Regina94, благодаря за снимките и разказа за болницата, в която ще раждаш. Така мога нагледно да обясня и покажа на съпруга си за какво говоря, когато се отвори тази тема. 

Еllie_bellie, "The Happiest Baby On The Block" според мен е добра инвестиция. Не ми е попадала, но гледахме филмче направено по нея със същото заглавие. В него се показват петте правила на д-р Карп и общо взето в най-трудните моменти ни беше много от полза. Казват, че в книгата освен нещата от филмчето, се съдържат най-често допусканите грешки от родителите, както и съвети как постепенно да се отучат децата от тези методи, които се прилагат в началото.

По моите преценки опитът ми на кърмеща майка все още е малък, но от раждането до момента кърмя на поискване. При мен го има и изтощаването и неспокойното състояние понякога, но адаптираното мляко не е навлязло при нас. Нещата са иднивидуални и се определят както от бебето, така и от майката. Има доста примери за успешно кърмене, както на поискване, така и под час.

Не съм привърженик на крайностите и сляпото следване на една или друга идея за отглеждане и възпитание и съм съгласна с това, което казваш, Regina94, че има здрави и щастливи бебета гледани и по единия и по другия метод. Най-вероятно своята роля за успех изиграват спокойствието и увереността на майката. 

Мерси, ♥_Veni_♥, положили са много усилия да не прилича и да не мирише на болница, по скоро е като детска градина

cherry_tea, ще взема да купя и  "The Happiest Baby On The Block" , защото точно като теб искам ако опре ножа до кокала да имам алтернатива. Една моя позната тук ме шашна от всякъде като отказа да чете книги предварително, щяла да разчита на вродения си инстинкт. И после се беше докарала до лудост - бебето ревеше, тя не беше спала с дни, гърдите и бяха разранени, чудеше се какво да прави и точно тогава нито и беше до книги, нито имаше търпение да изслуша педиатъра... После влезе в ритъм, естествено, но от тогава съм се си обещала да не влизам боса в тая тематика.

Ние първоначално смятахме да купим шкафа за повиване чак като се роди бебето, но в петък решихме да не отлагаме. И добре че така стана! Взехме шкафа, таткото, уморен от работа, вечеря някакъв ростбиф в ИКЕА и получи класическо хранително натравяне. Цяла събота не се вдигна от леглото, целия ден отиде на кино, нищо не свършихме. Добре че това не се случи докато аз съм в болницата
Но днес вече таткото е добре и се научи да казва на български "гъз глава затрива" 

Днес сглобихме шкафа, намерихме му място и всички бебешки дрешки са си вече по местата. Сега остава да изхвърля кашоните от всички придобивки, че да можем да паркираме количката пред вратата. Холът ни пак заприлича на хол, а не на склад

Реджина, наистина звучат страхотно условията, които предлагат в болницата   и най-вече обучението по къпане, повиване и т.н. Много ми се иска и при нас да беше така, но засега не е! Разчитаме на бабите да си спомнят преди 27 год. как са ни къпали  

За режима според мен трябва да има приблизителен, но не и прекалено строг. Бебенцата в началото спинкат много и е грехота да го будиш на минутата и да го тормозиш да яде. Помня, че и аз много се чудих навремето, но в повечето случаи следобед го оставях да спи 4,5 часа ако иска и тогава кърмене. Книг9ите са хубави за обща информация, после питаш познати и следиш по самото бебе как се чувства добре, то те учи

Страшно интересни неща чета тук
Хубаво е че, се информираш, само дано от толкова "полярни" теории накрая да успееш да си изградиш своя стратегия и да не се объркаш 
Шкафчета е много сладко - изчистено и светло, както целия ви интериор 

Аз си мислех, че Regina и ellie_bellie говорят за един и същ метод, но сега разбрах, че говорите за две различни книги. Момичета и двете сте едни читанки ( ), ще прочетете още много неща и вероятно доста ще се впечатлявате от новите идеи, които прочитате. Аз поне така бях  В кайна сметка, както някой по-долу беше написал, взимаш от всичко прочетено това, което ти допада най-много и разбира се, пасва точно върху твоето дете. А чакайте и като се родят бебоците и започнете да ги водите на консултации и лекарите ви дават акъли и съвети.... Кашата става пълна и трябва сами да си вземате решенията. Това е част от предизвикателството да бъдеш майка, поне в самото начало де  Аз може да се изказвам като много веща, но преди няма и 9 месеца си мисля, че бях в същото положение като вас.

Regina, шкафа е супер. И ние имаме такава калъфка върху подложката за преповиване

Regina, много ми е интересна темата ти, особено с този международен опит, който споделяте с другите момичета. На мен също ми допада идеята за курс за плуване на бебета. Хубаво е, че вече и тук имаме такива места. Някой ден ще отделя време да се разходя до Св.София да ги погледам /ако ми позволят/ и да разпитам за подробности. Тези условия, които споменаваш за болниците в Швейцария, от части могат да се срещнат и тук, но срещу съответната позлатена сума. За съжаление, не всеки може да се докосне до този "лукс" /все още за БГ/ в медицинските услуги. Дори ми е тъжно от този факт, а е нещо нормално.

Моя много близка приятелка, по професия детски психолог, ми беше казала същото като твоята приятелка, че колкото и книги да прочета, инстинкта ще ме води през цялото време. Тя самата е майка и споделя, че това е водещото при отглеждане на детето й. За съжаление, не намерих тези книги, които споменавате на българския пазар    

Така и така стана дума за книги, ще спомена книгата, по която действам аз до момента. Дано нямаш нищо против, Regina.
КатиНка, има я по книжарниците. Авторът е детски психолог, д-р Фицхю Додсън, а книгата е "Изкуството да бъдеш родител". Допада ми подхода му. Книгата е интересна и на мен ми е полезна.

Regina94, много е хубава болницата, доно имаш едно леко раждане изпълнено с положителни емеции и прекрасен резултат

Като сте се заговорили за книги, да ви споделя какво намерих вчера на българския пазар и за сега много ми допада като изчерпателност. Казва се "Книга за Майката" и е на български автор професор по педиатрия Христо Михов. Има доста неща и от старата школа, но е подробна и обстоятелствена, дава възможност да се запознаеш изоснови с проблема. Но както казвате, трябва да се информираме преди да изградим мнения.

maya_bunny, съветите на бабите понякога са много ценни, аз н бих ги отписала, но винаги е добре човек да знае какво ново има по темата. Сега поне всички имаме огромен достъп до информация, представи си как е било преди 27 години когато е имало само д-р Спок и кварталната лекарка. Трудно ми е да си представя как са гледали бебетата без форуми като този

Мерси, Слънце! Това, което не се вижда на спретнатата снимка е, че зад шкафа сме набутали останалите части на креватчето, сгънат голям кашон и други ценни неща, които иначе бяха в хола  . Хич не обичам да съхранявам вещи зад и под мебелите, обаче нямаме място...

KlaraFina, според мен това му е най-хубавото на майчинството, че е непредсказуемо, не знаеш какво бебе ще ти се падне (би казал и Форест Гъмп ). Като спомена калъфката - издържа ли на много пранета? Това ми е единствената резерва като купувам от ИКЕА, понякога нещата се скапват много бързо.

КатиНка, добре че поне в някои частни БГ болници има подобрение, не е решение, но е някаква стъпка напред. Иначе аз твърдо смятам, че не добри, а идеални условия за раждане тряба да са достъпни до абсолютно всички, които си плащат на здравната каса.

И тук има луксозни частни болници, например Хирсладен, където се родиха близначетата на Роджър Федерер. Ей така изглежда:
http://www.hirslanden.ch/en/klinikenzentren/institute/zenter.cfm?CategoryID=659&centerID=96

Към тези болници прибягват основно чужденци, които идват в Швейцария специално за раждането - те няма как да бъдат обслужени в държавна болница. Или хора като Федерер, които искат гаранция, че никой няма да ги снима и после да продава снимки на таблоидите.

Факт е, обаче, че дори Хирсладен не предлага коренно различни услуги от държавната болница - ОК, има вечеря на свещи за семейството, сигурно всички говорят и английски и т.н. Обаче престоя пак е 5 дена, услугите са същите, просто обстановката е по-шик.

cherry_tea, ivaiva, благодаря за отзивите за книгите!

Аз намерих полезен български сайт с дрехи, био пелени и препарати за пране. Дори смятам да си купя слинг от там:

http://www.matatama.com

Цитат на: Regina94 в 30.03.2010 10:46

И тук има луксозни частни болници, например Хирсладен, където се родиха близначетата на Роджър Федерер. Ей така изглежда:
http://www.hirslanden.ch/en/klinikenzentren/institute/zenter.cfm?CategoryID=659&centerID=96

Мммммм 

Хубаво си се насочила към този уеб сайт, добри неща съм чувала за него. 
Похвалиха ми и ей тая книга:
http://xedra.wordpress.com/2010/02/27/abc-bf/
Ако може баща ти да я донесе, мисля, че ще ти е много полезна.

Ех, днес тук се е усмихнало едно слънце, едва ли на някой му е до форуми, но нека да ви напиша за последните неща от курса за подготовка за раждане.

Говорихме за момента непосредствено след раждането. Предупредиха ни да н се шашкаме като видим бебето такова синкаво и мокро, те така си били в началото. Чак после порозовявали. Наистина повечето имали сукателен рефлекс, особено в първите 3 часа след раждането, но някои по-ошашавени имали нужда от повече време докато започнат да се хранят.

В първите дни след раждането било нормално да сме или в абсолютна еуфория или в необяснима тъга. Нарекоха го baby blues, и било резултат от побърканите хормони. Това не било пост родилна депресия, тя се развивала по-бавно и трябвало да с лекува - в крайния вариант се налагало да те пратят в клиника за пост родилна депресия заедно с бебето. Та, бейби блуса бил нормален, майката можло да е пообъркана, раздразнителна, ревлива .. минавало за около седмица.

Леко засегнахме темата за кърменето, тя ще е другата седмица, но препоръчаха на мъжете как да ни масажират раменете, защото понякога това стягане (получава се ако също сте имали напрегнат ден цял ден над клавиатура) пречело на кърмата да потече.

После дойде една дама от Консултацията за родители. Тази институция съществувала в Швейцария от 100 години, финансира се от местния кантонален бюджет и е безплатна за всички родители. Преди 100 години основната им идея е била да осигурят храна за бебетата, които не били кърмени (при тежка болест или смърт на майката например). С времето обаче услугите им се развили и обогатили и в момента са нещо като връзка с клиенти/ customer suport за бебета. Всеки ден вземат от общината информация за родените бебета и около седмица след раждането звънят в къщи да питат дали всичко е наред и дали има нужда от помощ. Може да им се звъни всеки ден по всякакви въпроси докато детето навърши... 18 години . Мисля обаче че са най-компетентни по въпроси като кърмене, болести, кризи на растежа и т.н. Минали са и постоянно минават обучения по тези въпроси, защото в Швейцария не можеш да практикуваш асолютно никаква професия ако нямаш одобрена тапия от държавата.

Основно обясняваха за плача - защо бебетата реват и колко е нормално, имаше даже графика изобразяваща в кои часове от денонощието са най-ревливи (средно статистическо швейцарско бебе ).
Повечето неща  ги пише по книгите, да не ви отегчавам, остана ми в главата, че е ОК да го оставим да реве 5-10 мин. И в никакъв, никакъв случай да не го разтърсваме силно. Миналата година имаше 1 случай на майка, психясала от ревящо бебе, която си беше раздрусала бебето до смърт. Стана голяма полемика по вестниците, хората явно вземат мерки сега.

Също така посъветваха в първите седмици да повиваме леко бебето за сън - така се симулира стегнатостта, на която е свикнало вкорема и това го успокоява. Но принципно, повиването вече не се препоръчва, защото пречи на развитието на костите. И тук преди 30 години са повивали бебетата стегнато, като сърмички, както и в БГ.

Честно казано не знам дали бих се обърнала към тази Консултация за родители, но е добре че я има.
Постоянно ни повтаряха, че хората вече не живеят в големи семейства, заобиколени от роднини, които да им помагат и че винаги тряба да помним, че не сме сами и че има към кого да се обърнем, защото не е лесно с първото бебе и въобще да не си мислим че трябва да сме супер герои.

Дали са ни за домашно да си помислим на кого бихме се обадили в случай на криза - ако сме изнервени, или бебето реве без причина посред нощ и т.н. Аз се оказах малко в шах . Първото което ми дойде на ум е, че ще пиша по форумите .

Весели празници от мен, утре ще меся козунаци

Пак интересни неща ни разказваш  На мен, макар и минала по този път, ми е много интересно да чета. Искам да ти кажа, че по време на престоя ми в болницата, звънях за помощ на всеки 30 мин, а след като ни изписаха, се обаждах на съответните телефони минимум по 2 пъти на ден, включително и през ноща. Страхотно е, че има такива улеснения за родители, възползвай се на воля  На мен ми се струва, че въпреки неограничената информация, с която разполагаме в днешно време, една новородила майка е толкова несигурна във всичко, което прави. Понякога има нужда да чуе само "Да, точно така се прави, много добре се справяш" и всичко си идва на мястото.

И аз съм чувала, че бебета се успокояват когато са попристегнати (нали това е и едно от правилата на д-р Карп за успокояване), но изследванията показват, че по този начин се увеличава многократно риска от внезапна бебешка смърт. Пренасят се отново в корема на мама и забравят да дишат  За това при нас пристягането по време на сън не се препоръчва. За да им е комфортно се препоръчва да спят в по-малки и закътани пространства.

Как вървят козунаците? Моя втасва в момента  Ако има нещо, което твърдо искам да предам на Филипа от моето детство, това е магията на българския Великден. Лябимия ми празник! Дори с козунак вече я зарибявам (имах замръзен във фризера от посещението на майка ми).

Цитат на: KlaraFina в 03.04.2010 13:08

Пак интересни неща ни разказваш 

Много се радвам Докато има интерес ще споделям

Въобще не се бях замисляла за повиването и синдрома на внезапната смърт, звучи съвсем логично обаче!
Много е ценно, че обменяме знания така, за мен е супер важно да знам причината за абсолютно всичко и най-се вбесявам ако някой ми дава акъли от страни с единственото обяснение "така се прави". 

И на мен Великден ми е любимия празник. 
Тук и в Германия някак не е така тържествено както в БГ (от друга страна Коледата им е страхотна). Затова от няколко години съм се взела в ръце, боядисвам яйца, меся козунаци и каня гости за празника, въобще човек сам трябва да си създава веселбата. Моите козунаци сега втасват за трети път. По идея на мъжа ми преместихме цялата процедура с втасването от кухнята в банята - купите с тесто са във ваната на водна баня, включили сме парното и понеже помещението е малко се получиха оптимални условия . Ще пусна снимки с крайния резултат.

Наистина много интересни неща отново в твоята тема.
Това, че можеш по всяко време да се обърнеш за съвет към компетентни хора си е успокоение, дори и да не се възползваш от него.
Ние получихме само 2-3 скептични погледа от лекарите след изписването, когато казах, че живеем сами със съпруга ми... И въпреки че не ги отразих много-много, не ми повлияха особено добре.

Весел празник!  не пропускай да покажеш козунаците после.