La_Fleur, и аз се включвам,защото от 3-4 дни и ние имаме такива ревания на сън,единични нощно време или някъде към 23.30.При нас детето започва да реве ужасно жално и силно и колкото и да слагам биба,да го гушкам леко и да казвам Алекс,нищо не може да го успокои освен докато не го гушна и разходя малко и притисна досебе си. Точно както казваш ти,все едно е обладан от нещо. Ако продължи още няколко дена ще се консултирам с педиатърката ни,но аз все го отдавам или на зъбите,защото чесането ни е страшно или на някоя силна емоция през деня,която се преживява,но...по добре да се допитаме до лекарките ни. Представям си Павел как се мъчи миличкият,а и ти като го гледаш така .

Момичета, благодаря ви за отношението! Angel4e - и за вашите проблеми съм чела, както и това, което те съветваха други мами. При нас обаче проблемът не започна заради отказ от хранене или от биберона. Започна от 5-тия месец и градира. Ако в началото имаше и добри, и лоши нощи (с 2 будения например), то сега са само лоши с многократно будене. Не е от глад, понеже като заспи около 22.00 ч., той е нахранен, а буденето започва някъде час след това. Иначе и при него го има това обръщане по корем, което окончателно го разбужда и разревава още повече. Той като цяло и през деня трудно заспива - сега спи веднъж около 10 и 30 ч., веднъж към 13.00 ч. и надвечер също. Общо му се събира 2-2.30 часа сън. Уточнявам го, защото свекър ми предложи да не му давам да спи през деня повече от 2 пъти. Е, да, ама той си мрънка, спи му се, търка си очичките, разбирам да спи по 4 часа, да го лишавам от сън, но мисля, че спи съвсем в границите на нормалното. Всеки път като се събуди през нощта го оставям поне по минутка-две сам да се успокои, но това се случва много, много рядко, обикновено децибелите нарастват. Такива варианти с играчки и одеяла при него не действат. Дори като се събуди рита с все сила юрганчето и още повече се изнервя като го завивам, та изчаквам да заспи и тогава го правя. Гушкаме го с баща му, като е между нас, не помага, скимти като куче. Тази нощ пак се събуди 3 пъти до 2 през нощта и на последния път направо го взех между нас. И като стана към 4 се започна лудницата, реве, върти се, унесе се за няколко минутки и отново се мята. Баща му не издържа и в 5 стана, то около него не се спи. На всичко отгоре, тъкмо Павел заспи и стане тихо и ревне едно момиченце на втория етаж. 20 минути плака неудържимо към полунощ и само се чува "Мамо, мамо". Или я отучват от нещо, или пък я учат да спи сама в стая, тя е на годинка и половина някъде, нямам идея, трябва да питам майка и, но и долу беше страшно. После пак към 2 и нещо. Аз нямам такива нерви да го слушам толкова време как се дере. И не просто нерви, ами жал ми става. Само като си помисля как му капят сълзичките...Явно не се справям успешно с налагането на такива навици. И за така широко коментираните скокове в растежа четох - да, точно в периода 8-ми месец, 8-ми месец и половина го дават такъв скок, НО! Някак не съм убедена, че е от това. Ще изчакам да го премине все пак, за да се уверя и ще го консултирам с педиатъра. Според Павловски има 4 вида висша нервна дейност и единият тип е възбудният тип - със силни нервни процеси, трудно заспиват и лесно се събуждат. Може би просто е такъв. ellimink , при нас нещата започнаха по същия начин, с едно-две ранни събуждания. Дано го избегнете този проблем! Princess, мажа го с Пансорал, според мен няма ефект! Тази нощ ще спи у моите родители, хем да видим като смени обстановката как ще е, хем ние да се наспим и да си пооправя утре, че започвам лекции в понеделник.

Аз не казвам че е абсолютно същото като при нас, но от съветите на майките към мен може да откриеш твоя. А и при нас аз го свързвам с това, а може да си е съвпадение.Обаче, толкова много си приличат:
" в началото имаше и добри, и лоши нощи" , " като цяло и през деня трудно заспива", "оставям поне по минутка-две сам да се успокои, но това се случва много, много рядко, обикновено децибелите нараства" , "като се събуди рита с все сила юрганчето", "унесе се за няколко минутки и отново се мята"
Продължи твърде дълго за да го отдавам на период, но по форумите е пълно с майки които разказват как детето си е спяло до 4-5-6-ти месец и изведнъж...После само спира към 9-ти, 10-ти, годинка.

La_Fleur, как е Павел, как спи нощем? Дано има подобрение. 

Такааа, включвам се само за малко, защото вече започнах лекциите и те ми "изяждат" и малкото време, та не успявам нито в сайта да вляза да чета и пиша, нито кой знае колко неща да свърша. Да, Princess, Павел продължава със среднощните проблеми. Fibi, беше така добра да ни донесе и капки за зъбки, та давам от тях, но не знам наистина зъби ли са, какво е. До 4 минаваме с около две-три събуждания и след това може да се каже, че фамилно въобще не спим. Дали спи и реве или се събужда и реве, но не пропуска нощ. Вчера беше и през деня така, не спря да мрънка и да е кисел. Бърникам му в устата, но все още си е еднозъбчо и вторият не се подава. Вече почвам да мисля, че до пубертета ще е без зъби (Междудругото вуйчо ми до годинка и нещо е нямал нито един зъб в устата си и баба ми се притеснила и го завела на зъболекар, а той и казал:"Спокойно бе, жена, до сега не знам за някой, който да е останал без зъби" ). Каквото и да е, се примирих, просто такъв е периодът, както каза и angel4e, няма да се спи и дано го израсте все някога. Трудничко е за нас, защото баща му не знам как не заспива на работата си , а аз освен че след някоя седмица ще започвам да уча за изпити, ще започвам и работа от вкъщи и какафонията ще е пълна ! На всичко отгоре се опитвам да го уча наш Павел да си стои на пода и да си играе там, та аз евентуално да си работя от компютъра, но как го сваля на земята и започва да мрънка и мрънка, докато не го вдигна от там. Дори няма желание да се изправя държейки се за нещо сам, предпочита мързеливата - аз да го опра на масата например и си стои или пък да го придържам под мишничките да крачи. Питаме го "Къде е лампата?", "Къде е пеперудата?" (картина с пеперуда), "Къде е телевизорът?" и той с поглед ни ги показва, обръща си го веднага към предмета, за който питаме. Много му е интересно да си играе с ластик, явно се впечатлява как се събира и разтяга и дърпа ли, дърпа. Случи се и да го разтегне много и да го изпусне и той го прежили лекичко и Павел прави  много смешна изненадана физиономия, че това чудно нещо може освен да е интересно и да причинява усещане и то не съвсем приятно. Също се е научил да подава на човека до себе си, например - взима играчка за себе си и дава друга на баща си или пък загризе той дадена играчка и след това я подаде и баща му да я загризе. Като му кажем "Дай" и подава. Сега ми е много мъчно като го оставям за по цял ден, защото той вече го разбира. Първо си мислех, че е случайна реакция, но не е. Прибирам се аз и право влизам при него в стаята да го нацелувам и понечвам да изляза да си съблеча якето, а той ми обгърна крака с ръчички и като заплака "Мам, мам" и ми скъса сърцето. И така започна да реагира всеки път като излизам от стаята и го оставям с някой друг. А като ме види - ами целият грее, чиста и неподправена радост !

Така е, децата си искат мам и татко, колкото и да ги глезят бабите. Няма да ти е лесно, с много работи си се захванала - следване, че и работа. Пази се и се пести, защото не си от желязо. Скоро идва и пролетта и тогава всичко е по- лесно. Като извадят Павел на слънчице да гледа другите дечица и ще се изморява повече и повече ще спи.

И вие като Принцес се изгубихте.Добре ли сте?

La_Fleur, на две познати приятелки техните деца започнаха да се изправят сами на 10 месеца и е в нормални граници, така че не се притеснявай. Като му дойде времето Павел сам ще се изправи. Имам чувството, че изведнъж ще го направи.  Вероника тренира горе долу по 2-3 часа на ден, засега само успява от легнало до седнало положение да се повдигне сама, а ако се хване за нещо се опитва да се повдигне, но сама също не може все още, иначе ако е опряна и е права, се опитва да крачи. Ако Павел не иска да стои на пода, пробвай на леглото, особено ако имате твърд матрак пак ще върши добра работа за трениране. Или примерно пробвай да му постелеш отдолу нещо шарено, да го заинтригува може би.
А ти много дини си взела под мишници, силна жена си. 

Най-после да си стигна и до темата! Bubi, ходя на лекции и затова ме е хванала липсата! Но пък това е и първият форум, в който пиша редовно (или поне се опитвам да пиша редовно), така че още се уча да бъда прилежна форумка! Палавчо (както му казва малката дъщеря на кумовете ни ) е съвсем добре. Тези дни изглежда като Джон Рамбо - издрал си бузите, разцепил си устничката, под носа също рана...И се изучи да крещи. Ама крещи ви казвам, направо се чувствам все едно той е майката, а аз детето.   Знам, че децата имат подобен период, но аз от всички изслушани лекции по детска психология взех да си втълпявам дали пък като сме се ядосвали на нещо ние с баща му и сме говорили на висок тон и той да го е попил от нас и затова да вика с все сила?! Защото не само вика, ами има моменти, в които като не може нещо да направи и се стяга целият, та чак трепери. Наистина ми се струва малко нервозен моя синковец. Ама, дано е в границите на нормалното. Та, ето още един пример от какви неща може да се опасява една майка! Защото аз пък откакто взех да уча психология и все се самонаблюдавам и самоосъждам да не взема да "повредя" душевно детето си посредством моето държание и това на околните. Себе си започнах да виня и защото не иска да се изправя сам Павел. Понеже няколко пъти напоследък се хванах как, когато той се опитва да достигне до някоя играчка, аз автоматично му я подавам за по-лесно, вместо да го оставя да се помъчи сам да стигне до нея.   От седмица иначе започна с по-голяма лекота да се обръща от корем по гръб, което му беше голяма мъка и го докарваше до постоянен рев. Да крачи му харесва, когато ние го държим, но проходилката определено не му е любима толкова, защото не иска да стои в нея повече от десетина минути. Заобичва я единствено, когато аз излизам от стаята и тя му дава възможността да ме последва. Разбрах го, понеже имаме огромни коридори и той вместо на воля да тръгне по тях да си я "кара", излиза след мен от нашата стая, аз отварям вратата на кухнята и той автоматично се спира пред нея, вместо например да продължи да си се вози. А, уж всички казваха, че бил много жилав и щял да проходи рано. Ама друг път! Ако се е метнал на мен ще иска до първи клас да го мъкнем на ръце, защото аз знаех само да повтарям "гуши ми" и това е! Не, че ми е важно кога ще проходи, когато е готов - тогава ще е. Но утре ще стане на 9 месеца, а пък толкова да няма интерес да се изправя?! За други неща е любознателен, ама да се научи да седи стабилно на дупе (той и това не може, ами както си седи и изведнъж се изсипва като чувал с картофи я напред, а настрани, много рядко се сеща да си подложи ръчичка) и да стои - тц! Princess, на леглото се катери върху мен. Имаме табла на спалнята, но хич не му идва на ум да ползва нея, ами за тази цел аз съм му по-удобна явно . Ето защо си мисля, че аз съм го научила на мързел, защото в много от движенията му съм го улеснявала, вместо да го тренирам, в смисъл свикнал е, че аз ще му помогна, че аз ще му дам нещото, което иска, иначе самото движение го обича, харесва му да го разнасяме или пък да го бутам с количката на разходка. Но ще въведа промяна и повече ще наблегна да физическите игри за сметка на другите. То си личи, че в другите отношения е хитър като гущера Димитър (не знам даже откъде ми е останал в главата този бисер). И бърбори, та не спира, единствено е резервиран към непознати възрастни хора. Любимите му песни сега са "От днес имам вече нови панталонки" и най-вече "На ризката на джобчето...", то пък майка му една певица , карам като циганите по един куплет и преминавам към следващата. И с храненето проблеми нямаме. Със съня си е същото, но както казах, вече го приех да сме трио зомбита. Сега от второто зъбче вече се вижда точица, ама много бавно и трудно пробиват тези зъби! Колкото за дините, реших да послушам svekarva - Павел, изпити и работа най-много да ме докарат до ръба на нервна криза, наистина не съм свръх човек, не, че няма да се справя, но не искам да съм нервна и детето ми да го усеща, не съм до такава степен работохоличка и никоя работа не си струва повече от това да бъда добра майка на Павел!

Добре, че може да се редактира поста, та се сетих да кажа, че се радвам, че открих този форум и вас! По този повод ще ви споделя и една мисъл, която много харесвам и си спомних тази вечер покрай нашите страхове и трудности да бъдем майки, без дори да осъзнаваме колко велики изглеждаме в очите на дечицата ни, та дори и в тези на мъжете ни: „Не само децата растат. И родителите растат. Така, както ние гледаме какво правят децата ни с живота си, те гледат какво ние правим с нашия. Не мога да кажа на децата си „протегнете ръцете си към звездите“. Това, което мога е да им покажа как аз се протягам.“ Джойс Мейнард.

Ето го разковничето. Да, непременно сменяй подхода. Аз се водя по книгата на Монтесори, там даже пише, че след 4-ти месец детето трябва да се слага на пода за час, два поне на ден, за да се учи само, да се тренира, никакви спомагателни уреди, никаква помощ, с изключение на леки предизвикателства, примерно да се слагат любимите играчки на малко разстояние, за да се стимулира детето да ги достига, но в никакъв случай прекалено надалече, за да не се изнервя, че не може. На леглото, аз я оставям сама примерно около половин един, час преди баня, голичка и там лудува, върти се, пълзи, премята се, дърпа пердето, хваща се на него и се опитва да се изправи. А през деня на пода. Иначе май бях чела, че ако се слагат в проходилка, всъщност децата по-бавно се учат на това да стоят после сами стабилно на крачетата, така че е добре май, че Павел не иска много да стои в нея.

Честит девети месец на малкият Павел.
Не се притеснявай и Бети има периоди в които вика, че чак гласа и е пресипнал.
А пък ние никога не сме говорили на висок тон.Може би имат период в които го правят.Например, ако не може да достигне играчка или пък аз не й я подам, започва да се сърди и да вика.
Мисля, чуе наистина трябва да го оставиш да се помъчи сам да си вземе играчките.Аз така процедирам понякога и да видиш как се получава, по странен начин, но достига до целта си.

Честити 9 месеца!
Симона  вика още от сега и ръмжи, както казваш, все едно ни се кара. Научила го е и го упражнява. Предполагам че имитират, щото Симона имитира често кашляне  , много е смешно и не знам защо от всички звуци този и хареса.
Сложих Симона на земята за да се научи да пълзи, а тя започна да се изправя на възглавниците които съм сложила за ограничаване на полето и. Пускай го на земята, но му направи малко мекичко че много падат в началото. И не мисля че 9-ти месец е фатално че не се изправя.

Честит 9-ти месец

се стяга целият, та чак трепери

вчера ми го направи 3 пъти Изабел, аз чак се притесних и изглежда че бях направила физиономия защото взе да се смее. А за крещенето принас е редовно, казаха че е нормално. Та малката така дивее и пищи, вчера и ние с таткото взехме да и подражаваме, тя пищи, аз пищя, Тон пищи и Изабел започна да се хили.
А вчера при зъболекаря, пак си пискаше, ние сме и свикнали вече и ние смешно, но един дядо само пуФтеше.

Ръмжнето и при нас го има от много отдавна в менюто и на него съм свикнала.

ангелче радвай се че не имитира давене, страшно е, всеки път си мисля че не и достига въздух

Аз също не мисля, че е нужно да се притесняваш за прохождането, има време.
даже ако имаш време да отвориш теми на други майчета има доста бебчета проходили късно, включително Марта на Инахастра, обаче както тя каза е проходила изведнъж и стабилно.

Нека си крещят децата, няма мънковци да стават , да им се чува думата. Ние, моето и на съпруга ми семействата също, говорим доста високо, изразяваме ясно емоциите си и съответно децата ни са такива в домашни условия. Като станаха по- големи им лепнах една шлифовка и пред хора се държат добре . Каквото и да ги правим /или не ги правим/, има мнооого време, когато ще покажат точно какви са - може да не си взимат сами играчката /като моя малкия от мързел/, но да взимат много по- рано самостоятелни решения и да се ориентират по- добре в обстановката от останалите.
Гледах   Палавчо  на клипче и на снимки с Изабел, голяма е фога. Толкова е чаровен, че всеки би му простил всичко  .

Честити ви 9 месеца и от нас.  
За крещенето си е нормално, мисля, че си тренират гласовите струни. Вероника също крещи постоянно, с интонация даже го докарва, понякога имам чувството, че въздух не си поема чак, напъва се, ръмжи като тигър е. Също кашля и се задавя нарочно. Всички номерца прави. Вчера в заведението с дрънкалката удряше по масата и в същото време крещеше, всички нас гледаха, така че спокойно, така са всички деца. Нека си крещи детето на воля.