На мен статията ми хареса   Напомня, че трябва да сме коректни и разбиращи един към друг във взаимоотношенията с партньора ни. Може би въпросът не трябва да е "Трябва ли да присъства бащата на раждането?", а "Желаете ли да присъства бащата на раждането?".
Предполагам са малко жените, които предпочитат да има възможно най-малко хора, докато раждат. Това си е изцяло тяхно право.
Мисля, че повечето жени биха искали по време на раждането да имат до себе си хора, на които да вярват. В никакъв случай не бих нарекла това глезотия. За съжаление все по-често наблюдавам липса на доверие в медицинските лица. Някъде бях чела изказване на лекар, че ако следящия бременността не съумее да подготви психически бъдещата майка да е спокойна и да вярва на лекарите, значи не си е свършил работата. Вярвам, че много жени биха били по-уверени при раждане, ако имат доверен човек до себе си. Дали това ще е бащата, вече могат да обсъдят заедно. Ала е добре да имаме предвид, че не всеки би се справил с това да види любимата жена да изпитва болка. Има хора, на които им прилошава при гледката на кръв. Това са психологически бариери, които не всеки е в състояние да преодолее.
 Аз лично не бих подложила съпруга си на нещо, което знам, че би го травмирало. Бих го помолила да е до мен само по време на първата фаза на раждането. Ако все пак и това не е възможно, бих се обърнала към близък човек или към дула. А ако познавам лекарите и акушерките, които ще са по време на раждането и им имам доверие, не мисля, че ще ми е необходимо друго присъствие.
  И да допълня още нещо    При едно раждане според мен са важни и детето, и майката. Важно е да не се пречи на лекарите, но дори и те много добре знаят, че на първо място е физическото и психическото здраве на пациентите им. Дори това да е в ущърб на удобството на работата им. Точно по тази причина се говори за все по-нарастващото желание на жените да родят без напрежение и прибързване, по възможно по-естествено. А не да се бърза да се приключи раждането за определено време, защото има следващо (примерно).

Толкова съм съгласна с rozovka, че не е истина.Защо тук всеки говори за раждането като за най-големия ужас в живота си.Майка ми е имала ужасно раждане с мен, защото и е било първо, лекарите са я овиквали, било е продължително, а накрая са и натискали корема.Всеки път ми е разказвала с ужас и аз съм се страхувала.

За желанието на бащата, никой не може да те накара на сила да правиш нещо което не искаш.Ние не говорим от страната на някой който ще принуждава половинката си.

За еманципацията не ми се говори, много обширна тема.Но ще ви дам само един малък пример.За 4 години от както с=ходим по клиники постерилитет да съм срещана двама мъже, който са достатъчно мъже и да отидат сами за СГ.Нещо безболезнено.Жените от друга страна стават, на дупки от теглене на кръв, инжекции и т.н. екстри, с гинеколога си стават по-близки от с мъжа си, и накрая мъжете били раними и да не им говорим за мъжки фактор.

Цитат на: магито в 14.05.2012 15:38

Толкова съм съгласна с rozovka, че не е истина.Защо тук всеки говори за раждането като за най-големия ужас в живота си.Майка ми е имала ужасно раждане с мен, защото и е било първо, лекарите са я овиквали, било е продължително, а накрая са и натискали корема.Всеки път ми е разказвала с ужас и аз съм се страхувала.

За желанието на бащата, никой не може да те накара на сила да правиш нещо което не искаш.Ние не говорим от страната на някой който ще принуждава половинката си.

За еманципацията не ми се говори, много обширна тема.Но ще ви дам само един малък пример.За 4 години от както с=ходим по клиники постерилитет да съм срещана двама мъже, който са достатъчно мъже и да отидат сами за СГ.Нещо безболезнено.Жените от друга страна стават, на дупки от теглене на кръв, инжекции и т.н. екстри, с гинеколога си стават по-близки от с мъжа си, и накрая мъжете били раними и да не им говорим за мъжки фактор.

Ако мъжъжт ми не искаше да присъства на ражадането, нищо не би могло да го накара да бъде там. Когато започнах тази тема, аз бях твърдо на мнение , че той няма работа там, че ще се отрази на секса и т.н. 4 г. по-късно съм доволна, че му позволих да присъства. Не толкова, за да ми държи ръката, защото това и майка ми можеше да го направи (тя също присъства на раждането), чувството да видиш детето ти да поема първа глътка въздух и да го споделиш с любимия си човек е неописуемо и ви сближава още повече. Ако съпругът ми не искаше да присъства от страх, не бих го задължила, но не смятам, че той трябва да бъде изгонен от лекарите или да си плащаш допълнително , ако той иска да присъства. Делийски, не е вярно ,че в чужбина се плаща допълнително, ако бащата иска да присъства. В моя случай  можех да имам, колкото си искам хора , стига да могат да се поберат в моята стая. Другото е ,че лекарят и акушерката не са до теб през цялото време , ако едно раждане протича напълно нормално. И малко  , но при една напълно нормално протичаща бременост , колкото по-малко е намесата на доктор , толкова по-добре, а ако можеш да родиш без лекар най-добре. И по този повод бих ти препоръчала филма The business of being born . Бремеността и раждането не са болести, а естествен процес.

Deliysky, струва ми се, че се гневиш на момичетата тук за някакви неща, които не са в тяхна власт. Затова казах, че говорим за различни неща. Ти казваш, че "преди" е имало ред и очевидно някои части от този ред ти липсват, а именно държавата да е определила как да стават нещата, да няма много-много право на избор на разни глезени жени, казарма за мъжете ("така се става мъж"), да е ясно кой командва (при раждане - лекарят). Сега аз в този спор няма да влизам, всеки си има мнение, и въпреки че нещо си се настроил, искам да те уверя, че аз уважавам и приемам твоето.

Само че май спорим не за присъствието на бащата по време на раждане, а за правото на избор въобще  . Да убедиш някое момиче тук, че правото на избор е нещо гадно, ще е наистина трудно.

Колкото до тезата, че някой мъж насила е вкаран в родилната зала да присъства, защото жена му така тропала с крак - това не е сериозно. Не съм чувала за такъв случай.

Ами не сам казал , че правото на избор е нещо гадно. Просто пуснах интервюто, което за мене е добре изказано мнение от човек специалист. И ако не се лъжа е доста неутрално. Докато тук мненията не са много неутрални. Например, рядко се дискутира позицията на мъжа, как би се почувствал и дали неговото място е там. За тезите как, ако мъжът не е там нямало да помага и да си обича детето или други подобни са направо без коментар. Относно казармата и други мои мнения....... нека си останат старомодни, молете се да не ви дотрябва войската в която не желаете да си пращате синовете.

Ами щом бащата е решил , че иска да присъства , не виждам смисъл да се дискутира това, дали мястото му е там или не. Чета и не виждам някое от момичетата да са задължили половинките си да присъстват на раждането. По-скоро мъжете се пишат за силния пол, но когато стане въпрос за истинските неща в живота се страхуват и показват някаква чувствителност. Хайде вие решете , какво искате да бъдете в крайна сметка. С едно нещо обаче съм съгласна с теб. Това, че бащата не е присъствал , не означава ,че ще обича детето си по-малко.

Нерде раждане нерде казарма.Човек понякога ме разбиваш сякаш искаш покрай една тема да вмъкнеш друга която те вълнува.

Аз казвам какво искам и как мисля, дали той ще влезе с мен в родилното е чисто негово мнение, на сила не мога да го накарам, а и не искам.

Цитат на: Miri в 14.05.2012 19:29

По-скоро мъжете се пишат за силния пол, но когато стане въпрос за истинските неща в живота се страхуват и показват някаква чувствителност. Хайде вие решете , какво искате да бъдете в крайна сметка.

Цитат на: Deliysky в 14.05.2012 18:46

Докато тук мненията не са много неутрални. Например, рядко се дискутира позицията на мъжа, как би се почувствал и дали неговото място е там. За тезите как, ако мъжът не е там нямало да помага и да си обича детето или други подобни са направо без коментар. Относно казармата и други мои мнения....... нека си останат старомодни, молете се да не ви дотрябва войската в която не желаете да си пращате синовете.

аз може би засега съм една от малкото, които хипотетично погледнато, не иска никакви близки около нея, в процеса на едно раждане. Просто въпрос на характерови особености.
А за мъжа ми- питала съм го , би ли искал да присъства, той каза че би искал, но аз лично предпочитам да не е там. Причините ми са субективни и ако ги споделя ще бъда нападната, но накратко- това е момент, в който не желая да бъда гледана и наблюдавана дори от него. Не защото той нещо ми е крив, а защото аз ще се чувствам по-спокойна,съсредоточена и няма да мисля за това как ли изглеждам отстрани ( не говоря за външен вид ).
а това че мъжът не си обича детето или жената ако не иска да присъства, е също толкова вярно, колкото и теорията че ако не ти казва колко те обича, то 100 % не те обича...

emmmmmy,не си сама,и аз не желаех никой близък около мен.Някак си се чувствам по-спокойно като са само медицинския персонал там.
Ама

Цитат на: Miri в 14.05.2012 19:29

По-скоро мъжете се пишат за силния пол, но когато стане въпрос за истинските неща в живота се страхуват и показват някаква чувствителност. Хайде вие решете , какво искате да бъдете в крайна сметка.

С това съм напълно съгласна.
За казармата беше разисквано по-назад,защото Делийски направи аналог как я махнали и сега масово мъжете били мамини синчета и как жените пък от своя страна трябвало да станат жени чрез раждането.Ами нека я върнат казармата,та да има къде да се изживявате като мъжаги.
За войната чукам на дърво..Тогава с казарма или без,ще призовават дружно..

Все още нямам твърда позиция по въпроса, но според мен дали да присъства бащата на самото раждане или не, трябва да се реши от майката, а не от бащата. Ако тя има нужда от него в този момент, той просто трябва да е там. А ако предпочита да е сама, също трябва да бъде уважено това нейно желание.
Аз лично предпочитам да се справям сама с тежките моменти и може би неговото присъствие ще ме разсейва или пък ще се скара с медицинския персонал, ако някой не се отнася с мен според неговите разбирания и аз самата ще се почувствам зле.
от друга страна това е един уникален момент, най- уникалния в човешкия живот и кой ако не твоя партньор трябва да е с теб и да го съпреживее и да те подкрепя.
Много "за" и "против" могат да се изброят, но хората са различни и всеки трябва да прецни сам за себе си, споровете са напълно излишни.

аз не исках мъжа ми да присъства на раждането но по време на самия процес ми се искаше да е там,за да имам възможността да му извия врата по време на някоя от контракциите все пак раждах почти 72 часа дали не ми е оправдано желанието да му причиня болка

Защо?!? Желанието за бебе да не би да беше само негово? Какво ти е виновен мъжът в този момент?

Здравейте на всички, нямах намерение да пиша по темата, но вчера се разчетох и прочетох нещо с което не съм изобщо съгласна.
Не помня кой и къде в темата го беше писала, но информацията която е дала е доста крива и невярна, става въпрос за Холандия и че жените раждали сами в къщи.
Аз също живея в тази страна и съм бременна в момента, ако момичето реши да ми пише на лични, за да и дам по точна информация с радост бих го направила.

Но за да няма обърквания жената има право да ражда в къщи при определени условия и в присъствието на акошерка, акошерките тук имат достатъчно медицинско образование, има определено време в което трябва да родиш, след това пожарната ще те изкара дори през прозореца на 2-рия етаж, за да те закара линейката в болницата. Така че никой не ражда без надзор, случвало се е акошерки да прескачат огради за да стигнат до пациентката.
Сега по темата:
Моя мъж е категоричен че иска да присъства на раждането, опитвах се да го разубедя в началото на бременността, но без успех. Колкото повече наближава датата, трудностите които преживявам всеки ден, не мога вече дори да си помисля той да не е до мен. Сега се радвам че желае да присъства и да ми дава кураж в този важен момент.

Защо така агресивно, Deliyski? Това е личен избор, не те прави по-добър или по-лош родител. И няма как да накараш бащата насила да присъства ако не иска. Моят мъж беше и на двете раждания, и на секциото по спешност и на нормалното, за нас това беше единствения вариант. Уважавам и хора като Gucci, които казват -не, мерси, ние не  искаме. 

Две неща искам да добавя-
Бащата не стои рамо до рамо с лекаря, да се пречка и да се шокира от гледката. Нормално, нормално, ама то и природата ни е сложила очите на противоположно място от родилния канал. Бащата стои до лицето на майката и помага от там.

Другото нещо е, че понякога човек до последния момент не знае какво иска. Затова е добре ако бащата се навърта отвън, ако майката внезапно си промени мнението, а и той иска да присъства.

Цитат на: Regina94 в 26.05.2012 00:39

Защо така агресивно, Deliyski? Това е личен избор, не те прави по-добър или по-лош родител. И няма как да накараш бащата насила да присъства ако не иска.

Ето това се питам и аз от както прописа в тая тема.