11.09.2012 15:04
Благодаря ви, че продължавате да ме съветвате 
Капризче, аз също смятам, че не е нужно да я "тренирам" като кученце. Просто се притеснявах да не пропускам нещо полезно в ежедневните ни занимания
Иначе гушкане, говорене и пеене получава в големи дози 
alben4ik и Ивето, децата и при нас са едно от най-интересните неща! Калия просто обожава по-големите деца, защото те са много активни, говорят, играят и тя им се радва от сърце и с щастлив смях. Тя като цяло много се интересува от хората. Когато сме в асансьор на обшествено място и вътре се вози друг човек, тя задължително се втренчва в него с големите си очи
и хората, няма как, и й отвръщат на поздрава. Обикновено се включва и махането с ръчичка. И така постоянно забавляваме хората по улиците и продавачките в магазините 
И в тази връзка да ви кажа, колко добре си изкарахме на представянето на една книга/и среща-дискусия с авторката/. Калия изкара спокойна и доволна около три часа на едно място. Това вкъщи никога няма да се случи
Но там имаше интересни какички, а и много други хора. Жената, която стоеше до мен, случайно се оказа психолог и педагог и ми каза, че дребка реагирала емоционално адекватно, когато нещо се случело в залата, тоест усеща добре нещата и интелектуално вървяла напред за възрастта си. А книгата я препоръчвам с две ръце на всички, които искат да са осъзнати родители и /което е още по-интересно за мен/ които искат да открият закодираните в своето детство "проблеми". Авторката е много мила жена и на срещите не прави само представяне на книгата, а по-скоро консултации по тези така важни въпроси. Интересното е, че разговаря с децата, а не само с родителите.

alben4ik, мерси за идеята за различните материи. И с Ина обсъждахме нещо подобно - т.нар. treasure baskets, на български съм ги срещала като "кутии за съкровища".
dodo23, и аз не държа Калия, за да я уча да ходи. На нея й е и още много рано, де. Тя много обича да стои права в ръцете ми и да стъпва върху моите бедра. Но това е просто статична позиция. Наскоро пък ни дадоха паяк-проходилка. И колкото и да си мислех, че съм против тези приспособления, пробвах да я сложа и тя я обожава
Идеята не е да се учи да върви чрез нея, а да се забавлява за 5-10 минути /колкото си позволявам да я оставям/. Наистина много й харесва вътре!
Да се похвалим, че вече сме с 6 зъба
Струват ми се доста, излезли за кратко време. Сега явно започна да усеща, че има зъби, защото от няколко дни скърца или трака с тях
На консултацията от 30.08 бяхме 8 кг (без няколко грама) и 71,5 см. Детето, от слабичко бебенце, стана пухкава бузанка.
И отново беше наддала с редовните 600-700 гр. на месец.

Капризче, аз също смятам, че не е нужно да я "тренирам" като кученце. Просто се притеснявах да не пропускам нещо полезно в ежедневните ни занимания
Иначе гушкане, говорене и пеене получава в големи дози 
alben4ik и Ивето, децата и при нас са едно от най-интересните неща! Калия просто обожава по-големите деца, защото те са много активни, говорят, играят и тя им се радва от сърце и с щастлив смях. Тя като цяло много се интересува от хората. Когато сме в асансьор на обшествено място и вътре се вози друг човек, тя задължително се втренчва в него с големите си очи
и хората, няма как, и й отвръщат на поздрава. Обикновено се включва и махането с ръчичка. И така постоянно забавляваме хората по улиците и продавачките в магазините 
И в тази връзка да ви кажа, колко добре си изкарахме на представянето на една книга/и среща-дискусия с авторката/. Калия изкара спокойна и доволна около три часа на едно място. Това вкъщи никога няма да се случи
Но там имаше интересни какички, а и много други хора. Жената, която стоеше до мен, случайно се оказа психолог и педагог и ми каза, че дребка реагирала емоционално адекватно, когато нещо се случело в залата, тоест усеща добре нещата и интелектуално вървяла напред за възрастта си. А книгата я препоръчвам с две ръце на всички, които искат да са осъзнати родители и /което е още по-интересно за мен/ които искат да открият закодираните в своето детство "проблеми". Авторката е много мила жена и на срещите не прави само представяне на книгата, а по-скоро консултации по тези така важни въпроси. Интересното е, че разговаря с децата, а не само с родителите.
alben4ik, мерси за идеята за различните материи. И с Ина обсъждахме нещо подобно - т.нар. treasure baskets, на български съм ги срещала като "кутии за съкровища".
dodo23, и аз не държа Калия, за да я уча да ходи. На нея й е и още много рано, де. Тя много обича да стои права в ръцете ми и да стъпва върху моите бедра. Но това е просто статична позиция. Наскоро пък ни дадоха паяк-проходилка. И колкото и да си мислех, че съм против тези приспособления, пробвах да я сложа и тя я обожава
Идеята не е да се учи да върви чрез нея, а да се забавлява за 5-10 минути /колкото си позволявам да я оставям/. Наистина много й харесва вътре!Да се похвалим, че вече сме с 6 зъба
Струват ми се доста, излезли за кратко време. Сега явно започна да усеща, че има зъби, защото от няколко дни скърца или трака с тях
На консултацията от 30.08 бяхме 8 кг (без няколко грама) и 71,5 см. Детето, от слабичко бебенце, стана пухкава бузанка.
И отново беше наддала с редовните 600-700 гр. на месец.
Даже мисля, че на консултацията не я измериха съвсем точно и е дори по-висока.
Забравих да спомена още едно занимание с детето, може да е полезно и на други мами - въвличам я в домакинстването. Засега само гледа, разбира се. Но идеята е да вижда добре какво правя. Така има шанс да я заинтригувам и да стои мирно без да настоява да я вземам на ръце, а пък аз съответно да мога да свърша нещо. Примерно заставам да режа/беля продукти на барплота, така че тя да ме вижда от дивана. Сутрин, като й правя кашата, показвам и разказвам как се отварят кутиите, как се вади пакетчето, маха се кламера, взема се лъжица, отмерва се, сипва се вода и т.н. Даже накланям кутията към нея, за да може действително да види, че прибирам/изваждам пакетчето от нея. И всяко действие го изговарям с нормални изречения, без бебешки думички. На нея факта, че й говоря, а и че местя предметите, я заинтригува и спечелвам малко внимание и време. Друго, което правя е да простирам дрешките й пред нея. Взимам преносимия сушилник, заставам на място, на което може да ме гледа и така успявам да простра, а тя се радва на шарените дрешки и щипки 


и Герито въобще да не ми се оплаква, защото са си много хубави и двечките.