Слънце ,благодаря ти ,че ни направи съпричастни на тези така лични и прекрасни моменти за вас .Явно предварително сте проучили добре нещата и сте избрали подходящото за вас място за раждане.ХУбаво е ,че имаш такива приятни спомени от раждането.
Бъдете здрави и щастливи и тримата!

Толкова съжалявам, че не успях да видя Калия на националната среща......Колко ли е сладка с две зъбчета  . Успява ли да стои седнала вече?
Годишнините /месечинките/ на децата са винаги много специални за майката. Вчера и моето малко момче стана на 24 и си припомних с много любов за всички важни моменти от общия ни живот. От сърце ти пожелавам отглеждането на бебе Калия да ви донесе много радост, гордост и щастие.

Слънце, и аз искам да ти благодаря за прекрасните разкази! 

Ооо, какьв хубав разказ... Толкова драго му става на човек и някак мило и интимно 

Слънце, благодаря за това, че сподели с нас повече подробности относно тези толкова специални за всяка майка дни! Благодаря ти и за спокойния и нежен разказ! Аз също съм се насочила към твоя доктор и в петък съм на преглед. Никога преди не съм го виждала и се надявам и на мен да ми допадне. Благодаря още веднъж за положителните емоции, които сподели с нас! 

Слънце, много лесно и красиво звучи раждането от твоите писания. Сигурна съм, че не е било чак толкова лесно колкото изглежда, но е страхотно че това е спомена който ще запазиш за себе си.

Калия е много умно мъниче. Обаче и мама и тате вероятно много помагат за развитието и. Така че освен с нея, трябва да бъдеш горда и вас самите като родители. Прегръдки на двете красиви дами от нас с Никола!

Радвам се, че ви е било приятно да прочетете за нашите вълнения от преди 7 месеца! Надявам се, че е било полезно на бъдещите мами, които искаха информация!
Капризче, да ти кажа толкова лесно беше, колкото съм го описала. Моето раждане беше само 6 часа - и то от започването му вкъщи до излизането на бебка в болницата (иначе контракции и напъни са били за още по-кратко). Знам, че това си е жив късмет като за първескиня, но така си беше  Иначе си права - макар да не е най-приятното нещо на света, споменът който ти остава, е прекрасен За развитието на Калия си мисля пък, че нямаме никакви особени заслуги. Даже щях да ви питам за съвети и идеи как да се занимавам с нея, защото аз нищо специално образователно или възпитателно не правя Не знам много стихчета и песни, нито някакви специални игри. Честно казано се чувствам много гузна, че не се занимавам по-целенасочено Аз й говоря, пея, гушкаме се много, разхождаме се, водим я по всякакви концерти и други културни мероприятия и само това е. Заслугите са си изцяло нейни

За малко да пропусна, излезе ни и трето зъбче  Странното е, че отново е отдолу, вместо отгоре /както е по учебник/. Макар че и горните две прозират и ги чакам всеки момент да пробият.

http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28665.0.html - ето тук опит с бебета и песнички.
Честито трето зъбче, бързо да се научи да яде!

Честито за зъбчетата Вас рано са ви започнали на нас първото ни изби на 10 месеца

Аз се включвам за да ти кажа как е при нас с игрите и песничките-още докато бях бременна се подготвих с мнооого песни и приказки които имам свалени на компютъра и много ги слушах на I-pod-а но малкия не мога да го сложа да седи мирен и да слуша затова му чета купени книжки (не ме слуша много но аз чета за да свиква0 ама да си призная не го правя всеки ден но пак гледам да чета... игри заедно ние нямаме смисъл аз предпочитам той да си играе сам, да се заиграва с играчки и естествено е, че играе с много коли и каиони, обича топки и му ги слагам на земята да се занимава сам и това всичкото е с цел да мога евентуално аз да върша някаква работа през това време. иначе игрите които играем или нещата на които е научен ги правим така-сяда той в мен и се обляга на краката ми (те са свити и става като "столче") и започваме да играем и да се учим до сега съм го научила така да казва: здравей, чао, боц, да прави гимнастика, да показва колко голям е стане, да дава целувка, да пляска, пеем много хей ръчички, покзва как си мие ръцете и още неща но сега не се сещам но това съм го показала макс 3 пъти а той го повтаря след ден-два когато е на кеф... ама то си е и до дете де но на мен така ми е най-удобно да го уча на всичко...

Пробвай и така да седи в теб не съм открила топлата вода с този начин но искам да кажа, че понеже не мога друго яче да задържа вниманието му все е прав или лази

Чувството да сьм гузна, защото не се занимавам достатьчно (по мое мнение) е станало вече хронично при мен, но като се замисля в крайна сметка правим доста неща.
Това, което ти си споделила

Цитат на: Слънце в 28.08.2012 00:46

Аз й говоря, пея, гушкаме се много, разхождаме се, водим я по всякакви концерти и други културни мероприятия и само това е. Заслугите са си изцяло нейни

никак не е "само това", а ми изглежда като най-важното, от което Калия има нужда.

Иначе винаги сьм се чудела на майките как забравят подробности от бебочеството на децата си, а ето че е факт-доста се понапьнах да се сетя какво сьм правила с Марта, когато е била на 7-8 месеца и не успях. Добре че са темите ми тук вьв форума, които ми служат за пьлен дневник и винаги се врьщам кьм тях, когато имам нужда.
Та сега те ме подсетиха, че на тази вьзраст на Марта й беше много интересен маракаса. Малки бутилки от минерална вода пьлни с ориз, леща и боб сьщо ще свьршат добра работа.

Още от 4ия й месец й казвам на дланта "Варило мишенце кашичка" и много го обичаше. Знаеш ли го?

Сьщо винаги сьм й чела книжки. Колкото й е интересно толкова, но пьк многократно на ден. Тук фаворит беше "Дядо ряпа вади" като й показвах картинките. Сьщо книжка с домашните животни (реалистично нарисувани, а не разни изроди), да й показвам животното, да казвам с една дума как се казва и какьв звук издава (на мода е и до днес).

Любима й беше една марионетка на Червена Шапчица и с нея й пеех "Живяла е нявга.." като имитирах гласовете на вьлка и бабата.

Песничките сьс знаците сьщо й бяха много интересни.

Ако не знаеш песнички и нямаш на компютьра, пиши ми на лични, ще ти дам много хубав сайт с подбрани в качествено отношение неща.

Имам и някьде по сайтовете занимания за 6-8 месеца. Когато ми падне пак пред очите ще ти ги пратя.

Ако е топло, можеш да й даваш на столчето за хранене купичка с вода, за да пляска вьтре-развива сетивата. Ако си по-отворена майка може и лед да сложиш, но внимавай да не го слага в устата и да се задави.

Да кьса салфетки (не се ориентирам дали е вече вьзрастта) сьщо развива фината моторика.

Това се сещам като занимания в момента, дано сьм дала някоя идея, която да ти влезе в употреба.

svekarva, Ивето, inaxastra, много ви благодаря за полезното включване   /какво стана с другите емотикони?/
Проблемът ми е, не че не се занимавам с детето - аз по цял ден само и единствено това правя - а, че не прилагам някакви целенасочени "образователни" практики. И аз малко като Ина, хем се чувствам гузна, хем като се замисля не е като да не правим доста неща за децата
Иве, и аз й давам играчките и я оставям да си избере сама и да се занимава малко, докато аз успея да свърша нещо, но не знам това доколко може да се нарече полезно (освен факта, че й давам избор и тя сама си решава кое да хване). Калия обаче винаги е предпочитала хората пред вещите и все гледа да сме наоколо докато си играе, а и ако може да й говорим междувременно или да си стоим при нея - просто така й е по-приятно. Иначе самичка си се занимава за известно време.
Много е забавна как следи разговорът на възрастните и гледа говорещия в устата, а като се разсмеем за нещо и тя се смее също - все едно, че е разбрала вица 
Ина, и на Калия маракасите са й много интересни. Това са й любимите играчки от новородена. Сега вече умело ги държи сама /за дръжките/ и си дрънчи. Шегуваме се, че ще стане перкусионист, защото постоянно тупа с ръчичка по нещо или пък друса дрънкалките или пошляпва с ръчички по краката си, рита с крачета в тон с музиката и т.н. Книжки имаме, но са от "бебшките" - гумени или от плат, за да може да ги дъвче. И това към момента й е по-интересно от това да й ги чета Много харесвам книжката от плат, първо защото е от плат, и второ, защото вътре са пришити някакви шумолящи неща и това прави разглеждането й още по-приятно. Имаме си и една мишка от плат - ръчно изработне, купих я от Панаира на занятите. Маракасите са ни дървени. Каквото съм купувала аз, съм гледала да е от качествени материали. Но и пластмасови играчки имаме, много. Постоянно ни се подаряват такива. Аз й ги давам. Тя вече сама си избира кое й е интересно и кое не. В повечето случаи се ориентира много добре. Така или иначе, забелязавам, че на всички деца са им много по-интересни предметите на възрастните. На нас ни дай кутийка, кабел, шнурче, шумолящо пликче, компютърна клавиатура или мишка  Картонените кутийки дори започна да ги отваря сама 
Купички с вода не съм й давала, но трябва да побързам докато е все още топло. Не знам защо толкова я пазя да не изцапа  Като й давам твърда храна, тя все иска да бърка вътре или да мята лъжицата /пълна с храна/ във въздуха. Омацва на всякъде и аз се ядосвам. Което е супер глупаво, защото това, което прави детето, си е съвсем нормално.
Ох, пак станах прекалено изчерпателна Отивам да гушкам детето, че ме вика с новата си любима реплика "айде, айде, айде де де"

П.П. Ина, прати ми сайта с песничките и всичко друго, което считаш за полезно

Слънце,страхотен и много въздействащ разказ,относно раждането!Радвам се,че си запазила хубави спомени!

Честито 3-то зъбче на Калия!Браво за захранването-помня какъв ужас ме беше обзел,а като започне човек нещата се подреждат.
Чета,че ви е хванал периода на викането-при Дари беше много изявен.Събирахме много погледи,повечето разтревожени,от типа "Какво му е на това дете?!"Свекървата силно се беше притеснила по този повод,докато няколко нейни колежки не я попитали конкретно дали сме минали през това и й обяснили,че е съвсем нормално.

По повод,пристъпването-никога не съм държала Дара умишлено така(виждам,че някой майки около мен го правят).Смятам,че пълзенето е естествен етап в прохождането на детето и в известен смисъл необходим и полезен.Бях чела някаква статия защо е хубаво и как да научим бебето да пълзи.

Поздрави и много целувки на цветето ти!

Слънце, за трети път сядам да пиша във вашата темичка, все нещо ме прекъсва.

Разказът ти за раждането е много вълнуващ... А пък спомените ти от престоя в болницата толкова ми напомнят на моите собствени, въпреки че тук се стои много по-кратко... Даже докато ти четях разказчето, се пренесох пак там..... 

Малкото ти цвете расте и не се шегува... А ти със сигурност правиш много повече отколкото ти се струва. Те момичетата много идеи са ти дали. Аз бих допълнила, че за децата е много добре, да общуват с други деца. Няма значение, че е още мъничка и повечето хора си мислят, че като са бебенца и не обръщат внимание на други бебенца, например. Според мен това не е вярно, аз  мисля, че от съвсем мънички още обожават да имат други деца наоколо, така че можете да си намерите разни дружки и да се събирате с тях. Ние много ходехме тук на бебешки групи, знам, че в Бг няма такива, но пък и майките по парковете вършат работа.
Сещам се за нещо, което беше много интересно на Сиана, идеята е от детските ни центрове. Слагах я на земята (където всъщност стоеше през повечето време) и разпръсвах около нея различни материи - листи от вестници, фолио за печене, хартия за печене, найлонови торбички, платове няколко вида, като задължително да има и коприна, както и едни съвсем леки, прозрачни шалове (не знам точно как да ги обясня) и тн., каквото се сетиш. Ако решиш да го пробваш, да кажеш после дали и е харесало на Калия. 
А няма ли да ни я покажеш порасналата госпожица? 

Слънце, на този етап според мен не е толкова необходимо да я учиш на кой знае какво. Важното е да се чувства обичана, така децата се развиват много по-бързо. Пак казвам лично мнение. Не че не можеш да и показваш как да казва здрасти и чао, но си мисля, че не е толкова задължително. Това, което правиш ти и което съм правила и аз на вашата възраст е много по-важно. Аз бих добавила само да и пееш и на други езици. Обясниха ми, че детето няма да научи английски ако му пея на него, но свиква с интонацията на гласа, когато говориш на друг език и това си остава като пасивна памет. Не знам дали правилно го обясних, дано да си ме разбрала