Слънце,прелестна си!

Слънце, прекрасна си! Леки дни до финала!

Слънце, прекрасна си

Разкошна снимка

Леле, колко си хубава, слабичка, аз на тези дни бях ОГРОМНА

Как може да не съм писала тука , ужас изложих се 
Светле, аз очаквам новината вече всеки момент 
Гледах няколко снимки от фотосесията- прекрасна си 
Някой ме спомена по напред - естествено, че ще помогна. Ако имаш нужда- винаги съм насреща.Ще помогна с каквото и както мога , ти знаеш 
Целувки от нас 

Здравейте  Благодаря на всички за интереса!

Все още съм си бременна и някак си ми е хубаво да сме си едно цяло с дребосъчето, обаче пък и не ми се иска да преносвам след термин 

Не пиша много често, че имам доста ангажименти (бебка сигурно ме чака да си свърша цялата работа и затова не бърза  )

Някои от вас ме питаха за политиката в болницата, където ще раждам. Ами тя е различна в зависимост от етажа/отделението, частта от денонощието и разни други странни фактори.  Като цяло идеята за моето раждане е таткото да бъде с мен. Лекарят, който съм избрала, се води, че уж оставя нещата на естествения им ход и се намесва само при нужда. Каза ми, че нямало задължително да ми сложат система с окситоцин (каквато е масовата практика в БГ). Но ще видим на момента. Бебчето трябва да е при мен през цялото време (освен, ако не дай си Боже, не се наложат специални грижи за мен или за нея). Обаче пак имат някакво странно правило, че ако се роди през нощта, ти го носят на сутринта. Това последното ще подлежи на договорка в конкретния момент. За мен е важно да хвана поне част от първите шест часа след раждането. При мои приятелки, раждали на същото място – веднага след появата на бебчето им го слагат на гърдите за кратко гушкане, после го дават на таткото за следващите два часа, в които майката е под надзор и се възстановява. На мен лично ми харесва идеята бащата да поеме детенцето през този период, защото така то е винаги с един от двамата родители още от самото начало. На моя мъж съм му поръчала да държи бебка кожа до кожа близко до себе си, за да може поне малко да й напомня за топлината и уюта, който е имала в утробата, а и да намали стреса за нея и тя да се чувства сигурна и спокойна. Та такива са ми вижданията, а какво ще се случи в действителност.... ще видим  Честно казано, не го мисля чак толкова самото раждане, все някак ще мине.

По-странно ми е как ще стане преходът от бременна към майка на новородено бебе. Въпреки, че съм бременна от толкова много време, пак ми се струва, че ще ми е много ново и различно след фактическата поява на детето. А и моят живот, въпреки че се промени, не е чак толкова различен, колкото ще стане само за един миг.  То това всички ми го повтарят - "не можете да си представите колко ще ви се промени живота сега...". Странно ми е и как как ще видя това същество, което ми е  толкова близко и обичам страшно много, а сега дори не знам как изгежда   Прерязването на пъпната връв не ми се струва някакъв тържествен момент, а по-скоро тъжен – първото отделяне на моето малко детенце от мен, с което само до преди минути сме били едно цяло   Но пък трябва да свиквам, защото това ще е само първият от поредица моменти, в които детето ще става все по-самостоятелно и независимо от мен...
Сигурно съм ви странна с тези мои разсъждения, ама това ми се върти в главата напоследък 

Светле дано всичко протече както си го преставяш.
Пусни малко снимки на покупки и на фотосесията.

Все още нямам всички снимки от фотосесията, а само 3-4, които фотографката е качила на страницата си. Ето още двечки:




Тази със сърцето около пъпа ми е най-баналната поза за бременни и винаги съм се шегувала с момчиетата, които аз съм снимала относно този кадър. Обаче ето че и аз се сдобих с такава снимка. И не е лоша 

И покупки трябва да покажа, но те не са толкова интересни. Дрехи почти не съм купувала, защото ми дадоха много.

Цитат на: Слънце в 19.01.2012 19:19

То това всички ми го повтарят - "не можете да си представите колко ще ви се промени живота сега...".

Много хубаво си замислила всичко! Ще стане както го искаш , сигурна съм! А за промяната в живота - ами нали това е целта . Животът става по-интересен, по-разнообразен и някак много по-шарен (също и труден и отговорен, но то с всичко важно е така)

Слънчице, не те познавам, не съм ти писала никога, но пък никога не е късно за една сърдечна честитка Макар и да не бременея все още, чета и се интересувам, вярвайки, че подготовката за бебчето е повече от 9 месеца. Всичко, което си написала по-горе е прекрасно и преди всичко естествено. За това ти желая спокойно и хармонично посрещане на бебка, наслади се (доколкото е възможно) на тази голяма съвместна емоция и гушкай детенцето си силно, за да даде и то на теб сили! Жела ти го от сърце 

Слънце  и аз като krisss_bs никога не съм ти писала, от по-новите момичета във форума съм, но съм срещала много твои мнения по най-различни теми и някак си ми стана много симпатична 
Имаш невероятни снимки  Гледам линийката ти и не остана 
Пожелавам ти всичко да мине много бързо и да прегърнеш твоето детенце  Аз още не съм майка но сигурно е невероятно  От сърце ти желая безпроблемно раждане и една пухкава мадама 

Много хубаво, че дават бебето на бащата и то за толкова много време. Аз като родих , му го показаха за малко и това беше. Но пък веднага ми го сложиха на гърда , завиха ни с едно чаршавче и ни оставиха да си лежим двамата близо 2 часа . След това вече ни преместиха в стаята.
Преходът не го мисли.....няма да усетиш как ще стане. Всичко си идва от самосебе си 
Много целувки на тумбачето от нас 

Здравей и от мен, Светле, в тази най-прекрасна темичка!
Пожелавам ти на първо място леко раждане без никакви усложнения за теб или Бебка! Звучиш адски подготвена - аз нямах тази възможност, работих до последно на пълна пара и дори не усетих кога мина бременността ми... Каквото и да си прочела, научила, видяла и изпробвала, винаги ще се чувстваш недостатъчно подготвена, но това е само признак, че ще бъдеш добра майка. От друга страна дори не можеш да си представиш колко силен е майчиния инстинкт, и макар в някои ситуации да мислиш че не знаеш как да постъпиш, да се чувстваш объркана или безпомощна, дълбоко в себе си винаги ще знаеш как е най-добре да постъпиш, само трябва да слушаш вътрешния си глас и бебка, те ще те водят!
С моя лекар се пошегувах, че той "извади" бебето, но забрави да извади упътването към него  - не е вярно - то е "напечатано" в мозъка ни още при нашето собствено раждане. С това искам само да кажа, че промяната в статуса от "бременна" на "мама на новородено съкровище" е толкова естествена, толкова неусетна, толкова истинска и лесна, че сега три и половина месеца по-късно аз продължавам да не вярвам на чудото в прегръдката ми.
Не е "прекъсване на връзката", срязването на пъпната връв е Началото на всичко най-важно и ценно в живота и на двама ви. Пожелавам ти леко и успешно Начало!

krisss_bs и miauka, много мило от ваша страна, че се включвате в темичката ни  Дано да откриете нещо полезно за в бъдеще!
Денито, мерси, че и в това начинание се включваш. След прекрасната сватба сега и за бебчетата ще си помагаме  И аз като теб си мисля, че ще имам силна интуиция. Дано да е така.
leni_beni_, при моите приятелки са го давали бебчето на бащата точно през двата часа "реанимация". Обаче пък в твоя случай са си го оставили при теб, което е още по-добрия вариант според мен. 
Regina94, права си, че именно тази промяна беше идеята на тази толкова желана бременност  Ама човек като вземе много да разсъждава.....

При мен все още няма никакви признаци за скорошно раждане. Пера, гладя, стерилизирам като замаяна. Поне да използвам да свърша повечко неща, докато дойде момента