Нашият татко заяви твърдо,че иска да присъства на раждането на дъщеря си още в шестия месец от бременността ми,което страшно много ме зарадва,още повече,че дотогава не бяхме говорили по този въпрос.Така и стана и съм му ужасно благодарна за това,платихме за самостоятелен ВИП и присъствие,определено имаше поразителен ефект присъствието му и,може и да е клише-но наистина ми вдъхваше спокойствие,имайки впредвид,че раждането се проточи около 12 часа.За съжаление не можа да види самото излизане на детето,защото при почти пълно разкритие по спешност ме вкараха в операционната,където и той понечи да влезе,но му тръшнаха вратата под носа(стъклена обаче и той оттам пък наблюдавал всичко ),но пръв,преди мен беше видя дъщеря ни,когато я изведоха от операционната към стаята за първи грижи.Определено и аз и той сме ЗА присъствие на таткото!

Според мен няма по естествено нещо от раждането и щом таткото има желание да сподели този миг с половинката си това е прекрасно. А всъщност замисляли ли сте се какво пък ще е изживяването за таткото да види поемането на първата глътка въздух на рожбата си? Не е казано да седи точно отпред и да вижда всичко що става там, макар че няма нищо срамно в това. Важна е подкрепата в този момент. А какви разкази ще се разказват после на детето за това как е минало всичко.....

сега се замислих за нещо ако бащата присъства на самото раждане и види нещата "отблизо" дали това няма да повлияе после на интимния им живот???В смисъл,че той е свикнал да вижда жена си в една светлина,а когато тя ражда определено нещата не изглеждат така както той ги е  виждал досега!!!
Надявам се да съм се изразила достатъчно разбираемо

аз лично бих искала да  едо мен!!!ще ми вдъхва кураж и сили!!!и няма д аму разреша да гледа отблизо какво се случва просто ще ми държи ръчичката!!!според мен това  еначин мъжът ти наистина да изпита възхита и огромна почит към теб и към жените изобщо!!!!гледах епизод на такъв е животът к бащата присъстваше на раждането и няма да забравя какво каза на жена си "ти си героят в семейството"

И аз живот и здраве, бих искала да бъде до мен и да ми държи ръката!  Винаги се чувствам много по-спокойна и сигурна, когато той е до мен. И няма нужда да гледа "отблизо" какво става, за да има някакви последствия за бъдещия ни интимен живот. Той ще седи до главата ми, така че... Освен това си мисля, че заедно сме заченали това детенце и заедно трябва да бъдем при първата му глътка въздух Сигурна съм, че и за него ще бъде много вълнуващо! Може би би го било страх в началото! Но накрая съм също така сигурна, че няма да иска да замени тази емоция  с която и да било друга, още повече с емоцията в чакалнята 

Моят съпруг още в самото начало заяви, че иска да присъства на раждането, което мене много ме радва! Ще се усещам много по-сигурно ако той е до мен и ми държи ръката. А и при мен има един проблем при стресови ситуации напълно блокирам и забравям сръбския език...  вече няколко пъти ми се случи да ме одведат в бърза помощ, а него да го изведат и аз напълно блокирам.... нищо не разбирах какво ме питаха, незнаех даже името да си кажа  накрая сестрата излезе навън и го извика а следващият път сама го пусна да влезе, така че в моя случай много по-спокойна ще съм по време на раждането ако знам да той е до мен!

Не се бях замисляла по този въпрос, трябва да питам милото какво мисли...Но на мен не са ми много ясни тези неща - може ли да споделите с мен как се решава дали таткото ще присъства - може ли свободно да влезе или трябва предварително да се уговорят тези неща?Ами ако е секцио?

Предварително трябва да попитате в болницата където мислиш да раждаш дали имат такава практика-да присъства бащата Мисля,че почти навсякъде след като си заплатиш -Може!!!
А дори и със секцио да раждаш не мисля,че ще има проблем,освен ако не си със пълна опойка или не се получи недай си боже някакво усложнения

Мерси за отговора, стана ми ясно.То има още доста време до тогава, ама трябва да помислим....

Ние не сме говорили сериозно по въпроса,но вчера мъжа ми ми каза,че искал да присъства,но ако стои от към главата ми..... Изявява желание да пререже пъпната връв

По-скоро съм склонна да мисля че мъжа няма място в родилна зала, макар че всичко което пишете момичета е много романтично. Наистина имах нужда от подкрепа докато вървяха контракциите, но мисля че мъжете са доста по-слаби от нас и едва ли биха помогнали адекватно  . Ако все пак има момент в който допускам неговото присъствие то е  точно в тези моменти. При самото раждане в родилна зала, мисля че е по-добре да го няма.

Аз мисля че мястото му е до мен... (живот и здраве като му дойде времето), все пак не е хубаво една жена да играе защитник на емоциите на мъжа си и да го "предпазва" от нещо толкова естествено...

Не бих искала да гледа какво става долу, но да е до главата ми, да мога да го погледна да му стисна ръката, да му се ядосам че ми причинява това... за мен би било много важно във всеки труден момент да сме заедно.

Цитат на: Rou в 05.12.2007 19:37

да му се ядосам че ми причинява това...

много добре казано  аз също по някой път се шегувам с милото като му кажа: "Виждаш ли сега какво трябва да претърпя заради теб!"  Няколко пъти вече ми дойде да кажа "Никога повече няма да искам да забременея!" но като всичко отмине и болките се забравят и повръщанията и всичко лошо и остава само приятното чувство да усетиш малките ритничета в корема си и радостта в очите на любимия.

Ние съвсем скоро обсъждахме тази тема. На мен много, много ми се искаше да е до мен милото, ама нъцки . Той смята, че въобще няма да издържи на гледката.
Еми ще си чака отвън и той.