Айде ще пльосна един чаршаф за моя опит с куфарната търговия и пазарите.

Едва ли ще спомогна за стотната страница с него.
Моят опит започна с търговията с касетофони. Дядо пътуваше до Турция всяка седмица и внасяше касетофони (като допълнителна работа). Продавахме ги по пазарите из почти целия регион тук. След първи клас бях предадена за гледане на дядо и научих таблицата за умножение пак в тази сфера на работа. Спирахме едно ремарке с дини на Алеята на любовта срещу Централна гара и юбри народе на дините
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
На мен ми беше забавно по детски. Беше различно, запомнящо се и стимулиращо. В 4-ти клас вече бях професионалист

Ходехме на един пазар и продавахме слънчоглед и олио. Предисторията е, че накарах баба да ми извади колелото, а тя беше бясна, че "цялото мазе е пълно със слънчоглед". Е, аз им знаех огромното мазе и не вярвах как може да се напълни със семки

А дядо беше купил 4 тона семки

Няма да забравя как една вечер майка и татко се прибираха от "ранчото". Това беше място в покрайнините на града, където на 100 квадрата гледаха по два реда домати, по два реда чушки и така. Там научих как се събират колорадски бръмбари в кофичка от мляко. Идват родителите ми да ни прибират от пазара и носят тиквички, току що набрани. Спират се хора, купуват олио и поглеждат тиквичките. Попитаха за цена и майка тъкмо да каже, че не се продават, дядо изстреля супер висока цена. Хората ги купиха всичките. Майка ахна и после се зачуди "А сега какво ще вечеряме?"

Не знам какво сме вечеряли, ама парите бяха добре дошли. 90-те са повече от запомнящи се години от този аспект погледнати.
Ина, разказах в моята тема за сватбата. Дано не излезе като негативно мнение. Просто мое виждане

Миленка, стискам палци! И аз имах приключение с операция на мъдрец. Най- ме беше страх заради кърменето. После ядях сладолед, въпреки че не ми беше хич до ядене. Ама аз съм странна птица и мога на фотосинтеза да карам.