Marri  благодаря ти Гордея се с него всяка секунда,а всяка Коледа се моля да си го видя най-накрая,но и това ще стане 
Миме Благодаря и на теб, Сан Андреас го гледах ,хареса ми много,,,Макс съм го пропуснала,но ще го проверя и него
а Тони да измисли къде ще ни вози с колата 

Добрутру! Изчетох най-сетне! Дай Боже всекиму майка като нашата Свекс. Дано и малкия син скоро се сдобие със зелена карта. 
Менянт, как е детето? Надявам се да е по-добре днес. 
Тони, Честита кола! Живи и здрави и безаварийно да си я ползвате!
За живота отвъд океана - абе иска се д..пе то си е ясно. Обаче и близките ти трябва да са зад теб като Свекс. Моята in-law не можа да убеди майка си и макар и вече заминали и то легално се върнаха след 2 г. Да ме извинявате обаче го намирам за супер детинско от страна на майката. Сещам се като щяха да заминават 2-3 месеца не успяха да кажат на родителите си, а след като батко замина също 2-3 месеца не му говориха. Като я изпращахме с децата то не бяха рев и сополи все едно ги праща на гилотината. И постоянно повтаряше "голяма грешка, голяма, защо не тръгнахте преди да се родят децата?" Все едно, че са тръгнали като гастербайтери с по 1 куфар да спят по гарите. 1 дете била имала тя. Като че ли като й е до г..а сега няма да се разболява или да умира.
Мен не ме спряха - явно щото бях мома и без деца, хаха. Не ме й съветваха да остана или да се върна. Никога няма да забравя /това съм го казвала, ще ме извините но ще повторя/ обляното в сълзи лице на баща ми след като си мислеше, че вече минала паспортна проверка няма да се обърна. Явно беше се сдържал през целия път до София, но накрая вече не е издържал милия. За сведение - това беше 1вия път когато го видях да плаче. Не е плакал дори на погребението на дядо - а е бил само на 35!
Не спряха и сестра ми - в Испания е и не си е идвала от 2011 г. Очакваме я тази есен/зима. Вероятно само за месец. Искат нашите да се събираме в тесен семеен кръг, че те не правиха сватба, но не знам дали ще се навият, че са малко чешити и двамата с мъжа си.
И аз се опитвам да си възпитам децата да бъдат граждани на света, без да забравят от къде да тръгнали. Прадядо ми лека му пръст си имал една много вярна приказка : "Гледайте да сте не там където сте родени, а там където сте сити". Това още преди 44-та когато хората не са и мислели за емигриране.
Имате ли си кметове вече? Моя позната от детството/явно много гледала сери яла за Ананди/ е станала кметица на селото на мъжа си. А братовчедката е на балотаж на само 80 гласа от успеха. На тоя тур мисля да ходя както казват мургавите ми съселяни "да фърля един глас". 
Нанс, излязъл е новия брой на "Моето дете" има 10-ина странички за бременни.

След като поспа вчера следобед, вечерта беше значително по-добре - нямаше го това давене със секрети, водещо до повръщане, не го болеше чак толкова гърлото вече, не хриптеше... Нощта също мина спокойно - без давене и повръщане и сега изглежда по-добре. Но и вчера сутринта ми изглеждаше по-добре, а следобед стана зле - ще чакам да видя как ще е следобед.

Привет, привет!
Фани, тази приказка на дядо ти е абсолютна истина . Наистина има хора, които казват на децата си, че трябва задължително да са им под носа, без самите те да знаят защо. Моите свекъри големи сълзи ронеха, че синът им идва от едно село първа гранична /на г.за на географията/ в Пловдив. Така и не пуснаха втория си син по- далеч от Благоевград. Тогава им казах:"Вместо да се гордеете, че синовете ви са постигнали толкова много, че сте ги изучили и оженили, вие ревете. Все едно моите деца след време да идат в Ню Йорк и аз да се тръшкам от мъка!" То пък точно това и ми се случи.   Не ми е и минавало през ум да ги спирам и наистина съм повече доволна, отколкото тъжна от факта, че са там.
Панди, хехе, недей много разказва, ще вземе да намериш някой дето познава лично 88-мия и като нищо да му излезнат не от най- хубавите истории на бял свят . Пък трябва да го женя все пак, достатъчен минус му е ръстът
Нямам време много да разсъждавам точно сега, обаче пък аз се замислих кой мотивира децата ни къде да учат. Оставам с впечатлението, че това са на първа линия приятелите, после учителите и едва накрая родителите. В Америка първи са родителите, те решават още от самото раждане на детето къде ще учи и започват да събират пари. Знае се, че от това училище, то ще отиде в този или този колеж, за да му се гарантира влизането в определени среди. Това от приказките на моите за приятелите им го зная, пък и от лични разговори /на разни езици/ с американци се потвърждава. За големия син определящо значение имаше учителката му по английски, за малкия - обстоятелствата. Ама май не е редно да е така Защото, хайде, ние имахме финансови възможности да подкрепим децата, предварително бяхме спестявали. Ама на други родители се наложи да продават жилища за да "осъществят" идеята на учителката им. И тези деца не се връщаха по Коледа, като моите, защото нямаха пари за билет, мизерстваха и крачката към работа на черно или женитба по сметка /особено за момичетата/ бяха на една ръка разстояние. Искаме да сме равни, но някои са по- равни, винаги е било така. Ох, пак се размислих , пък това не ми е силна черта...
Тони, честито ти кола, честито и медийна изява . Хаха, и гащите ти винаги трябва да са хубави, защото може да ти се наложи да идеш на лекар. Това от моята баба. Сигурно, защото е нямало как да ми каже за другата причина, по- точно, да ми излезе късметът
Абе тези дрешки за чаши кой ги измисли? Как ще пия така, ми ще ми се напълни устата с власинки....
Мениант, дано сте добре Лекарски приказки, а и от личен опит пак ти казвам, че следобедните часове винаги са най- тежки. Затова и температурата се мери задължително в 17ч. и визитациите в болниците са тогава.

Уф! Успях, изчетох ви! Сигурно ще изпусна повечето неща да коментирам..ама все пак да драсна и аз по основната тема

Няма какво да добавя, освен че бих била горда да съм снахана Свекърва   Наистина много въздействащи разкази и на Лоли и на Свеки, пуснах по една сълза  И все пак евала! На вашите момчета, че са успели да се реализират толкова добре и най-вече на вас, за подкрепата  Наистина не мога да си представя моята майка или семейство изобщо да ме изпрати на другия край на света с такава непоколебимост и смелост...тя още се притеснява всеки път като летим, макар и за няколко дена извън БГ ама както и да е, да не се отплесвам 

Не знам дали съм ви разказвала историята на моята леля, която от 25 години някъде вече е в Италия. Заминала е малко след като съм се родила по ред причини. Тук е завършила за медицинска сестра, работила известно време в болницата в Берковица, имала голяма любов, навсякъде заедно, сигурно са щели да се женят, но това повремето, когато са се правили разни схеми с горива на сръбската граница, та и той така си изкарвал парите и го простреляли  Всеки път плача много като ми разказва...и така изгубила си любовта, харесвала си работата, но не си харесвала заплатата, по това време доста нейни приятелки са се ориентирали натам и някак си е дошло естествено решението. Тя също не е от хората, които се оплакват, никога не съм я чула да ми каже, че ѝ е трудно, а знам, че е така...отишла е там също сама без никакви пари почти, работила е на няколко места, но ѝ беше добре, винаги ѝ е било по-добре, отколкото щеше да ѝ е ако беше останала. След това се омъжи, отново сама, никой не успя да отиде на сватабата им, защото беше в годините преди ЕС, роди и отгледа две момчета, мъжът ѝ не помага за абсолютно нищо, най-малкото за възпитание...според него е достатъчно да носиш пари вкъщи и с това ти се изчерпват задълженията...Та тя в един момент, когато вече бяха на 14 и 10 години децата, достатъчно големи, за да не им ходи постоянно по г..а реши, че иска и тя да работи и да се чувства поне малко самостоятелна, мъжът ѝ каза, че не може  Не можаха да се разберат, разведоха се, той до последно ѝ прави мизерии, но тя успя да си завърши приравнителни курсове, за да може да работи и там като медицинско лице, намери си работа, сега си гледа децата отново сама, мисля, че дори издръжка не ѝ плаща, но успя да остане в апартамента, в който живееха, отново след много разправии и сега ѝ е поне малко по-спокойно  Трудно ѝ е с тези две момчета, но не се оплаква...единственото, за което ми е много, че непрекъснато търси начини да помага на кой с каквото може...а на нея никой не може да ѝ помогне  Но така е било винаги, откакто е в Италия доста разглези и майка ѝ и сестра ѝ с подаръци, пари и тн, сега вече не може, а те не го осъзнават  Както и да е...семейни истории, ама да кажа и аз за нашият емигрант в семейството (имам чувство, че във всяко семейство има поне по един...) 

Относно мен...не съм имала възможност да уча в чужбина, дори и за еразъм нямах пари, но знам, че това е защото никога не съм изпитвала особено желание...ако много го исках, щях да се напъна и да отида сама, но не исках  От 16 годишна си изкарвам сама парите за каквото ми трябва, през цялото време съм учила и работила, понеже си живеех вкъщи не ми се е налагало да плащам квартира, но съм си плащала семстриални такси, сметки и всичко сама...сега пак сами се оправяме както можем, доста е трудно на моменти, но не съжалявам, че съм останала тук. И не се чувствам балама, че съм останала...защото не мисля, че където и да било в чужбина щеше да ни е по-добре Да кажа, че в никакъв случай не омаловажавам това, което родителите ми са направили за мен, защото докато завърших училище съм ходила на уроци по английски, и са направили всичко възможно да ме образоват добре...друг е въпросът, че аз съм тъпа и упорита и реших, че ще уча доста безперспективни специалности, но ако не бяха езиците, които благодарение на тях съм учила, сега не знам какво щях да работя  Та с две думи ни е добре тук, колкото и абаурдни неща да се случват в обществено-политическия и икономически живот на милата ни Родина 

Пфу! Писах половин час

Да бе и аз много им се чудя на тия дрешки. За да ти държи напитката топла ли се слага? Сигурно го махаш като пиеш. А и Свекс, сватбата на Ананди почна вчера. Днес вероятно ще е кулминацията на тържествата. А те с Джагдиш бяха ли консумирали брака си? А тая Катрин от Брадъра какво работи? Много ми е анти - като някой кон в мутрата... 

Фани, много ми хареса поста ти  

За новите гащи знам, че не се знае дали няма да те тресне ток и кат' те намерят… ма тогава сигурно  ще ти е все едно с какви гащи си.

Думата власинки я бях забравила.

Браво за змията  

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти преглеждаше тази тема.

Даже 2.

Здравейте

Такива дрешки за чаши си плете моята приятелка, само не на повисоки чаши и оставя повече място до устието. Аз мисля, че тя си ги прави за красота.

Фери, каква ти е безперспективната специалност?  Аз нали знаете, че съм археолог, който мрази да ходи на разкопки

Фани, много е хубава приказката на дядо ти, дано я запомня за дълго.

Свекс, как ще е проблем, че е висок. Че кой не харесва високи мъже. Или на мен ми е някакъв фетиш това    Аз снощи се опитах на ММ да разкажа, ама видях, че е много за заплеснат в Плейстейшъна и днес ще дебна да е по в кондиция  
Аз на моята свекърва за нещо подобно съм и много благодарна - казала, че децата и няма да учат гимназия в Тополовград и ги е изпратила в Стара Загора. Девер ми е учил в ...абе във Враца му казват Механото, не знам как му казват в Стара Загора, ама наистина се е старал и си е учил. Пък ММ е бил звездата на математическата

Иначе в нашто семейство имаше едни емигранти ама се върнаха от мързел.

Та за епруветките ....Следват истории за бременни, който не му се чете да прескача.
Вчера ходих с Трета градска на консултация с проф. Паскалева за разреждането на кръвта. За сега си оставам на същата доза. Но освен, че ми източиха две епруветки за тях, ми източиха още три - една да нося в имунологията на Александровска пак за антифосфолипидните антитела и две за Майчин дом за вродени тромбофилии. Та в един момент си натисках памука на вената, под мишница държа папката с резултатите и разни листове от тях, в другата три епруветки+дамска чанта+малка торбичка с чадър, водя и шал. Един път отидох без ММ и пак трябваше да го викам от работа. Добре, че наближи за обедната му почивка, та аз все пак се придвижих от МС Вардар до МС Г.М. Димитров и от там той ме закара до Александровска и Майчин дом. Там пък в имунологията докторката беше с термин 24 април и като се заприказва с мен, малко пресрочихме обедната, ама той вече е казал на работа, че може да му се налагат такива забавяния. Накрая права заспивах, защото бях станала в 6ч.

Куражливо момиче си ти 

Мисля, че почти на всички им е интересно да четат бременните истории 

Освен да взема и аз да ви разказвам как заминах, за кюрдската ми любов и пр. Ама дьлгички стават тия разкази, пьк имам досие за писане.

Панди, на жената на брат ми от Пловдив до София разхождаха епруветките в началото. после се оказа, че имало специален куриер, та може да питаш.
То ръст добре, ама до 190, след това е проблем.   Може някоя мома да се изплаши, че ще ражда теле, примерно...
Фани, консумираха брака. Специално ходиха на сватбено. Забелязала ли си, че спят с дрехи? Ама може и девствена да се окаже Ананди, ако не са били предвидили продължение на сери яла.
Ина, преди време разказвах случка, касаеща моето бельо, ще взема да я потърся...
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,36547.30.html
Пък на историята точно сега и е времетор когато най- много работа имаш!

Разкажи Ина, като имаш време!

Панди, интересно ми е на мен лично Иначе аз учих политология + бизнес журналистика, сега съм German Products specialist...ама как звучи   Обработвам данни за разни швабски простотии в сфера технологии   Иначе от мен политик няма да стане, щото прекалено розово виждам нещата и искам всичко да е честно и прозрачно...а журналистиката я обожавам, ама като ми казаха в БТВ и НТВ, че трябва да карам 6-12 месеца неплатен стаж и евентуално може да ми се намери място в редакцията, а на другите места дават 400-500 лв...ми няма как да оцелеем така  

Хаха свеки ама как да е проблем  Мойто момче е почти 2м ама аз винаги такива съм си търсила..не ме е страх какво ще родя, страх ме е, че ако имаме момиче трудно ще си намери мъж, щото и аз съм в категория високи 

Ха, добър ден.. Вие сте изписали света, не стига, че дойдох с 3 часа закъснение на работа, ами и чета 10 минути..  

Днес ходих до личната за медицинско, сестрата си ме познава и щях да мина бързо, ама нямаха бланки за медицинско, та ме изпрати до книжарницата, за да си купя. Добре, ама книжарницата на ВМА работи от 8:30ч., а то беше 8ч.; отидох до стоматологията, ама там пък закъсняваха с началото на работния ден, типично по български.. И се наложи да обикалям квартала с книжарнички около болницата.. В крайна сметка стана 8 и 30, намерих листчето и отивам пак в кабинета.. Доктортката ми вика, "Дай поне едно ЕКГ да направим..". Сядам аз и съответно не съм 40кг, запъхтяна .. Имаш сърцебиене, викам е нормално тичах като кон до сега.. Не трябва да изчакаме, сърцето ще ти изкочи, викам пригответе парашут..   Измериха ми кръвното и ме пуснаха.. Подлежа на имунизация, която ме посъветваха да не правя и после се забавих в КАТ.. смрад и мизерия .. Гишенце.. Таксичка.. 75лв и 3 загубени часа.. за едно медицинско и подаване за смяна на книжката с обикновена поръчка  ...

Иска ми се да ви напиша, какво изчетох, но настоящия пост го пиша от 1 час.. нямам време.. целувки  


Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Не мога вече да допълня...
Змията излиза ли вече? не намерих най- старата, беше по- червена. Тази тъжна ми се вижда и смарангясано кафяво
Ей, бая се посмях, като препрочетох старата тема, заслужава си

Аз доколкото знам и ММ и брат му са си били нормални бебета, около 3.500, кумът ми и той не е имал 4 кг, а кумата е била дребно бебе (а сега е 190см). Така, че да не се плашат момите   Една моя съученичка, дето мъжа и едва ли е повече от 180-5см, роди бебе 4.600. Аз лично не съм се притеснила, че нашето може да е много голямо.

Аз виждам змията в чинията.

Фабио се е родил 4500 и са му счупили ключицата, за да го извадят (естестврно навтемето без упойка). За сведение, свекьрвата е 150см и тазьт й е колкото моята китка. Брат му - 4200, а и двамата са по 170см сега Така че…

Той като се родил, всичките капиляри на лицето й били спукани. Майка й измислила да й каже, че има поверие, че родилка не бива да се гледа в огледало, за да не ослепее и тя млада и наивна повярвала. Обаче като идвали посетителите в болницата по лицата им се изписвало едно сьжаление, учудване и може би уплах та на третия ден не издьржала и се примолила да й дадат огледало. Като се видяла, разбрала каква е работата.

А пьк от страната на баща ми, все едри се раждат. Голямата му сестра - 5200, на баба й е било пьрво. Даже се викали лекар, представете си в село с 10 кьщи преди 70 години… От другите под 4кг няма никой, а не са високи.

По тая логика изкарах кьсмет, че моите и двете толкова "дребни" се родиха - 3500г  

и аз виждам змията   И си е хубаво червена, ама сьм с Мак, а сьм чула, че той малко пооправя цветовете.

Едит пак: ахахаххахаха, гащите на Свекьрва избиха голямата риба на Рататуй