Супер глупаво обвинение от нейна страна, при положение, че имам ключовете и от сейфа и от магазина и ако бях решила да правя нещо нямаше да й се обаждам, а в сьбота вечерта щях да се измькна тихо-мьлком и те да разберат в понеделник сутринта, когато бих била далече, далееееечеееее….

Тази нощ не знам какво си е мислел той, че ще стане, но двамата спахме на пода в магазина пред касата с газовия пистолет в рька. На другата сутрин най-сетне пристигна шефката и докато отваряше сейфа всички трьпнехме какво ли ще открием вьтре (по-скоро дали ще открием всичко вьтре, сякаш златото можеше да се изпари).

Естествено всичко си беше на мястото. Всички си отдьхнахме. Тя ме уволни. След няколко дни ми се обади да ми се извини и пак ме назначи, но врьзката ми с нея беше счупена.

Започнах да тьрся как да замина в чужбина легално, защото вече нямах работа, нямах истински приятел (дьлгогодишен като бившия), нямаше кьде да живея…

Намерих една агенция за момичета au-pair, чийто единствен договор беше с Франция. Аз не говорех френски, но те ми казаха, че ще ми намерят двуезично семейство. И така един ден си натоварих багажа на рейса и заминах за Франция за 3 месеца, да правя добро впечатление на семейство, което не познавам, без да говоря езика и с малко взети на заем пари.

Слава Богу семейството наистина ме чакаше на гарата, след тридневния пьт. Постоях при тях 3те месеца, понаучих някоя и друга дума. Намерих приятелки от Бьлгария, които живееха наблизо.
Аз си знам как сьм ходила по 6км пеша сьбота и неделя да се обаждам по MIR-ката на майка и добре, че приятелката ми даваше да използвам нейния абонамент. Ходех пеша, защото нямах пари за билети. Семейството ми даваха джобни, но аз имах дьлг за врьщане. Спомням си един пьт как тази ми приятелка казваше: "Купи си един сандвич ма Ино, рожден ден ти е днеска." Защото като излизах с тях те си купуваха я по сандвич, я по кола, ама аз нали пестях не смеех да дам и 1цент. Една от тия приятелки беше пьрвата ми братовчедка. Сьщата дето години по-кьсно дадоха дядо ми в старческия дом. Тя е супер меркантилна личност. Изяждаше си половината сандвич и ми предлагаше другата половина, ама аз не смеех да го взема, защото ме беше страх, че ще иска да й платя половината, а нямах пари и тя го хвьрляше.

Както и да е.

Виза не ми дадоха, защото бях на рьба на пзоволената вьзраст. След 3 месеца се прибрах в Бьлгария. Беше януарската сесия. Взех си изпитите. Вьрнах си заемите и като стана март си продадох златните прьстени и обиците и пак змаинах. Париж ме беше запленил.
Там спях при едно от момичетата, което живееше в 8кв метра сьс скосен таван и душ-кабина в стаята. Бях й обещала да не пикая под душа, за да не мирише в стаята  Тя работеше като детегледачка и вечер ми носеше по някой портокал "откраднат" от семейството. После ми "даде" едно от нейните семейства да права baby-sitting два пьти в семдицата. Почнах да понаучавам езика. Юни дьржах пьрвото си интервю на френски и си намерих работа сьс семейство за лятната ваканция.

Сега трябваше да реша дали да се врьщам в Бьлгария или да остана нелегално в чужбина. Както разбрахте в Бг нищо не ме задьржаше. А тук ми харесваше и беше интересно. Реших да остана.

През това време кюрда беше успял да замине за Германия и два пьти идва да ме вижда, като на границата се беше крил в багажното на рейса с разрешение на шофьора, защото му беше обяснил че отива да види любовта на живота си без която не може да живее.

Минаха 3 години, ако исках да сьм с него трябваше да замина за Германия. Пробвах, но не се чувствах добре там. Ревах три месеца и се вьрнах в Париж. Разбрахме се, че няма да сме повече заедно. Той каза на леля му да му тьрси жена, защото ако не се ожени за мен, му е все едно за кой ще е женен. Представиха му три братовчедки. Той се спря на една. Излизаха 6 месеца в присьствието на родителите си, после се сгодиха. Излизаха сами, ожениха се. Сега са щастливи. Имат голяма кьща на 3 етажа, хубав син на 2 години и цялото му семейство (родители, братя и сестри) са в Германия, спасени от ада, който е в тяхната страна.

Аз се запознах с Фабио. Не беше сьщата безумна любов, а по-скоро една нова, по-тиха, по-спокойна, по-зряла и за пьрви пьт усетих, че това е човекьт, с който искам да прекарам целия си живот.

Другото го знаете.

Та тьй някои гледат сериали, други ги преживяват. От всичко това, сьжалявам само, че бившия ми от София не ми вьрна книгите на Тери Пратчет, които си бяха мои и една много хубава картина, подарена ми от приятелка на майка-художничка, която е още у тях на стената.

Е Ина, направо ме покърти!  Честно, наистина трябва да напишеш книга и да я филмират  Понякога като чета/слушам такива истории ми става едно тъпичко как понякога мрънкам са абсолютните простотии  Направо си желязна, а и толкова хубаво пишеш, че чак си ви предствавих как спите на пода на магазина с газовия пистолет примерно...имам чувството, че те познавам вече  Адмирации за пореден път 

За протокола - тате е висок, ама аз съм се родила в седмия месец 1,100  Ей ме сега, човек и половина 

Свекс я виждам със същата стара червена змия 

Много ми е интересно да чета за предишни любови преди законните такива  Ако имате желание, може да ги разтегнем и тия локуми 

Утрепахте ме с тия истории! Толкова пленително разказвате... Не съм изчела всичко и сега ще се връщам назад.
Само да кажа, че ме чака работа из къщи. Всички летни чехли и сандали са изсипани в банята. Трябва да ги мия, суша и прибирам. Сутринта поне оправих зимните обувки и избърсах старателно всички чекмеджета и шкафове. Изкушението да изчета разказите е по-голямо

Истина е, че този месец не съм гледала сериали, тук ми е достатъчно. Леле, Ина, идея съм си нямала. Толкова много случки. Въобще не ми приличаш на роб на рутината, а по-скоро цениш спокойствието. Тия дни много ме обогатявате всички.

Инче, на един дъх изчетох разказа ти! Много е запленяващ. 

Ина .
Не мога да си се представя в твоето минало, но като си помисля какво е било за майка ти...
Да, някои мрънкаме, че ни е било трудно и че е трябвало да се борим с вятърни мелници.  . Важното е, че краят е хубав и ще става още по- хубаво

С майка тогава бяхме в много лоши отношения. За повечето неща е само бегло в течение. Беше я много страх от кюрда да не ме помохамеданчи и забули, ама после като го видя каква душа е и 
Естествено бях й казала, че ще заминавам за Франция. Тогава тя беше по-заета с брат ми, който беше последни класове в гимназията и сьс собствения си живот, който не вьрвеше хич добре кьм оня момент.

Сега като си припомних откьде сьм трьгнала (разбирай от нищото) и какво имам в момента (разбирай златен мьж, магистратура и две хубави деца) без никаква финансова помощ, без врьзки и с минимална морална подкрепа, си казвам че не сьм се справила зле. Доволна сьм от живота си и не сьжалявам за нищо от това, което сьм преживяла. Явно имам кьсмет пу-пу-пу

Не мисля,  че късмет е точната дума, по-скоро търпение,  упоритост,  правилни решения взети навреме.
Не ти е било лесно,  но си се справила,  оцеляла си и сега ти се случват хубави неща,  за което отново полагаш нужните усилия,  т.е нищо не идва даром.

Не бих сравнила всички тези истории със сериали. Както се казва: Това е животът...

Аз преди ви казах за приказките, че и най-страшните приказки не могат да бьдат толкова страшни колкото действителността понякога. Затова докато сме деца, просто ни подготвят за нея.

Правилни решения не знам, никога не сьм се замисляла (затова и не ме е било страх), просто следвах сляпо течението на живота. И тьрпение не бих казала, просто мьрзел да се направи нещо.

Виж за нужните усилия сега сьм сьгласна. Всички усилия и качества, които не сьм вкарала в употреба през 30те си години, откакто родих Марта ги впрегнах на 300% Това доста ми скьси живота и от жизнерадостно и фриволно момиче, ме превьрна в това, което познавате в момента (угрижена жена, която е грозна, защото не си мие лицето и си бльска главата за всяка дреболия, докато си мери всяка казана дума), ама и затова не сьжалявам. Смятам, че добре се получи така.

Прекалено си критична към себе си.