Заповядайте във вашата темичка
нека Павел расте здрав и засмян
разказвайте ни как минават дните Ви,
радвайте ни с много снимчици
Помня че в общата тема беше писала че таткото измайстори сам легълцето на Павел, еее няма по добро място от това да го покажеш и ние да му се порадваме, а ако и Павел е в него ще е още по хубаво.
Разкажи как мина раждането, какъв спомен ти е останал?
Започнахте ли да захранвате, похапва ли си младежа

Браво, fibi! Минавам набързо да честитя темичката на Павел и нямам търпение да мама La_Fleur да ни разкаже повече за него.

fibi, невероятно много ме изненада!!!  Като видях темичката и така ахнах, че за малко да събудя Павел . Сърдечно благодаря ! И много мило, че си запомнила такива подробности за нас@ С теб и Roxanne_, горе-долу по едно и също време ни вълнуваха еднакви неща от бременността, вярвам, че и с бебчовците е така и ще си помагаме! Roxanne_, радвам се, че и ти си тук. Утре ще се постарая да отговоря на всичките ти въпроси, а сега ще се опитам само да кача няколко снимки на Павел, за да ви го представя!

Павел няколко седмици след като се роди!

Павел на 3 месеца и половина!

Павел на 4 месеца и половина!

И Павел сега!

Мале, мале, какви очи, какви устни, какви мигли...горко им на момите покрай вас!

Аз още снощи ги видях на бързо и тези мигли ми се набиха направо (а си мислех че нашите са дълги), реших че недовиждам и по добре да изчакам сутринта
ама не, тука са си и са невероятни, от кой ги е взел, ще ги омагьосва дамите след време
устните също, плътни, очертани, ще се бият за да го целуват

Аз помня че се роди едро бебе, но наистина изглежда доста едър
моя все се бъзика че мозъка ми е като компютър

С хавлийката е много сладък, личи че се е насладил на банята, грее милия

целувки от нас и ще чакаме още инфо на малкия чаровник

Ха-ха, мерси, Roxanne_! Като гледам и Михаил какъв е смугъл симпатяга, ще има да го обграждат и него! А Изабел и тя е такава чаровница,fibi, че може и ние да се наредим в списъка за нея! Сега ще се опитам да наваксам с разказ пропуснатите месеци, в които предимно четях другите мами и задавах своите въпроси. Ще започна с няколко думи за бременността, която макар и не съвсем безпроблемна за мен беше период, на който като цяло се наслаждавах. Два пъти лежах в болница заради прокървявания и контракции. И двата пъти успяхме да задържим бебчето - първо да го запазим и да се износи и после да си стигне до термина. Момичетата, с които заедно пишехме в отчетната темичка знаят, че през цялото време не просто не се залежах, но не спирах да съм в движение и работих до началото на 9-тия месец, а първите месеци дори работех на 2 работи и организирах сама и сватбата си. Мисля, че това ми помогна много. И вярвах, че Бог ще ми помага и всичко с бебчето ще е добре. А че на бебчето му беше добре си личеше,понеже след седмия месец, започнах да придобивам размерите на земното полукълбо, а той беше толкова активен, че още тогава си знаех, че ще ме чака голямо тегло. Разбрахме пола му със сигурност в четвъртия месец, таткото винаги си бе мечтал за момче, а аз от самото начало вътрешно усещах, че ще сбъдна мечтата му. На 5-ти декември вечерта си харесах розова бебешка количка, а на 6-ти декември за първи път чух, че ще е момче ! Името си дойде някак от самосебе си. Няколко месеца преди да забременя исках да купя икона на таткото, който е Петър, от Бачковския манастир, но от църковното магазинче ми казаха, че икона само на Св. Петър няма, а винаги са в двойка със Св. Павел. Аз съм вярваща, но не съм много по църковните канони и не знаех до този момент. Така му купих иконката и по-късно някак приех това за знак. Защото името Павел освен това съдържа първата буква на таткото и първите три букви от моето име. А аз вярвам в знаците на съдбата и името само си се избра. Пък и е свързано с вярата, каквато имаме и двамата с таткото. Няколко седмици преди да родя сънувах едно мургаво, тъмнооко и тъмнокосо момченце и му казах:" Момченце, много си красиво, на кого си?", но се събуди преди да чуя отговора. Отговора го разбрах, когато родих и видях за първи път сина си ...

Раждането беше по-прекрасно и от бременността! От самото начало исках естествено раждане, за да участвам в целия процес. Не съм се страхувала. По принцип, когато ми правят болезнени интервенции (като вадене на зъб, например) предпочитам да гледам какво се случва около мен, защото това ми дава някакво спокойствие. По същата причина не желаех да има някой от близките ми около мен, защото се чувствам по-уверена и силна, когато съм сама (а и като гледам сега т аткото какъв е паникьор с детето, представям си какъв би би л на раждането ). Разчитам само на себе си, иначе състраданието в очите на хората около мен ме прави по-слаба. Усетих първите признаци на предстоящото събитие в последния ден на април. А Павел уж трябваше да се е родил седмица-две по-рано, тъй като от самото начало си вървеше по-голям. На 1-ви май получих първите контракции. Отидох до болницата, но не бяха достатъчно силни и гинеколожката ми ме посъветва да се разходя, да погледам филм и че до вечерта най-вероятно ще родя. Последвах съветите и, но не родих, контракциите отслабнаха и утихнаха, а аз вече си мислех, че ще съм бременна до края на съществуването на света. На другия ден отново контракции, и отново не достатъчно силни. Пак разходки в парка, пак филм. И както надвечер си лежах в леглото, а мъжът ми спеше изтощен до мен, понеже той се оказа по-неиздръжлив от мен , усетих много силна контракция. Скочих от леглото да се приготвя за душ и пак много силна контракция. Събудих мъжа ми и му казах да се приготвя, докато аз вляза в банята, защото този път се започва. Влязох в банята, пуснах душа и като ме скова поредната контракция, направо замръзнах от болка и си викам, чакай бързо да излизам, докато не съм започнала да раждам тук  . Багажът ми беше приготвен седмици преди това, грабнахме го и едва стигнахме до клиниката, защото аз пред кооперацията контракция, в колата контракция, пред клиниката (която ни е на 5 мин. с колата) контракция, в асансьора контракция. Приеха ме около 20.00 мисля, настаниха ме, а аз даже не можех да си разопаковам багажа, толкова чести и силни бяха контракциите ми, така си и остана неразопакован до края на престоя ми. Опитах се да ходя по коридора, но се сковавах и превивах през една крачка. Дойде гинеколожката ми, прегледа ме за разкритие, беше 3 см, спука ми водите, а аз мислех, че ще чакам много, докато получа необходимото разкритие, а тя ми каза, че по-трудното е минало. Какво ти трудно, та аз не бях чувствала кой знае какви силни болки до момента, но това ми подейства ободряващо. Влязох в предродилна, легнах на леглото, попитаха ме дали искам да се движа или да клекна, защото на някои момичета така им било по-лесно, аз се опитах да стана, но се върнах в легнало положение и само казах, че не мога. Контракциите следваха една след друга, по едно време чак на глас си викам "Ааа, не издържам вече" и се опитах да стана, пък сама се запитах къде ще ида като стана и че мога, не мога, няма как да спра процеса . Докато при мен така вървяха нещата и в някои моменти, когато контракциите ме отпускаха едва не заспивах от умора едно момиче роди и аз имах поглед над нещата, та моята гинеколожка ме попита дали не съм се изплашила. Не бях. Само исках по-бързо това да се случи и на мен. Включиха ми система. Около мен постоянно беше лекарката ми, акушерката или санитарката. Караха ме да напъвам. И не след дълго чух "Виждам му главичката". Качиха ме на масата (все още се чудя как успях да се придвижа между две контракции и с няколко напъна го чух как изплака. Мислех, че е минало ужасно много време. А беше едва 23.05 часа. Показаха ми го и започнаха шев и кройка, защото размерите му - 4,150 кг и 52 см оставиха сериозни последствия, а и се беше наложила епизиотомия. Шиенето ми се стори по-дълго и болезнен от раждането, така и не разбрах колко са ми шевовете, но не бяха никак малко. Влязоха таткото и семейството ми, всички безумно щастливи. Преместиха ме в стаята ми и ми казаха след малко да се опитам внимателно да стана до банята. Бях в такава еуфория, че забравих да внимавам и така скочих от леглото, че буквално се строполих в банята и останах дълго там, докато слабостта ми прилошаването ми отминаха. Едва тогава разбрах, че раждането не е като да ти вадят зъб . Но пък за мен е чудо, в което участвах. Не заспах почти до сутринта и всичко, което усещах беше адреналинът и емоцията. Болката и трудностите едва сега предстояха...

Първа среща с Павел...Павел се роди на 2 май. На термин. Но преносен. И терминът беше наистина точно определен, защото знаехме деня на забременяването. Общото му състояние беше увредено поради тази причина и на двамата ни беше назначен инжекционно антибиотик. Донесоха ми го на 3 май преди обяд. И без да го виждам го чувах как плаче. Някак усещах, че именно той плаче в детската стая (по-късно с еоказа, че няма друго бебе в цялото отделение, което да плаче толкова много). Бях прочела доста информация относно отглеждането на бебе, но пак се оказах неподготвена. Не за практическата страна на нещата, макар че държах не особено умело шишето с мляко и го задавях, а за темперамента на моя син, който той продължава ясно да демонстрира до ден-днешен. Не бях подготвена за липсата на кърма. И най-вече за ужаса, че едва ставам от леглото (бях позагубила кръв и не ми бяха съвсем добри изследванията), за болката от хемороидите, тя беше по-силна от тази при раждането. По-силна от всичко, което до този момент бях усещала като болка. А Павел плачеше толкова често, продължително и оглушително, да не кажа, че не спираше да плаче, аз с невероятни мъки и охкане се опитвах да се стана от леглото, за да го взема на ръце и да го успокоя. Като прибавим и факта, че беше лаком, а аз нямах какво да му дам имах чувството, че се въртях в безумен кръг и не знам какво да направя. Павел се дереше, а аз не разбирах защо, какво не е наред и се чувствах безсилна. Спеше по мъничко и съответно и аз не спях, и така още след първия ден се започна - Павел плаче, аз плача, той нещастен, и аз нещастна до немай-къде . Като ни изписаха след 5 дни, които стоически издържах, без да го дам в детската стая, както ми предложиха за облекчение, прочетох в епикризата, че е роден с повишен мускулен тонус (не им беше дал да му поставят абокат и го дупчеха като голям човек) и "плаче болезнено с възбудна неврологична симптоматика". Такъв беше и след прибирането ни в къщи, не можех да повярвам, че бебе може да спи толкова малко, добре, че вече майка ми беше в помощ. Продължих да не се справям с кърменето, силната кърма така и не слезе, не помагаше, че го слагам на гърда, опитвах да се цедя с помпа, но за половин час едва успявах да събера 10-тина мл или нищо, при условие, че той вече ядеше по 50 мл АМ. И докато го направя, той вече се беше събудил и се започваше. А имах нужда и от сън, от малко почивка. Отказах се, за което може би не бях права, но послеродовият период се оказа може би най-голямата трудност, през която съм преминавала, в съчетание и с личното ми душевно състояние, в което изпаднах. Четях тук, когато имах свободна минутка, за да видя има ли бебе с такъв темперамент и поведение, за да почерпя опит, но уви и да е имало не съм попаднала на темичката му. Тогава не намирах отговор на много от въпросите си, но сега като го наблюдавам колко лесно възбудим е от всичко и как се нервира, как изпада почти в истеричен плач, ако не стане на неговата, си мисля, че е плакал не само от стреса заради появата му в новия свят, но и просто си е такъв темперамент, трудничък. За първите ни месеци ще пиша по-късно,когато намеря време, защото сега много ми се ядосва, че не му давам да пише и той . Само ще разкажа, че освен трудничкия си темперамент се роди и с шесто добавъчно пръстче , та се наложи на 1 мес. с пълна упойка да го оперираме,за да бъде бъде премахнато. Всичко мина много лесно, слава Богу, че нямаше кост. А се беше родил с ръчичката напред, което според гинеколожката ми, означавало, че така се раждат лидерите. Е, и до днес той командва "парада"!

Така...продължавам с първите ни месеци, надявам се, ако някоя мама е преминала през същото да помогне с насоки, защото не знам дали и преди, и сега успявам добре и правилно да се справя. Още от първите си дни Павел се успокояваше предимно на ръце, с леко люлеене или обикаляне на коридора. Разбира се, понякога и това не помагаше. И преди, и сега - никога не е заспивал сам в кошарката си, нищо, че баща му я направи люлееща, за да му хареса. Всеки път като му се приспи или почти всеки - и до днес започва не просто да мрънка, ами да плаче често неистово. В началото така плачеше и за храната - неистово и страшно! Плачеше и при обличане така. Чак посиняваше от рев. И сега пак плаче като го обличам, особено като му слагам космонавта, направо истерично. Първите три месеца имаше и тежки колики, та плачеше и от тях, но само през деня. Разбира се, нищо не помогна от опитаното (Мезим форте на прах, Инфакол от Англия, Биогайя, Еспумизан Ел и т.н.), а стана както ми казваха - израстна си ги, като му дойде времето. От първия си месец плаче и в количката. Не искаше да лежи в нея, а само на ръце. Принудихме се рано-рано да му вдигнем облегалката, за да гледа околния свят. Не помогна особено. Сега, като че ли малко свикна, но само малко, не минава разходка без дежурното разнасяне. Чух стотици пъти обвинения, че така съм го научила, включително и от баща му. Но Павел като започне да плаче, не просто със сълзи, ами така силно, че чак за секунди не изплаква. Опитвала съм да го оставям да плаче, нали уж казват, че бебетата плачели, пък като видели, че няма реакция и спирали. Е, да, ама не! Само ставаше по-лошо и страшно. Нямах нито смелостта, нито нервите да гледам или слушам как детето ми се засинява. И експериментите при него не помагат. Така е и в къщи, абсолютно обсебващ, трябва непрестанно да го разнасям в ръцете си или да играя с него. Никога не се е успокоявал и не е искал да стои нито в шезлонг, нито а активната гимнастика, едва сега може да прекара около 10-15 минути в нея. (имаше само музикални зайчета над леглото си, които за няколко минути го караха да спре да плаче и ги гледаше като омагьосан На този етап пък така е със столчето за хранене, може да стои в него максимум 10-тина минути,играейки си с нещо или гледайки рекламите по "Бумеранг". Ако ходя до другата стая за нещо, го нося предимно с мен, защото иначе само като ме види как доближавам вратата да излизам и подкарва със заплашителна нотка. Вече знам кога ме манипулира, защото уж плаче, пък само като тръгна към него и почва да се смее и ме дърпа за ръцете да го гушна. Въобще използва плача си за всичко. Ако не му дам да натиска клавиатурата на компютъра, ако му взема играчка, която му е интересна от ръцете, ако го оставя сам в кошарката. Както и срещу всичко, което не му се получава. Например опитва се да направи нещо, но не става и започва да се ядосва и да плаче. Или пък всяка дейност му омръзва много бързо и това също го изнервя. Постоянно се чудя кое му е от вродения темперамент, кое от генетично наследеното и кое от придобитото?! За някои неща си мисля дали не са се получили в пренаталния период, защото нали казват, че той също оказва влияние на детето, а и лекари са ме питали каква бременност съм имала и каква съм била самата аз през нея.

и на теб не ти е било леко мила.
прочетох ги разказчетата на един дъх и ще чакаме продължението

Изабел е също хипер активна, спи през ноща без проблем, но през деня се тръшка, спи и се, търка оченцата, но не иска да заспи  

през такива перипетии не сме минавали, ужас 
като знам колко ми е мъчно като плаче, а при вас е постоянно
не мога да ти помогна с това, Бъди силна мила

да ти кажа и моя татко като се прибирахме от Бг, нали отказа да седи в столчето, хем той първи я взе при него в скута, но през целия път намекваше че аз и майка сме я разглезили и че никога повече няма да иска да седне на столчето отново.
изглежда че като обвиняват другия е техният начин да се справят с безпомощността

гушки от нас

Извън тези трудности и факта, че от бебе не само че спи малко на брой пъти през деня, но и не повече от 30-40 минути е златно дете ...казват, че е харизматичен и постоянно непознати хора се спират да го гледат и закачт, а като идем в клиниката и направо сестрите ми го дърпат от ръцете да го гушкат. Много е любознателен, много е жизнен и енергичен и много леко преминава през някои неща. Например нощното хранене - първия месец се будеше всяка нощ по веднъж за хранене и като мина, сам спря, нямаше нужда да го отучвам. Още от родилното не пожела биберона, така че за добро или зло (понеже са ми казвали, че тя помага за залисване на бебето) няма и този навик. Септември и ноември беше болничък, размина се само с хрема и лека кашлица, без антибиотик и през цялото време беше все така бодър. Той от раждането си не стои на едно място и в спокойна поза. Постоянно се движи, ръце, крака, после рано-рано да сяда, сега пък да го вдигаме изправен и се изпъва като струна, много е смешен с вдигната си гордо главичка. На 2 месеца и половина го заведохме на първата му почивка, "плажуваше" с нас покрай басейна, къпехме го на открито със слънчева вода. И е много весело дете, когато не плаче, де! Обича много музикални играчки, книжки, дрънкалки - всичко шумно и бързо преодолява страховете си от непознатите неща и звуци. Като всички обича и песнички. Беше на 5 мес., когато успешно сричкува "тата", баща му разбира се, изпадна в луд възторг, нищо, че детето всъщност въобще не съзнава това като дума, нито като значение Постоянно, както казах, е в движение и вече успя да падне от спалнята ни, която не е съвсем ниска, понеже не е стандартна височина. Без последствия, само с уплах. Даже май аз бях по-изплашена от него. От 5-ия месец е захранен. Започнах с картоф и му беше малко трудничко, но после пък тиквата много се хареса. Пюрета и каши купувам, с тези половин часови сънища, едва намирам време за пране и малко домакинска работа (а и уча за изпити), какво останало за домашно приготвяне. Защото пък и вечер си пада Павел малко нощна птица и не ляга рано или пък в последните два месеца започна да се буди по няколко пъти на вечер и нощем, преди поне тогава спеше като буба. Ами, толкова за днес от мен, ще се радвам на всичко написано от други майки и ще се опитвам и аз да пиша. За един ден горе-долу успях да обрисувам картината при нас.