Диди знам че таткото няма работа да гледа дето не трябва ама моя така се е заинатил все едно някой ще му даде
да Роси няма опция Татко на секциото за мое голямо съжалениено и през прозорчето да го виждам пак ще съм по-спокойна

Според мен бащата няма никаква работа да присъства на раждането.

Аз пък мисля че има място.Това е такъв прекрасен момент. Гледах по телевизията едно предаване в което даваха репортаж за една болница и имаше една родилка да ражда. В Швеция бащата има право да е с родилката през цялото време.И бащата бе6е там.Когато се роди бебчето тои плачеше и се радваше повече и от майчето което горкото не знаеше на кой свят е от мъки да напъва но все пак мислиа че и бащата има пръст в цялата тая работа с бебето и ако не го носи в себе си 9 месеца поне на тази радост мойе да се наслади.А и ще ми е утеха да знам 4е е до мен а не съм сама със сума ти не познати.

Нека и аз като скоро раждала да се изкажа по въпроса.Винаги съм била ЗА присъствието на бащата,докато не го преживях.Искам да ви кажа,че такива неща ми се случиха,че най-малко бих искала мъжа ми да ги види.Отначало всичко беше добре и имаше усмивка на лицето ми,но после с всичките контракции,повръщания(извинете за това) и най-вече с цялата кръв около мен се уверих,че мъжа НЯМА място в родилната зала.А относно бебчето и бащата,нашият тати дойде 15 мин. след като родих и си видя малката принцеска и мен,но отново когато бях с усмивката на лицето.Това също беше незабравим миг за него.

Цитат на: ilusion в 14.03.2008 23:12

Нека и аз като скоро раждала да се изкажа по въпроса.Винаги съм била ЗА присъствието на бащата,докато не го преживях.Искам да ви кажа,че такива неща ми се случиха,че най-малко бих искала мъжа ми да ги види.Отначало всичко беше добре и имаше усмивка на лицето ми,но после с всичките контракции,повръщания(извинете за това) и най-вече с цялата кръв около мен се уверих,че мъжа НЯМА място в родилната зала.А относно бебчето и бащата,нашият тати дойде 15 мин. след като родих и си видя малката принцеска и мен,но отново когато бях с усмивката на лицето.Това също беше незабравим миг за него.

Напълно съм съгласна  , е мнението ми също доста се промени след като родих.

Сега мога да кажа като преживяла раждането моя опит. За мое щастие таткото беше на раждането. На родилната маса бях 10 часа, и милото стоя през цялото време до мен и ми помогна МНОГО! Не само морално но и на практика, държа ми легена за повръщане, разтрива ми краката, завива ме и отвива с одеалото в зависимост дали ми беше студено или горещо, държа ме за ръка по време на контракциите, дори "диша" с мене и много други неща, а за самите напъни ми държа главата, говори ми... и немога да си представя какъв ужас бих преживяла ако трябваше да стоя 10 часа сама и да се мъча сама! Така, че аз съм ТВЪРДО ЗА таткото да присъства, разбира се това зависи какъв е таткото...

Аз смятам,че таткото трябва да е до жена си по време на раждането,стига разбира се да иска.Когато отидох да раждам първото си дете,таткото ме остави на входа на отделението и аз се разплаках.От една страна виждах тревогата в очите му,от друга в момент в който имах нужда от подкрепа аз бях сама.Мисля си за второто да си е при мен.А и той няма нищо против.Но ще видим тогава може друг акъл да ми дойде,знае ли човек.

аз съм ЗА с 2те ръце (въпреки че таткото е на друго мнение по въпроса- пуст му мъжки страх) таткото да присъства и да е на една ръка разтояние от мен
за сега са такива плановете ми, дано не се провалят към края на декември и да гледамe "Таткото беглец'' 

Нашият татко все още се колебае дали да присъства. Иска му се, но като че ли усещам малко страх или де да знам какво е!  То е ясно, ще го решава на място като го питат. Аз лично не съм против, напротив! Дори си мисля, че ако е до мен ще ми дава кураж, но няма да го карам, както си реши.

Ние като вече минали по този път, нека да споделим... (аз съм писала и в моята темичка,но и тук наратко...)

Така, значи в началото тати много се чудеше дали да присъства, а аз определно исках, но го оставих сам да си вземе решението. Посетихме малко курсове за раждането и след тях, Боби заяви, че ще присъства. Сега категорично заявява, че това е бил най-щастливият миг в живота му и за нищо на света не съжалява, напротив... На един от прегледите за разкритие, доки му каза "Ела да видиш - това е косичката на сина ти" Аз останах и малко се сепнах, но всичко беше ОК. Боби после ми сподели, че през цялото време се е чувствал все едно той ражда и не е обръщал внимание на кръвта и всичките му там неприятни атрибути. А моментът в който главичката и телцето се плъзнаха от мен, видях най-щастливите сълзи в очите му и направо щеше да набие доки, за да му даде ножицата, за да пререже пъпната връв А колкото до мен - едно огромно благодаря към него - беше безценен и определено се чувствах хиляди пъти по-сигурна и спокойна, въпреки че раждах без упойка и на моменти ми идваше да убия някого

Браво на смелия татко!
Това, че сам е изявил желание да присъства е похвално. Много бащи се дърпат и казват, че ще присъстват на една грозна гледка или твърдят, че ги е страх. Е, не мога да го разбера това. Като го правехте, не ви ли беше грозно и страшно!
Трябва да разберат, че това е една огромна подкрепа за нас (психическа, а и физическа ако щете), особено ако е първо раждане. Благодаря на съпруга ми, че сподели с мен това изживяване. Писала съм, но пак ще кажа - бях секцио, а той беше до мен през цялото време. Това не се забравя лесно. Сега знам,  че подкрепата му не е само на думи и че мога за всичко да разчитам на него, дори да е с мен и при второто раждане, някой ден.

Момичета и аз съм раждала и таткото не присъстваше, защото беше секцио, но и да не беше тогава бях на мнение, че не искам да присъства. Мисля, че на този въпрос няма еднозначен отговор. Зависи каква е майката, какъв е бащата, какво е раждането..има ли усложнения. Аз лично от една страна мисля, че трябва да присъстват, защото е необходимо да видят жената какво преживява, повечето не го осъзнават. Но пък от друга страна аз лично имах нужда от спокойствие в този момент и се радвам, че нямаше близки хора около мен да пирпилят от притеснение. Добре ми беше да знам, че са на етажа и мислят за мен и ако има нещо може да реагират, но в оперционната си ми беше добре с перфектният колектив на който попаднах в болница СВ.София. Аз лично бях по-спокойна така, иначе щях да се чувствам все едно съм на сцена, а другите са дошли на театър и чакат да видят как ще се представя. А съм и чувала един татко, който сподели, че много обича жена си, но откакто е присъствал на нормалното раждане на детето си се е погнусил от всичката кръв като е видял как излиза бебето. Ако присъстват мъжете задължително трябва да са откъм главата на майката само и да са доста уравновесени хора. Това е моето мнение.

Цитат на: iolly_ в 15.09.2008 15:08

А съм и чувала един татко, който сподели, че много обича жена си, но откакто е присъствал на нормалното раждане на детето си се е погнусил от всичката кръв като е видял как излиза бебето.

Неам думи просто!

Когато се роди моето слънчице нашия татко не присъства по мое решение,но съм решила за второто,ако не е секцио да го помоля да дойде.Той се прави на смел и казва че няма проблеми,но за мен е важдо да е до мен в този момент защото знам какво е да не е до мен.Да е живот и здраве да стане второто се надявам да може да присъства.

Нашият татко присъства на раждането ми. Беше през цялото време с мен - в предродилна, в родилна. Изобщо не съжалява. Много е доволен и щастлив, че присъства. Даже му дадоха да пререже пъпната връв. Иначе ми помагаше при самото раждане - подпираше ме, нещо ми говореше ама много не помня какво И ако си мислите, че нещо се вижда... то там дето се вижда няма място от акушерки, лекари и т.н. Мъжете ги слагат до главата ти и нищо не виждат