Трябва ли да присъства бащата на раждането?

[BeRa]

Много е спорен този въпрос трябва или не да пресъства мъжа на раждането...затова и не е задължен да го прави а е право на избор...има мъже които твърдо си казват че такова нещо не могат да издържат като че няма да се появи детето им на бял свят а не знам каква гадория...е да ...не всеки може да издържи и това е факт...
аз лично много пъти съм си мислела че в този момент искам мъжа ми да е до мен в други съм се разобеждавала и то заради коментари всякакви и мнения макар че той е бил на мнение че в този момент иска да бъде до мен и когато живот и здраве си имаме бебче заедно да го посрещнем и да му кажем добре дошло...
преди 7 месеца на едни наши приятели им се роди син и мъжа пресъства на раждането след което сподели че това е най вълнуващото му преживяване...да видиш как детето ти идва на бял свят и да усетиш цялата тази енергия и красота...нямаше думи да опише колко му е било хубаво и че съжалява че не е пресъствал на раждането на първия си син...при което моя още повече се надъха че ще да пресъств един ден 
аз си мисля че не бих се справила сама без него защото ако има някой който е способен да ме успокои и да ми даде сили то това е съпруга ми...а и се ражда не моето а нашето дете...и има право да е там и да бъде с нас...

[whiteangel]

На мен би ми се искало да не съм сама в такъв момент! 

[Miri]

Таткото ми заяви наскоро отново, че нищо на света не може  да го изкара насила от родилната стая  . 

[Рени]

Нашия татко заяви, че ако не се налага секциото да е с пълна упойка ще е до мен. Ама да видим дали няма да предпочете да пуши нервно пред вратата, защото той отказа цигарите, ама в такъв момент незнам дали ще издържи. Така, че по-скоро ще присъства.

[juji]

А,тази темичка не съм я видяла,По въпроса,тук не е задължително ,но бащата няма проблем да присъства,ако той не може,  бременната посочва кой да е с нея /сестра или майка или др./ влиза с нея.Много съм се смяла на нашия кум който разказваше как е завел кумата в родилното и не знаел ,че и той може да присъства.Екипа който приел кумата само го попитал ти ли си бащата и той казал да хвърлили му една престилка да облече ,а той бил с дебела жилетка и не се сетил да я свали и като влезнал вътре от напрежението толкова му станало горещо ,че едвам издържал .
На мъжа ми съм казала категорично да е до мен и без това ще ми говорят на чужд език всички ,а аз от болка едва ли ще моога да ги разбирам и  да отговарям ,та той да ми е опора и да помага.Моята приятелка която наскоро роди тук ми разказваше,как мъжа и постоянно и викал ,напъвай ,напъвай,и накрая и казал не се лигави бе напъвай силно и тя като се обърнала и го ухапала за ръката ,та той млъкнал

[stefanel]

Aз съм против бащата да присъства на раждането-не по принцип,а конкретно за мен.Има си неща,които не са за мъжкото око и това е едно от тях.Това си е мое мнение.Аз лично съм присъствала на раждане и знам как изглежда всичко отстрани.Бих предпочела мъжът ми да не ме вижда в такова състояние.Това са деликатни неща.Искам да ме вижда като жена,мадама,мацка ако щете и такава да съм в неговите очи.

[juji]

Моята приятелка за която писах по горе също ми е разказвала ,че мъжът и не е искал да влиза обаче пък като влезнал е заснел всичко и има документирано самото раждане.Кумът ни пък ми е казвал ,че това го е накарало да заобича още по силно жена си.Аз искам да е до мен мъжа ми,но притесненията са ми много големи ,защото той излиза сутрин много рано за работа ,дано да е до мен когато живот и здраве всичко започне.Само Господ да е с нас и да ни пази това си пожелавам .

[stefanel]

По принцип мъжът ми не е против да присъства,по скоро аз съм тази,която не желае.Но,при нас засега всичко е само на теория,защото все още не планираме наследници.
Juji,пожелавам ти всичко да мине леко и безпроблемно при теб и да си имате прекрасно бебче

[Miri]

juji, това с ухапването направо ме разби  . Аз винаги съм си мислила, че мъжъжт ми не трябва да присъства на раждането, но сега вече , когато съм бременна и чета и мисля почвам да си променям мнението. А и той ми заяви ,че нищо не може да го изкара от стаята.

[Ariel]

Жените, които имат мъже, които отказват да ги оставят в толкова важен момент за тях са щастливки! 

[kleo_20]

И преди съм споделялa мнение в темaтa,но и сегa дa си кaжa
Принципно съм от мнооого големите шубелии и все искaм някой дa "ми държи ръкaтa" Колкото пъти се е слу4вaло дa е до мен в стрaшни моменти толковa пъти съм го оценявaлa кaто голямa грешкa.Когaто имa 4овек с мен зaпо4вaм още пове4е дa се гевезя,лиготя и стрaхувaм.
Бях сaмa по време нa рaждaнето/секцио бях,но док попитa дaли искaм дa влезе мъж ми /преди дa влязa в кaбинетa и дa се зaпо4не с "циркa" не спрях дa му ревa нa рaмото от стрaх.
В моментa,в който легнaх зa мaнипулaциите преди секциото се стегнaх,мобилизирaх и стиснaх зъби.Знaех,4е съм сaмa,4е колкото и дa ме е стрaх товa дете щеше дa се роди и щеше дa се роди сегa.По един или друг нa4ин трябвaше дa си доигрaя хорото.И действително.Държaх се по-смело от когaто и дa било.Дори и сегa кaто се сетя,сякaш не съм билa aз.В моментa кръв не мож ме нaкaрa дa дaм.И съм убеденa,4е aко той беше до мен в тези моменти щеше дa е мнооооого зле.Нямaше дa спрa дa се оплaквaм и дa плa4a от шубе.
Зa товa съветa ми към стрaхливите мaми е-бъдете сaми.Тaкa ще сте още по-мобилизирaни и стегнaти в трудните моменти.Когaто знaете,4е вси4ко зaвиси от вaс и нямa нa кого дa предaвaте болкa и стрaх,ще се спрaвите много по-добре!!
Рaзбирa се 4етa,4е някои искaт кaтегори4но мъжете им дa споделят емоциятa.Прекрaсно е.И aз бих искaлa един ден живот и здрaве мъжa ми дa види кaк се появявa нa бял свят второто ни детенце,но aко е до мен просто щя се лигaвя и нямa дa съм товa,което бях по време нa първото рaждaне!

[juji]

Клео,то си е до човек ,аз ако си бях в БГ категорично щях да искам секцио и нямаше да настоявам мъжа ми да е до мен.Но тук в чужбина когато доктора ти говори на чужд език при условие, че говоря и разбирам езика ,раждането е естествено само по мед.причини може да се прави секцио, нямаш никой друг освен мъжа си,категорично съм му заявила ,че трябва да е до мен .Аз съм си по принцип и паника като се паникьосам просто спирам да слушам какво ми се говори и в главата почва да ми бучи всичко, става страшна история ,та поне да има някой с мен който помага и успокоява.Иначе и аз като теб когато съм сама  и се мобилизирам се справям ,но в конкретния случай все си мисля ,че няма да мога да се справя

[kleo_20]

Жуже aз сaмо споделям мнение бaзирaно нa ли4ния ми опит.Не ви aнгaжирaм с него.
В твоят слу4aй си преценилa,4е товa искaш и смятaм,4е си много прaвa в изборa си
Всякa ситуaция изисквa aдеквaтно решение!Хубaво е,4е мъжa ти споделя желaнието ти.
Желaя ви успех и леко рaждaне и нa двaмaтa 

[juji]

Мирка,точно това и аз казвам  ,мерси за пожеланията ,ужасно ужасно много ме е страх,ама кой ме пита.Наумила съм си на последната морфология да питам за секцио дали ще може ,но едва ли ще ме огрее,до сега с който и лекар да споделих /че всеки път прегледа ми се извършва от различен/ всеки с широко отворени очи ми казва ама как е възможно,ти наистина ли го мислиш 

[Miri]

juji, мое лично мнение е , ако не е наистинана необходимо ,по-добре да родиш по нормален път. Не мисли,че секциото не крие опасност, напротив, все пак е операция.
Иначе мен не ме е страх, но ми се иска Крис да бъде с мен за компания, защото мисля че ще ми е скучно първите часове  , а и ми се иска да види появата на детенцето си . Всичко е много индивидуално все пак трябва да се вземе под внимание и желанието на мъжа, защото все пак има такива, които н емогат да понесът гледката, други , които на всяка цена държът да присъстват.