Тони, още нещо се сетих за новите коли и гаранцията, не че си ме питала...

Новите коли имат гаранция, да, обаче трябва да се обслужват в оторизирани сервизи. Обикновено се правят неща, които струват доста пари и които принципно по своя преценка не би направила, но иначе гаранцията отпада.

Фери, никак не вярвах, че ще се получи добре сладкиша, но сега го добавям към списъка с любими и колкото по-дълго време стои, по-хубав става, хомогенизират се вкусовете и ароматите.

Мари, много ми е интересно за +/- стари/нови коли, май доста си ги разучила, ако имаш време ни просветли по-подробно, моля

Тоооо това ми изглежда подобно на щрудел-а, аз май него имах предвид, абе всички ябълкови сладкиши много ги обичам ама без канелата, че не ми понася 

Миме, не казваше ли за някаква празна къща дето си бяхте правили ретро парти...тя не е ли резервен вариант? Бърлогата ли беше, че не помня?

Ха! Не знаех, че този сладкиш се казва Негърче. Аз си правя такъв, но понякога ме домързява за глазурата и я пропускам. Може утре да направя един такъв

Тони, стискам палци за колата! Дано уцелите на партида. Иначе Мари е права за гаранционните коли, моята кума е с такава и я правят само в оторизиран сервиз, всичко се подменя и не е мн евтина поддръжката. Иначе  за комфорт и удобство.

Панде, 13+1 съм сега, последно термина остана 1.05, преди беше 30.04. 
Роси, добре дошла на фронта 
Фани, надявам се да си си прекарала весело на събирането.

Аз пък 2 вечери имам много социален живот и се прибирам по нощите. Ех, припомних си студентския живот, а тази вечер даже ми поляха и успешната изпитна сесия от сегашния ми курс на обучение. 

Добро утро!!!



На децата трудно може да се обясни смяната на времето,  особено като са две.
Все някое е на различно мнение и убеждава и другото.

За колите... просто имам опит.
За партидите,  Нат е права. В службата имахме две еднакви Рено Клио, но беше така само по документи. Едното беше  с някакъв много шумен двигател,  все едно различни коли.
Най-големият минус според мен е голямата обезценка. Фиестата,  за която споменах я купихме за 15 500 и я продадохме след 4 години за 5 000 . За мен по-добър вариант е да се купи кола на 2-3 години,  пак е нова и скъпа,  но поне спестяват около 25% от цената.
За обслужването казах,  по време на гаранцията е скъпо и се правят излишно много неща.
И не съм съгласна,  че може да се прави сравнение между висок клас стар автомобил и нисък клас нов. Първите имат по-добра возия,  говоря като концепция,  по-стабилни са на пътя,  по обезшумени. Например 250 километра по магистрала не ги усещах с БМВ-то,  докато с Фиестата бях като пребита.
Новата кола нисък клас след 4 години освен,  че е обезценена като пари и много се амортизира,  просто е по-евтина кола.
И не си мислете, че с новата кола всички проблеми са решени. Имах приятелка, която си купи нов Ситроен С3, обаче й се случи с някакъв дефектен двигател. Постоянно беше по сервизи и вечно без кола, нали е гаранция, докато накрая й смениха двигателя и пак не беше добре, но й писна да се занимава. А колко пъти я оставя по пътищата, не е истина
Иначе много ясно,  всеки предпочитам да му мирише на ново.

С написаното, не искам никого в нищо да убеждавам, споделям опит и наблюдения.

П.П Пиша поста от 1час
П.П Днес,докато търси тази снимка на кафето, все попадах на статии, за това колко е вредно
П.П Още един глас за змията на Свекърва, това зелено нещо те обезличава . И колко пъти се включвах вчера и все забравям да пиша, сподели за разпределенията и там каквото имаш да разкажеш и на мен ще ми е интересно.

Добро утро и от мен!
Благодаря ви за топлото посрещане и се радвам,че не сте ме забравили.
Мари,благодарско за кафето.Сутрин без него съм просто изгубена.
Фани,правилно си запомнила...землячка съм.
Решила съм днес да домакинствам по-набързо,че времето е страхотно и да излизаме по-бързо към доктора,като се надявам само на добри новини.После сме на гости в нашите и се чудя да ходя ли по-късно следобяд да гласувам.Вие ще гласувате ли?

Добро утро от мен!
Аз май се наспах, но моето Слънце още спи.

Мари, благодаря за кафето и за полезната информация за колите.  Беше ми интересно да те прочета.

На мен Свекърва ми излиза пак със старата си снимка и си помислих, че я е сменила.

Фери, "Щабът", както го наричаме е необитавана засега къща. Има ток и вода, но няма други необходими условия, пък и няма как да се съберем там толкова хора. Използваме я за други поводи. Търсим си хотел с ресторант, където да празнуваме.

Хайде ставам да направя закуска. Ще я поднасям в леглото.  После ще ходим да гласуваме, колкото и да не ми се иска. Трябва да се видим отново с кумовете.
Приятен слънчев ден от мен.

Добро утро

Тук е много мъгливо, училището, в което се гласува е срещу нас, а не се вижда. Та докато не се появи, не излизам от нас.
И аз обичах много негърче, но понеже пише, че е позволено тесто само хляб и такива по хлебни закуски, не съм си позволявала никави кексо подобни. Мисля сега да не си правя експерименти, но като се роди бебето, живот и здраве, да пробвам. Тя диетата при всеки е различна и може така да си въвеждаш по нещо от време на време (без напълно забранениете сурови плодове и зеленчуци, мляко, ядки, свинско, гъби, пържено и пикантно).

Аз вчера след като си написах въпросът към свекърва доста мислех дали да го изтрия. То е ясно, че на всеки му е мъчно, като децата не са наоколо, независимо дали е друг град, държава или континент. Но понеже хората заминават по различни причини и ми е интересно. Също така все се чудя дали тези дето са заминали и са се устроили добре не си мислят, че тези дето сме останали сме много балами? Разни такива мои разсъждения.

Нат, разбрахте, ти си една седмица след мен. Само че аз на 14+1 му викам 14та седмица, а ти на 13+1 му казваш 14та. То по тоя въпрос май няма консенсус  

Добро утро от мен! Няма слънце днес и се чумери да вали, ама аз пък си имам нови боти като гумени ботуши и съм безсмъртна в дъжда

Мари, благодаря за кафето. А за колите- хората са го казали, с кола и жена всичко е на късмет. В нашия случй може да перифразираме с кола и мъж...
Примери със скапани нови коли- много. Аз се сещам за 3 туарега- 2 са перфектни, третия не излиза от сервиз вече 3г подред и не могат да разберат какво му има.

Свекърва, змията е по-колоритна.
Миме, какво ще поднасяш в леглото?
Панде, аз гледам как ме води приложението на тел-а, за да не се дообърквам. Иначе и за мен 13+1 е 13седмица, ама изпадам в едни полемики вкъщи и ми писва да споря (ММ някак си е по-наясно с нещата от мен, чел, питал, разпитва лекарите... Една книга имаме вкъщи- чете я и после ми разказва какво пише)

Миме, и аз искам да знам каква е закуската 
Нат, много ми хареса определението за ботите и аз обичам да се подсигурявам така.

Панда, аз мисля,  че всеки си гледа в неговата паничка. Аз не мисля дали хората останали в България са балами или не,  вълнувам се дали аз съм допуснала грешка,  защото си е до късмет и само времето може да покаже това.
И има огромна разлика между хората,  които са отишли в чужбина , за да печелят пари и тези които виждат бъдещето си там, както и мотивите на вторите и степента на желание за интегриране.

Брутру на сите.

Цитат на: pandapanda в 25.10.2015 09:50

Също така все се чудя дали тези дето са заминали и са се устроили добре не си мислят, че тези дето сме останали сме много балами?

Мьрзеше ме да пиша, но това ме провокира. Бая се чудих и аз дали да отговоря, ама айде като сме трьгнали на откровения…

Лично, никога не ми е хрумвало да го видя от такава гледна точка.
А може би, защото не сме се утроили достатьчно добре, като ви слушам тук какво си говорите ми изглежда, че стандартьт ви на живот е по-висок от нашия (на мен и Фабио). Често се обсьждат екскурзии, спа почивки, сега за коли си говорите, апартаментите ви са големи…

Вярно, че от няколко години само той работи, вярно, че плащаме на Марта частно училище, но живеем в 50кв, за които плащаме 1100е. Собствено жилище мисля, че няма да имаме никога. Нямаме кола. На почивка от години ходим само при родителите в сьответната страна и е кьсмет, че техните са на морето, та поне това. Луксозен хотел не знам какво е, нито спа. На маникюрист или масаж или каквото и да е не сьм ходила от сватбата. Имам само 2 чифта обувки. Вече не ходим и по ресторанти, пьк за кафе да не говорим.

В тая оптика май ние сме баламите, че сме заминали.

Пак казвам, може просто ние да не сме се устроили достатьчно добре   Вчера разправях това на Фабио и той ми отговори, че е нормално, защото Бьлгария в процес на развитие, когато нещата вьрвят нагоре. Стигне ли се вьрха става по-друго.

Толкова за финансовата част.

Иначе има други предмиства. Вече не знам какво е в Бьлгария и ми е трудно да правя сравнения, но ми се струва, че тук има по-малко невьзпитани хора, пошлост или поне има традиции, които доста хора спазват и това улеснява живота, защото имаш определен кадьр. Страната функционира, всичко е супер добре организирано и се чувстваш като … човек.

А за заминаването - мен така ме повлече живота. Никога не сьм искала да заминавам. Стана случайно и беше за малко (за 3 месеца). После хайде още 3…
После по едно време срещнах Фабио. После докато се роди Марта не беше сигурно, че ще оставаме тук.

И ей го вече 13 години…

За това време аз свикнах. Бьлгария се е променила, аз сьм се променила в друга посока и някак се разминахме. Вече не се чувствам удобно там (с морален и психически смисьл). Сякаш там сьм чужденка а не тук. И се виждам като отсечено дьрво. Нямам корени. Нито сьм бьлгарка, нито сьм друга.

И пак да подчертая, че при мен нищо не беше мислено или предвидено. Просто целия ми живот е едно стечение на обстоятелствата.

Та по тая причина, никога не ми е хрумвало да сьдя хората, които са останали там или пьк тези, които са заминали…

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Едит/b]

Цитат на: Marri в 25.10.2015 10:23

И има огромна разлика между хората,  които са отишли в чужбина , за да печелят пари и тези които виждат бъдещето си там, както и мотивите на вторите и степента на желание за интегриране.

Мари е успяла само с едно изречение да го каже по-добре от мен

То пак си зависи и от манталитета на заминалите. Има такива, които са склонни да живеят добре в чужбина и да работят нещо под достойнството им, но няма да се върнат никога в родината, има и други хора, които ще си стоят в кочинката тук,но няма да заминат никога. Въпрос на гледна точка е.
Аз не бих могла да отида в Алнглия примерно, да работя като миячка на чинии в някой ресторант и да съм щастлива.
Инче, тук в столицата говорим за по-добри възможности за условия на живот. Най-малкото има повече работа. Всичко що не е столицата е друга България. В малките градове младите няма какво да работят, всичко е с връзки и затова бягат я по чужбина, я в столицата, ако не искат да са сервитьорки, продавачки или в някое производство. То срамна рабта няма, ама в един момент си казваш "аз защо учих и инвестирах толкова в образованието си? За да въртя кюфтета, примерно или за да ме пощипват тук таме по масите?"

Ей, забравих да ви разкажа вчера колко бях възмутена от едни хлапета на по 10-12г в кино Арена в the Mall. Отидохме с ММ да гледаме Goosebumps: призрачни истории. Влизаме в залата - вътре основно деца. До тук добре, ама те просто не спряха да говорят, да хвърлят чашки, пуканки, чипсове...без малко да ме олеят с кола. Направихме им забележка- напсуваха ни. Чудя се такава възрастова група не трябва ли да имат придружител в киното?

Едно от нещата, които си спомням добре от 2002г, когато заминах е чувството на празнота, безперспективност и отчаяние. Учех психология в Благоевград от любов кьм науката, без надежда някога да работя това.

Не можех вече да работя в златарското ателие, заради проблем в китките на рьцете и работех като продавачка в един златарски на Витошка. Това ми беше перпсективата - да работя цял живот като продавачка. Сега не знам как е, но тогава беше супер важно кои са вашите, за да имаш хубава рбаота. Нашите никои не бяха и сьответно за мен бьдеще нямаше.

Сега се чудя на себе си как сьм посмяла да замина в чужда страна, без да познавам никой, без да говоря езика… Но никога не сьм се замисляла над такива подробности и слава Богу. От сегашната ми камбанария не бих направила подобно нещо.

Цитат на: inaxastra в 25.10.2015 11:26

Сега се чудя на себе си как сьм посмяла да замина в чужда страна, без да познавам никой, без да говоря езика… Но никога не сьм се замисляла над такива подробности и слава Богу. От сегашната ми камбанария не бих направила подобно нещо.

Да и ние често си говорим вкъщи, добре че не знаехме какво ни чака. Вероятно нямаше да имаме смелост.

При нас пък нещата бяха по-добре отколкото ги очаквах и от нагласите ми. Не знам дали да го отдам на късмет или на мои качества, които не ми позволяват да изпадам в определени ситуации. Тръгнах си с идеята, че това тръгване е повече завръщане - към мен самата.

Пандич, хич не ти е неприятен въпросът, още повече, че съм споделяла и тук как са заминали. С удоволствие ще ви разкажа, просто нямам време сега. Не ми завиждайте, не съм по любов, а помагам за ремонт на къщата на брат ми.
На компа си се виждам със старата снимка, явно съм успяла да я кача още първия път. Сега да видим, като не зная къде ми е змията и дали трябва да я сваля от тук и пак да я кача....