Мири,така е операция е,но както доктор Спок казва ,не всяка жена може да понесе тази болка.С наближаване на денят аз все по силно се притеснявам дали ще се справя.Много ,много ме е страх

Сигурна съм ,че ще се справиш, все пак природата така ни е устроила, че да можем да понесем ражадания,  мога да си представя, че те е страх, но важното е ,че твоят съпруг ще бъде до теб и ще те разсейва с други неща. Всичко ще мине добре. А и не е казано ,че трябва да боли прекалено много, всяко едно раждане е толкова индивидуално.

Чувала съм че при 70% от браковете на който е присъствал бащата на раждането до 1 година след това барка завършва с развод.Просто след това изживяване мъжете не можели да възприемат партньорките си като жени,а само като майки на децата им.Сексуалният им живот замирал и се стигало до развод съотвтно 

Не съм раждала , но не мога да си представя мъжът ми да присъства като дойде този момент.Може би ще съм по неспокойна така.Освен това е всеизвестно че мъжете са с по слаба психика и да не се наложи да му оказват първа помощ (това в кръга на шегата)

Живот и здраве моя мъж ще е до мен на раждането, той също се вълнува и иска да е там. А и той ще ми е голяма опора да е при мен отколкото да съм сам сама с непозната акушерка. Отделно си имам план за раждането и като настъпи деня може и да не съм в кондиця да обяснявам дали искам епидурална или дали искам да ми напълнят вана и т.н. но за това разчитам ,че таткото ще е там и ще се води и той по моя план (до колкото може да се изпълни до края) Отделно това е нашето дете и защо той да е лишен от удоволствието да си види бебето в 1та секунда и да му пререже ТОЙ пъпната връв. Също го мисля варянта и майка ми да е в стаяата при мен.
Аз съм напълно ЗА таткото да е там, ако той не може да присъства тогава някой бизък на който може да разчиташ и се чувстваш спокойно.

Аз не пожелах мъжът ми да присъства,въпреки,че болницата предлагаше такава възможност.Не съжелявам,защото щях да се чувствам много по-притеснена.И без това операцията мина за 30 мин. и го видях веднага след това в реанимацията.То аз не желаех да присъствам,пък какво остава за него 
Може да звучи консервативно и глупаво за много жени,но не мисля,че мястото на мъжа е в родилното 
Това е моето мнение 

Мъжът ми присъстваше на раждането-секцио и е щастлив, че първи гушна и целуна нашият син, беше се подготвил и за нормално раждане, но така се стекоха обстоятелствата. Дори доктора го покани да се изправи и да погледне как изваждат бебето, после сподели, че мигът е бил безценен. Вълнението и огромната радост се виждаха в очите му.
Аз съм му безкрайно благодарна, че беше до мен, защото на моменти се чувствах много зле, според анестезиоложката съм от малкото хора, които не ги хваща добре упойката, усещах цялото ровичкане из корема ми, на моменти и болка, наложи се да ми бият дори локална упойка, не можех да дишам и ми се гадеше, бучаха ми ушите, но чувах неговия глас: "още малко, още малко, справяш се добре" Това, че беше до мен и можех да стискам ръката му ми даде огромна сила и го издигна още повече в очите ми. 

Приятелят ми за сега иска да присъства на раждането но аз не го искам там.Не знам просто мисля че както мъжете нямат място в кухнята докато готвим така не са нужни и в родилното докато раждаме. .По-добре е да седи отвън и да тръпне в очакване да му покажат малкото човече тогава със сигурност реакцията ще е

Моето мнение е, че бащата трябва да присъства на раждането.
Защо да му се отнема този така велик момент? Няма нищо по- вълнуващо и мило.
Мъжът ми беше с мен- обичта, подкрепата и спокойствието му бяха незаменими. Той знаеше какво да очаква и какво да прави, знаеше какъв е плана ми за раждане. Пред възможността да отреже той пъпната връв, избрахме да дарим стволовите клетки. Живот и здраве пак ще раждам с него
А относно това за разпадането на брака- еми ако е истина, то тогава доста двойки трябва отдавна да са се разделили. И не мислите ли, че ако бащата е заедно с майката, то отношението в Бг болниците ще е по- различно?

Цитат на: carlyangel в 06.08.2011 23:11

То аз не желаех да присъствам,пък какво остава за него 

Хи хи хи, много са свежи постовете ти, carlyangel, обичам да ги чета, а това е и моето мнение!

Цитат на: bejkite в 08.08.2011 18:30

Моето мнение е, че бащата трябва да присъства на раждането.
Защо да му се отнема този така велик момент? Няма нищо по- вълнуващо и мило.
Мъжът ми беше с мен- обичта, подкрепата и спокойствието му бяха незаменими. Той знаеше какво да очаква и какво да прави, знаеше какъв е плана ми за раждане. Пред възможността да отреже той пъпната връв, избрахме да дарим стволовите клетки. Живот и здраве пак ще раждам с него
А относно това за разпадането на брака- еми ако е истина, то тогава доста двойки трябва отдавна да са се разделили. И не мислите ли, че ако бащата е заедно с майката, то отношението в Бг болниците ще е по- различно?

Ами,то в болницата,в която раждах,отношението си беше супер и не е трябвало Данчо да ги усмирява,ама по принцип си права,че в повечето клиники си е друго,като видят,че имаш мъж на място,стават по-мили.Друг е въпроса,ако мъжът ти е като моя.Данчо прилича по-скоро на тийнейджър,отколкото на някой мъжага,дето да всява респект.  Да не говорим,че е като в небрано лозе в подобни сублимни моменти и мълчи като пукал.
rozovka    

carlyangel-само ако може да те попитам в коя болница си раждала?мерси

maria_panairova  раждах в "Селена",гр.Пловдив.Препоръчвам я с две ръце. 

Здравейте, да кажем, че аз съм от малко по-старото поколение и моето мнение едва ли ще ви хареса.Според мен от векове наред мъжът не е присъствал на раждането и няма работа там.Всяка жаба да си знае гьола, както казват хората. Доколкото съм запознат и при другите бозайници (животните) мъжкият не присъства на раждането, макар, че в някои случаи е наблизо.Между другото и жената няма място в казармата, респективно в армията. Нито пък е редно приятелката ти да те държи за ръка, докато ставаш мъж( тоест докато си войник). Така си мисля и аз, че жената сама трябва да извърви своя път и сама да стане истинска жена. Но явно светът се е променил, и в армията вече е пълно с жени, скоро очакваме  и мъжете да почват да раждат. Така , че по-правилното би било - НЯМА правила - който иска да присъства, който не ще , да не присъства. Все пак детето си е негово ( е поне така се предполага де хихихи )

  А относно планираните раждания и принудителното секцио, макар , че не сме в тази тема. Преди само около 70-80г. вашите прабаби са раждали на полето и са прерязвали пъпната връв със сърпа. Буквално след час са ставали на крака. В момента много жени не могат да родят без секцио. Чудя се от прекаленото изнежване на организма, какво ще следва за нашите деца, дали пък въобще ще могат да раждат и на къде точно върви света?!?