. Самата аз присъствах сигурно само час 
, защото партито беше някъде от 17-17.30 ч., а после с кандидатите за депутати имахме вечерни мероприятия и ме взеха буквално от вратата на детския център, та нито имаше кой знае какви снимки, нито успях да усетя емоцията на детето си. Това ме натъжи малко, но сега пък ще компенсирам с организацията на кръщенето в края на месеца . Само че имам толкова да ви разказвам, че не знам откъде да започна, че да стигна финала и да е в четивен обем по-малък от руски класически роман. Но...на последната консултация в края на май Павел тежеше 10,300 кг при височина 85 см. Храни се изцяло от детска кухня с меню от 1 до 3 год., само попарата закуска му я правя аз, като гледам задължително на обяд за десерт да хапва плод, а след вечерята плодово кисело мляко на Данонино (много е лаком и постоянно си проси от възрастните храната им, дори и да се е наял 
). През месеца, в който отсъствах от отглеждането му, мъжът ми и свекърва ми му бяха спрели млякото преди заспиване 
, за което още ме е яд, но свършен факт. Другото вредно, което някой "сътвори" беше, че прекалено честото предлагане на вода доведе до пристрастяването на Павел към нея. Ама, той е като жабче. И преди я обичаше, от раждането си обича вода, но сега се налива с нея. Да не говорим през нощта, че се събужда по няколко пъти и реве с глас и вика "Дддда, няма" ("ддда" е от вода и понеже бащата на мъжа ми е повтарял пред него думата на срички "во-да", Павел е научил само втората сричка), т.е., че няма вода за него. Оставяла съм го да видя колко време може да издържи да плаче за вода...ами, издържа повече на рев, отколкото аз на безразличие към рева му и не знам как да процедираме. Не знам дали заради отсъствието ми през деня, но Павел се пристрасти и към мен. Не, че преди не беше обсебващ, но сега стана маниакално 
, не иска например баща му да го гушка, а само аз, като нощува у майка ми плаче за мен и т.н. Значи думата "мама" у нас звучи по един милиард пъти на ден. В различни интонации. Включително и как я крещи, като изляза от стаята. В това отношение няма подобрение и не се заиграва, за да може аз да направя нещо за малко. Той всъщност като че ли въобще не се заиграва с играчки, някак не са му интересни, въпреки че стигнах до там да му купя и готварски комплект, който обикновено взимат на момичета. В магазина може и да му е интересна играчката, но вкъщи мигом я забравя. Вълнува се единствено от клавиатури, зарядни за телефон, телефони, лаптопи, дистанционни, т.е вещите на възрастните. Дори музикалните играчки, които като по-малък му грабваха вниманието, сега са му безразлични. Обожава музиката, но като иска да слуша песента на Гъми, взима джи ес ем-а ми и ми го подава и ми казва "Гъми", т.е. да му я пусна и започва да го целува по екрана(сутрин като се събуди и първата дума, която казва е или "мама", или "Гъми" 
). Мисля, че е много музикален. Танцува във всеки един момент, в който чуе музика, включително по улиците, а една вечер бяхме на заведение, в което бяха пуснали хаус и той се качи на дивана и близо час не спря да играе, та даже клатейки и главата, не знам как не хвана мускулна треска на врата. Когато песента, която му харесва свърши казва с един такъв нажален глас "нямааа", а понякога дори започва да плаче. Два пъти го водих на училищни тържества и беше голям кеф за него, защото имаше песни и танци. Другият му любим певец е Psy, а на песента му казва "Оп, оп" и според зависи какво му се слуша си иска "Гъми" или "Оп, оп". 
. Тези моменти са ми най-хубави. Трудните ми са само сутрин, защото Павел за разлика от мен е много ранобуден, средно 7 часа е на линия и когато се оправяме за излизане, защото не ми дава да се отделя от него, но това са дреболии на фона на всичко, да ми е жив и здрав. Засега ще приключвам с писанията, ще гледам поне веднъж седмично да мога да чета какво се случва с вас, аз ще остана в майчинство до август, като само веднъж седмично дотогава ще имам работни ангажименти, така че дано съм по-редовна тук.
И другото - кога според вас е удачно да направим прощъпулник, след кат по-горе ви описах ситуацията? Скоро едни наши познати ни обясняваха как момченцето им не се е научило да пада, както трябва. И той така направо по глава. Не знам какво да направиш, дали да не упражнявате по някакъв начин уменията му да подлага ръчички поне. По някакъв начин под формата на игра. Ако имате голяма надуваема топка, от този тип с дръжката, на която се скача има едно упражнение, слагаш го отгоре по коремче, държиш му крачетата и бавно го буташ напред, така че главата да му опре земята. Той трябва да се сети да сложи ръчички преди това, за да не му се опира главата. Това е от физиотерапията, но мисля, че би имало приложение тук.
, а на мамите от "нашата генерация" май все по-малко време им остава за писане, но и трите неща са хубави. Аз наистина не съм форумен човек, личи си по това, че темичката е изпаднала на втора страница , но пък този е единственият форум, който ми е някак скъп и въпреки че не пиша - честичко чета и не е като да ми се тръгва от тук. За сметка на това с Павел сме повече във фейсбук и както гравитира една шега - ако престоят във фейсбук се зачита за трудов стаж съвсем скоро очаквам да се пенсионирам . Та, да взема да поразкажа все пак нещичко и тук...Павел е вече почти на 1 г. и 3 мес. Маугли от джунглата. Говори като професор или хайде да съм по-скромна поне като докторант . Наистина ми е много забавно да си водя диалози с него. Павел ни в клин, ни в ръкав:"Деди Дан", аз:"Няма го дядо Дан", той повтаря "Нямааа", аз:"А къде е?", той:"Еййй, там!" и сочи с пръста някъде си, аз:"И какво прави там?", той:"Ами-ами". Разговорът е за баща ми, който работи извън града и в момента отсъства и който според настроението на Павел го няма, защото или яде ("ами-ами"), или спи (имитира хъркане). Ежедневно се обогатява с нови думички, защото повтаря всичко, което чуе - "кам" е камион, "гънка" идва от вънка, "нюни" е когато трябва да спи (питам го дали иска да спи и той си слага ръчичката на ушето, накланя главата и казва "нюни, нюни"), "бяга", "пате", "оте" от още, "кон", "много", Мики (Маус и въобще не ми е хрумвало, че най-чистите и първите думички на едно дете ще са на анимационни герои Гъми, Гъпи, Бил и Мики), "къпе", Павка на себе си (понеже баща му го нарича така), освен името на моя баща знае и това на другия си дядо - Гого, на братовчедките си Ади и Ради, като и двете са "Ади", на двете дъщери на кумовете ни - Габка и Ники и на кумата ни - Мия от Марияна, на татко си казва "Пеее", а на мен "Илиии", на всяка от бабите се вика "баба", но "баби", ако иска нещо от нея, бати и кака. Като вървим и постоянно сочи с пръст момичетата и им вика "кака", а те го закачат или пък жените се смеят, че ще го черпят, защото ги подмладява. Конфузно е, когато на някоя не съвсем възрастна жена каже "баба" 
. Денят ни обикновено започва към 7-7.30 ч. А как ми се спи вече, като на кон! Има сутрини, в които чак ми се плаче за сън. Онзи ден ми звънна един познат към 10 и се извини, ако ме събужда, викам му "Атанааас! Синът ми ме е събудил още в 7 ч., какво ти спане! Кога ще свърши,бе, Атанас? Кога ще се наспя?" И той ми отговаря:"След 4-5 години, а дотогава ще се научиш да си взимаш обедна дрямка." "Ама, на мен дотогава ще ми се е отспало, бе, Атанас!" му казах. И моята майка ми се смее и ми разправя, че аз също не съм я оставяла да спи нощно време. Ама, той Павел не стига, че късно ляга, сега лятото към 22 ч., ами и през нощта ме буди поне по няколко пъти и за капак ранобуден с първи петли. Тази сутрин седнал по дупе на спалнята, срам не срам дадох му малко чипс (че с отварянето на очите поиска "коки" - т.е. кроки), пуснах му детско, държа го с ръката за единия крак, та да не се изстреля и като умиращият лебед дремах половин час, така да ми се спи. После по програма следва закуска, едночасова разходка, обяд, сън (заплесвам го да издържи без да спи до обяд, та поне да му се събере по-дълго еднократно спане), пак детско, втора разходка, вечеря и сън. . Иначе сега съм на вълна кога Павел ще се научи да яде сам с лъжичка и най-вече кога Павел ще проходи окончателно. Значи сега вкъщи може да си ходи сам от стая в стая, през големия коридор, тук-там опирайки се на нещо. Даже ми се случва, оставила съм го на земята в кухнята и докато съм с гръб и си правя закуска да се обърна и да го няма, защото той станал и си отишъл в спалнята, та му викам "тихата стъпка". Но навън ситуацията е коренно различна, настоява да се държи за ръка, пак ходи сам, но малко, страх го е, в момента, в който се хване за мен не просто тича уверено, ами лети. Знам, че детето не бива да се насилва, но съм чела и че ако прекалено привикне с държенето за ръка много трудно се отказва. Истината е, че мен ме е страх и повече от него, на морето имаше три падания, като при едното си разби устничката, а при второто си одра слепоочието, при третото си удари главата. Върнахме се и на следващия ден пак падна навън като се обели лакътя и бузата. И лошото е, че пада настрани, някак губи равновесие, но не напред, за да си подложи ръце или назад да е по дупе. Абе, май ще взема да му направя прощъпулник, че нали уж да не пада толкова много, макар че аз съм спъната и до днес в краката и на равно падам. 
Иначе Павел от 29 юни е християнче. А освен докторантурата по приказване, има магистратура по мрънкане (с това негово "дай, дай, дай") и все още само 6 зъба в устата, с които така зверски хапе, че тези, които ми имат фейсбука могат да видят на някои от по новите снимки белег на ръката ми във всички цветове на дъгата!