Ина, като каза, това че си тренирана, се сетих за леля ми.. Тя живее в Гърция от повече от 15 години.. 20 ли станаха не знам.. Та, тази година като стана дънданията при тях и по магазините няма стока, всеки се презапазсява и чакат на опашки.. Тя вика, аз съм единствената запазваща спокойствие, както и другите българи.. Мъжа й се чудил даже от къде това спокойствие.. Тя разказала, че вече го е преживяла в по-лош аспект  

Уф...ние, децата на 90-те даже не можем да си го представим това...само сме слушали  Ама вие наистина сте си тренирани, едва ли има родители, които не са се редили на опашки за нещо  Помня, че като ми разказваше мама когато бях по-малка за тези години, ми се струваше невероятно всичко, като филм...ама уви не е бил  Сега, следейки политическия живот и всички абсурди, вече не ми се виждат толкова невъзможни тези разкази...просто защото в България всичко е възможно 

И на мен ми е интересен духа на 90-те .Много сме интересни с ММ като започнем да си говорим и понеже той е 84-ти,а аз 90-ти набор как сме хем с близки спомени, хем с тотално различни.Например за световното аз имам много откъслечни спомени,дето дори не знам дали са спомени или съзнанието ми си е изградило някаква представа по разкази,а той е бил вече 2-3 клас и си спомня доста ясно. Намирам и разлики въобще в отношенията- по разкази за студентските години те са били много сплотени с неговия набор, а понеже после се е прехвърлял и е учил и с набори по-близки до мен разказва как всеки се е криел и не е споделял информация за нищо,камо ли да помогне. Единствено сплотени бяхме с моя набор в училище 1-7 клас тъй като си бяхме и деца от една група в детската градина,в гимназията имаше сплотени класове, но ние не бяхме от тях-не сме се карали,но не сме си и помагали.В университета беше същото-разделени на групички по интереси.Около университета се е налагало да се чака по опашки единия път от 8 до 19 часа за карти за градски транспорт и поколението, за което като сме се раждали не е имало колички и бебешки хавлии и е трябвало да чака, сякаш компенсаторно е възпитано за нищо да не търпи да чака-на въпросната опашка момче мой набор удари жена на годините на баба ми, та... много е интересен този период и децата от него,а ето че вече започваме да ставаме и родители чудя се по какъв ли начин сме обременени от 90-те...

Да, това, много точно е уловен духът Опашките, спирането на тока, гладът и мизерията са най- малкото...Щото на опашките, примерно, си беше весело - раздухаш политиката и клюките на квартала, скара се някой, изговори каквото му е на сърце /щото има свобода на словото/. Ама духовната пустота, безработицата, накарала майката на Ина /инженер по образование, като мен/ да продава домати, а мен да търся работа в секс- телефон, гадостите, сполетели умни, добри и морални хора, просто не са за говорене...Не се сърдете на родителите си, че са развалили семейства, че "не са ви обръщали" внимание, че са ви бутали да учите, защото само това беше честният начин да се "измъкнеш" и "уредиш", че мислят, че раждането на повече деца е неразумно, че не са могли да ви "осигурят материално", че не ви пускат из чужбина, защото знаят какво може да ви се случи...Родени сте и сте расли в онези времена. Ето защо около 94-та много народ, предимно интелигенцията се изнесе по Щатите и Канада, ето защо сега нямаме добри лекари, учители, а един политик каза "такъв ни е материалът". Моето поколение, тогава над 30-те, издържахме, защото нашите родители бяха преживяли първата промяна през 44-та и войната и ни подкрепяха, разбираха и ни обясняваха. Все още единият ни крак е там, в бурните години по безсмислените митинги на площадите и куфарната търговия и сегашното време. Затова и аз и майката на Панда се чудим дали да ходим да гласуваме Ама вие не искате да ви обясняваме и подкрепяме, не ни давате възможност да ви разберем и искате с всичко да се справяте сами.   Каквото и да е, важното е, че ви обичаме безрезервно, както вие обичате или ще обичате децата си .
Ох, оставете, станах като дърта свекърва . Гледайте сегашното, с бъдещето така или иначе ще се справите заради собствените ви деца

Цитат на: addicted_to_u в 29.10.2015 10:42

а ето че вече започваме да ставаме и родители чудя се по какъв ли начин сме обременени от 90-те...

Според мен най-вече с това, че родителите останаха далече от децата си, т.е децата на 90-те растяха, с родители, които или висяха по опашки за нещо, или се преквалифицираха и бяха заети с учене, или се опитваха да започнат частен бизнес, или пък бяха работници и служители, при някой който се опитваше да прави такъв, с една дума почти не бяха вкъщи. И едно такова настроение в тях, вечно с мисъл и тревога за утрешния ден.
Не казвам, че сега не е така, но тогава беше стрес и за самите тях, понеже беше новост, сега вече е ежедневие, прие се, преглътна се, където се казва еволюция. Хората(които могат) се поосъзнаха и започнаха да търсят начини да са по-близо до децата си в тези условия, другите пък(които не го могат), израснали в тези по-горе описаните условия, намират за нормално да не са до своите деца, та на една част от новото поколение, как да кажа.....съвсем му се изпусна края.
Това са тези, за които Мимето каза за стадиона и не си спомням кой спомена за театъра. Това са и тези, които посягат на 3-годишно дете или на съученици, без ясна представа за понятия като стойност на човешкия живот, право на живот, защита на личността и прочие.
Хайде и днес нагазихме в дълбоките води
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

ЕДИТ:

Гледайте сегашното, с бъдещето така или иначе ще се справите заради собствените ви деца good

Панда с нейния вьпрос отключи кутията на Пандора 

Цитат на: inaxastra в 29.10.2015 11:06

Панда с нейния вьпрос отключи кутията на Пандора 

Направо така се получи, но и явно имаме какво да кажем по въпроса.

В духът на горе казаното за България и в продължение на темата за чужбина, всъщност ние заминахме точно заради децата. Наясно бяхме, че един ден ще искаме да ги откъснем от определена среда, че ще ги изпратим да учат в чужбина.
Не мога да кажа, че живеем живот изпълнен с удобства, но живеем достоен живот, не просто съществуваме, но дори да не беше така, за децата си струва "жертвата".
Тъкмо снощи си говорихме, че в България ще ходят на почивки и ще я свързват с приятни спомени и изживявания. Това във връзка с въпроса, който неизменно си задаваме, дали пък те няма да искат да се върнат в България....

Хаха ударохме го на разсъждения рано-рано   Много точни и мъдри думи и на Свекърва и на Мари, както винаги

Не се бях замисляла, но като че ли наистина израснахме малко всрани от родителите ни - докато започнахме училище сме били при баба и дядо, виждахме родителите ни само когато успеят да съберат пари да дойдат...помня как мама веднъж дойде с 1 бучка сирене и нз още какво и каза, че ѝ е свършила заплатата...помислих, че се шегува   Тати пък почти постоянно беше някъде на гурбет...и до ден днешен му се насълзяват очите като се сети когато се прибирал от поредния как съм огласила тичайки цялото летище с викове тати   Каза ми го и на сватбата, че това е му е много силен момент...та си представям какво им е било   Защото за нас е било безгрижно детство, но само те си знаят какво им е струвало...

Докато пуликувам Мари ме подсети друго...аз не искам да емигрирам, но не съм сигурна дали като имаме деца няма да съжалявам за решението си...защото бъдещето е много несигурно и не знам дали ще мога да им осигуря достоен живот, обучение и всичко останало в тази непрекъснато развиваща се държава...незнайно към по-добро или по-лошо обаче...

Има го и моментьт, че бьдещето сега е несигурно навсякьде и че дьржавите, които са на вьрха ще започнат (и са започнали) да западат (спрямо това, което е било преди), а развиващите се засега могат само нагоре да вьрвят.

Тази ще е една от любимите ми месечни теми!

Изчетох ви за последно този месец, след няколко часа тръгвам за моминското парти, всички откачаме вече. Моето извинение е, че съм бременна, другите не са извинени. Само де още не се знае с кой ще пътувам  

Само да ви кажа, че като напишете "малко градче еди къде си" ми засягате географската култура и уменията с Гугъл и само ми подклаждате любопитството още повече.

Ина, като спомена Пандора - всеки път като съм болна си казвам:" Тая тъпа Пандора друга работя нямаше ли си, ми отвори тъпата кутия". Това е първият гръцки мит, който прочетох и до ден днешен ме вълнуват пустите му гръцки богове.

Аз пък исках да се махна от Враца, за да си намеря мъж, там нямаше достойни за мен нали ги познавах всичките.

А вчера бях на ЖК, ама не гледахме бебето. Докторката каза: " На момиченцето .... ъъъ пациентката трябва да пуснем ПКК".  Вдигна ми самочувствието, че напоследък се чувствах стара, грозна и кльощава.

Оставям ви, че не съм се епилирала и да не съм Йети на сватбата.

п.п. нямам търпение да показвам творенията на ММ и приятелката ми !!!!

Мацки, тоя месец някак си тайно ми се получи да чета месечната тема...иначе не съм го правила никога до сега...

И да мислим дали ще заминем или не - все тая. Живота е шарен. Аз пък за сега съм от тези, които са имали шанс да заминат, но по каквито и да е причини все още е тук. Ситуацията сега е такава, че утре ако излезе опция за работа навън, няма и да се замисля. Това не променя факта, че сега се устройвам тук. Утре може да се случи и в Бургас да се върна, знае ли човек...

Никъде не е перфектно. Навсякъде си има кусури. Да - хич не е лесно тук, но като се замисля - аз нямам от какво да се оплача. И макар, че предпочитам аз да плащам пенсията на баба - така или иначе парите ги взимат от мен - трябва да се справяме някак си. В крайна сметка - като си отидем всички, БГ няма да я има, нали? Просто - на кой каквото му е писано.

Ей ме на - стоя си къща на 10 км от София. Има детска градина и училище. Деца нямам, но като кажа на някой, че живи здрави децата ще ходят в "селската" градина, коментара е "Оооо, ма как на село...". Ами ей така - градината е 100 пъти по- хубава от "градската" и т.н. Така, че всичко е - както му е писано на човек.

П.С. а ние се редяхме по опашките и се правехме, че не се познаваме...за кренвирши и салам

Цитат на: skylife в 29.10.2015 11:34

П.С. а ние се редяхме по опашките и се правехме, че не се познаваме...за кренвирши и салам

Задьлжително, това си е класика   

Айде, падна и Скай в Пандорската кутия

Цитат на: svekarva в 29.10.2015 11:47

Айде, падна и Скай в Пандорската кутия

Ъъъъ, не - по- скоро исках да кажа, че хич няма нужда от толкова разсъждаване по темата, идва петък, сънцИто пИче, ФтичкитИ пеят и намерих рецепта на френска селска торта...мисля да я пробвам

Sky, навествявай ни по-често де.. Не е лошо тук 

Да сменя рязко темата.. Панди, къде е моминското и какво са измислили като забавления