Четох ви днес, но нямаше как да се включа.
Ина, разказът ти от днес е поредното потвърждение защо те харесвам толкова много. Не се познаваме лично, но много би ми се искало.

Животът ти не е бил никак лек, но си постигнала много.
Аз се гордея с теб, не знам ти.

За пореден път се убеждавам защо ти се възхищавам. Абсолютно сериозно говоря.

Най-важното за мен, ти го имаш - мъж и две очарователни деца.

Това е на-хубавото нещо. И преди съм писала, че не съм кариеристка и хиляди пъти предпочитам семейството пред работата.
Когато бях по-малка, пък и сега се опитвам да си представя каква ли ще бъда след няколко години, какво ли ще работя, дай боже и деца да имаме, колко ще са, как ще изглеждат, ние с Влади и т.н. и т.н. Изобщо все такива неща от живота. И след време като се обърнеш и видиш колко много си преживял и никога дори не си подозирал, че ще преживееш точно това.
Пък и нали казват, че "
животът е това, което ни се случва, докато планираме бъдещето". Колкото и да съм си мечтала, никога не съм си представяла, че ще съм точно това, което съм днес, че точно този човек ще е до мен, че ще сме семейство.

Дори не смеех да си го помисля, че ще съм толкова щастлива.

Пожелавам всички да сме живи и здрави, за да може да се радваме на живота, какъвто и да е той, където и да е по света.

Имах още доста какво да напиша, но трябва да приготвям романтична вечер.
