Ами завиждам благородно! Така трябва навсякъде да е!  Искам да ми го дадат бебчето веднага, бащата да присъства и след това и на него да го дадат! Това ми е мечта просто! Но...заради стерилността не разрешават. А лекарите, сестрите и санитарите как точно са по-стерилни?  Нали се обличат специални дрехи, шапки, почиства се, мият се ръце със специални сапуни  и т.н.

Делийски, относно имунната система не си много наясно. Бременната жена произвежда Имуноглобин - антитела, единствените , които преминават през плацентата и предпазват плода от инфекции в утробата. Веднага след раждането новороденото има високи нива на антитела, предадени от майката по кръвен път. Бебета , които са кърмени продължават да приемат тези анти тела чрез кърмата и по този начин  са предпазени от болести и инфекции. Тук не дават стерилни дрехи , освен при секцио и може да присъства и цялото семейство, ако това е желанието на родилката.

Аз не бих желала да бъде до мен в този момент.Въпрос на лична преценка.Мисля ,че и той не би искал да е с мен в този момент.Не,че няма да е супер притеснен,а аз супер нервна.Мисля ,че това решение зависи и от двамата-и от мъжа и от жената.

Преди бях на мнение, че не искам мъжът ми да присъства на раждането на детето ни, но сега, когато виждам как се радва с мен, как се вълнува на всеки преглед, когато видим мъничето или чуем пулса, как ми помага, определено искам да бъде с мен, когато раждам нашето бебче. Разбира, се ако той го желае.

Моят мъж също е много щастлив от това да присъства на консултациите с мен, но категорично отказва да присъства на раждането, тай като ще му е нужен екип за свестяване след това

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/70804

за охлаждане на споровете и страстите 

Отговарям на въпроса - трябва да присъства.

За мен няма нищо по нормално от това бащата да присъства.Моят мъж беше до мен.Само трябва да се уточни ролята нва мъжа при самото раждане.При нас акушерката каза на мъжа ми -Твоето място е до главата и и да и даваш кураж.Не виждам нищо депресиращо или толкова травмиращо за мъжа когато той е там за да държи ръката на жена си и да и дава кураж.
Подобни статии са ми странни.Все пак всичко е до човек.Бащата може да се депресира от новата си отговорност  и роля и без да е присъствал в залата

Здравейте и от мен. Ние още не сме стигнали до това дали да присъства таткото или не, но аз определено съм ЗА. Една приятелка роди първото си дете сама (без присъствието на таткото). Таткото твърдеше, че тя е майка, нейна работа е да се грижи за бебето и той почти не помагаше. Но при второто раждане тя го убеди да присъства - сега таткото е неотлъчно до бебчето. Той сменя памперси, той къпе, той става през нощта... Ето затова като ни дойде времето, бих искала мъжът ми да присъства на раждането.

Няма никаква логика в последния пост. Аз на първото си дете не съм присъствал, даже не бях в болницата, лекарката ме изгони. Каза, че била суеверна да ида да се разходя и ще ми звънна като се роди детето .И после винаги съм си обичал бебето, сменял съм памперси, аз си го миех като е насрано и т.н. Тука в тая тема моите постове се явяват малко контра, защото съм единственият от мъжки род. Пиша единствено , защото ме удивлява колко едностранно може да взимате решение, без изобщо да разсъждавате и да се съобразявате със ситуацията. В повечето ви постове присъства дразнещото " аз каквото реша ще стане" . Затова ви пуснах и статията, за да прочетете за другите гледни точки. Човекът много добре и много неутрално ви е поднесъл истината. Еманципацията мили дами, е широко понятие. Един път искате вие да определяте правилата и да сте силния пол, другия път изпитвате отново нужда да сте нежния пол и някой са ви държи за ръчичка. Хайде първо разберете се със себе си, какво искате и после го обсъдете с мъжа си ( но обсъдете не наредете!). И не забравяйте, че преди години никой не ви предоставяше възможност за избор - просто не можеше. И тогава вашите майки не се чудеха какво да правят. А сега има болници в който даже може да си изберете точно колко и къде да присъства таткото на раждането. И вие се чудите какво да изберете. Извинете, ама според мен нещата са сериозни и трябва да се подхожда по въпроса строго и дисциплинирано! Ако бащата ще присъства, това решение трябва да е внимателно обсъдено и добре мотивирано, а не просто да се яви като лигава прищявка на единия от двамата.Освен това мисля, че лекаря също има право на мнение! Аз например работя само на спокоиствие и ако бях лекар, нямаше да позволя външни хора. Други ще се радват на такова присъствие. Личен избор, но и той трябва да е уважен!
Относно имунната система бих отговорил на дамата - мила, не знам къде и какво четеш, но повярвай ми, по-голям съм от теб и имам вече нужния опит. Колкото по-малко е, толкова по-уязвимо е бебето и с по-слаба система. Имало в кърмата........, аха има, ама антителата ги няма! изграждат се впоследствие и този процес продължава цял живот!

Всеки човек е различен и може би случая, който разказах е изключение (силно се надявам да е!). Наистина, дано мъжете, като този от разказа ми да са малко!

Да,определено такъв тип мъже се срещат все по-рядко,слава богу.Това си е чиста безотговорност.Моят мъж не е присъствал,а е много грижовен и любящ баща.Според мен такава зависимост не съществува.
Относно имунната система и аз не съм съгласна,че бебето е предпазено от инфекции и болести непосредствено след раждането,напротив.Точно тогава то е най-уязвимо и трябва да се внимава.Все пак излиза от една стерилна среда в друга,което не означава да се прекалява,а просто малко предпазливост няма а навреди.

Цитат на: Deliysky в 14.05.2012 12:54

Еманципацията мили дами, е широко понятие. Един път искате вие да определяте правилата и да сте силния пол, другия път изпитвате отново нужда да сте нежния пол и някой са ви държи за ръчичка. 

Deliysky, май има нещо тук, което е извън ражданията и кой къде трябвало да присъства  . Така ми се струва - аз например говоря за раждане, а изведнъж нещо за еманципацията стана дума, и как жените искали да са силният пол, пък били глезли. Затова нещо не се разбираме  .

Смятам, че е напълно нормално да присъства бащата на раждането. За съжаление, времената на соц-а бяха такива - раждането се представяше не като нещо хубаво, а като някакъв сериозен проблем, който се решава само в болнична обстановка, с крещящи сестри и санитарки около тебе, които те карат да се чувстваш като някакъв проблем, не стига че те боли, че си объркана и доста уплашена. На запад е съвсем нормално до теб да има мъж или член от семейството, и това не пречи ни на лекари, ни на никой, именно защото раждането не е някаква гадна болест, а нормален процес, на който лекарят трябва да помогне, а не да ръководи. Не считам, че е нормално лекарят да те "изгони", а още по-малко нормално ми се струва на теб това поведение и отношение да ти харесва и да го смяташ за правилно.

Силно се съмнявам да имаш мнение от истинските времена на Соца. Майка ми е родина 2 деца, за разлика от сега лекарите са били лекари, никой не я е унижавал и не и е крещял. Никъде раждането не е било представяно като сериозен проблем, държавата се грижеше и всичко беше наред. Лекарите рядко си позволяваха да вземат нещо повече от кутия бонбони, за другото се влизаше в затвора бързо и директно , не като сега. За смъртни случай на бебета се пишеха тонове обяснения и уволнението или прибирането на топло също бяха реалност. По същото време и на запад беше същото, никои не пускаше мъжете при родилките. Напоследък всичко се промени, защото лекарите станаха много алчни и за да ви вземат паричките са готови на всичко. Относно еманципацията, явно не си прочела предните 3-4 поста внимателно. В някой от тях много настойчиво се твърди че таткото ще бъде там, в други дамите пишат, че обсъждат с половинката си. Открий разликата моля те!!!
Относно коментара ми за лекарката и как съм го приел ли? Ще ти отговоря веднага - аз съм се доверил на определен професионалист и това е уважение към него. Не смятам , че българина трябва да бъде специалист по всичко! Още повече със знанията придобити от БГ Мама. Примери мога да ти дам много. Не зная какво работиш, но си задай въпроса - как ще работиш по-спокойно? Ако някой ти виси на главата или без него? Всеки има право на избор, аз уважих мнението на професионалиста. Ако не исках да го уважа, щях да си държа жената в къщи да си ражда сама. За мен детето беше най-важно, сега имам една 12г прекрасна дъщеря. Другото са подробности.