Здравейте отново

Предния път пропуснах да отговоря на
Bibsi8792 и
danieIa ☼- Упойка не съм ползвала за раждането. Изобщо не боли чак толкова много. Може би е и въпрос на нагласа, но аз дори не бях обмисляла ползването на упойка. Не съм и питала лекаря, Разбира се, бях запозната какво се предлага в моята болница, в случай на нужда. Но, за щастие, нямаше нужда. Честно казано, мен повече ме беше страх от главоболието, което се получава в дните след употреба на упойка, отколкото от евентуалната нужда да ползвам такава.

- Помагачи имам само за по една седмица - всяка от двете баби, и то най-вече заради техния ентусиазъм. Така или иначе всички грижи по детето сме поели аз и татко й, за тях остава домакинската работа. Поне така се чувствам уверена, че можем да се справяме сами от самото начало. Ние си бяхме тримата и в болницата, така че сме свикнали. Даже тогава таткото повече се занимаваше с нея, че аз не можех много да мърдам заради шевовете.
Да ви разкажа за развитието на бебка за скромните й две седмици: Следи говорещия й с поглед. Ако има двама души при нея, си върти главата/очите, за да ги види и двамата. Заслушва се като й говориш или пееш (второто й е много приятно). Гледа те в очите

Много е жилава – това, че върти вратлето и главата как да е, но на няколко пъти почти успява да се преобърне

Ако я държиш в скута си, си извърта главата назад и нагоре, за да може погледне кой я държи

Раздава много усмивки – несъзнателни, разбира се. Въпреки че и при тях май има някаква закономерност, защото когато й пееш или пуснеш музиката от една латерна, винаги се усмихва, и то когато е будна

Прави много смешни муцунки. Има си цял ритуал по събуждането и е много забавно да я наблюдаваш. Като цяло е много спокойна, предимно спи, яде и си гледка. Плаче само, когато я мъчи коремчето
Тези дни татко й я държеше на ръце и дундуркаше в ритъма на звучащата от радиото песен. Беше някаква приятна балада и аз отбелязах, че това е танц на малката дама с баща й

А мъжът ми ми каза, че скоро щели да танцуват така на сватбата й. Като се замисля колко бързо ще мине времето..... От хормоните съм станала дост носталгична напоследък

Малко хаотично ви разказвам, но така става с много неща за казване и рядко включване

До скоро!