Тук в Швейцария можеш да си доведеш един човек когото си искаш - майка си, бащата на бебето, приятелка , сестра... Но винаги подчертават че е най-добре да дойде бащата на бебето, именно по причините изброени от КлараФина. Няма значение дали е нормално или секцио - даже може снимки да се правят.

Клара,как ще ги замени тези часове-а тук в БГ да на таковците дето тъпчат пред болницата и място не могат да си намерят да не им е лесно.Сто пъти по-добре е да си е при теб,каквато и да е гледката поне вижда какво става и най-важното става свидетел на едно чудо.А тук какво седи отвън и само трепери и не знае какво става.Но тук трябва много време да мине за да стане практика присъствието на такото,а и самите мъже да разберат че е по-добре вътре отколкото вън.Повечето българи не искат-страшно било-какво страшно има в най-великото и естествено нещо на света.

И в САЩ не е задължително да е таткото вътре - може да е всеки друг човек, който те придружава, за да ти дава кураж и да ти помага.
Аз още като забременях и питах мъжа ми дали има желание да присъства и той ми каза: "Защо изобщо ми го задаваш този въпрос? Естерствено, че ще присъствам. Това не е само твоето дете, това е нашето бебе!"

Ами точно така е-браво на мъжа ти.

Аз също съм за присъствието на бащата и съпругът ми също,само не знам дали всички болници го допускат,чувала съм и че пари са давани за такива неща,което е направооооо..........

Лелеее, само ние не сме "дорасли" до това мислене 
Аз искам само да кажа, че и тези като нас , които за сега са против присъствието на башата по време на раждането си обичат бебетата и жените и това дали присъства бащата или не , не е от голямо значение за по нататъчните отношения. Казвам го понеже наблягате на тез неща 

Ква глупост бях написала - против раждането 

Верка,никой не казва че бащите които не искат да присъстват не си обичат жената и децата.Просто нашите български мъже не са свикнали с това.Едно време са ги гонели като са си раждали по къщите,после в болниците не са ги пускали и сега нагласата е,че те нямат работа при раждащата жена.Това е насаждано с години и не ги обвинявам,ще трябва време за да се промени това.

Ама Кали, аз не го искам също, ако ще той да беше искал 

Въпрос на личен избор - аз предпочитам да не съм сама, за Вероника нещата стоят по друг начин, лошо няма. Оставам с впечатлението, че в БГ все още няма избор обаче.

Раждането има репутация на терор - болки, писъци, кръв... Никой нормален човек не би искал гледа как жена му се измъчва. Трябва обяснение от страна на лекарите и на самите майки, че не е като във филм на ужасите и че с присъствието си бащата може да помогне.

През ноември в БГ имаше протест на родилките срещу унизителното отношение към тях в болниците Мисля си, че ако бащите можеха да присъстват на раждането никой от медицинския персонал нямаше и да си помисли за лошо държане в такъв момент.

Аз в никакъв случай не бих искала да присъства мъжа ми или който и да е близък, даже и пред медицинския персонал не исках да крещя като заклана, но нямаше начин
Не би могъл да ми помогне с абсолютно нищо, само щеше да се травмира от целия кошмар, според мен е безмислено.

Цитат на: Regina94 в 10.01.2010 23:01

Раждането има репутация на терор - болки, писъци, кръв...

И трите изброени се срещат често при раждане   Моето раждане продължи 24 часа, като яките контракции бяха около 18 часа, после ми сложиха упойка и не усещах никаква болка. Докато още не бях в предродилна мъжа ми беше с мен /около 4 часа/, разхождахме се по стълбите, умирах от болка, но се радвам, че беше с мен. Обаче той ми каза - Забрави за второ, не мога да те гледам как се мъчиш, а това, което той видя беше нищо. Не знам, ако имаше възможност да стои до края дали нямаше да има пребити доктори, въпреки, че си плащахме. Той е ловец, не се страхува да гледа кръв, но ако му бяхте видели физиономята докато беше с мен - беше безпомощна. Има и снимка, ама няма да я публикувам, че изглеждам страшно на нея. Така, че зависи от раждането, от човека, от много неща, но определено не на всеки понася да гледа болката на жена си.

Моят съпруг присъстваше на раждането на първото ни дете.Винаги съм искала да е до мен,но той беше наплашен от България за ужаса при раждането и в началото не беше много уверен дали иска да е с мен.Даже му бяха говорили ,и то медицинско лице,че можело да стане импотентен .
Отварям скоба,че на майките също не се дава много инфо,какво точно става при раждането и какво да очаква родилката от тялото си,от бебето и от болницата.
Та,да си дойда на думата: след като минахме предродилния курс,организиран от болницата и абсолютно безплатен,мнението му се промени,а аз не се страхувах да родя.
Никога не съжали,че е присъствал,напротив.Това е един невероятен,незабравим,неповторим момент на щастие,който споделихме заедно.

П.П. И само да добавя,че не таткото изражда бебето.Общо взето той няма работа между краката на раждащата любима.

Според мен всичко опира до голяма степен до наистина унизителното отношение към раждащата жена от персонала в болницата.Освен това в нашите болници-държавни едва ли не те мъчат вместо да ти помогнат.Последен пример за това е слънцата която докторите направо мъчеха вместо да и помагат.Ако отношението се промени и на родилката се помага с отношение и оезболяващи,то тогава родилният процес няма да се превръща в кървава драма и тогава и нагласата към него няма да е такама -нито от страна на родилката нито от страна на таткото.Тук те оставят да се мъчиш даже ако може малко повече отколкото трябва.
Всички майки което са били с татковците са били в частни болници и тогава нещата не са така както в държавните.
Абе много неща трябва да се променят и много вода трябва да изтече докато се промени това.Наистина нашите мъже са с нагласата че ако присъстват ще станат свидетели на нещо нечовешко-е кой би искал да присства на това.

Че мъжете са лигльовци и не искат да присъстват на раждането някак си го разбирам, но жените дето ги защитават 

В случая изобщо не става въпрос дали мъжете са лигльовци, а дали самата майката иска таткото да присъства! И никой не защитавам, просто ми се струва, че този кошмар е по-добре да го изживея сама.
Аз бях в частна болница с много добро отношение, но пак имаше кървища и мноооооооооооого гадни изживявания като напр. 2 часа напъни и никой не излиза, накрая "скачане" на корема, за да излезне без спешно секцио и т.н. Не бих искала той да вижда това.