La_Fleur, много ви е снажен младежа. Цели 77 см., на мен ми се вижда много.
Ти в чашката колко течност му слагаш? Ако е една-две глътки предполагам няма да се олива толкова. Михаил беше почнал много хубаво да пие от чашка, но като разбра, че му давам омразната му вода и сега види ли я веднага стиска устни.

Роксииии, от твоята уста в божиите уши, както се казва! Дано да расте снажен Павел, че е одрал кожата на мъжа ми, ами поне ръста да е прихванал от мен и моите близки, понеже аз за жена съм сравнително висока 172-173 см, а баща ми и брат ми са по близо метър и 90 . Иначе таткото за мъж не е висок, поне не и според моите разбирания, с 1-2 см е по-висок от мен, а и има склонност към напълняван, лелеее ще ми се кара, ако прочете . Та, дано все пак Павел нещо да има и от мама. Така де, освен темперамента . От няколко дни се мъча да му давам попара със сирене, като преди това го бях захранила с мъничко масло и натрошено сирене в пюрето, но попарата никак не се харесва. Ама наистина голяма мъка пада, та чак вчера го докарахме до плач. Поне си мисля, че в попарата е вината, защото на обяд и следобяд си яде без проблем пюрета и каши. Само че от няколко сутрини започна и първото си мляко да пие наполовина и стана така - сутрин 100 мл АМ, на междинна закуска със зор няколко лъжички попара, на обяд цяло зеленчуково или месно пюре с десерт сок от чаша, следобяд (всъщност то си е надвечер към 17.30 до 18.00 ч.) плодово пюре с АМ или плодово пюре с каша и за вечеря към 21.00 - 21.15 ч. 200-210 АМ. Та, чудя се дали от зъбите губи апетит, дали самата попара не му харесва, мисля да я поотложа и да слагам масло и сирене в кашата, пък след известно време пак да пробвам. Иначе всякак я правих:по-течна, по-гъста, с вода, с чай, пасирана, но не я яде. Обаче ако я спра, той как ще се научи да преглъща някакви парченца, а не само гладка смес?! Ако му давам в устичка хлябче, банан, сирене и т.н. ги гълта, някой път се дави, но гълта, обаче сухарите от попарата си ги събира в устата и сякаш не може да ги преглътне?! Направо голяма дилема, страх ме е да не изостане в хранително отношение за възрастта си. Иначе в останалите отношения си е ок, още не може да стои на 100% стабилно на дупе, но пък постоянно се мъчи да става прав, не може обаче от легнало положение да се вдигне в седнало, нито се сеща в кошарката да се хване за решетката и да я ползва за опора, за да стане, това го прави най-вече чрез мен, ползва ме да се катери върху ми. Като попивателна е (както всички мъничета, разбира се) - бяхме се събрали на вечеря с братовчедките му, които са на година и 10 мес. и едната на няколко пъти изгаси телевизора, а той го забелязал и докато аз я хванах да и обясня, че гледам и не бива да го гаси, малкият се дотътрил с проходилката и хоп той започна да натиска копчето да го гаси , голяма е маймуна! Завчера си играхме на криеница, аз го закривах и след малко го откривах и снощи, както си седяхме с баща му, той си взе жилетката и започна да си крие главата с нея и след малко с рязък жест да я маха. Много се смяхме. Питаме го "Къде е Павел" и той се скрие с жилетката и след малко я махне и се ухили и ние:"Аааа, ето го Павел". И прави вече едни причудливи физиономии и както си говорим с баща му много ще ни липсват и те, и сладкото му бърборене , та затова постоянно му правим клипчета.

La_Fleur, изобщо не се притеснявай, че не яде попара. Добре си решила да слагаш сиренето и маслото в обедното ядене. Моите впечатления са, че момченцата рядко харесват попара. големият ядеше само ако вместо чай, вътре сложех домашно консервиран доматен сок, а малкият плюеше на километри. Той пък ядеше с голямо удоволствие АМ с настъргана вътре ябълка или смачкан банан или някакъв плод. Щом през другото време си хапва, все ще измислиш и разбереш с какво да замениш сухарите. А, на племенника варяха и мачкаха някакъв детски кус-кус вместо сухари. Много е малък още да се притесняваш, че няма да свикне с твърда храна, има време. Хехе, той изглежда е голям закачко.

La_Fleur и според мен не се притеснявай за попарата. Тя не е задължителна, а и щом слагаш маслото и сиренето в обяда. Примерно моят план на захранване няма попара за закуска, тъй като това си е традиционно за България, а вид попари със зърнени храни, припечен хляб/сухари, кус кус, плодово кисело мляко след 8-мия месец, може и попара да предложа, но ако не й хареса, няма да й давам. По-добре не му давай със зор, ако не иска, а можеш и да изчакаш 1-2 седмици и пак да пробваш. Но давай друг вид закуска, подходяща за възрастта, щом си започнала да въвеждаш и закуска. А за парчетата храна, то вярно, рано или късно ще започне да яде, точна възраст няма при децата. Примерно аз какво правя е като давам каша или пюре в зависимост от самия зеленчик или плод оставям на малки парченца и така постепенно тя се учи да ги гълта и скоро ще започна да й давам и парчета. И като те чета не мисля, че детето ти изостава в хранително отношение, просто гледай да предлагаш разнообразни плодове и зеленчуци, различни комбинации, подходящи за възрастта му. Иначе вашият педиатър какво казва по този въпрос.

Много забавно при вас, децата много обичат да играят на криеница. Ние все още сме на къде е слончето или зайчето.  Ще се радвам да споделиш и други игри, с които занимаваш Павел.

Изабел изобщо не отразява криеницата, чичото се крие, после нея, ама тя седи го гледа странно и кой знае какво си мисли от сорта - Абе какво ме баламосваш тук - поне този поглед изкарва

за попарата незнам, пробвай както свекърва е писала, т.е. с домат, струва ми се вкусно.

Момичета, сега ще ви разкажа какво стана с попарата, за която вдигнах толкова шум, та дано се посмеете малко, а аз ще се посрамувам малко . Даже не малко, ами много ! Станало объркване със сирената (понеже са от свекървата) и три дена аз мъча детето с овче сирене в попарата!!! А то миризливо, не се трае, ама аз си мисля, че нали е изкиснато и затова мирише гадно (пък признавам си, че аз самата не съм по сиренето, нямам претенции за марки, ям само краве, необезсолено, и то в салати като шопската или пък като бях бременна натрошено върху филия с масло). Та даже си викам "Бе, тая жена сигурно много малко го е киснала, чакай да го изкисна още часове" ! И вчера се заговорихме с нея и аз и обяснявам, че детето не ще попара, реве от нея и съм я спряла и съвсем случайно стигнахме до сиренето и като ме попита от кое му слагам, отговорих и: "От трите вида онова изкиснатото" и тя: "Ама аз за детето сиренето не съм го киснала, това е овче, на детето е в другата кутия" ! Е, честно много нелепо се почувствах!!! То, бива, бива да съм шемет, ама чак толкова! Да не мога да различа овче от краве и да си мисля, че вони само защото е киснато във вода?! Ама, добре че нищо му няма на детето. Днес вече му направих с нормално сирене, т.е. краве (след като първа сама го опитах пак за всеки случай) и честно казано си хапна Павел, съвсем малко остави на дъното на купичката. Още си складира в устичката, ама аз така си складирах до 4-годишна възраст сигурно ! Помня, защото майка ме слагаше да ям на обяд и след това ме водеше на инжекции, а аз от нас до поликлиниката (т.е. поне 15-20 минути) стисках в устата хапките и неможех да ги преглътна и като стигнехме там ми се изреждаха всички сестри да ме молят да глътна, за да ме боцнат . Не знам защо съм имала такива трудности с преглъщането. Извън успеха ни с попарата денят е кошмарен, след също такава кошмарна нощ. Павел не спира да мрънка и от най-дребното плаче със сълзички. Нямаме успех с игрите и заниманията. Страшно започна да става с тези зъби!

Princess, аз не мисля, че мога да бъда извор на хрумвания за игри с детето, с огромно съжаление го признавам, има много по-креативни майки от мен в този форум. Аз преди да се роди Павел реших да кандидатствам отново, беше на 1 мес., когато се явих на изпита и ме приеха, даже ходихме с него да се запиша в Пловдивския университет и цяла есен се въртях в безумен кръговрат от лекции, учене и явяване на изпити, та покрай това и отглеждането на детето нямах много време и аз да черпя идеи какви игри да играем. Залагах повече на играчките, а и тя самата му възраст не беше още съвсем подходяща за измислени игри. Сега обаче освен на криеницата, го уча и да си подаваме топка - има една мини баскетболна и една пластмасова вътре със звънтящо топче, аз му я хвърлям лекичко в скута и го карам и той да ми подаде, само че той не ми подава още, а я хвърля с отривисто движение в срещуположната посока . Радва се и на борбата с одеялото - мятам му едно одеяло и той рита,маха с ръце, киска се, дивее много. Строя му рингове, показвам му и той да строи след мен, но той естествено още е на етап разруха и всичко разваля мигом с един жест. Понеже има интерес към компютъра му купихме съвсем истинска клавиатура за компютър, като моята, но баща му я украси с червени кръгове от фолио, е като му я дадохме нямаше по-чиста и неподправена радост! По принцип много обича да го носят и все се увисва по ръцете ни, обаче като я взе тая ми ти клавиатура и ние за експеримента му протягаме ръце да го гушкаме, той ни бута . Аз пиша и той пише, само че всяко чудо за три дни и сега малко му попремина мерака, а и да не говорим че я почупи за отрицателно време, защото все повече хвърля играчките. Играта с отражението в огледалото отдавна я израсна, но пък сега го влечат ключовете на лампите - да гаси и да светка. Давам му да си играе с всякакви предмети и от бита, за да придобива опит и знание за повече форми и материали - като пластмасови шишета с или без течност в тях, кутии от кремове и т.н. Веднъж му дадох и четка за зъби и сигурно по инстинкт веднага я пъхна в устата откъм правилната страна с косъмчетата. От малък обича музиката, така че много слушаме музика и танцуваме и си проявява интереса към определени песни, защото като ги чуе и спира да прави каквото и да било и само слуша. Сега така реагира на тая шантава песен на Psy Gangnam style, дето оглуши целия свят, а като беше бебе си спомням, че щом пуснеха по MCM Balada boa на Gustavo Lima и спираше да реве дори даже да се беше подкарал в серия. Разбира се, че и танцуваме , гушнати или пък го изправям и започвам лекичко да го поклащам. Или пък сам си свири на детското пиано. Има неистов интерес към книги и това вече не мога да си го обясня. Сега на тази възраст го слагам и по мъничко в проходилката, за да изследва стаята и коридорите, кухнята. Иначе няма никакъв шанс да изляза от стаята, ако той не ме следва, продължава с неистов рев като остане сам. Чудя се кога ще го преодолее. Също му правя нещо като куклен театър с една плюшка, в която си мушкаш ръката и Павел хем се забавлява, хем си личи недоумението от това, което се случва и как плюшената играчка го гъделичка по носа. Опитах с еи книжки да му чета, но определено си показва, че няма интерес на този етап да седи кротко и да слуша, предпочита по-шумно, по-активно, по-емоционално. В такива занимания ни преминават дните. Колкото до междинната закуска, аз съм я въвела още в седми месец, такава ми беше схемата, която си изработих - в 5-ти зеленчуково пюре на обяд, после плодово пюре следобяд, после каша на междинна закуска, сега попарата ще е за междинна закуска, а следобяд ще е каша с плодово пюре. Сутрин и вечер сме си още на 200-210 мл АМ, макар че и днес за поредна сутрин изпи само 100 мл и другото го отказа, не знам защо ! Предстои тези дни да му въведа жълтък, след 9-10 мес. кисело мляко, риба и телешко и може вече и на детска кухня да го запиша, за да свиква, защото може би ще ми се наложи още на 1 год. като стане да се върна на работа  

La_Fleur много благодаря за разказа ти за игрите и с какво занимаваш Павел. Пък нали и нас ни чака това е добре да съм една стъпка напред и да знам горе долу какво ни чака. Доста игри и занимания имате, все пак при по-малки деца е трудно да измисляш кой знае какви игри. Доколкото съм чела е важно да се повтарят игрите, докато децата ги усъвършенстват. Чета (уж) и една книга за игри до една годишна възраст по Монтесори и ако попадна на нещо по-интересно, ще пиша и аз. 

За сиренето и попарата много ме разсмя хаха Но важното, че историята е с добър край и Павел вече си похапва попарка сладко сладко.  За това, че сутрин пие по-малко мляко да не би да е, защото да иска да си хапва храна вече за закуска? Сега погледнах моят план във връзка с това и ми направи впечатление следното: Между 7-8 месец графикът е: Ранно сутрешна закуска - мляко, Закуска - мляко и плодово пюре/каша, Обяд - пюре, мляко, Следобяд - зеленчуково пюре, Вечер - мляко. Ние сме точно по тази схема все още.
Обаче след 8ми месец: Закуска - попара, каша, плодово пюре, Късна закуска - мляко, Обяд - пюре. плодов сок, Късна закуска - мляко, Вечеря - храна, сок, Преди лягане - мляко

La_Fleur ,ехе Павел много висок,цели 77 см. 
Да те попитам какво столче за къпане имате? Защото ние вече не искаме да седим на шезлонгчето ни във ваната и е голяма битка.
Тази идея за клавиатурата е много добра,ще ви я откраднем.
Вие колко пъти ядете на ден?  А от проходилката доволна ли си,защото аз съм раздвоена-едни казват децата стават лениви и с провлачващи се крачета ,други не.

Eli, столчето за вана е на Chipolino, според мен си заслужава всяка стотинка и може да се ползва и след годинка, защото ограничението е до 13 кг. Павел си седи, гледа си нещо,пипа си, аз си го къпя съвсем спокойно. При нас проблемът беше, че започна да се страхува от вода по лицето и като му миехме главата и започваше силно да се дърпа и направо да ни се мята в ръцете. Иначе Павел хапва по 5 пъти на ден - като стане АМ, към 11 вече попара, към 14.00 всеки ден редувам зеленчуково и месно пюре, като в зеленчуковото от днес започнах да му слагам и малко жълтък, а за десерт сок, към 17.30-18 без 15 каша с плодово пюре, а вечер около 21-21 и 15 преди лягане пак АМ. След известно време ще спра млякото сутрин и ще давам след събуждане попара, но засега ми се струва рано, всъщност той сам ще си покаже, ако трябва да променям схемата на хранене. А от проходилката на този етап съм доволна, аз преди време обясних, че я взехме не за да стимулираме Павел да проходи по-рано, а просто защото като изляза от стаята и той започва неистово да реве, а вече не можех да го разнасям в шезлонг с мен, защото беше започнал да "излиза" от него. И така като дойде време да правя храна, слагам го и той след мен и двамата в кухнята. Или пък през деня го слагам по малко да хаби енергия, да изследва разни предмети от стаята. И аз съм чела за минусите на проходилката, даже се опасявах и от това, че може да провокира ходене на пръсти, но засега нямаме проблем. Аз освен това придържайки го под мишниците също го разхождам из коридорите и му помагам да се хваща за нещо да стои прав, защото така и не се научи да лази и направо премина на етап опити за изправяне и крачене. Чудя се дали няма някакъв проблем при него в двигателно отношение, защото така и не се научи добре от корем да се върти на гръб до този момент - от гръб по корем с лекота и след това започва да реве, че не може да се върне в обратна позиция. . Princess, ще чакам да споделиш, ако попаднеш на интересни игри в тази книга. Най-новите ни постижения са, че с вдигната ръчичка показва колко голям ще порасне и как гледа Бойко Борисов. Второто стана съвсем случайно, от вчера започна да я прави тази физиономия с накривена глава и ме поглежда изпод вежди и аз - смях, а той като усети, че ми харесва и започна често да я прави. И аз му казвам "Я, покажи, мамо как гледа Бойко Борисов" и той криви главата и поглежда отдолу и после започва да се хили, жалко, че не мога да го кача тук, иначе го популяризирахме във фейсбук да се посмеят и познатите ни.

Браво на малкият Павел, добре се справя с игрите!И към добра "професия" се е насочил Бойко Борисов!

Хахаха, много ме разсмя това с бат Бойко. Ще се радвам да ни го покажеш. Браво и за показването колко голям ще порасне.
Ако нямаш против ще кача една снимка на Михаил на 3м., на която и аз го оприличих на нашия култов премиер. Ако искаш после може да помолим да изтрият снимката, за да не ти спамя темичката.

Roxanne_ , има разлика само в прическата.

хаха Roxanne_, същия поглед изкара. 

La_Fleur, можеш да качиш клипчето в youtube и после линк да сложиш. Ще е интересно да видим как Павел прави физиономията. 

La_Fleur не мисля, че имаш поводи да се притесняваш, че Павел изостава в двигателно отношение. Виж какво пише в седмичния бюлетин за бебе, което получавам:
"Пълзенето е едно от онези физически умения, които бебетата могат да усвояват по твърде различен начин – някои бебета така и не пропълзяват, вместо това предпочитат да преминат направо от седенето към ходенето. Също така е нормално някои бебета да пропълзят към 12-ия месец, въпреки че повечето започват някъде между седмия и десетия месец."
Също така свекър ми каза, че всички тези норми за тегло, ръст, големина на главата са просто ориентировъчни и при всяко дете е индивидуално и не може да се съди по таблиците. Така че спокойно, ако наблюдаващият ви педиатър не е забелязъл нещо, не се вкарвай излишно във филми. Като гледам снимките и ви чета Павел е много будно и активно дете.