Ех, La Fleur, много сладко това джудженце страхотна усмивка
Благодаря ти и аз за милите думи 
Сега като прочетох реакцията на Павел по отношение на лап топа, всъщност на Алекс май точно това и харесва- чаткането по клавиатурата и се заглежда в монитора, защото "нещо" се мести на него. Май за момента ще се въздържа от купуването на такава играчка, че нещо много и станаха играчките и дрехите за Коледа  Още не е дошъл празника, а нашата с купища подаръци 
Пожелавам ви весело посрещане на празниците и много здраве и щастие през Новата Година 

изглежда че пак не съм си публикувала коментара.

Писах колко е сладък Павел на картичката, нека да е все така усмихнат
ууух ще му изям бузките, сладурче

като започнат да се усмихват бебчетата и "душата ми се разтича"

Весела Коледа на на всички форумни мами, техните дечица и семейства! Разбира се, че ви желая много здраве, щастие и всички най-хубави неща, които вие сами си пожелавате, но вместо традиционните пожелания реших да ви споделя думите на Мартин Лутър Кинг младши вместо поздрав: "Всеки може да бъде велик...защото всеки може да прави услуги. За това не е необходимо непременно да си завършил колеж. Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото. Имаш нужда само от сърце, пълно с милосърдие. От душа, направлявана с любов." Така че бъдете велики и  се усмихвайте, също както моето малко човече - коледно джудже ви се усмихва и се радвайте на света - вашия собствен и заобикалящия ви, защото той е просто бял лист хартия, по който вие рисувате!

Нека да ти е жив и здрав малкият сладур!Ле-ле и КАКВИ МИГЛИ само.Пу-пу.

Мерси, Буби! Да споделя, че на Коледа се появи първото зъбче на Павел, как после човек да не вярва в малките коледни вълшебства ! Освен това на Бъдни вечер у моите родители, които същоги изкара само по гости. Водихме го и на празнично парти в детски център, където за първи път се срещна с Дядо Коледа и Снежанка и беше много послушен там, играеше си с играчки, люля се на люлка и въобще не се впечатли от цялата олелия и от връхлитащите отвсякъде каки и батковци, дори се държа сериозно като голям човек. Въобще забелязвам, че като има непознати или по-слабо познати хора около нас той е по-сдържан, а маймунджулъците си ги демонстрира само пред нас с баща му. Бабите и дядовците, вуйчо му, кумовете ни го отрупаха с играчки и дрешки и за нас остана да купим само стол за кола и стол за вана.

Честито зъбчееее!

Само че е малко по-раздразнителен заради това зъбче и рони сълзички за щяло и нещяло , представям си какво ни чака на по-трудните зъбки. Купихме му и ново по-голямо столче за кола и днес го водихме на първата разходка с него, добре си поспа  . А по-горе, не знам какво се е объркало с написаното от мен, но исках да разкажа, че освен коледното зъбче, на Бъдни вечер у моите родители, които също са чупили за нас парче от питата паричката се е паднала на Павел, абсолютно честно, въпреки че аз имах леки съмнения! :

Честито зъбче и от нас, да ти кажа аз от вчера ползвам едни капки, моя приятелка ги препоръча специално за зъбките, като и казах че много ни боли.
Марката е VSM "chamodent", хомеопатични, виж дали ги има при вас по дрогериите, ако ги няма ще Ви донеса и препратя в БГ, на 18-ти си хода.

Незнам все още дали се дължи на тях, но днес направо се родих. Изабел все едно не беше моето бебе, вече бях забравила как лежеше и си играеше без да съм около нея, без да реве и да ми ръфа пръстта

Честита нова година от нас, момичета!!! 

Надявам се да сте имали едно прекрасно посрещане на Новата година, ние с таткото на Павел се забавлявахме страхотно, а Павел е забавлявал страхотно баба си и дядо се ! На 1-ви едва се прибрахме да си го нагушкаме. А и той вече ги беше подлудил с този зъб. Вече го наричам "саблезъб" Ама и как хапе с него. Въпреки шегите наистина си е киселичък, особено надвечер, не знае какво му се прави, гушка се, търка главичка, след секунда не иска да е гушнат, спи му се, не може да заспи, мрънка, хвърля играчки, не може да се успокои. Fibi, не можах да го намеря това лекарство тук, започнах да му давам "Дентокинд", хомеопатични, макар че след вчерашното предаване по Нова тв, че хомеопатичните продукти били само захар и вода не знам какъв ефект да очаквам. Дали заради зъбчето или заради друго не знам, но има различен режим на сън, вече спи по 3 пъти на ден, като единият път може да спи, без да се буди по един час, че и малко повече. Може би е по-дкоро от израстването. Иначе Павел си е като гъбка, вчера стана на 8 месеца и ми се струва, че времето минава ужасно бързо и докато мигна ще дойде време да се връщам на работа. Понякога ми се иска да си стои все на тази възраст и да си е само мой . И първа аз да му се радвам на всеки нов жест или дума. Като си представя как като стане на годинка на всичко това ще са свидетели непознати жени, а не аз и сърцето ми се свива. И все се чудя как ще се отнасят към него, как ще го приспиват...майчини тревоги! Но нека започнем позитивно новата година и да се похваля също - след празника се прибираме с баща му и спираме на бензиностанция да си купим талончета за националната лотария, да си проверим новогодишния късмет. Е, оказа се, че нямаме никакъв , обаче късметлията в семейството бил Павел, защото тъкмо си влизаме и ни се обажда кумата да каже, че му публикували снимката във в. "24 часа" , та с баща му го бъзикаме, че е Барак Обама, защото откакто се е родил вече за трети път го има по вестниците  ..само да не се главозамая !

La_Fleur , все не зная какво да ти пиша....Малкият ми син беше като Павел ревлив и по- специален.  В картона му няма определение, че е хипер активен, по оново време може и да не е бил използван този термин, но всичко беше точно така, както ти описваш. Като кажеха другите майки, че примерно си подреждат гардероба или че четат книга, аз просто не вярвах. То и те не ми вярваха, че може да има такъв рев преди да го чуят и да общуват с нас . И аз не можех да го сложа в количка, вечно ми висеше по ръцете. След прохождането нещата се поуспокоиха, но като цяло ревът спря чак след 2 годинки  . Иначе проходи рано, проговори много рано, беше много контактен и любезен с чужди хора, но на нас ни късаше нервите. Тръгна на детска градина на 4 годинки и там по цял ден ревеше /виеше/, та за вкъщи не му оставаха сълзи и глас  . Активният спорт му беше лекарството, ама спорт "до дупка" от тенис, през плуване....та чак до баскетбол. Не сме имали проблеми с училището, завърши с 5:70 езикова гимназия, като при това играеше в три отбора, включително и националния по баскетбол. Сега е на 24 години, 2.10м. Не реве, но ни върти на пръста си , характерче и половина си остана. Много е остроумен и комбинативен - докато другите се намоткат, той вече свършил каквото трябва или му свършили работата. Да ти кажа, много ми беше трудно, много сълзи пролях, но пък и той ми е носил много радост и гордост и като Павел редовно е бил по вестниците, че и интервюта по радио и телевизия даваше. Ще си го изтраеш, ще се изживее всичко...Ние вечно се шегуваме, че той е предвидим в лошотията си /знаем и очакваме, че всичко става с много уговорки, с бурни реакции и викове/, та никога не сме се разочаровали  .

svekarva, много ти благодаря за споделеното! Точно майки като теб ми вдъхват кураж, така да се каже , друго си е да знаеш, че са минали по твоя път. Страхотен син имаш явно, дано и аз отгледам такъв. Труден е, шило в торба си е, като е кисел, като не става на неговата, като не му разрешаваме нещо, както казваш ти не плаче, ами вие, в някои моменти от деня имам чувството, че ми свири линейка в ушите, такива височини докарва, но си е мой и като се усмихне и все едно целият свят грейва и забравяш, че само преди минута ти е късал нервите. При него е така - от едната крайност в другата . Само ме притеснява, че при нас се налага да го дам по-рано на забавачка, още на годинка, годинка и малко и не знам това как ще му се отрази. Иначе за спорта - на Павел като му падна пъпа (още му го пазя в едно хартиено пликче) и всички ми казваха да съм го хвърлила в двора на университет, библиотека и не знам си още къде, но аз се заинатих, че ще е пред баскетболната зала . Не, защото искам детето ми да стане известен спортист, а защото спортът възпитава. Голям фен съм на различните спортове и с баща му някой път на шега спорим на плуване или баскетбол, или и на двете ще го запишем . Нека стигнем до там, че на това ниво, на което сме сега нямам големи алтернативи да му хабя енергията, а и с това трудно заспиване съм се видяла в чудо, то не е мрънкане, то не е гърчене в ръцете ми1

Аз поне за заспиването не съм имала проблеми. Слагах го в затъмнена стая и излизах. После, след около 15 минути влизах да видя къде се е заврял, как е мърдал и какво е изхвърлил от леглото. По някакво чудо имаше твърд режим на спане и хранене. През нощта само го обръщах или завивах:развивах, давах вода и пак излизах от стаята, без да го вадя от леглото. И така през час, в най- добрите случаи - 2 часа без да се буди.
Пък за следването, той завърши икономика в САЩ, като имаше спортна стипендия /играеше в колежанското първенство/. Като му дойде времето, ще си говорим и за ползите и вредите от спорта , сега стискай зъби. Като излезнем "на зелено", през пролетта и като проходи, ще е много по- лесно.

Страхотен новогодишен подарък си имате! Пусни ни линк да видим малката медийна звезда.

Roxanne_, снимката му беше публикувана в книжния вариант на вестника, няма как да дам линк, но е едната коледна, която аз му бях правила във връзка с конкурса им "Моята първа Коледа". Изрязох страницата и му я сложих в бебешкия дневник, който му водя да си му е за спомен. Не че в него мога да отразя всички промени, които настъпват с Павел, защото имам чувството, че наистина се променя за часове. В последните дни ни изненада с някакви безумни думички, които нито правоговорните ми, нито правописните ми познание по български език позволяват да пресъздам, но са много смешни и не спира да си ги бърбори. Научил се е като му кажем "боц" да си подава пръстчето, за да се "боцне" с това на човека отсреща. Също се научи и да си ръкопляска с ръчички, когато му пеем песен, когато направи нещо, от което явно се чувства доволен или пък ние му кажем "браво". Най-новата мода обаче е да иска да стои прав, катери се по мен за опора и със съвсем мъничко помощ се изправя. Още не може да си стои стабилно на дупето, нито се научи да лази, но мрънка да е прав и да го придържам да крачи. Днес застелих одеала на паркета и го оставих долу да видя дали има интерес да пълзи, но уви, веднага започна с недоволството и показа, че не му харесва там, дори не пожела да се заиграе с играчки. Изкарахме и една кошмарна нощ, в която се събуждаше плачейки на всеки 40 минути и така до сутринта, през деня също спа съвсем малко, а уж последните 2 седмици тъкмо беше започнал да спи по час, но отново се обърка режимът, вероятно са зъбите. И пак няма спокойствие около нас - то не бяха колики, темперамент, нервна система, сега зъбите . Баща му ме пита до кога ще е така, аз му викам "До 18 години и после ще спре" . Още можем да се шегуваме и се надявам да продължим да се шегуваме, вместо да се изнервяме. От вчера Павел си има и новата придобивка - столче за вана. Ужасно съм доволна и се укорявам, че не взехме по-рано, къпането вече е лекота, дори го къпах самичка. Иначе треперех всеки път да не ми се хлъзне в ръцете или в тези на баща му и да не се удари, понеже е много шавлив и вече имаше един инцидент в ръба на ваната. С това столче обаче е голямо удобство и спокойствие. Също от днес се захранихме и със сиренце. Предишните дни му слагах по малко масло в обедното пюре, така че не след дълго Павел ще може да си хапва и попара, че нещо тези каши не са му съвсем любими, но да видим как ще реагира и на попарата със сухари. Пак от днес за първи път му дадох да пие и сокче за десерт след обяда. Мъчим се с чашка да се учим, но той приема чашата малко като играчка, хапе я и половината съдържание се разлива. Иначе във физическо отношение си се развива нормално, преди броени дни, т.е. на 2-ри стана на 8 мес. и на консултацията го измериха 9,100 кг и 77 см височина.