Привет от тримесечна Калия (вече даже почти четири месеца

)
Все се каня да пиша по-редовно тук, за да имам един своеобразен дневник на бебка, а и да получавам вашите мнения и коментари. Това с дневника е и дългосрочната цел на бебешките теми, както сме си говорили тук, във форума. Следя блога на една американска фотографка, която роди 2-3 седмици след мен - е, тя се разписва ежеседмично, и то доста подробно плюс снимки. Това ме амбицира да си записвам и аз всички подробности от развитието на Калия, но някак си все не намирам достатъчно време и дисциплина да го правя
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Напоследък и излизаме много повече, та времето пред компютъра е още по-ограничено. Гледам, че и другите бебешки теми не са много активни. Явно хубавото време привлича всички навън. Така и трябва да бъде

ОСвен това, аз гледам да прекарвам по-пълноценно времето с детето, а и тя не може без личното ни внимание (моето най-вече, и на баща й).
И след това дълго обяснение-оправдание, нека все пак разкажа и какво се случва напоследък с моята госпожица:
Продължаваме да наддаваме с не особено внушителни темпове - общо-взето с по около 700 гр. на месец. Педиатърът ни казва, че е добре, така че съм спокойна. Иначе сме височкички.
СМехът с глас се чува все по-често, макар и все още леко плахо. Продължава да е предимно в отговор на нашите целувки

, но вече и други занимания (дрънкане с дрънкалка или повтаряне на смешни срички) предизвикват този прекрасен звук.
Другото очаквано от мен нещо - посягането и хващането с ръка също се развива, особено напоследък. Калия
хваща много умело всичко, което е близко до ръката й, а още по-умело си го пъха в устата. В последните дни започна вече и да
посяга към нещо, което не е до нея, а трябва да се пресрегне, за да докосне. И тъй като наскоро открихме, че имаме ръце и крака, много често се случва да поискаме да хванем желания предмет с ... крака.

Там силата й е определено по-голяма. Все пак е тренирана дълго време в корема ми. Много е забавна като си разглежда с интерес крачетата и ръчичките. Нашите ръце също са й много интересни. Изобщо нямам нужда от никакви играчки - ако й показвам дланта и пръстите си, тя се забавлява много. Калия като цяло си показва сериозно предпочиание към хората спрямо играчките. Единствено дрънкалките са й интересни и то заради звукът им. Иначе ръката ми бие по всички точки някоя шарена играчка (особено като й щракам с пръсти или свивам и разгъвам юмрук). Обича също и когато имитирам разни звуци, като например тропането на кончето, шумните целувки с уста, роботското озвучаване на движенията й

Самата тя също издава звуци: "Агу" вече в запазено за моментите, в които ни се кара за нещо. Говори си на неин си език. Постоянно се учудва и възхищава с едни дълги възгласи "ауу", "ейй". Много обича да пее и явно по някакъв начин различава като чуе музика, защото почти винаги в тези случаи започва да си "пее". Малката ми Кайли (Миноуг)

Калия е изключително любопитна. Това се забелязва и от хората. То няма и как иначе след като видят как се оглежда с оцъклени и без това огромните й очи. За нея би било идеално ако някой по цял ден я разнася на ръце, така че тя да може да наблюдава наоколо. Доста се заглежда и в кухнята, та сме решили след някоя друга годинка да оставим на нея всичкото готвене

За нашето притеснение все още не сме получили 100% сигурно успокоение, така все още и ние стискаме палци.
Иначе приемаме 2х2 капки вигантол, защото фонтанелката й поддава заради бързия растеж (на височина). Отскоро пие и какпи желязо, заради нисък хемоглобин, който според мен не е чак толкова нисък, но ще се види на контролата след един месец дали има нужда от още. Давам й и Био гая - също отскоро и предимно като профилактика. Изхожданията станаха доста по-редовни и чести без да сме правили нищо.
Сега ще приключвам, че дребка си иска вниманието, а ми е трудно да пиша и да щракам с пръсти едновременно
