Ох,
Поли, аз изобщо не се чувствам напълно подготвена, особено откъм покупките

Но пък аз и имам философия за по-малко вещи и смятам да не се затрупвам с излишни неща. И все пак, дори чантата за болницата не ми е изцяло подготвена - все си мисля, че имам още мноого време, а линийката поакзва друго

И продължението на отчета:
Да ви разкажа за цялата ми бременност досега. Беше страхотно изживяване за мен; ненатоварващо физически (без почти никакви „странични ефекти” на бременността); не съм се шашкала много – ходех на лекар само за консултации и за допълнителните прегледи като ФМ; не съм чела нищо негативно, съвсем съзнателно избягвах темите в книгите и форумите, в които става дума за проблеми и болести. Почивах си доста вкъщи заради контракциите, но пък работех от нас. Бебка си попътува доста още в началото на бременността – има четири полета със самолет, дълго пътуване с автобус, и порядъчно друсане с кола по нашите разбити пътища. Дори участва в един фотографски уъркшоп

Запозна се пренатално с чужденци, както и с новородения си братовчед. Чрез мен изживя и някои сериозни изпитания за човешката психика като кредити, нотариуси, сделки и т.н., но пък се надявам, че този й „опит” ще я направи по-оправна в живота (като се има предвид с колко неща се справих напоследък

). Като цяло бременността ми е много приятен и спокоен период. Бебка е много активна и откакто започнах да усещам движенията й (някъде 17-18 Г.С.) и досега не се спира. В книгите пише, че в последните месеци на децата не им достига място и намалят активността си, но елате да ми видите корема

Същото се отнася и за часовете сън и активност. Да усещаш движенията на детенцето вътре в теб е уникално изживяване! Това за мен е форма на общуване. Детето ми напомня, че съществува и показва отношението си към света

Иначе, ако не бяха бебешките движения, през повечето време сигурно нямаше и да си спомням, че съм бременна (сега вече с големия корем е малко по-лесно да си спомня

)
Прочетох няколко книги за бременността (всяка седмица четях главата, съответстваща на този период плюс статиите в интернет за конкретната Г.С.). Прочетох и няколко за пренатална психология, както и доста материали за кърменето. Все ми се струваше рано да чета за отглеждането на детето, защото си мислех, че ще го забравя докато дойде време да ползвам наученото. А сега вече виждам как няма време и май-май ще се уча в крачка. Посетих и всякакви лекции за бъдещи родители, посветени на всякакви теми: кърмене, раждане, грижи, педиатър, хранене, ваксини.... А с бъдещия татко ходихме и на практически уроци по дишане (за раждането) и грижи за бебето (къпане, смяна на пелени, мазане с олио, масаж, обличане). Така като ги изброявам, изглеждат много. Обаче аз си се чувствам доста неподготвена

Но пък аз смятам, че интуицията ми ще ме води, а и все пак имам някакъв опит с бебета. Все някак ще се справим. Нямаме избор
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше. svetli, аз съм я написала и в предния си пост

baby
А това с помощта от другите, да ти кажа, само ме напряга и пак си трябва и моето участие (само дето не нося тежко). Всички ми казват да си почивам сега, че после нямало да има кога. Ама явно ще почивам като се пенсионирам

(сега ми напомняш, че и на колегите от работа съм обещала да свърша нещо

)