Хахахаха, свекърва, сълзи ми избиха на очите, но този път от смях с тази снимка! Много ти благодаря за думите, би ми се искало да имам свекърва като теб, с която бих могла така да поговоря! И аз по такива места като кафета и гости с него не ходя, но пък до някой магазин се налага, защото сме си само двамата през деня, а татко му се прибира късно, в "почивния" ми ден върша домакинска работа и чета за изпити, но след злополучната сцена може и това да отпадне. Не знам как се справям, сигурна съм, че можех и по-добре, знам си грешките. Двамата заедно с него се учим на търпение може би, въпреки разликата в годините ни, защото аз по характер съм също много емоционална и спокойствието, кротостта никога не са ми били присъщи. Мъничкото създание се появи, и не само аз, но и той, за да ме учи на нови неща.

Ох, много си писала, бе! Значи, в днешния свят май сме станали егоисти, свикнали сме да разполагаме с времето си и когато не ни стига време за душ, кафе, интернет се разочароваме. Да, заобиколена съм от майки които са имали други очаквания и сега си мислят че тяхното дете е най-палавото, но те децата са си такива. Не му се връзваш чак толкова.
Ти, пък, петна...Всички дрехи на Симона са с лекета, оставям я да се клепа, ще изхабя много нерви да се опитвам да я опазя, а дрехите няма да ги нося на изложба.
Ти защо се опитваш да го учиш да стои сам?! И през ум не ми е минало че бебе може да приеме да остане само в стая будно. Мона реве почти всеки път щом изляза от стаята. Понякога и подвиквам, понякога не, а ако ще се бавя повече, примерно ще простирам ,направо  и викам като на кученце:ела,ела и тя идва да ми помага да маха дрехите които вече съм простряла.
Аз също бях много слаба преди да забременея, сега съм +6, но си се харесвам така, точно толкова са ми липсвали. Е , имам си шкембе, още е не съм решила какво да го правя, явно като дойде лятото и облека тениска ще измисля.

Angel4e, не искам да го науча да стои сам, а да не изпада в ужас, когато изляза да си измия ръцете, което отнема минутка или да му стопля пюрето, което отнема две и по-точно да разбера причината, която причинява това поведение. Не съм съгласна, че всички бебета реагират по този начин, ако за минутка или няколко останат сами. Виждала съм деца, които се заиграват и напускането на стаята не предизвиква такава бурна реакция (нямам предвид новородени). Особено, когато е за такъв кратък интервал. Не говорим за дълго време на самота, което естествено е да доведе до плач или друг вид бурна реакция. Децата са различни, също като нас възрастните, всяко с темперамента си, всяко оформящо се в различна среда, която има влияние върху него. Аз не съм заобиколена от майки с други очаквания, но често са ми казвали, че едното от двете им деца е било е по-трудно за отглеждане. Затова и споменах очакванията, понеже аз още преди да родя къде на шега-къде на истина казвах на мъжа ми, че няма как това дете да не е с характер, така си го чувствах. Просто нито за ум не ми мина, че може да е по-малко ревлив, или по-малко инат, или по-малко емоционален, или по-малко енергичен или да спи, или да е кротушко. За моята собствена реакция към някои неща, както казах, той ме учи. А Симона само към теб ли реагира така или и към другите  близки (татко, баба, дядо)?

И аз смятам, че това си е до темперамента на детето. Примерно Вероника е от тези деца, които се заиграват сами и за по-дълго време и мога да я оставям сама и по половин час и повече в стаята без да плаче и без да ме търси. Но просто тя си е такава още от малка. При вас ми прилича малко на "страх от раздяла". При някои бебета се проявява още от 6-7 месечна възраст, като най-големия пик пише е между 10 - 18 месеца. Можеш да прочетеш повече за това в интернет, посочват и разни методи. На български не знам как се нарича точно термина, но на английски е separation anxiety. Аз лично не знам какво да те посъветвам. Може би метода с контролирания плач, без да го оставяш разбира се да се къса от рев, но да започнеш да излизаш примерно една седмица за по 1 минута като ти чува гласа, после постепенно да увеличаваш интервала. Друго съм чела преди време в един английски форум можеш да пробваш с криеница (всеки ден) или примерно като отидеш до друга стая, да го оставяш да може да дойде до теб, така по този начин да разбере, че дори и да не те вижда, ти съществуваш, а и че може да стигне до теб, стига да иска. Това поне като за начало. 

Не ти разбрах много въпроса, ама Симона реве когато аз изляза и тя остане сама или с други хора (баби, дядовци...), само с баща си може да стои, но не реве когато той излезе. Имало е случаи да се заиграе, да види че излизам и да продължи, но са рядкост. Аз други такива деца освен послушкото Рони не съм виждала. Това дето го казва Princess_of_the_Dawn е така и знам че не трябва да я взимам, а трябва да я науча че когато излизам се връщам. Ама това че плаче още не ме тревожи чак толкова,просто си мисля, че е в такава възраст.
Понякога плаче когато приятели я взимат, а понякога е толкова щастлива, говори им, бие им шамари, бърка им в устата.
Преди си мислех че ревливите деца са тези дето не излизат и не се срещат с други хора, но моето дете е сред хора непрекъснато и пак си търси майката.

при нас е малко по особено положението, Изабел се заиграва, някой път за дълго, после я преместя и продължава с друго, но винаги го има това НО....
Винаги трябва да съм в полезрението и, изчезнали моментално е разбрала, тичала съм по стълбите, тъй като на нас простора е на тавана, та катеря 2 етажа.
Дивее, крещи, докопва абсолютно всичко, сега като иска да е права и трябва да съм до нея да я държа, опаковахме стъклената маса, че каквото е перде, не искам да търчим до спешното с пукната тиква (да не дава Господ).
То не че можеш да ги предпазиш, но поне се опитвам.
Сега сме в един ужасен и плачлив период, с дни вече не спим (поне аз -таткото в повечето случаи не я чува), снощи буквално не спах.
Знам какво ми е и ми е много мъчно че при теб това е постоянно, незнам какви съвети да ти дам, и моя мозък е блокирал от умора.

Въпреки трудните дни и изпърженият ти мозък, си запазила хумора си.
постовете ти ги изчетох на един дъх,
малко ми пресветна, посмях се на много места, както се казва на твой гръб

за петната
преди седмица търсих блузка без петно за да идем на рожден ден

Ами тези деца просто се отличават по рев. Не говорим за мрънкане, то е бурна реакция с огромна мощ. Аз тук, при Павел, за първи път срещам нещо сходно. Големият син също беше от ревливите, но поне е имало моменти на "поносимо" състояние. Спомням си, че Ангелче даже можеше да се изкъпе, докато Симона е в гимнастиката на земята. При малкия нямаше такова нещо. Рев до дупка, дори ако го нося. Нашата патронажна сестра беше почти към пенсия и казваше, че моят хубостник е второто такова бебе, което е обгрижвала . Ако не спи и не яде, той ревеше - на два гласа, със сълзи. През два блока го чуваха, а съседите питаха какво го правя, та реве така. Отговарях - щипя го .

Уф, откъде да започна и докъде да стигна, та пак да не конкурирам някой класически руски роман и да ужася Angel4e с обема на написаното  ...По темата за плача, касаещ излизането ми от стаята: Angel4e, питах дали Симона плаче, само когато ти напускаш стаята или плаче и за всеки друг, който напуска стаята. Понеже наш Павел плаче без да подбира  . Т.е. не е само за мен и не е само към мен това отношение. И понеже освен послушкото Рони , съм наблюдавала и други спокойни бебета си имам своите опасения за моето. Ще дам само пример с брат ми, едно от световно най-невъзмутимите бебета (ние сме със сравнително голяма разлика, та ярко си го спомням), който си играеше в леглото, докато майка ми си переше в банята. От свекърва ми знам, че и моят мъж около 8-месечна възраст се е заигравал и тя си е вършела малка домакинска работа. И други примери мога да давам, но да се върна по същество. Ако аз изляза, Павел подкарва на няколко различни гласа, като ако времето превиши 2-3 минути започва отчаяно да блъска проходилката във вратата за още по-драматичен ефект. Пищи, ако остане сам също и с баща му, бабите и дядовците му, независимо кой е в стаята, излезе ли човекът, оставяйки го сам, Павел се разстройва (нооо, ако прави беля се възцарява тишина, можел значи!). Освен това се дразни много лошо и когато се обличам и приготвям за излизане. Значи така беше от първите месеци, така си е и до днес. Слагам го в проходилката, за да се облеча, среща и т.н., но независимо, че съм му връчила играчки, че съм му пуснала детско, че може да се движи напред-назад, че съм в една стая с него - той се дразни, започва да мрънка, вече и ме хваща за крака. Моите опасения бяха, че изпитва амбивалентно привързване към мен, което е нестабилна емоционална връзка с майката на деца, изпитващи засилено безпокойство от нейното отсъствие. Амбивалентността издава съпротива срещу раздялата и отчаяния опит на детето да съхрани контакта с майката. Такива деца са неуверени, тревожни и зависими. С това отговарям на въпроса защо толкова съм се вторачила в поведението на Павел. Ами, притеснява ме. Но, откакто писах тук последния път и наблюдавах реакциите му и с околните (че го проявява и към тях) и благодарение на насоката, която ми даде и svekarva, започвам да мисля, че наистина просто му е по-добре с други хора, че се чувства  щастлив и спокоен общувайки и правейки заедно нещо с някого. Е, и може и да е малко обсебващ , 'щото иначе не виждам защо не ми разрешава дори да се обличам без неговото участие в тази дейност. Последният извод си го направих и след като забелязах наистина как грейва целият, когато му разреша той да ме "среше" и да ми направи "прическата", т.е. по някакъв начин и той да участва. Дано не греша в оценките си. Иначе Princess, това с контролираното излизане при нас не работи, но това, което си написала за играта на криеница е методът, който препоръчват детските психолози за вдъхване на увереност в детето и т.н.

...И сега към ежедневието ни  - имаме четвърто зъбче. Отговаря на въпроса: "Какво казва мама?" с едно безумно сладко, смешно "Не, не, не, не" ! Чак и интонацията ми докарва. Разбира се, баща му не пропуска познат, пред който да го му задава този въпрос и всички вече отсякоха, че аз лошото ченге . Обаче истината е, че съм под прикритие и по-лошото е баща му, защото е по-строг, докато аз действам по-ларж. Примерно, за да преодолея това с лекетата последните дни го оставих да бърка в купичката и да се омазва целия, по дрехите, по косата, по столчето за хранене...по мен. И стоически и хладнокръвно издържах. И даже вече се забавлявам. Нооо баща му не дава така да се клепе. А аз го бъзикам, че е Майкъл Джексън и иска детето да е стерилно, пък забрави преди да се роди как разправяше, че нямало да го контролира, а ще го остави да расте на воля, та и в пясъка да се въргаля. Мъже! Иначе Павелчо научи още нещо - търка си ръчичките и казва "мий, мий". Обаче не съм го учила аз, а го е чул през уикенда от братовчедките му и веднага започна и той да го повтаря. Освен това научи и нещо друго, ама не знам дали попада в графа смешни или не. Няколко последователни вечери заспива сам. Това хубаво, ама заспива с бибероната от шишето за вода. Тоест, на дърти години се научи на биберона. И сега не знам кое е плюсът и кое минусът - че заспива сам, без да пълни корема с вода или че ако продължи така ще се изучи на биберона и ще трябва да отучваме някой ден. Или пък е просто временно състояние, защото преди това и като по-малък многократно сме се опитвали да му тикаме биберона и той я плюваше. Тече, всичко тече, времето няма бряг и ни влече, няма как...май така се пееше в едно от любимите ми филмчета и така е с децата - всеки ден може да е различен, всеки ден може да се променят пред очите ни. fibi , добре сме, не се притеснявай, може и да имаме по някой лош ден с Павелчо, но както казва и мъжът ми чудо е как чрез майка си (и в нея) е станало човече, и чрез нейната кръв, и чрез нейния калций, и чрез нейния пулс. Може и зъбче да я мъчи Изабел, но такъв им е периодът - неспокоен. Важното е един ден да станат добри и хубави хора. Аз искам само да съм достатъчно добра майка за него и според него.

Честито зъбче, значи, вече не е тризъбец .
Няма как да не си добра майка за него, просто е невъзможно! Пък според него дали си добра, може да има и период, когато ще ти го казва в очите и пред хората, че не си. Но се издържа, няма как.  . И тъкмо нещата се изгладят и хоп......оженил се и вече зависи от снахата колко си добра.
Не се притеснявай за бибата. Идва момент, когато сами се отказват. Според мен, ситуацията при заспиване сега е само положителна. Голямо момче е вече !

Аз, да ти кажа не съм срещала мнение, че е странно детето да не плаче когато остане само. Чета, че на тази възраст така правят и толкова. Много рядко имаме баби на гости, за да забележа дали плаче след тях, просто когато те са на гости все има някой при нея в стаята. Но при последното посещение на майка ми Симона плачеше след мен когато остане сама с баба си.
Ти като каза че имаш коректор се изненадах че се гримираш и винаги съм се възхищавала на майки които излизат гримирани. Аз се обличам по най-бързия начин, сресвам се и изчезвам. Да, Симона винаги иска да е навряна в мен, иска да ме гушка, вече и целува, карети се по мен и не го приемам за толкова лошо че е свикнала с мен. Прочети за  "привързаното родителство", там съветват да си толкова близо до детето, като естествено то ще свикне с вниманието ти и ще го търси, но така децата растат уверени, защото знаят че има кой да откликне на нуждите им, а не ги пренебрегва.
За съжаление имам позната, чието дете е заменило биберона и гърдата с шише чай. Все един ден ще се отървеш и от това, после друго ще дойде( както казва svekarva- мисли му като дойде снахата как ще го отказваш)
И много говори, бе,браво!

Честито четвърто зъбче!Чета ви ,но като съм назад  с материала и само събирам инфо.Според мен е добре,че си имате начин за бързо и лесно заспиване.Спокойното заспиване е по важно като че ли от вредния навик бибата.Нея рано или късно ще я оставите ,няма накъде.Сама казваш ,че всичко тече и това ще мине.Хубавп е,че си се убедила ,че не плаче само за теб.Може Павел наистина да има нужда да комуникира с хора постоянно.Без значение какъв точно му е типа комуникация.Може да е просто по чувствителен ,привързан ,раним ,дори романтичен- все хубави качества.Когато споделих с моята психотерапевтка ,че Явор много обича да слуша музика ,тя веднага ми каза ,че това не означава че задължително ще е музикален,може това просто да показва някои негови качества като романтизъм например.И леле какви умения само.Показва с ръчички ,споделя какво прави мама.

La_Fleur и аз мисля, че не е странно да плаче детето, когато е само, даже напротив, съвсем в реда на нещата си. А колкото по-големи стават, толкова повече усещат привързаността и плачат. Вероника също е изключително привързана към мен, защото за 10 месеца съм я оставяла не повече от 3-4 пъти за няколко часа на баща й, и за 1 час при чужди хора. През цялото време тя е с мен и ако вкъщи не плаче, когато я оставям сама в стаята, е по-скоро, защото е спокойна и сигурна, че аз съм там, въпреки че не ме вижда, тя ме чува, затова и не се притеснявам и не смятам, че се чувства изоставена от мен по някакъв начин. Иначе навън като сме има различни случаи: пресен пример от преди няколко дена в стая с няколко бебета и възрастни я слагам на земята при другите деца, а аз се отдалечавам съвсем малко в самата стая и тя плаче, иска да съм до нея неотлъчно. Останалите бебета, които са по-малки от нея, не плачеха, само тя и то при условие, че съм там при нея. На същите тези хора я оставих преди месец за един час и си е заспала, и си е играла без да плаче. Така че нормално е, според мен не се притеснявай толкова, така са всичките деца. 

тъкмо четох че Павел блъска по вратата с проходилката и в този момент на Изабел и писна да ме дърпа и взе да ме блъска по стола със нейната. Така се смях че и тя започна с мен да се смее.
Тя също е повече привързана към мен, като плачеше заради зъбите, не искаше татко и да я гушка, успокояваше се само в мен.
Майката си е майка, никой не може да я замени, но момченцата е всеизвестно че са по привързани към нея

Честит Първи Рожден ден на палавото и красиво момченце ПАВЕЛ!!! Да е жив и здрав, да има прекрасно детство и да е радост и гордост за мама и тате. Отдавна не си писала, но се надявам да намериш време да ни разкажеш как е минал този прекрасен празник. Чакаме и снимков материал. Целувки на малкия сладкиш!