dorina79, прегръдки и за вас! Как е коремчето?

Капризче, браво на теб за сладкото  Евала за организацията  Ясно ми е, че няма как да ми е много подреден дома, а от вас се убеждавам, че и по-неподреден ще става Сега всъщност не е чак толкова зле, просто аз си мърморя, защото като планирам да свърша нещо и точно тогава нещо става и не успявам. Добре, че и мъжът ми помага много. Така или иначе, по-важни са ми моментите с детето. А и тя не ми оставя много избор, де 
На "Нощ в музея" я водихме по нормално време - привечер, може би да е било към 7-8. Но аз гледам да се възползвам докато все още е малка и няма особени претенции, докато яде и спи навсякъде, и да излизаме и ние с татко й, водейки я с нас. Аз все още не съм я оставяла. Само докато съм на йога за час и половина, но татко и бебе са отвън в градинката и са ми наблизо ако се наложи да реагирам 
Аз уж за малко влязхо, да питам разни неща, а колко много изписах  Дори не помня дали си зададох всички въпроси. Благодаря за търпението 

Сльнце, децата са много чувствителни кьм нашите емоции и вьзприемат всичко, което ни се случва, по свой начин. Както казва нашата психоложка, ако примерно се местим в ново жилище, още не сме започнали да сьбираме багажа, а те вече живеят там. Разбира се, не са способни да го изразят директно.

Относно сьбуждането с плач на Калия, мога да споделя, че Марта сьщо е имала такива периоди и досега се случва да проплаква спейки и да се сьбужда с плач. Не знам дали е свьрзано сьс зьбите или е от интензивни преживявания през деня. Наистина не мога да кажа. Ако говориш с твоя педиатьр, ще се радвам да споделиш какво е неговото мнение.

Пробвай да й дадеш водата от чашка или сьс сламка. За преваряването не мога да дам сьвет.
Кой метод си избрала за захранването? Ах, как те разбирам за ревността. При мен беше доста изразено това чувство, не че сьм го изразявала вьншно, но смятам, че това е една от причините при нас захранването да бьде пьлен хаос. От цялата теоретична информация, с която се бях заредила реално не можах да вкарам нищо в употреба и дори донякьде го преживявам като провал. Мисля за теб обаче, че си по-уравновесена от мен и ще се справиш по-умно и спокойно сьс задачата.

Кажете, моля, кога трябва да почерпя за зъбче Едното вече проби венеца и се усеща как драска. Сега ли е великия момент или трябва да чакам докато цялото се покаже?

И в тази връзка бях обещала на inaxastra да пиша какво е мнението на педиатъра за проплакването насън. За нея причината са зъбките. На прегледа двете долни вече прозираха, а горните венци бях подути. Оказа се, че доста зъби са се запътили да излизат Питах я дали причината може да е по-голяма емоционалност или превъзбуждане през деня. Тя каза, че съществува такава вероятност, но според нея в нашия случай са си точно зъбките. Напоследък Калия не се разтройва така или поне не е често.

Милото ми дете става все по-интересно, жизнерадостно и ухилено!  Досега все й казвах, че й обожавам беззъбата усмивка, но скоро ще трябва да сменям комплимента 
Толкова е интензивно развитието на бебтата на тази възраст, че буквално всеки ден научават и правят нови неща. Всеки ден се изумявам от някое ново постижение. Все така обаче трябва да й даваме 100% време и внимание и съответно все така другата работа изостава 
Притеснявам се и дали, след като дребка е толкова привързана към мен, ще дойде момент, в който да може някой друг да я гледа за известно време /не че аз искам да я оставям де, но ако случйно се наложи/. Засега максимумът е 1:30, като през това време е с татко си в непосредствена близост до мястото, в което съм аз. Съответно преди това е накърмена и след това пак суче. 

Когато ми остане повечко време, ще пусна по-актуални сники.

Айде, честито зьбче !!! Да пукат леко и бьрзо, да за здрави и бели !!!
Сега е моментьт за черпене 

Колкото повече расте, толкова по-самостоятелна ще става. Конкретно при нас след 9ия месец стана все по-вьзможно отделянето. Вероятно е различно при различните деца, но едно е сигурно, че този момент настьпва 

Благодаря за информацията 

Ами да взема да почерпя тогава:



Да са й здравички и белички зъбките, да си ги показва в широки усмивки и да гризка полезни и вкусни храни с тях! Като цяло смятам, че лесно се показаха първите, надявам се, че и с останалите ще е леко.

Честити зъбки! Да са здрави, бели и подредени и лесно да излизат

Честити зъбки! Да са здрави и лесно да пробиват! 

За привързаността - ние се гледахме двамата по 24 часа, две години и половина и дори не беше преспивал без мен наблизо. Много се притеснявах как ще свикне на детската градина или как ще реагира при първото оставяне за уикенда при баба си и дядо си - ами всичките ми притеснения се оказаха напразни. В детската плака около седмица по малко сутрин и вече ходи с усмивка, а като се върнах след оставянето му при бабата и дядото, не искаше да си тръгва с мен, а да стои още при тях. Моята теория е, че когато бебето получава от майката достатъчно увереност, че може да разчита на нея винаги и за всичко, то се чувства спокойно и сигурно да опознава хората и света около себе си.

Слънце, аз рядко пиша, но темата ви е една от тези, които следя.
Искам да кажа, че подозренията ми, че Калия и ти сте прекрасни са напълно верни и реални 

ще се радвам да ни покажеш нови нейни снимки 

Много хубаво и спокойно дете! Едно от децата , заради които бих се престрашила и аз да имам бебе

Слънчице,от цяла вечност се каня да ти пиша.
Предполагам си намерила отговори на въпросите ти по назад.
Исках да споделя,че съм убедена,че чрез кърменето и чрез цялостното си поведение влияем на децата.Те разпознават много по-добре от възрастните емоциите ни и реагират.

Честито първо зъбче на Калия!
Предполагам,че вече и второто е прорязло.
Разкажи ни какво ново около вас-как върви захранването,Калия пие ли вода,научи ли се да сяда и какви нови номера знае?!

Поздрави 

Ох, нашата темичка хвана паяжини Този пост се опитвам да го завърша от еидн месец, но все по-малко време ми остава за нета.   Така че прощавайте, ако е много хаотичен и объркан. И по другите теми също не съм чела много отдавна...

Калия вече е на половин годинка! Порасна ми момичето! Вече не е малко бебе.
Ще ви разкажа за изминалите пети и шести месец, които са доста наситени откъм нови умения и събития.
Бебка умело имитира интонация, а и понякога цели думички. Много е смешна. Отделно си приказва някакви си неосъзнати, но удивително приличащи на истински думи. Казваме си типичните  за възрастта „тити”, „тати”, „беби” и т.н.
Научи се да вика  Тръгна от мъчещите я зъби, но вече умело го прилага и в други ситуации. Иначе пък невероятно прекрасно писука от радост  Това са най-хубавите звуци – детенцето се смее от сърце, та чак писука от радост. Постоянно се усмихва и смее! Супер много ми се радва на мен. Когато ме погледне усмивката й е пълна с очакване. В такъв момент разбирам как за това дете аз съм целия свят. И тя очаква от мен да кажа още нещо смешно, да покажа още нещо ново, да продължавам да я забавлявам, храня, гушкам, говоря. Една усмивка, а колко много неща казва! Не им трябва на децата да говорят, те могат да изразят много повече и без думи. И любовта й е чиста и безусловна, няма все още предразсъдъци, има само любопитство, радост и обич. Освен че ми се радва, продължава и да е все така привързана. Вече се сърди като изляза от стаята, а дори и само от полезрението й. Иска да сме постоянно до нея, а ако й говорим и обръщаме специално внимание, направо подивява от кеф  Затова и нямаме и минутка свободна Осъзнавам добре, че периодът „мама и татко са целия свят” скоро ще свърши и тя ще търси все по-голяма самостоятелност. Но всеки етап си има своят чар...
Обича, направо обожава, картонени кутии – от кремове, мехлемчета, от кърпички. Много се забавлява да си играе с тях. Върти ги, лапа ги  , почуква по тях с ръчичка, размята ги. Има една кутия от носни кърпички с тесен отвор отпред (откъдето са били вадени кърпичките). Сега пъха там някоя малка играчка, например гризалка, и после успява да си я извади от там. Впечатлена съм от фината й моторика 
Много обича и всякакви кабели, дръжки на чанти и колани на детските столчета. Всичко това бива старателно дъвкано. Косата ми пък е другото й много любимо нещо. Радва се с глас като ме види да се реша или пък като има възможност да ми хване някой кичур.
Продължава да е супер фен на ръцете. Сега, освен чуждите, много разглежда и своите собствени, като ги и движи, сякаш за да се увери, че и нейните мога да правят тези интересни неща както и на възрастните Съвсем резонно, любимата й песничка към момента е „Хей ръчички” заедно с хореографията. Много се впечатлявам че, като чуе да запея песента и тя започва да маха с ръце и да имитира движенията от песничката. Много съм горда с нея!  Освен това маха с ръчичка, което означава няколко неща – като например „много те харесвам и искам да те докосна”, „дай пет”, „кеф ми е и си танцувам” и т.н. Абе, много е весело с нея.

Последните месеци ме мъчеше трудното изкуство на захранването Четох, разпитвах и тотално се бях объркала в целия хаос. Хем знам, че моите усещания и интуиция, плюс информацията, която получих от експерти, са достатъчни, и пак успях да се ошашкам. На една от сбирките на ЛЛЛ набързо ме успокоиха  Аз обяснявах как съм давала ябълка и краставица, на които детето да си чеше зъбките, а те ми казаха, че това си е чисто захранване и ми честитиха захраненото дете  Като се има предвид, че след това бях давала и кайсия, диня и пъпеш, от които да си близне, излезе, че направо съм въвела половината храни  Аз обаче си имам онази, класическата, представа за захранване и си бях казала, че ще я броя захранена, когато й дам картоф, морков и т.н. в някакво количество, по-голямо от всмукването от парче кайсия /или почесването на зъбките върху краставица/. Затова на 6 месеца и един ден й дадох сварен картоф. Дотогава всички останали изброени и бях давала сурови в ръцете й(или моите) и тя си гризе или облизва. Досега съм въвела картоф, тиква, тиквичка и морков. Това от „класическите” храни за захранване. А иначе съм й давала да опитва от всякакви домашни плодове, които ние ядем, а тя гледа с интерес. Но при тях е било само опитване, без реално да поема някакво значимо количество. Радвам се, че засега не ми е отказала нищо. Сега вече гледам мнооого по-спокойно на захранването. Май трудното е докато почнеш
Започнах и да й давам вода. Слава Богу, не се сбъднаха опасенията ми, че няма да я хареса. Даже й е много забавно  Количествата са си направо символични, но пък използва да си почеше зъбките и да се посмее 
Имаме два зъба (още преди навършването на шести месец), а се виждат и още да се белеят под венците. Не знам дали това е причината, но Калия започна да се буди по много пъти нощем и единственото средство за успокоение е кърменето. Знам, че се страхувах и ревнувах от захранването. Но сега тя суче толкова често /и денем, и нощем/, че все едно се върнахме в периода й на новородено. И понеже освен често, сучем и хаотично на поискване, ми е много трудно да определя някое ядене за полу/заместено. Просто по някое време на деня й давам зеленчук, а тя си суче, когато си реши преди и/или след това. Но нали си е здрава и щастлива, аз съм доволна. Колкото по-малко се мъчиш да се вписваш в някакви схеми, а вместо това следваш детето и интуицията си, толкова по-добре. Иначе това често сучене си е и проява на нейната силна привързаност към мен, но ще послушам svetli, че това е за добро и че когато му дойде времето за повече самостоятелност, тя ще е ОК с това.

dodo23, мисля, че по-горе съм ти отговорила на повечето въпроси. Калия освен, че сяда, се и тръкаля и преобръща много и вече изобщо не може да бъде оставяна сама или необезопасена  Обича да подскача в ръцете ни. Много стабилно стъпва с цели стъпала, когато я държим за кръста. Според една приятелка, това е признак, че ще проходи рано и директно без да пълзи. Ще видим...
emmmmmy и malinkata, много се радвам, че с вас успяхме да се запознаем лично  Беше ми много приятно на срещата! emmmmmy, радвам се, че с Калия сме те "навили" за дете  Такъв положителен опит с удоволствие споделям

И понеже му отпуснах края и се разписах като невидяла, в следващ пост ще публикувам най-накрая и разказа за раждането ми. Той, горкият, откога си стои и чака да го пусна. Сега, нали имаме нещо като мини-рожден ден, и мисля, че му намерихме повод. А и няколко бъдещи майчета чакат и се надявам да им е полезен.

Раждането/i]

В 6 ч. сутринта на 25-ти януари се събудих от съвсем лекичка болка в корема, последвана от изтичане на малко течност. Не бях сигурна дали това е тапата или водите, но знаех, че раждането започва. Тогава аз си прегърнах корема и заплаках... Беше ми мъчно, че ще се разделя с мърдащото коремче (ако сега някой ми предложи да разменя детето в ръцете ми за ритащо коремче, познайте кое ще избера   Но тогава все още бях в ерата Пр. Б. – Преди Бебето). Не исках все още да будя и притеснявам мъжа ми преди да съм станала и видяла накъде вървят нещата. Той обаче в просъница ме усети, че плача и аз му обясних, че сигурно бебето чувства, че ще тъгувам за корема и затова досега не излизаше, дори и след термин. Но вече е време да се срещнем и аз трябва да оставя нещата да се случат. Така станах от леглото, течността продължи да тече по-сериозно – беше ясно, че са водите. Обадих се на лекаря си (който тъкмо трябваше да приключи нощната си смяна   ) и той каза да отиваме към болницата. Бях много спокойна. Изкъпах се, гримирах се   , даже снимах мен и таткото как излизаме за последно от къщи преди голямата среща. В болницата бях усмихната и спокойна, а понеже нямах и болки все още, не изглеждах като раждаща жена   В приемния кабинет ми записаха някои данни и ни качиха на нашия етаж. Там ни посрещна акушерката, която щеше да се грижи за нас. Тя ни показа стаята ни и ме остави да се приготвям. Всичко беше сякаш отивам на почивка в хотел, а не да раждам. Поне засега   Беше много хубаво, че с таткото си бяхме самички в стаята, говорехме си, аз се разхождах. Лекарят ме прегледа, а акушерката ми направи клизма. Не знам защо, но докторът ми доспука мехурът. След това ми казаха да се движа, за да улесня контракциите. Релаксацията, която правех между контракциите, беше от йогата за бременни. Много ми помагаше, за да се отпусна и да си почина. Така мина известно време, през което бяхме само с мъжа ми в нашата стая и засичахме контракции, разхождах се, дишах, релаксирах. Само от време на време акушерката идваше да провери как съм. При едно от посещенията й, ни видя с тетрадката, в която бях записвала всички лекции и уроци, на които бях присъствала по време на бременността. Шеговито ни се скара да я прибираме и каза, че вместо да четем лекции тя ще ни ръководи и ще ни казва какво да правим. Почувствахме се като ученици, хванати с пищов   Но пък и двамата бяхме съгласни, че е много по-лесно да слушаме съветите на акушерката. Тя ме караше да вървя даже и по-време на контракциите, също както и в почивките между тях. Освен това ми показа да галя корема си по време на контракция. Аз използвах и двете ръце за това – едната галеше горната изпъкнала част на корема, а другата ниско долу, където бяха болките. Не знам дали това наистина е облекчавало болката, но най-малкото е занимавало мозъка ми и смятам, че много ми помогна. Когато контракциите станаха много силни, акушерката с усмивка забеляза, че галя корема си супер бързо и усилено. Тя ме успокояваше, че знае какво е и че наистина не е лесно, но така се ставало майка. На твърдението на мъжа ми, че иска него да го боли вместо мен, тя му отговори, че той никога нямало да разбере това усещане. Всички около мен бяха много мили и любезни. Лекарят се появяваше само, за да провери как върви разкритието. В един момент ме включиха на системи   Това си беше гадно, защото трябваше да изтърпя най-силните контракции легнала по гръб. Когато ме посрещна сутринта, акушерката ми беше казала, че най-вероятно ще имаме бебче до обед. Затова аз постоянно гледах часовника и си повтарях „дано скоро свърши”.  Болката от контракциите не е толкова страшна. Аз за цялото раждане не съм и гъкнала – само дишах дълбоко. Никакви викове или писъци нямаше. По-неприятното ми беше в краткото време, в което имах и контракции и напъни, а трябваше да удържам напъните. След това изведнъж ми казаха да напъвам. В този момент вече няма никаква болка. Остава ти само да напъваш ефективно. Това явно не е толкова лесно, защото често повтаряха как точно и къде да напъвам. Не след дълго акушерката ме похвали, че се справям много добре. Тъкмо да успея да се зарадвам, а то се оказа (без аз да подозирам), че бебка се е появявала в това време. Не помня какво ме накара да погледна точно в този момент (сигурно майчина интуиция),  но видях как се появява главичката, а веднага след това и цялото тяло на детето ми.
.....

......
Невероятно изживяване!!! Един нов живот, самостоятелно човешко същество, едно прекрасно бебенце идва на този свят и то чрез моето тяло! Благословия! /винаги ми е било страшно интересно и вълнуващо като съм гледала клипчета и филми за раждания, в които майките виждат с огледалце или пък напипват главичката на бебето, когато то излиза. Смятах това за някаква специална „екстра”, възможна само в хубавите западни болници. Но ето че и аз успях да видя тези най-първи мигове на дъщеря ми, сякаш за да се уверя, че наистина това чудо се случва чрез мен и моето тяло./ Не се виждаше нищо друго освен бебчето, т.е. нямаше някакви ужасяващи или стресиращи гледки на собствената ми плът. Видях само това, което трябваше да видя.  Изплака веднага. Много бързо й аспирираха нослето, погрижиха се за пъпната връв и ми я дадоха да я гушна. Още голичка, топличка и покрита с верникс  Взех я в скута си и .... тя ме погледна право в очите!!!  Виждали сте от снимките какви големи и ококорени очи има дребка. Такива са от първия й миг  Целунах я и се обърнах към чисто новия татко за снимка (предвидлива както винаги  ). През това време плацентата излезе неусетно. Коремът ми беше изчезнал напълно. Усетих страхотно облекчение! Но имало и още - започнаха да ме шият заради епизиотомията.Това е по-неприятния момент, или поне при мен беше така. Самата епизиотомия изобщо не е болезнена, за разлика от зашиването. Дадоха ми пак да гушкам бебка, за да изтърпя по-приятно момента с шевовете. Известно време стоя при мен, а след това я дадоха на татко й да я заведе в стаята ни и да си гледат там двамата. Мен ме дозашиха, сложиха ми лед и торба с пясък. Вече наистина можех да си отдъхна. Е, почти – заради хормоните се получава едно супер силно треперене. Чак си поисках допълнително одеяло, защото наистина  чувствах голям студ. След известен период на „реанимация” , ме заведоха в стаята. Санитарката ми помогна да седна на количка, с която да ме закара 2-3 метра до стаята, въпреки че аз предложих и да вървя до там  В стаята баща и бебе се гледаха, или по-точно таткото наблюдаваше спящото бебче. Хубаво е, че децата са сънливи в първите часове след раждането, за да може новоизлюпените родители поне малко да се окопитят Когато бебка се поразмърда, решихме да пробваме кърменето. Сложих я да легне близо до мен, докоснах я с гърдата и тя засука, сякаш го е правила винаги. Толкова просто и естествено! (е, в последствие имаше проблеми, но поне стартът беше летящ  )

В друг пост ще ви разкажа още някои подробности за болницата, раждането и първите ни дни там.

Много хора свързват престоя в болницата с неприятни емоции. За мен това бяха най-специалните дни. Дали защото бяха първите ни дни трима, дали заради вниманието и грижите към мен и бебчето, или пък защото там сякаш бяхме в една паралелна вселена, където съществувахме само ние тримата. Когато дойде време да ни изписват, знаех, че ще трябва да се върна обратно в реалността. Даже заваля страшно силен сняг и се появи рекордния студ, който блокира града – тъкмо за да ни изолира още повече в нашата мини вселена.  Дано не ви звучи преувеличено. Бях ви разказвала как в началото не се интересувах от интернет, телевизия или социални контакти. Е, този външен свят неизбежно се връщаше към мен още в деня на изписването. Все пак не всичко беше идеално в болницата – просто моят спомен за първите ни дни с детето е някак романтично-специален 
Да разкажа и малко повече за условията и персонала в болницата /може да е полезно за някоя друга майка/. Всички бяха много мили към нас. Е, не винаги съм била съгласна с вижданията им по определени въпроси, но е факт, че от лошо отношение не мога да се оплача. Всякакви служители (и административни) идваха на крака да ни се представят и да ни кажат какво трябва да направим във връзка с тяхната дейност (например да регистрираме детето). Водехме се, че сме на ВИП етаж – което аз свързвам по-скоро с това добро отношение на персонала, отколкото с луксозни условия. А и това за мен е сто пъти по-важно. Във „вип” услугите се включваше и самостоятелната родилна зала и присъствието на таткото, също така липсата на стажанти и изобщо излишни хора около нас /бяхме само аз, таткото, акушерката, лекарят и една санитарка – и това е максималният брой хора, които се събраха вече при етапа на изгонването/. Беше чисто, осигурено ми беше всичко необходимо. На втория ден ме посети консултант по кърмене. Не от ЛЛЛ или НАПК, а служител на АГ, на щат! Специално я попитах за последното  Бях много изненадана, но приятно, че са наели човек на такава длъжност. Тя на мен лично не можа да ми помогне, защото се появи точно след като бях нахранила Калия, но ме поздрави за вижданията и действията ми относно кърменето и даде общите насоки, известни на всяка бъдеща майка, която поне малко се е подготвяла за кърменето. За сметка на това, някои от акушерките имаха по-особено отношение по този въпрос. Казвам особено, а не отрицателно, защото абсолютно всички ме подкрепяха за това, че бях решила да сме само на кърма. Предлагали са ми АМ (например ако съм се притеснявала, че няма да ми стигне кърмата през нощта), но никога не са ми оказвали натиск. Аз така и не поисках.
Може още много да се пише за условията, персонала, процедурите, раждането в АГ. Но, за да не ставам многословна, питайте ако искате да знаете нещо конкретно