Честита Баба Марта!

ЧБМ, да сте бели и червени!

Честита Баба Марта, мили момичета! Нека вие и малките ви съкровища бъдете много здрави и щастливи! И честит национален празник! Първо - благодаря ви, че не сте ни забравили. Но аз съм така без настроение, че едва ми се пише. Всичко около нас е много объркано, е се опитам да поразкажа, макар и да ми е трудно да си подреждам думите и мислите. Павел стана на 10 месеца, още не сме се теглили и мерили на ръст, но ми се струва, че въпреки някои проблеми в храненето в това отношение всичко си е съвсем нормално. А проблемът в храненето се състои в това, че напоследък доста често започна да отказва обедното и следобедното хранене, които са основни.Сутрин си пие млякото, после си изяжда попарата и след това - мъка. Върти главата, бута, мрънка, аз му имитирам цял селскостопански двор, за да го прилъжа да се храни. Опитах да попроменя малко режима - първо да давам  попара, а около 10-10.30 часа плод с малко мляко. Плодът, ако е настъргана ябълка, му харесва, но ако е намачкан банан се мръщи. И после на обяд пак трудности с пюрето.Т.е. нямаше ефект. Храненията му са общо пет, може би трябва да да разнообразя менюто, но така ще загуби със сигурност млякото сутрин. Мисля да започвам с попара, после нещо по-леко като междинно хапване (плод), обяд, следобяд и супичка за вечеря, пък при желание преди заспиване ще давам мляко до годинката. Смятам и да го запиша на детска кухня. Дано не избързвам с това, но както ще стане ясно по-надолу в разказа ми, налага се да придобива други навици. Трудностите с храненето, разбира се, може да са свързани и със зъбите, макар че няма нов.

...А може би и с факта, че се разболя. Засега не ми се струва особено обезпокоително, нито на педиатъра ни - леко кашля и е хремав, но без температура. Давам му сироп за кашлица и сироп Миг 21, капки за нос слагам и му разтварям Инфлуцид и Шуслерови соли. Надявам се да отмине без усложнения и бързо да се оправи, защото тук поне е пълно с болни деца - вируси, пневмонии. По-скоро го отдавам на прехода между зима и пролет. По същия начин преболедува и смяната на лятото с есента. А и явно е наследствено , защото тези смени на сезоните ни действат и на двама ни, аз съм с цистит пък. Но това не ни спира от разходки при хубаво време, мисля, че той много ги харесва, защото снощи взе ключовете от портмантото и тръгна да ме дърпа към вратата да отключвам и да излизаме. Съответно аз му обясних, че вън е тъмно и студено и не може, отворих му входната врата, за да се убеди и сам, той надникна и сам се прибра. Голямо човече стана неусетно . Непрекъснато ме изненадва колко много неща разбира вече. Знае, че клавиатурата, която му купихме не е работеща, не я иска вече, а отива до бюрото, издърпва плота отдолу и докопва моята клавиатура на компютъра. Ясно му е, че това  нещо, което не одобрявам (защото вече един път я бутна на земята и се наложи да и сглобявам някои клавиши, а друг път, когато аз бях извън стаята блокира целия компютър и съответно му се скарах и се опитах с жест да му покажа, че така не трябва), защото като стигне пред компютъра първо се обръща да ме погледне, започва да се смее като чуе дежурното "не" и тогава се протяга. Има друго отношение към баща си обаче. Когато баща му се скара, без да вика, само със строг тон и нацупва устничките и започва да плаче. Ама така сърцераздирателно плаче за какво ли не, че няма да ви описвам. Реве, става на петна, капят ония сълзи, да му се скъса на човек сърцето. Много силно драматизира нещата. Ето с това, svekarva, ти давам отговор дали сме преодолели плача - май не съвсем . А недай си Боже да му откажеш нещо да пипне или някъде да иде, то е мрънкане, мрънкане - съвършено биологично оръжие за късане на нерви . Fiibi, (междудругото успях да се върна назад във вашата темичка и да прочета, че сте съвсем добре и много се радвам, все така да се развива малкият мъж!) слагам Павел в проходилка, само когато трябва да изляза от стаята - да измия нещо, да пусна пералня и т.н.,въпреки това няма ли ме мен около него започва неистово мрънкане, преминаващо в някои ситуации и в жесток рев - е, с това не мога и не мога да се преборя. Ако го оставя да ме придружи до другата стая е щастлив. Най-щастлив е обаче, когато ходим. Заради това кръстосваме коридорите. Даваме му по един мой пръст в ръчичките и така си ходим. Общо-взето за възрастта си е доста добре в това отношение. За известно време запазва равновесие и стои стабилно прав на някой шкаф или портмантото, или секцията, докато рови. Но в леглото се изправя само и единствено, ако той пожелае. Показа ни , че може сам няколко пъти. И толкова. Ходенете му е по-интересно. Не важи за пълзенето, понеже трябва да е по корем, а той никога не е обичал да е по корем, та прави някакви движения като гъсеница по леглото, иначе може и да се вдига на ръце и крачета като кученце. Като казах това се сетих, че умира от кеф като види кучета и котки по улицата или телевизията, започва да маха с ръцете и да крещи . А как хубаво казва "мама' ! Много неща мога да разказвам относно развитието му, но ще споделя онова, което ме разстрои. Много вероятно е след месец да се върна на работа, а Павел да започне да посещава детска ясла. Планът ми не беше такъв, но заради влошената политическа обстановка в страната и изтеглените избори се промениха и при мен нещата, а и работите и на двама ни с мъжа ми са обвързани с тях. Само като си помисля, че чужди хора ще гледат Павел и започва да ми се плаче. Някак ако бях подготвена за този развой на нещата може би щеше да ми е по-лесно да свикна с тази мисъл. Но той, уж расте, ама за мен си е още едно малко зайче и ми е много мъчно. И постоянно се питам - като плаче дали ще го гушнат, ами той като не може да заспива сам дали ще го приспиват, а ако иска нещо дали ще му обърнат внимание?! Директорката на детското заведение е близка на майка ми и вярвам, че ще има добро отношение към него, но все пак всички тези хора не са майка му и не могат да я заместят и не искам те да го учат на неща, които трябва аз да си го науча! Ужасно се чувствам и това е причината и да не знам какво да пиша тук. Би ми помогнало някой, ако има подобен опит да сподели.

P.S. Princess, Павел до неотдавна заспиваше най-късно до 9, но пак спеше лошо. И сега продължава да спи лошо и не знам дали е заради съня през деня, който общо е някъде 2 часа и половина (сега последно спи до 17.30-18.00 ч. и след това си ляга в 22.00 ч.). Мислила съм и аз за някаква промяна в това, но той си показва, че му се спи - търка очички, мрънка, става раздразнителен за всичко. Благодаря ти за отношението, но то сега с евентуалната промяна около нас много неща ще станат различни даже и съня му и се притеснявам да не се формира някакъв стрес в него.

Виж, не се притеснявай толкова за яслата щом имаш позната там. Пък и нали в почивните дни и вечер ще наваксваш. За съжаление ние си правим едни планове, а те излизат други. Най- близката ми приятелка даде момченцето си на 6 месеца на ясла, защото трябваше да тръгне на специализация /лекарка е/. Децата ни са със седмица разлика. После, на 3 годинки, стана така, че бяха заедно с моя /става въпрос за големия син/ в една група в детската и после в едно училище и в една гимназия и мога да кажа, че се справяше много по- бързо и по- лесно с всичко, даже "закриляше" моя. Сега е чудесен млад мъж, със самочувствие и уважава родителите си, даже пак в някои отношения е "по" от моите, които тръгнаха съответно на 3 и на 5г. по градинки.

Имах до скоро проблем с яденето. От няколко дни си хапва добре и всичко което предложа, не знам какъв беше този период и аз на моменти си мисля че я дразниха венците.
За спането, май са така децата-емоции. Нали затова в песничката се пее "цели дни и НОЩИ ти над мен си бдяла". Повечето майки които попитам ми казват,че и техните деца не спят добре.
За яслата не мога да кажа нищо от опит, но представи си, че започне да хапва, защото ще се храни с други  деца. Ще се забавлява с децата. Ще се научи да спи в определен час. Може дори нощния сън да оправи. Ще стане по-социален. Със сигурност, в началото ще ви е трудно и на двамата. Аз виждам много положителни страни на детските ясли и градини.
Кураж! Ние сме тук да те подкрепяме и окуражаваме.

La_Fleur, мисля, че в началото всяка майка преминава през тези емоции, независимо на каква възраст дава детето на ясла, така че съвсем нормално е да се притесняваш. Всички казват, че е много трудно в началото, но после се свиква. Гледай от положителната страна на нещата, че Павел ще стане по-социален и по-бързо ще свикне с много неща, като е сред деца. И не знам дали поне малко успокоително ще ти прозвучи, но при нас платеното майчинство е 9 месеца + 3 месеца неплатено (по желание) и после повечето майки се връщат на работа, особено тези на договор, ако искат да си запазят позицията. В Белгия майчинството е 3 месеца и моя позната, която роди малко преди мен се върна още след 3-тия месец на работа.
Няма да е лесно, но ще се справиш. Кураж и от мен. 

La_fleur,незнам дали ще те успокоим,но поне се надявам като споделяш тук малко да ти олеква.  За яденетовсички имаме такива моменти,ние сега също не ядем както трябва,попарата ни е мъка голяма,по нас има повече отколкото в неговата уста. Но се надявам с времето да отшуми това а и говорех с педиатърката ни че повечето от тези неща се дължат или на зъбоникненето или на подготовката на венеце за излизането на задните зъби. Те били мн болезнени. За яденето -с педиатърката коментирали ли сте намаляването на броя на храненията? Да не би да е заситен и затова да отказва?
Мн мило ми стана за думичката мама-благородно ви се радвам и очаквам този невероятен момент да дойде и при нас.
За яслата и връщането ти на работа- ето примерно аз искам да тръгне и то не толкова,защото не мога да си го гледам,но тук в София битката за яслите е безмилостно жестока и щем не щем кандидатстваме,защото шанса ни за прием е почти нулев,борим се с 50 деца за 1 място. Затова кандидатстваме още от сега. А иначе,веднага щом попълних кандидатурата му ми се сви сърцето ,че няма да съм до него,няма да го погаля,цункам или разходя в парка аз,но рано или късно настъпва този момент. Приеми го,че там ще е сред деца,ще има мн нови забавления,игри и вечерно време ще те посреща с прекрасната думичка мама,щом го вземеш от там.  Колкото и да негодуваме срещу държавата,тук майчинството е най-дълго-има страни с 3,5,9 месеца. А може и твоят работодател да прояви малко разбиране и примерно да те пуска по-рано от работа и така да си с Павел по-дълго време.
С проходилката от кога започнахте?

La_Fleur, и аз да се включа и да ти вдъхна кураж 
Наистина е голямо изпитание тръгването на ясла - както за майката, така и детето, но си има и своите предимства, които момичетата са ти описали. Ние сме с теб 

Сигурно е страхотно да чуеш "мама"

Момичета, ето ме и мен най-после! Липсва ми контакта с вас, искам да чета и пиша на всички, искам да ви питам понякога много неща, но истината е, че колкото повече Павел расте - толкова по-оскъдно ми става времето. Дори не знам пак откъде да започна и ще докарам по обем сигурно "Ана Каренина". На 10-тия месец Павел тежеше 9,800 кг, т.е. беше качил само 300 гр. ("само"-то не е от мен, а от акушерката в лекарския кабинет), на височина беше 82 см. "Само" 300 гр., ама то от дивотия и "лошотия" няма и как да качи повече.   (лошотията, разбира се, е метафора на темперамента му, който отново започна да ме докарва до патови ситуации, в които да си говоря сама или да си говоря с Господ ). Все още е с 3 зъба, сега пробива четвъртият. Вече яде всичко, включително коректора ми за грим . Просто за секунда го оставих без надзор, а той си отворил чекмеджето с гримовете, извадил си го, отвъртял капачката, бръкнал с пръстите и лиже. За малко да припадна, но не беше ял много, колкото да опита. Толкова си беше отпил и от лосиона му за тяло - след баня, обръщам се да взема памперса, за да му го сложа и той вече беше грабнал лосиона,вдигнал капачето и си го изливаше в шията, като малко количество успя да попадне и в устата. Не му се карам за такива неща, защото вината е на майка му , че е оставила в близост до него такива неща. Карам му се или по-скоро със строг тон се опитвам да му обясня, че не трябва да пипа наистина опасни неща като кабели, контакти за ток, дреболии, които може да погълне и т.н. Е, и моята клавиатура . Баща му се ужасява, че му давам да рови в пръстта и да си пипа там камъчета, тревички, плочки. Сякаш пък като го огранича и той след няколко месеца като проходи и ще ме пита дали може да рови, да бе, да. Сякаш не съм чувала от майка ми аз как съм лапала камънчета и пера по пътищата, как съм яла вар или пък дори и сама си спомням, че имах мания да ближа стъклата на автобусите, докато се возим . Може да съм прекалено либерална не знам, но просто не изпадам в крайност от това. Имам си друга крайност и тя е в лекетата по дрехите. Като видя петно по дреха и изпадам в ужас, това за себе си го пренесох и на детето. Уча се да се отърся, защото той все повече ще се цапа и е нещо, което не мога да предотвратя. Купихме му гърне - е, от първия път като го сложихме и ревна и не ще да стои на него, ами понеже е като столче с облегалка и се набира и става. Иначе един път го издебнах и успях да го сложа по голяма нужда, но реших да поизчакам малко време и да го сменя с друго гърне и пак да пробваме. Изправяне от легнало положение в седеж - прави го с лекота, когато е без памперс, но с него се затруднява повече. Изправяне от седнало положение до прав с опора - рядко, когато си поиска. Ходене чрез придържане - много! Като малък ревеше, че не иска в количката, а на ръце, сега започна да реве, че иска да слиза от нея и да ходи. И като ревне с цяло гърло, рони едни сълзи, насред центъра и аз искам да се скрия под земята, ако може, ама не може и какво да правя - свалям го. Но е ужасно трудно, защото по централните улици не е мястото, където да ходи, аз не мога да държа него и да бутам количката, нито мога пък да се спра, защото блъсканица голяма и въобще...задача с повишена трудност. Иначе обикновено като излезем го водя на една детска площадка и там го пускам да ходи. Има деца, много е контактен, закача се, а също и с големи хора. Проси си храна , ще кажеш, че го държа на диета и то каквото види - пици, дюнери, пържени картофи, варена царевица в чашка, свински пържоли, течен шоколад. От всичко е опитал мъничко или лизнал, защото иначе рев и драма, отделно не оставя човека да се храни. Ама, много драматизира това дете. Аз и по други виждам, че като им се откаже нещо плачат, но Павел просто е неописуем в това отношение, чак страшно. Колкото пъти му се откаже нещо или колкото пъти на ден не успее да направи нещо - луд, истерично-драматичен плач, със сълзи. Считайте че има дни, в които това се случва десетки пъти.

/продължение / След близо 11 месеца плач (и през нощта също) мозъкът ми е тотално изпържен. Понякога се чувствам като в експериментална лаборатория. Понякога и на мен ми избиват сълзи в очите. Понякога седя и се чудя на глас това дете кога ще започне мъничко поне да се успокоява?! Ами, не може да преодолее още това оставане сам в стаята. Почти винаги е придружено с мрънкане, пищене, плачене. И не говорим за големи интервали, а дори за 5 минути. И не го проявява само към мен. Да, към мен е най-силно, нормално, защото по цял ден сме само двамата. Но и към другите си близки е така. Просто не иска дори за малко да остава сам в стаята. Рядко се случва да се е заиграл с нещо и да следва спокойствие (обикновено това означава, че върши нещо като случаите с шоколада и с коректора ми за грим). Не знам с какво да си го обясня това. В дебелите ми книги по психология пише, че това говори за несигурност в детето. Че не е добре за развитието. Е, хубаво трябва да се преодолее, ама не пише как да подходя в конкретния случай. Още от малък опитвах какво ли не - носех го с мен в кухнята, оставях го в шезлонга, колкото дам у приготвя шишето с храната, за да ме вижда все пак, но той надаваше писък. Говорех му успокоително, че ей сега бързичко ще свърша работата и пак ще го гушна - без ефект, пищи. И сега така, оставям вратата винаги полуотворена и му говоря, за да ми чува гласа, за да знае, че не е сам, но уви, не помага. Все слушах, че ще го израсте, но не виждам да го израства въобще. И сега, когато така драматизира желанията си, се притеснявам още повече, защото като тръгне на ясла няма да откликват постоянно на писъците му и или ще се научи да не се самоизразява по този начин или ще се почувства като аутсайдер, на който не желаят да му обърнат внимание и мама го е изоставила, а нуждите му срещат празнота. Ето, такива опасения ме мъчат и не знам как да подходя, нито пък някой от познатите ми е споделял подобен опит. Категорично съм против само едно - да го оставям да реве до изтощение, за да се научи по този начин. Да, за лечебния плач съм, детето има нужда понякога да поплаче малко. Но за мен детето не е животно и не искам да го дресирам. Искам просто да му помогна да се чувства по-спокоен и сигурен в себе си. Защото ще му е нужно,като се отдели от мен в яслата и не искам да се травмира. Като стана дума за яслата, последното ми решение беше все пак да изчакаме до юни, пък проблемите около предсрочните изборите някак ще се справим с тях. Имаше вариант бащата на мъжа ми да го гледа за малко, но той ни отказа, защото не искал да се ангажира ( ) и така остана този вариант. По тази причина се заех малко и да променя режима на Павел. Вече го записах на детска кухня и му взимам храна от там, харесва му и си я хапва, че иначе както бях споменала беше започнал да отказва месното и зеленчуково пюре на обяд. Сега менюто му е такова: сутрин около 8 закуска попара със сирене или кисело мляко с бисквитки, около 10.30 междинна закуска, ако иска давам едно от изброените - настъргана ябълка, банан, 100 гр. плодово пюре, малко кисело мляко, на обяд готвено от детската кухня, следобяд сладък десерт от детската кухня (мляко с ориз, грис,бисквитена торта с крем и т.н.), вечер около 19.30 около 150 гр. супичка или домашно готвено с мъничко хляб и преди да заспи АМ. По този начин хранителният му режим ще е близък до този на яслата, макар че се чудя дали да не пробвам храна  от детската кухня за 1-3 г., защото тази нещо ми се струва прекалено гладка. Сигурно ще пробвам след някоя седмица. Що се касае до съня сме все още в задънена улица- има добри нощи,в които се буди само по 2-3 пъти, има такива, в които ставам на всеки 20 минути и такива,в които се събужда и отказва по два часа да заспи.

/продължение 2/ Повече ме притеснява обаче начина му на записване, това, че все още не може сам да заспи, трябва леко да се полюшкаме, да се тупаме по дупето и с шишето с вода. Сам заспива само, докато се движим с количката. Искам да се  опитам да го отуча от водата, да заспива след като си е изпил АМ-а, а не докато го пие. И ако може сам да си заспива, защото дълбоко се съмнявам, колкото и да ни е близка директорката в яслата, някой него Към момента спи сутрин около 10.30 и все по-често пропуска обедния сън и спи следобяд. Пробвам се да го науча да спи от 14 до 16часа. Само че той спи половин час и се събужда, аз го приспя наново и той пак след 20 мин. се събуди и пак го приспя и така общо може да го докара това време (а аз съответно съм залепена за него и не мога да мръдна, за да направя нещо друго). Не му се чудя, че не обича да спи, самата аз си спомням, че бях ужасна в детската градина,всички деца спяха, аз не можех и мразех да спя и само се въртях и се чудех кой да събудя, за да се закачам и обикновено изяждах по някой шамар от другарките . Може би и за това мъжът ми често ми повтаря, че си отглеждам мое копие.Иначе пък като е в настроение е толкова усмихнат и комуникативен, толкова закачлив и хитър. Аз му казвам:"Цункай мама", а той маймуната си навежда към мен челото, т.е. "Не, ти ме цункай мен" и се хили. Иначе по принцип не обича да го целуват много и да го мачкат. Един ден малко момиченце му се хвърли да го прегръща и ми се ожали, че бебето я бутало и аз и викам :"Какво да направя и мен ме бута и не дава", мъжка му работа! Но пък, когато иска някой да го носи не се срамува и от непознати, протяга им ръце, потенциални носачи са всички за него. Засили се към някой и аз докато успея да го дръпна вече е хванал някой дядо за крака или пък е бръкнал в някоя чужда количка. Имитира по-големите деца иска им играчките. Любимо детско - "Банани с пижами".Показва вече с пръстче, че ще стане на 1 годинка скоро. На храната казва "нями-нями". На обувките, които много обича - "тапи-тапи". Играем на развален телефон, прошепвам му някоя думичка, която знае на ушенце и той я повтаря, много го забавлява самия шепот на ушенце. Все повече се радва на книжките, особено любима му е една за малките животни, показва ги, говори им нещо. Обича животните. Един ден се харесаха с едно малко лабрадорче през витрината на зоомагазин, Павел пляска с ръка по стъклото и пищи от кеф, лабрадорчето ближе стъклото и върти опашка. И като казах "пищи", ама много пищи, много! Онзи ден влязох за малко в DM-a да си купя нов коректор (след унищожението) и Павел започна да бута гримовете от една витрина, съответно аз го отстраних, за да лимитирам щетите и той като се разпищя, че не му позволявам, все едно го коля, чак охраната дойде да види какво се случва. Много го обичам това зверче, на мама лошотията е той, но наистина ме докарва до състояния на транс . Не знам той ли е трудният, та така се чувствам, аз ли се оказах неподготвена за такъв тип майчинство и въобще какво си мислех като гледах бебетата на някои познати, че всички си кротуват и ритат с крачета само?! Определено връщайки сеназад във времето си намирам грешки като майка, като нагласа. Колкото до мен, след като близо година нямах каквото и да е време за себе си, надявам се от юни да се вкарам малко в ред като започна фитнес и зумба, защото имам да свалям поне 6 кг, но най-вече да си прибера още корема (за него се бях отчаяла, но говорих с антроположка, която ми каза, че времето за това е до 2 години) и да стегна областта около него, че диета не мога да пазя, 30 г. бях толкова слаботелесна (като от виц за слаботелесни, дето двама се крият зад един косъм ), че се чудех как да напълнея и нямам и идея как да се насиля сега да спра да ям или да внимавам какво ям. Надявам се танците да ми се отразят добре. Също и трябва да се боря с ужасни пигментни петна на скулите, зимата успях да ги ликвидирам на 80% и сега как изгря слънце пак потъмняха. Приемам всякакви съвет по темата, че иначе ще стана като индианец, отиващ на война. Поръчах на Палавчо дрехи от tesco.com, пристигнаха и съм доволна, ако някой знае друг сайт с директна доставка до Б-я, моля да сподели, че ми е по-удобно така, вместо чрез превозвач.  ellimink,сложих Павел на проходилка дни преди да навърши 8 месеца, но не мога да кажа, че я харесва особено много, по малко седи в нея, ограничава го (разбирай, че ограничава набезите му до шкафове и разни предмети) и той го усеща и предпочита ние да го държим и да ходи. А и по-добре така, защото не свиква с лъжлива стабилност, пък аз като го водя и залита, и пада и мисля, че по-лесно ще се научи да ходи. Поздрави и целувки на всички!!!

Докато се опитвам да наваксам с четене на теми се сетих още нещо - Павел започна да изпитва див и неподправен ужас от къпането, което обожаваше. Започва да реве още със свалянето на дрехите, като влезе в банята и започва да се катери по мен, за да "избяга" или се вкопчва и така жалостиво плаче, отказва да седне в столчето и го къпем прав в нещо, прилично на мини ваничка и го поливам като новородено с кана, понеже изчетох сумати неща, съветващи ме временно радикално да сменя начина на къпане,за да преодолее детето този страх и съответно да го разсейвам като първо мием едно голямо пате, за да види, че не е страшно, после му давам "сам" да се къпе и така. Засили му се интереса на бърка в купичката с храната, както и да "готви" в пластмасови кутийки с бебешката си лъжица, която вече не ползваме. Също целият светва като вземе или му дам гребена и започва да се реше или реше мен, особено да реше мен и да ми прави "прическа" ! Обича да мием и зъбките, макар че честичко захапва четката и аз не мога да я мърдам из устата му.

Хехехе, все едно слушам за моето, малкото момче. Даже скоро гледах една ваша снимка с поза на спане, е как пък 1:1 с наша. По нещо обаче ви бием - моят ревеше на два гласа . Започне го на дебело, като вой и като се измори, превключва на тънко, пак със сълзи. Е това ме накара да започна да дъвча дъвка, че от стискане на зъби от нерви, беше започнала да ме боли челюстта. В едно пък сме в минус, не искаше да яде всичко. Но пък беше едро детенце и на годинка имаше вид и ръст за три. Да видиш тогава какъв срам се бере . Честно да кажа, изобщо не го водех по магазини. То и кварталните не ни траеха и вечно ползвах предимство, че да се отърват по- бързо от нас.
Не се притеснявай, след 2 годинки почват да спят, а след 3-4 и ревът намалява. Вероятно разбират, че има и други начини да получат нещо . Системата с отвличане на внимание не помага. Науми ли си нещо - край. Хубаво, че беше второ дете, та си имах първото за "пред хора", а и не се самообвинявах, че съм лоша майка. Детската психология я минах по- късно /беше на 5 години/ и пак не съм се впечатлявала много какво пише по книгите. Да ти кажа, реве, че е сам, не че му липсва сигурност. Просто му е по- добре с хора около него, които да го обслужват. Свикнах с това и спрях да се дразня. Калпазанинът и до ден днешен намира начин някой да му свърши работата, която не харесва. Няма да ти е лесно с това дете, но трудностите са някак предвидими и човек поне е подготвен. Дай Боже силата на характера им да бъде впрегната в правилна посока, тогава нямат стигане.
На снимките даже ми изглеждаш слаба, дано постигнеш обаче каквото желаеш във външния си вид, така, че да се харесваш.
Силни прегръдки от мен и потупване по рамото, че се справяш страхотно. Лепвам и снимката, като доказателство, че няма нормална поза на спане и след 22 години.