Извинете ни за дългото отсъствие. Имам да наваксвам с толкова много теми във форума !

Много отдавна не съм писала, минаха месеци. Сега пак ще се получи твърде омесен и претрупан отчет. Предварително се извинявам за хаотичното подреждане на фактите, но този пост го пиша на няколко пъти и все в 1-2 през нощта  
Исках да пиша докато сме все още на 9 месеца (въпреки, че остават няколко дни до десетата месечинка). Доскоро все повтарях, че дребка е била по-дълго в корема ми, отколкото навън. Е, вече нещата се променят и определено си личи натрупания житейски опит  

Калия на 7-8-9 месеца:
Оказа се, че е голяма цветарка. Когато се движи в проходилката ограждам цветарника със столове, но тя все успява да докопа по-ниските цветя. Все подръпва листата на един фикус  
Изключително много любвеобилна е. Гушка се и целува. Дори докато се „разхожда” из стаята,  минава от време на време да ме прегърне за крака. Всеки път като ме види ми се усмихва, маха ми за здрасти и издава един доволен звук с глас. Когато не ме е виждала известно време /била съм в другата стая/ след това настава огромна радост и щастливи (но невероятно смешни за нас) възгласи. Общо взето, аз съм слънцето в нейната галактика, което, мисля си, е валидно за повечето бебета.
Маха с  ръчичка за „Здрасти” и „Чао”. Интересното е, че действително разбира причината за махането, защото помахва, когато влезе в стаята, когато види някого, или когато някой й каже чао. Прави боц с пръстче – добре изпънат показалец и прилежно свити останалите пръсти   Когато я помолиш, показва къде е нослето на мама. А също и ушичките и устата. Когато я попитам къде е тати, тя се обръща и го търси с поглед, а като го види му се усмихва и помахва с ръка. Като й кажа „цункай” и тя ме целува   Кажа ли й „ам”, тя ме храни с лъжичката си.
Бърбори доста. Част от думите са смислени, другите са на нейния си език   Разбираемо казва „тати”, баба, мама, „браво”- баво, боц – бо, здрасти – дати, „айде”, „да”, по едно време казваше и „детето”(от „браво на детето”), но скоро не се е сещала. Много имитира думи и интонация, голям смях е.
Знае, че, когато има някакво постижение, казваме Браво. Това й е любимата част и винаги сама си се поздравява като си пляска с ръце и си казва баво. Дори понякога, когато не гледаме към нея, а тя примерно е задържала лъжичката си във въздуха с уста   , чуваме някакво ръкопляскане и чак тогава виждаме, че детето иска да ни се похвали. И изобщо, когато смята, че прави нещо интересно, тя много държи всеки един в стаята да я види. Обръща се към всекиго, за да я видим, и освен това очаква и реакция – смях или поздравления. Колкото по-ярка реакция вижда, толкова по-доволна е и повтаря докато има интерес  
С пръстчето на едната ръка свива пръстите на другата, когато борим до пет. Даже понякога сама повтаря някакви думички, които би трябвало да са цифрите до пет   Днес направо ме изуми, когато, без аз да й покажа съответния жест, а само започнах да изброявам „едно, две, три...”, Калия започна да си свива пръстчетата и да „брои”.
Обича много музиката. Тя от много малка има отношение към нея. Когато чуе музика или ако аз й запея, започва да „танцува” с вдигнати ръце и обърнати напред длани, люлеейки се и ритайки с крачета. Към тази „хореография” се припява с „Е-е-ее”  
Както си мислех, че изобщо няма да пропълзи, все пак успя да си измисли неин си начин. Като гъсеничка е – оттласква се с крачета, вдига дупе, забива глава. Достатъчно й беше, за да осъществи първото си падане от леглото /а нашето е доста голямо/, което прекосила след като се събудила и любопитството я зачовъркало.

Ходим на едни занимания за деца – музикални и спортни. Не е най-впечатляващото нещо на света, но е разнообразие за нея, а и се среща с други дечица на нейната възраст и вършат нещата заедно. А и са доказани педагогически подходи, различни от моите /не че аз имам някакви де  /
Вече разбира толкова много! Всичко, което прави е смислено. Всеки ден се чудим с баща й как за толкова кратко време се е променила толкова /въпреки, че знаем, че бебетата бележат най-сериозен прогрес именно през първата си година/. Все се изумяваме колко е умна и способна – то това си е малко като приказката за „нашето гардже”, но нали затова сме родители, за да й се радваме 
Стъпва много умело, когато я държим за ръчички или за кръста. Прави много крачки, само ние да имаме здрави гърбове да я водим наведени  Тези дни пробвахме и с уолкъра –стоеше си права дори и без да я държа.
На 7 месеца имаше вече 8 зъба. Мисля, че все още са толкова (не ми дава да погледна навътре за кътници), но в момента има няколко растящи наведнъж.  На последната консултация (9 м.) беше малко над 9 кг. и 73 см. Темпът на растеж не се е променил откакто се е родила. Ако продължава така и в настоящия месец, на 10 м. би трябвало да е около 9,5 -9,7 кг. някъде.
Яде всичко, което й предложа (да чукна на дърво). Количествата доскоро не бяха значителни, но напоследък започна да увеличава доста. Най-любими са й зърнените каши – само с вода, без захар или други добавки.
Наскоро забелязах, че започна да драматизира много, когато не е доволна. Разплаква се със сълзи, вика, разстройва се – все за дребни неща. Веднага й минава като стане на нейната или като й помогнем в нещото, в което не е успяла. Старая се да обяснявам и да я разсейвам , за да й мине. И се получава, но явно и ние няма да се разминем с малко тръшкане 
Въпреки това съм много доволна от нея. Гордея се с нея! Много съм щастлива, че я имам. Тя ми е всичкото!

Дългичко стана, а  Дано сте успели да схванете нещо в обърканата смесица от мисли

Слънце много се радвам,че се завърна във форума 
Беше ми много интересно да прочета за развитието на Калия,как се променя и изгража характера си!Представям си колко се е променила и на външен вид,но все с тези големи сини очи 

Слънце, липсвахте ни двечките с Калия 

Детенцето се развива прекрасно, вече може и знае толкова много неща  Аз мога да сравнявам само със Сиана и отчасти с Елена, но не бих казала, че на тези месеци Сиана можеше да казва думички и да разбира значението им. Казваше много неща, защото си е голямо плямпало от малка, но само бебешки. Така че едно голямо "баво" на вашето момиченце  Съвсем с право можете да си се гордеете с "гарджето" хахахахх И аз като се любувам на моите две, все това си мисля 

А колко много зъбчета имате...   

Разкажи повече за местата, на които спомена, че ходите, много ми е интересно какво правите там?
А когато сте си вкъщи с какво се занимавате?

А снимчици някакви няма ли да ни покажеш, само мога да предполагам колко много се е променила Калия 

Целувки 

Слънце, радвам се че сподели новостите около Калия. Расте детенцето и всеки ден те изненадва с нещо ново, което вече знае и може да прави. Следя с интерес темата, но явно не ти остава много време за това. Как се справяте в студените дни? Излизате ли на разходки? Прегръщаме ви!

Аз ви видях на снимките от варненската среща. Малката кукла има все така прекрасни очи и гледа като голям човек 
И на мен ми е много интересно за местата, които посещавате. За първи път чувам, че в България има такива. Ама то варненци винаги сте 20 крачки преди другите 

Слънце, и аз се радвам, че успя да се включиш и че всичко е наред при вас. Все се каня да прочета твоята и на още няколко мами темите от начало, но все не ми остава време напоследък. 

Също бих искала да разбера повече за тези детски центрове, които посещавате? Къде са и дали може временно да се ходи, примерно само няколко месеца? Интересува ме, тъй като лятото живот и здраве смятам да прекараме с малката във Варна и ще е разнообразие за нас също. 

Светле, много се радвам, че Калия се развива така добре. Умно е детето, ама с такива родители как иначе!? Да я нацелуваш много от нас с Крис 
И аз се записвам за инфото за детските центрове. Може да са ни от полза като си дойдем, ние ще сме вече голеееми, поне на 6 месеца  . От каква възраст приемат деца? Какви занимания предлагат? Къде се намират? Абе всякаква информация ще е от полза

Слънце,и тук да кажа,че Калия е прелестна!Скоро не бях виждала толкова любопитни очи.
Много сте напред със зъбите,Дари имаше 8 на 10м,но пък първия изби малко преди началото на 7м,а помня,че Калия извади по-рано първото зъбче.
И с бърборенето ми се струва,че Калия е много напреднала.Няма как богатия културно-социален живот,който й осигуряваш да не даде резултат.Продължавайте и двете в същия дух.

Съжалявам,че нямахме повечко време да си побъбрим,но може би следващият път.
Поздрави и целувки,с молба да видим нови снимки.

Слънце, страхотен напредък имате. Това с броенето направо ме изуми. Браво на вас. А драматизирането ми стана смешно. Като знам Никола как плаче с глас и сълзи като му взема черпака, си я представих нея с големите и очи каква е скица. Много се радвам, че се чувствате добре и двете!

Отново отговарям с голямо закъснение, за което се извинявам (и засрамвам) искрено!
Сетих се още някои неща, които не съм описала предния път, та ще добавя и тях. А и да добавя още неща, които съм записвала междувременно. /Така де, как иначе ще ми се получават километричните закърпени постове / Вече ми става трудно да пиша за всичко, което прави, защото е в период на бурно развитие и всеки ден има по няколко нови неща /а като ме знаете колко рядко пиша..... /
От миналия петък най-накрая започна да пълзи на четири крака, а не да се изтласква като червейче  Мислех, че изобщо ще го пропуснем този момент, но явно й се иска паралелно с прохождането и да попълзи  Сега това са й двете любими занимания – по цял ден стои права, държейки се за дивана или пък пълзи към някоя играчка
Започна да употребява думите „мама” и „татко” по предназначение като има слага окончание като се обръща към нас. Много ми е забавно като вземе да ме вика с „мамО” 
Вече дори и погледите й издават различно отношение. Много добре си личи, когато се „закача”, когато е доволна от себе си, когато я изгаря любопитство... Направо говори с очи 
Вървим доста добре с растежа – на 10 месеца е 9.560 кг, 75 см. По-едри сме от някои дечица на година и половина 
Започнах да мисля за рождения ден. Неусетно за мен и този момент наближи. Наистина не разбрах кога мина толкова време.... Въпреки, че не смятам да правя грандиозен купон, все пак мисля за концепция, тоалет, място, гости, торта. Основните неща съм ги измислила
Питахте ме за заниманията, на които ходим. Посещаваме Gymboree в две групи занимания, предназначени за възрастта на Калия. (Иве, имат и занимания за 0-6 месеца   ) Едните са музикални, а другите с име „Играй и се учи” бих нарекла по-скоро спортни. Не са нещо, което не може да се прави и вкъщи, но за мен е важно социализирането. Защото, както се оказа, Калия има нужда да свиква да общува с други деца, а и да изпълнява действия не само когато на нея й скимне, а и по задание. Вкъщи тя е цар и господар  и ние явно й угаждаме, за да е доволна и спокойна.  А там се учи, че трябва да подаде топката, която току що е получила, или пък да върне играчка в сандъка, за да продължим с друга игра. Всяко занятие започва със събиране в кръг на родители и деца и изпяване/танцуване/жестове на поздрав за всяко едно детенце. Така се и приключват заниманията. В тези „приветствия” се въвеждат основни понятия като „горе-долу”, „високо-ниско”, „ляво-дясно”, махане за чао, пляскане с ръчички и т.н. В музикалните занимания се слуша музика, а на децата се дават различни инструменти – като за нашата възраст са предимно ударни. На другите занимания се катерят, пълзят, пъхат предмети в тесни отвори, бутат голям ринг, лазят в тунел... Смятам, че е хубаво разнообразие за нея, особено сега в студените дни, когато не ходим по разходки. Вече се познаваме и с другите дечица и ми се струва, че на нея самата обстановка вече й е позната.
Princess_of_the_Dawn, занятията са си всяко за себе си и може да се посещават спорадично. И теб, и Ivonbufon ще ви чакам с най-голямо удоволствие лятото да дойдете, да запознаем бебоците и да ходим на занимания заедно.
Във Варна има много други интересни места, но са подходящи за малко по-големи дечица. Има доста работилнички за ръчно изработени предмети, картички, рисунки и апликации. Има музикални занятия, дори сапунена и шоколадова работилница, актьорски трупи. Ще видим като поотраснем накъде ще ни влече 

Капризче, за драматизирането все още се притеснявам. Напоследък доста често „проявява характер” със силни писъци и плач със сълзи. Старая се да й говоря, да й покажа как да си помогне сама, да я разсейвам и развеселявам.
Кажете вие как процедирате с неща, от които децата ги е страх или са им изключително неприятни, но е необходимо да се правят. При нас това е почистването на носа. Толкова бурно реагира и се стресира, че ме е страх да не й остане някаква подсъзнателна травма. Затова и много рядко го правя. Последните пъти започна и да плаче при прегледите от педиатъра. Не я е страх от лекарката или кабинета, но страшното започва, когато я докосне. Лекарката каза, че на тази възраст е нормално да делят обстановки и хора, както и тази неприязън към прегледите   Израствали я до към втората година. Калия до преди два месеца искрено се забавляваше при лекари и дори лаборанти. Но вече расте и нещата стават по-сложни. Предстоят ни преглед при кардиолог и стоматолог и изобщо нямам представа как ще я предразположим да мирува  Педиатърката ни каза да сме я подготвяли за предстоящ преглед, но на мен ми се струва, че е твърде малка, за да разбере ако й говорим. Мисля да взема стетоскопа от апарата ни за кръвно и да си играем с него, за да свиква със самия предмет. Но дори и това не е гаранция, че в непривичната ситуация в някой кабинет няма да се изнерви. А за стоматолога съвсем не ми се мисли как ще реши да си отвори устата. Тя дори на мен не дава да проверя за никнещи зъбки /за разлика от миенето на зъби, което обожава   /
Иначе ми е много умно и забавно детенцето. Изявява се предимно вкъщи, докато навън е заета да наблюдава и изучава.  Пее, бърбори, крие се и чака да я търсиш, мъчи се да си обува чорапите , показва животните в книжките, открива бебето по всякакви изображения /списания, опаковки/.
Напоследък играем често с една кутийка, в която пъхаме и вадим предмети и се учим какво е „вътре” и „отвън”. Научи се и да пуска предмети в дупка/отвор. Към момента най-ефикасно мога да я оставя да се занимава по-продължително време като й дам една голяма торба, пълна с играчки. Интересното в случая й е да рови и вади предметите, много по-интересно от това просто да й дам същите тези играчки да си играе с тях
Както вече казах, Калия е много активна вкъщи. Взема ми силичките, а аз й завиждам за енергията. Още от сега ошетва навсякъде. Не ми се мисли какво ще е като проходи. Дърпа, събаря, хвърля, вади, отваря кутии, разнася предмети, ходи при цветята...  
Обича винаги да има някой при нея. Дори когато си играе сама й е хубаво да погледне и да се усмихне или помаха на мама или тати.
Продължава да е все така любопитна. Не изпуска нищо   Едно от любимите й занимания е да наднича през полуотворена врата

Обича книжките. Разглежда ги, ръфа ги (не може да си представите колко хартия е изяла  ), кара ме да й чета и показвам кое какво е. Много се смее като й имитирам звуците на животните. Вестниците и рекламните брошури ги разглежда и къса на много парчета. Същото прави и със салфетките – стават на стотици парченца, а аз се шегувам, че е готова за чалготека   
Буди се по 10000 пъти на нощ. Съответно стана безсмислено да я слагам в нейното си легълце, ако искам и аз да поспивам през нощта. А като си спомня как спеше по цяла нощ като по-малка.....  Наскоро приложих една хитринка – махнахме предната решетка на нейното легло и го доближихме до нашето. На най-ниската позиция матракът й съвпада с нивото на нашия матрак и се получи много добре /с мъничък луфт/. Не че пак не е предимно при мен в леглото /и то главно заради моето удобство/, но поне свиква да си бъде и в собственото си легло. А хубавото е, че пак сме си една до друга и се гушкаме.  Даже си говорихме тези дни с татко й, че всъщност ни харесва тя да спи при нас  Измислих и малък ритуал, който правим всяка вечер преди заспиване. Иска ми се да свикне да го свързва с факта, че след това ще се спи – нещо като мъъъъничка крачка към бъдещото самостоятелно заспиване (за сега, а и в обозримо бъдеще приспиването е само с кърмене).
Вода все още пие малко. Добре, че й слагам голямо количество в кашата  Много харесва да пие от чаша, вместо от типичните бебешки приспособления. За чаша съм пригодила една „кофичка” от нейните играчки, която е с ръб и не подлива толкова много, колкото обикновена чаша. Сипвам много малко количество вода в нея, Калия я захапва и повдига нагоре само със зъби, без да ползва ръце (което й е коронния номер с много други предмети) и така изпива водата  Иначе пък много обича да си чеше венците със силиконовия накрайник на шишето, така че и това спомага за изпиването на около 50 мл.

Слънце, благодаря за информацията за детските центрове във Варна. Задължително като се прибера лятото живот и здраве, ще се обадя. 
Следя ви и темичката с интерес, защото сме ви по стъпките малко по малко. 

Сльнце, извини ме, че нямам време да пиша подробен коментар, ще дам само моето мнение по вьпроса, който задаваш.

Не мисля, че е малка и не разбира, ако й обясняваш (подготвяш) за визитите при лекаря. Може би не си личи и сьс сигурност не го разбира както ние го разбираме, но има свой начин да усвои информацията и мисля, че е добьр сьвет да я подготвяш.

С ужасно неприятните неща, които Марта мрази (сьщите както при вас) процедирам така: казвам й "Марта, сега е време да ти измия носа с физиологичен разтвор (тук тя започва да плаче), знам, че ти е много неприятно, но ще гледам да свьрша вьзможно най-бьрзо. Правя го, за да можеш после да дишаш по-добре" После я стисвам, за да я обездвижа, а тя плаче и се бори, за да се освободи. През това време й казвам, че има право да плаче, защото знам, че е много гадно, не боли, а само е неприятно..."Готова, внимание прьскам. Край, край, няма вече. Браво на тебе, куражливото ми момиченце!" и я гушкам да я успокоя. После като мине всичко и й се освободи носа, й казвам "Виж колко хубаво дишаш сега, защото ти измихме носа."