Много се посмях, страхотен е този твой син и ти така увлекателно разказваш.
Много се радвам за яслата, че се е отложила, като ми написа се сетих, че бях прочела, ама ей на мозък на бременна. Поне, сега имам извинение. Честно казано се надявам, че ще можеш да съчетаеш работата с гледането му, но от друга страна е страхотно, че ти го даваш на място, на което знаеш, че ще ти го гледат добре. Мен това ми е притеснението, че хич им нямам доверие.
Иначе Павел ми се струва страшно надраснал връстниците си, поне от дечицата покрай мен, говори и разбира страшно много. Употребява думички като дете поне на година и половина.
За ходенето наистина трябва да му направиш прощапулник, според старите хора се прави още с първите крачки, за да не пада детето.
Ако идвате към Пловдив обади се да ги запознаем сладурите.

Ели, ние идваме много често и ако не с него, то поне аз ще се обадя, особено през септември, когато започна лекции в университета, където също съм обещала да заведа Павел на някой изпит, защото имам двама 20-годишни колеги, които са му фенове и си го искат за син . За говоренето - наистина е много, ежедневно се обогатява и става толкова лавинообразно, че вече аз самата спирам да му разбирам. Някои думи ги изговаря чисто, но на други им сменя буквичките, така например сламка става "камка", а патето Яки е...Аки . Ламата в зоопарка пък е "ама". Днес скъса една много красива детска книга, която му беше подарък за кръщенето и го питам "Кой скъса книгата?", а той се прави на умряла лисица, все едно ме няма и никой не му говори (така прави, когато усеща, че е в издънка), повторих въпроса и той изведнъж "Аууу!", т.е. аууу, беля е станала, ама като че тая беля сама се е направила. Пак го питам кой е скъсал книгата, като му давам жокер "Павел или баба?" (беше ни на гости) и той:"Баба", казвам му "Чакай тогава да и се скарам и да я набия" и той "Бий, бий" . Новост е, че като го питаш как казва мама, като си се наакал и той се смее и вика "Бляк!" (което си е самата истина .А когато ме подлуди и почна да си говоря самичка викайки си "Майко, майкооо" и той след мен:"Мако, макооо", ами направо не знам да плача ли, или да се смея с него . Не знам дали говори като по-голям, защото нямам база за сравнение понеже не излизам с други майки на малки деца, единствено от форума мога да си направя някакви съпоставки. Първите братовчедки на Павел са една година по-големи от него, но и досега не говорят много, никога не искаха да повтарят думи, не отговарят често на въпроси и трудно им се разбира от мен като външен човек. Всъщност бих била благодарна, ако някой ми препоръча книга или сайт, от който мога да черпя информация за развитието на децата след първата година. Иначе днес му направихме прощъпулник на Павел. Първо награби питката преди още да съм я търкулнала, после седна на земята и отказа да стане и след няколко опита най-после отиде и от всички близо 20 предмета (за капитан на кораб, за архитект, за музикален продуцент, за банкер, за компютърен специалист и т.н.) взе ключовете на баща му за колата и офиса, а после посегна към баскетболната топка. Личи си, че е 50% на баща си и 50% мой. Понеже аз съм огромен спортен фен, а към баскетбола имам специално отношение. И въпреки това в къщи е ракета, а навън още търси ръката ми, а в трева въобще отказва да върви! Не разбирам.

Хе хе !Ето ,че си имаш един малък хитрушко ,които умело прикрива белите.Аз мисля,че доста бърбори за възрастта си.А нали и казват ,че момченцата по -късно проговаряли .Явно при мама с толкова богат речник и страхотен изказ няма как детенце да не е и то така.Радвай му се,пък ние тук ще чакаме следващият арсенал от думи!

Еха,чудесно! Човекът ще върти бизнес, а спортът ще му е хоби! Честит ви прощъпулник и нека Павел намира най- хубавите пътища към сърцата на хората и към успеха.
Определено говори много за възрастта си. Хихи, върви по стъпките на моя малкия . Той също проговори много рано, за разлика от брат си, който до 2 години почти мълчеше и мучеше и хвана първо една четка за рисуване и после награби топка. За рисуването няма заложби и мераци /моят дядо е бил художник, но все още няма наследници в родата/, ама пък с топката се справи. Ранното проговаряне обаче после се компенсира с порядъчна доза мързел и съвсем не беше блестящ ученик като големия. Най- важното е да ти е живо и здраво детето и да стане порядъчен човек /без да зная какво точно значи това  /.
Включвам се към желаещите за среща в Пловдив за да видя този чаровник!

Леле, ми тя темата ни хванала паяжини!  Добре, че беше Ели да ме подсети да попиша малко и тук, вместо само във фейсбук, но през изминалата година и половина страничката ми там се превърна в мястото, на което да споделям хубавите неща, които чета или музиката, която слушам, или нещата, които мисля, защото социалната изолация на мен ми действа разболяващо. И като цяло, какво казва и мъжът ми, аз не съм класическата съпруга и майка  , и за добро или зло, имам нужда от това, а не само от разговори на теми памперси, детски храни, зъбчета и т.н. Така и не можах да се сближа с други майки из парковете, като че на челото ми е изписано нещо дистанциращо (което е възможно, защото кумата ми се шегуваше, че като съм сърдита в очите съм заприличвала на китайка) , но не мисля, че нещо съм пропуснала, а този форум пък ми беше напълно достатъчен, за да черпя каквото ми е нужно като информация и впечатления. Та, това дълго предисловие в стил "искрено и лично" го направих, за да обясня за пореден път защо рядко пиша и какво друго правя освен да съм майка, а именно приключи ми третият семестър в университета, започнах с изпитите и започнах и работа от 1-ви октомври. За последното съм изключително и много благодарна на svekarva!!! Благодаря и за съветите, които ми даде и заради които бях достатъчно подготвена законово да поема този ангажимент, който е срочен, за 6 месеца, но е шанс веднъж в живота. И стигам най-после до главния герой на тази тема Павел. Павел е с детегледачка, жената е пенсионирана детска учителка и го занимава много. На втория ден беше свикнал с нея, казва и "лелята" и даже я чака с нетърпение. Оказа се доста комуникативно и адаптивно дете, напук на опасенията на свекърва ми, че бил срамежлив и едва ли не асоциален. Може пък да е като мен и просто да не допуска всеки до себе си. Не защото е мое дете, но е доста будно момче за възрастта си. Много говори, все по-сложни думи и асоциации прави, дори "казва" стихчета. Беше достатъчно един-два пъти да му кажем "На ризката на джобчето..." и той започна сам да довършва всеки ред, т.е. баща му казва "На ризката на..." и Павел добавя джобчето, баща му "Скъсало се..." и той "копчето" и т.н. цялото. Същото е и с "Пиле, пиле, аз те знам...". "Четем" също, има много книжки и преразказва историите с прости думички, като за дядо белобради, който вадя "апа" (ряпа) или за баба костенурка, която "панна" (падна) в дупка. Дупката му е любима дума и както си стои, ни в клин ни в ръкав започва да обяснява, че "миката" (мишката) е в "дупката". Или, че "мяу, мяу коте" е "бияло" (бяло). Много обича да "пише". Така пише, че ми написа чаршафите на спалнята, стената в кухнята и собствените си дрехи. Купихме му плочка за рисуване, но някак не се впечатлява така от нея, както от химикала и листа. Продължава да обича да гледа детски филмчета и сред новите са Маша и чока (т.е. мечока) и Ну, заяц погоди. Аз лично се радвам, че заобича нещата, с които и аз съм израснала, включително руски детски песнички, като най-много му харесва да му пея за кузнечик. (скакалец) Бързо прихваща думички, защото от детските филмчета по ТВ-то беше научил карта и раница на английски ез., преди още да ги знае на български. Продължава и да е все така своенравен, когато не му давам нещо, той го дърпа и ми повтаря "Пукай, де, пукай де" (т.е. пускай). А като прави беля ми е научил репертоара и сам си казва, имитирайки тона ми "Павелчооо". Много е смешен като вземе да вика "котъм, котъм", т.е., че е лапнал косъм и се плези да му го вадя от езика. Миналата сутрин баща му се опита да го нагушка по мъжки, а Павел го бута и му казва "Маха, маха", "Е, къде да се махам?" го пита баща му и той "Абота (на работа), боти, боти (да работи). Питам го "А мама да ходи ли на работа?", "Не", категоричен е той. Водим си следния диалог: "Павел, ти руса приятелка ли искаш да имаш, или черна?", отговаря според настроението "уса" или "чена" Но на въпроса "Братче ли искаш да имаш, или сестричка?" е твърд, че иска сестричка и щяла да му вика "батко". Разбира се, говорим си далеч по-образователни за възрастта му неща, но и много се забавляваме с тези чисто семейни диалози. Не мога да предам целия регистър думи, които е овладял. Отскоро е и на вълна членуване - колаТА, кукуТО. Като казах последното, ами вече сам си казва кога има "пика" и "ака", по-често със закъснение, но все още не може да издържа повече от 30 секунди на гърнето, за да свърши там работата...

С храненето последните 2 седмици започна да прави проблеми, защото ми бута ръката още от първата лъжичка и казва "Не", та малко трудно се хранихме, но може би защото беше болен за пореден път със силно зачервено гърло. И като казах за пореден път имам предвид, че той от близо два месеца и перманентно болен. Дори сестрата, която го следи на консултациите ми пита скоро "Абе, какво му направихте на това дете, толкова здраво бебе....". Значи в началото на лятото неговите две братовчедки тръгнаха на ясли и постоянно са болни и заразяват и него. Лекувах го само с хомеопатия и сиропчета, но вследствие на поредните боледувания му се уголеми третата сливица и при последното боледуване вече го обхваща по-силно и беше на антибиотик за първи път, правеше температура 39,5, с много грозна кашлица. Сега реших, ако ще и да е грубо, да му огранича контактите с братовчедките му, за да го стабилизирам малко, понеже от месец и нещо му отлагаме и поредната ваксина. Павел обаче понесе всички десетки посещения по лекари (педиатри, белодробни, УНГ) с голяма радост, защото много му харесва в лекарските кабинети и при чичо "доктол". При всяко обличане започваше да се преслушва сам и да ме пита при чичо доктор ли отиваме и да вика "диша" (т.е. дишай), като влизаме в чакалните се засилва директно да чука на вратата и вика "чук-чук" да влиза първи. Купихме му докторски комплект, но за пореден път по-интересни се оказаха истинските слушалки на доктора. Понеже е много по бъркането в кошовете и по метенето и прахосмукачките, та му купихме и комплект за почистване - метла с лопатка, парцал с кофичка. Само че той продължава да награбва сам прахосмукачката или да бърше каквото му падне с мокра кърпичка. За подреждане обаче не ми говорете, за един миг всичко подредено се въргаля по земята. И въобще имаме и патови ситуации, в които за минути може да направи няколко бели. А на всичко отгоре и пълен шемет в ходенето и равновесието - може да падне и без да ходи, както просто си седи прав, облегнат и изведнъж се свлича и тупва като чувал с картофи. Не може все още сам да качва бордюри, нито добре да слиза от тях, да не говорим за стълби. За последното се радвам, защото изпитвам неистов страх от пързалки. Имаше и умопомрачителни близки срещи чело с паваж, но то май сега се почва. Зъби само 7 на брой. Но така хапе, че мястото посинява и остават две точки червени, като все едно змия си е впила двата зъба. Говори ни на "Иле" и на "Петьо", а на себе си "Паката". Напоследък започна да пие по-малко вода и слава богу, защото вече си мислех, че ще пресуши запасите от вода на цялото човечество, но пък откри сока. Страх ме е чак да го кажа, но като че ли напоследък започна да се буди по-рядко през нощта, не повече от 3 пъти и да спи до по-късно, днес до 8 и нещо, вчера до 9, предишните дни пак до към 8, ама да не се хваля, че като нищо пак ще смени режима. Ами, такива са нещата около нас накратко , десетте ми минутки за писане пак станаха повече от час, но четенето ми спори по-бързо, затова по-често чета вас!  Поздрави на всички!
П.С. Незнайно защо Павел освен по име ми казва "мама ми"!

Хей, Вили, как обичам да ви чета! Много увлекателно пишеш, за стотен път ти казвам, сигурно затова имам чувството, че познавам и теб и Павел от много време.
Започвам с похвалите . Първо изключително браво за бързата адаптация и на теб, и на детето след започването ти да работиш. Звучиш спокойна, това е рядкост. Явно сте случили на човек с "лелята".
После съм за пореден път изумена от говоренето на Павелчо. Чак не мога да си представя толкова малко дете да говори така. Около мен няма такива. За пример, Михаил не спира да говори на суахили или поне среща у мен същата разбираемост ако говореше на такъв език.
Между другото те разбирам за майките в парка, явно и аз си имам нещо изписано на челото. Така си останах и без своя "тайфа", както бях прочела в темата на Гери, Венци и Криси. Излизам с приятелки от преди, които по съвпадение имат деца, но се случва рядко, защото живеят далеч. Но някоя книжка, винаги ме спасява от скуката, докато Михаил спи. Да се благодаря, че все още спи в количката.
Михаил пък се катери и качва по пързалки, но повечето са така идиотски направени, че е супер опасно и необезопасено отгоре и аз с огромния си корем се катеря заедно с него. Например едната е с прозорче, разположено в тунелче, от което той спокойно може да тупне, докато се провесва да гледа.
Аз ставам нахална, но пусни ни някоя снимка на малкия красавец. 

Ей ,ама аз искам да чета за Павел - сладкия бърборко!

Хей, къде се изгубихте?Как сте?