Не съм най-големия фен на любовно-винения празник, но все пак реших да спретна малко тематични занимания на Кайли-Смайли. Ето няколко момента, събрани в колаж. Ако не се виждат добре, мога да ги кача и поотделно.

Прекрасна малка Кайли-Смайли 
Как се е окичила с тия ми ти сърчица,ще и изпапкам бузките...
П.С Вземи влез в скайп, че имам да ти пращам снимки от срещата... 

искам и аз снимки.

Слънце,чудесно валентинско забавление.Калия изглежда много заинтересована!

Тортата за рождения й ден,изглежда прекрасно и аз нямам търпение да видя останалите снимки.
Чудесна идея е подаръците да се отварят по един на ден.

Поздрави 

Калия ми липсва. И във facebook я няма.

Слънце, как сте с Калия?

Здравейте от мен и Калия на 18 месеца,
Мнооого отдавна не съм писала, а толкова много неща исках да споделя, да запиша, за да останат. Много неща се и промениха – знаете как е с децата – постоянно изниква нещо, научават нови неща, развиват се страшно бързо и растат като гъбки. Съжалявам, че не съм записвала всичко своевременно, но пък сега ще ви публикувам НЕподреден сбор от записвани откъслечни неща, както и някои по-скорошни факти /някои от нещата дори вече не са в сила,защото дребното се променя скорострелно/.
И така, Калия от годинка до година и половина:
- Много е любвеобилна. Целува ме, прегръща ме, гали ме по лицето, тупка ме по рамото, прегръща ми краката Дори обича да ни кара да се целуваме с татко ѝ 
- Прави си сама на себе си представления пред огледалото – застава и си прави смешни физиономии; смешки с ръцете; хваща си косата и казва Аууу /като за „ауу, колко съм красива”/; носи си нещо за хапване или пък с празни ръце, но с имитиращ жест, и казва „ам” и се смее и т.н.
- Съставя кратки изречения от по две-три думи, придружени с особено изразителни жестове и мимики. Изреченията са от типа „Баба ам” /Бабо дай да ям, след като си ми обещала/, „ало баба няма” /искам да си говоря по скайпа, но не ми се обаждат/, „тати айде” /тръгваме на разходка/, „бебе няма” /детето, с което си е играла, си е тръгнало/. Въпреки нелошия ѝ речник, пак не са ѝ достатъчно думите, за да изрази многото мисли и емоции, които има. Затова си служи с много жестове и мимики, а често говори и на свой си език. Този език обаче тя явно смята, че е разбираем за нас, защото започва едни дълги обяснения, придружени със свиване на рамене, жестикулиране с ръце, изразителен поглед и очакване от нас да реагираме на тирадата
- напоследък постоянно откриваме, че прави и знае разни неща, за които не сме ѝ обяснявали или учили – например да показва коя ѝ е дясната ръка, или пък знае какво означава думата оглеждам /изпъва шия и върти погледа вляво и дясно/, думата „звънна” в разговор между възрастни – веднага слага ръка до ухото и казва „Ало” и т.н.
- техническите умения в днешно време май са задължителни за всяко дете  Ние насочваме дистанционното в правилна посока и сменяме канали, мърдаме с пръст по touch screen, разглобяваме батерии, щракаме по бутоните и мърдаме скролера на мишката и други подобни. Сигурна съм, че всички мъници ги правят тези номера
- винаги ми е било забавно, как едно време като дойдеха гости и родителите караха детето да изпълни някой номер, за да покажат колко много знае и умее, а и за да забавлява възрастните.  Ние си имаме цяла програма с такива номера  : какви звуци издават различните животни (куче, котка, крава, вълк, риба, заек, пате, птички); как прави индианчето; какво казваме, когато бебето спи („тихо” и знака за „шшт”); показваме как плачат бебетата; имитираме как хората кашлят, смеят се и се прозяват; как се прави смешна физиономия, щастлива физиономия, усмивка като за снимка...

Много ми е интересна и забавна в този период. Изобщо не може да се скучае с дете на годинка и нещо И хем нямам търпение да расте още и да мъдри още по-забавни неща, хем ми е малко мъчно, че вече няма да е бебе

С гърнето нещата вървят сравнително добре. Привърженик съм на подхода без насилване на нещата, искам детето да осъзнава и разбира какво правим и да иска да участва. Засега седи без проблем на гърнето, понякога се изхожда, понякога не. При „попадение” всички пляскаме и викаме от радост. А самото гърне е пеещо и това увеличава радостта Наскоро започнахме и да лепим ваденка при успешно изхождане. Изобщо, както казах, много добре се приема самото гърне, но детето все още не може да си казва сама кога има нужда, а и да се контролира сама. Иначе самото гърне го купих някъде около годинката, за да се запознае с него и да свиква. Имаше тогава, в началото, период, в който, когато усетеше, че ѝ се ходи по голяма нужда, сядаше както си е с дрехите. Просто „сухи тренировки” за свикване В този период я беше страх от тоалетната. След това пък имаше период, в който и беше по-интересна тоалетната, а гърнето го беше забравила. Сега вече сме си сериозни и си ползваме гърнето и се учим

Обича книги – от тези „нормалните”, за възрастни – с много страници и само букви по тях. Владее дори движението с палеца, когато леко огъваш книгата и прелистваш много страници наведнъж Много любимо занимание.

Много й е хубаво да ми помага в домакинството. Простираме дрехи заедно /носи празния леген, подава щипки, прибира сухото пране/. Особено обича като правя кафе да я сложа на кухненския плот и тя да гледа и да слуша обясненията ми кое как става. Дори супер забавно ми озвучава движенията – например „сшшт сшт”, когато сипвам сухите съставки. Не знам как точно се появи тази любов към правенето на кафе. Мисля си, че отдавна, когато съм се стараела да предотвратя страха ѝ от шума на еспресо-машината, аз започвах със супереуфоричен глас и широка усмивка да обръщам внимание именно на този процес. И стана нещо като малък празник всеки път, когато машината работи. Всъщност, установила съм , че при нея именно такъв подход работи. Говоря за въпросното нещо мнооого весело, с пляскане на ръце и радостни възгласи, и тя решава, че сигурно то е ОК и му дава шанс.

Пие сама от чаша. Аз все пак сипвам малки количества, за да няма големи разливи    Обича да яде сама с лъжица, но докато достигне устата обикновено я обръща и по-голямата част от съдържанието е по дрехите и земята Опитвам се да се преборя със собственото си притеснение от изцапване и измокряне, но то ни е, едва ли не, генетично заложено от нашите майки и баби. Много се ядосвам на себе си, когато в даден момент не издържа на омацания пейзаж и се скарам на детето. Това ли са ми големите проблеми, заради които да повишавам тон?! Но, аз все пак се старая и имам напредък. По-добър учител от детската усмивка няма!
И в тази връзка да ви разкажа как напоследък Калия ми помага да се осъзная навреме, когато се изнервя. В някаква ситуация (когато е наложително) ѝ се скарвам/по-рязко обяснявам и предупреждавам. А тя ме поглежда и ми казва със спокойно-въпросителен-мил глас „мамо?” За миг настроението и тонът ми се променят и започвам да говоря най-спокойно и я прегръщам. Невероятна е! Напоследък много чета за „новите деца”. Наистина са изпратени, за да направят света по-добър.

Откакто проходи вкъщи ми стана много по-лесно, а навън – много по-изморително. Стана много по-самостоятелна в заниманията си. Сега по цял ден си играе сама вкъщи, което ме улеснява страшно много. Ако сме на гости при баба и дядо /които преоткри/, може да се занимава с тях много дълго време и изобщо да не ни търси нас с баща ѝ. Навън обаче също е голям фурия и там вече няма спокойствие като вкъщи. Постоянно я влече да ходи по черните пътища, из трънаци и горички. Обожава люлките! Само при споменаването на думата и тя вече се е изстреляла до вратата, в очакване да я заведем. До толкова е обсебена, че се случи да открие една книга, на чиято корица има снимка на дете на люлка и тя започна да я сочи и да мрънка да я водим. Веднъж пък, пътувайки в колата, видя на отсрещния край на голям булевард, скрита сред високи дървета, детска площадка с люлки На мен ми отне доста време да разбера какво точно ми посочва. Направо не знам какъв е този рентгенов поглед!
Като споменах, че веднага реагира, като чуе думата „люлка”, да отбележа и, че с татко ѝ много често говорим с кодови названия, защото тя разбира всичко в  нашите разговори и е важно да избягваме думи, които ще предизвикат желания, за които не е мястото или времето в момента.
Това за обсесията по люлките съм си го записвала по-отдавна и към настоящия момент манията е преминала. Беше заместена от мания по съоръженията (напр. Колички, кончета) с монети, които се клатят и въртят. Сега вече и те не са толкова интересни. Напоследък много обичаме да рисуваме с тебешир по земята, и най-вече да хвърляме камъчета във всякакви водоеми, а също и да наблюдаваме последните /особено ако са фонтани, шадравани или клокочещи рекички/

Обожава да ходи на плаж. Харесва пясъка, не се страхува да стъпва боса по него, както и да се засипва цялата Радва се на вълните, стъпва с крачета във водата. Събираме камъчета и мидички.

Звучи премерено идилично .
А да я видим?

Слънце ,Калия е разкошна.Нали си я видях и на живо да кажа ,че освен всичко изброено е едно много спокойно дете.С морето до вас цяло лято си имате страхотно занимание .Няма по любими играчки от истинските книги  и уреди в дома.
И аз чакам снимки От хубавите

Слънце, скоро не си разказвала за Калия...