Добро неделно и слънчево утро, момичета! Благодаря ви за поздравите и думите!  Днес ми е почивен ден. Ама "почивен". Защото си спестих лекциите и Павел гостува у родителите ми, но пък е ден за чистене, пране, учене и т.н. Само че ще си открадна малко време за форума, за зимни спортове (само гледам по Евроспорт ), бих се радвала и на половин час в някой парк! Бих се радвала и на някой хубав филм, и на някоя хубава книга, и на малко хубава музика...размечтах се! Добре, че има слънце да ме зареди положително! Нямам търпение да дойде пролетта и да се мотаем по повече време с Палавчо по улиците. И как не - вече не се мъкнем на ръце, не реве сякаш го колят в количката, не се дере и като мечка като е гладен, та чак ми разтреперваше ръцете и едва уцелвах водата в шишето да налея, да не говорим, че ставаше така внезапно, че както си ходя нормално изведнъж той надаваше свиреп вой, аз подкарвах количката като луда като състезател от Формула-та към първото място, приличащо на пейка, където да бъркам млякото и да му дам да се храни...колко бързо нещата около децата ни се променят и се превръщат в спомен! И как това, което ни е стресирало или е представлявало трудност на даден етап, след някой и друг месец вече звучи като история, на която дори може да се посмееш. Много обичам понякога да си пускам клипчето с Павел, току що появил се на бял свят в родилна зала, толкова мило плаче, такъв е смешен вързоп! А ето го след 9 месеца вече малко човече. Докато мигна два пъти сигурно вече ще е на 18 и няма да ми разрешава да го гушкам и целувам  , затова отсега си наваксвам и постоянно му повтарям, че много, много го обичам. Не знам каква мъжка майка ще съм. Винаги ми е било по-трудно сякаш да общувам с момченца, може би е нормално, може би се учи. А може би пък ще имаме една страхотна хармонична връзка. Но да не се отплесвам съвсем в размишления! И животът, и майчинството са като едно училище, в което не спираме да се учим и да се развиваме. Поне аз така мисля. В тази връзка нямам търпение вече да приключим тази седмица лекциите и да се задържа вкъщи, за да се занимавам повече с изправянето на Павел. Ще го оставям на земята с няколко възглавници, ще му показвам, ще се упражняваме и да видим. Снощи вкъщи неколкократно му помагахме да се изправя и да се държи за преградата на кошарката. Държи се, държи се, гризе ръба и след малко се катурне и падне. Но не заплакваше и което за него е добре не се изнерви и не замрънка, понеже както съм казвала - когато не му се получава нещо от раз или не може нещо започва да реве. Само че у нашите кошарката е от сгъваемите и е мекичка, та няма страшно да пада, обаче тук е дървена и тренировки в нея няма как да правим. Иначе преди това, докато си лежах на спалнята се покатери на мен за опора и се изправи почти без помощ от моя страна. Не знам само защо мен ползва за катерушка, а не възглавници или други неща . Но ще се справим, добре е, че все пак сравнително навреме обърнах внимание, че аз греша. Иначе за крещенето - и аз така съм чела и чувала, че е нормално, ама с тези четива по психология честичко вътрешно се подлагам на съд за какви ли не неща. svekarva: "може да не си взимат сами играчката /като моя малкия от мързел/, но да взимат много по- рано самостоятелни решения и да се ориентират по- добре в обстановката от останалите"...бих се радвала и Павел да порасне такова хубаво и особено висооооко момче като твоя малкия син, на който го оприличи преди време като темперамент ! Като го видях на снимка и си пожелах и за моя такъв ръст! (за да не се чудиш - понеже спомена, че е бил баскетболист, а пък аз съм мнооого голям фен на бълг. баскетбол, та се зачудих кой ще да е и не ми беше трудност да намеря инфо за него и да ти е жив и здрав, страхотен е, личи се, че има много харизма и излъчване в него! Права си, че каквото и да прави Палавчо, колкото и да ме е ядосал, само като ми се усмихне и за секунда съм забравила всичко! И това е може би за мен най-прекрасната емоция на майчинството.

Хехе, не се притеснявай, щом съм ти дала достъп до фейсбук, направила съм си сметката
Ето ти една снимка на моето кюфте на 10 месеца. Момченцето до него е само 9 дни по- голямо, пък виж как наперено стои. Моят е проточил ред лиги и сълзи и съответно се е подпрял, да не се хаби. 

Чаровник голям е бил! Ето и на моя и макар може би да не си личи съвсем от снимката, както ти казваш същото е и при нас - опрял се е с тумбачето на решетката, за да не се "хаби" да се хване!

П.С. Това е един от първите ни опити преди няколко седмици да стоим изправени на решетката, когато реших, че щом той явно от мързел не се сеща къде или как да се хване, аз мога да го подпра малко. Но той пак се изхитри.

Малкият сладур е много готин!

Страхотен сладур е Павел и колко доволен само изглежда. 
La_Fleur вчера специално потърсих информация за това кога горе долу се изправят бебетата (а и аз да знам) и пише, че обикновено към 9-тия месец повечето бебета започват с опитите да се хванат за нещо и задържат прави и между 10 и 12 месец вече успяват сами да се задържат, като по това време също пише, че ще се научат как да сядат сами от изправено положение. А ако бебето е по-жилаво, леко и енергично може да се научи и на по-малка възраст.  Така че си се движите в съвсем нормални граници, няма страшно. До един месец Павел ще се е усъвършенствал ще видиш. 

Толкова отдавна ми се струва, че не съм писала в темичката, та тя хванала паяжина . Само че седмица след края на лекциите ми беше насрочен и първият изпит по висша математика и математическо моделиране и трябваше малко и върху него да се фокусирам. Да не говорим, че почти всеки ден съм на зъболекар и се мъчим с едно лазерно лечение на "джобове"...и разбира се, съчетано с тазманийския дявол Павел е красноречиво как се разпределя времето ми. Сега се надявам да попиша, докато той спи, но тъй като минава през някакви сънни метаморфози в последните 2 седмици не е ясно колко ще спи - 20 минути или 2 часа. Режимът му на сън все още е трикратен - сутрин, около обяд и надвечер. Два пъти по 20-30 минути и един път - почти двучасов сън, но аз трябва да съм до него. Нощем продължава да спи лошо и повечето време прекарва в нашето легло. НО! Снощи доживях чудо, след повече от 5 месеца прекъсване за първи път отново спа цяла нощ непробудно, сутринта се събуди към 6 и 15 в добро настроение и си бърбореше нещо (обикновено се буди мрънкайки) и докато аз се разсъня отново заспа и така до 7 и нещо. Така ми се иска пак да вземе да спи нормално или поне да има някоя и друга нощ като тази. Засега все още не намирам конкретна причина за лошия му сън. Режимът му на хранене също е все още петкратен. Сред новите храни е рибата, за моя изненада си я хапва с удоволствие (той всъщност май вече всичко си хапва с удоволствие ). Също малини и боровинки. Както и йогурт. Един ден му дадох и малко пилешка супа, много му хареса, след 10-тия месец ще я въведа по-осезаемо в менюто. Преди нея обаче ще са телешко месо и кисело мляко. На консултацията за 9-тия месец преди две седмици Павел тежеше 9,500 кг (+ 400 гр.) и на височина 80 см (+3 см). Пожелах да му направим кръвни изследвания, за да проверя дали всичко е в норма. Всички показатели бяха ок, а той докато му взимаха кръв от пръстчето се забавляваше с лаборантките и дори не заплака. Освен това вече имаме три зъбчета - две долу и едно горе, но странично...

/продължение/  Най-голямата промяна обаче се оказа в двигателното развитие, за броени дни това дете пощуря. С отварянето на очите иска някъде нещо да пипа, сочи, придружено с "ъ-ъ-ъ-ъ". Дали да го мъкнем на ръце до желания обект, ако е на високо (дреха в гардероб, ключа за лампата, картина), дали придържайки го за ръце сам да отиде до него. Ама, минута не иска да стои  на едно място и да се занимава с едно и също нещо, откъде тая луда енергия! Иска да е нон-стоп прав. (сега се събуди и пляска с ръце в леглото, за да ми покаже, че е буден ) А като го пусна да ходи и е като тайфун - бута, дърпа, къса. Сочи към нещо, давам му го или го водя до мястото, докосва го и се обръща и почва да сочи към друго. И съм като линейка с него напред-назад . На земята продължава да не иска да стои кой знае колко (имаше две удрания по главата, докато се "тренирахме", особено първото беше много неприятно, защото си халоса челцето в един ръб и се появи синя цицина), явно закъснях с опитите, свикнал си е да седи на нашата спалня, на нея се изправя постоянно, опирайки се на мен. Трябва да се замисля за обувки за прохождане, приемам предложения. С тези му моторни инвазии имахме и няколко щури ситуации - един ден го заварих в проходилката да си яде шоколад, докопал го нашият и направо с хартията го нагънал, друг пък го хванах тъкмо бъркаше в кутийка с вазелин, а колко парченца от салфетки успя да погълне, сигурно от хартия расте толкова . Направо ме изумява какви неща смогва да достигне, които по принцип на мен ми се струва невъзможно. В емоционално отношение - знае съвсем ясно кога му се карам и прави една специална физиономия, след която ми се усмихва и разбира се аз също започвам да се смея и така белята е забравена. Един път само му се скарах за нещо, за което не бях права да му се карам и той заплака, като че от обида, сякаш усети, че е по-различно от друг път и не е направил някаква беля, а аз съм прекалила и ми се обиди и 2-3 минути си въртеше главата на другата страна уж, че не ме вижда, но аз така го нацелувах и разсмях за извинение, че бързо забрави. Посочва с пръстче вече къде му е ушенцето, къде е телевизорът, други познати предмети и т.н. Взима дистанционното и го насочва към телевизора, имитирайки мен как сменям канали, когато започна да му прибирам играчките в един кашон и той започва да си ги пуска вътре, т.е. започва фазата с имитацията на възрастните. Перфектно реди рингове. Пие от сламка. Ами, надявам се, че с изправянето все някак ще се стиковат нещата и ще проявява повече самостоятелност, а може би направо го влече да ходи. Благодаря ти, Princess, че си потърсила информация и аз намерих малко време да попрочета и засега уж нямам сериозни притеснения. Това е накратко от нас. Накрая, но не на последно място искам да честитя месечинките на всички малки сладури и сладурани, на които съм ги пропуснала и се надявам да наваксам с темите!

Въвела си шоколада, значи!
БАща ми се шегува че Симона като хапне от готовите зърнени каши, в които пише че има захар се разбеснява от захарта. Като я види че е подивяла и пита пак ли е яла захар.
Не мога да разбера, обвиняваш ли се че не се изправя или че е тръгнал късно да го прави? Мен Палавчо ми звучи доста добре като развитие.
Че и висок, ще стане като Бойко Борисов!
В темата за всичко за бебето и детето наскоро обсъждаха обувки за прохожда, не повече от страничка -две трябва да се върнеш.

радвам се че сте добре, аз знаех че учиш, но вчера сериозно се бях замислила къде се губите.
Браво за непробудната нощ, дано да има още много такива.

много се смях за шоколада, милият
браво за хубавите мерки, значи вече проходи младежа, еее то няма как да е без цицини.

Както вика баща ми, трябва да свикваме от сега, че примерно при мен, каквато съм била фурия и ако се е метнала на мен Изабел (което е очевидно), то ще е постоянно с рани, едното коляно хване коричка, а то другото обелено вече.

Исках да добавя и една снимка (ама как я орязах само!) - валентинска усмивка за всички от Павел  
П.С. angel4e, честно казано, колкото и тъпо да звучи, има нещо такова . Аз си казах и преди време, че вместо да го оставям да се мъчи, понеже той е много нервозен и по цял ден слушам тонове мрън-мрън му улеснявам движенията, вместо да го оставя да се мъчи сам, защото той пробва веднъж и като не му се получи веднага се изнервя и след това включва системата с мрънкането и аз не издържам. Това си отчитам за грешка и постоянно мисля, че другите майки не постъпват като мен.

La_Fleur,Павелче се развива чудесно .Я какъв е нетърпелив .Понякога е необходимо малко повече време ,друг път уменията се случват бързо ,но определено изправянето се случва към 11 месец .Аз може би съм изпуснала ,но той пълзи ли ?В проходилка или бънджи слагаш ли го?

Я какво сладко валентинче има тук
Няма универсална възраст на която децата се изправят и прохождат - когато си реши и се почувства готов няма да разбереш как ще се откъсне от ръката ти и тогава няма да можеш да го стигнеш

Моите проходиха точно на годинка, но и двамата се научиха да сядат към година и половина от положение прав. Като се изморяха и почваха да реват и се строполясваха без да свиват колене. Не са и правили опити за лазене или самостоятелно изправяне - рев до дупка, за да бъдат повдигнати от седнало положение и после да крачат. След 6-тия месец и с двамата имах синини по бедрата от скачане.
La_Fleur , както гледам, вие сте само на мрънкане , изгонили сте големия рев. И със зъбите се развивате бързо, как искаш да спи по цяла нощ . Голямото тичане и белите тепърва предстоят  .

Ехо, къде се губите?Добре ли сте?

Много е чаровен Павел на снимката, както винаги.  И браво за всички нови умения, наистина явно при него се случва всичко изведнъж. Много се смях и на това как е докопал шоколада, но нали забранените неща са най-сладки.  А за улесняването на движенията, не мисля, че трябва да се сравняваш с това как правят другите майки. Ти си познаваш най-добре детето и неговата психика, така че знаеш най-добре как да постъпиш. 

За съня, дано тази вечер не е била инцидентна, но ако продължава да е неспокоен през нощта си мислех да ти предложа да опиташ това, което направих аз. Вероника също имаше 3 спанета през деня: късна сутрин/обяд, следобяд и привечер. И забелязах, че ако прескочи този сън привечер заспива вечер по-рано между 8 и 9, но ако спи в 6, после заспива късно 10-11 и по-трудно. Реших да й махна този сън в 6 и от тогава стана много по-добре. Примерно, ако Павел прескочи този сън, той ще е по-изморен при заспиване вечер и е възможно да спи по-дълбоко през цялата нощ. Може да опитате.