Здравейте, Йо и Макси! Аз изчезнах за 9 месеца и съм пропуснала ужасно много покрай вас! Истински ми е неприятно да вляза след толкова време и първото нещо, което да видя тук е как мъничък страда. Хубаво е, че сте излезли от това и окуражително наддавате. Едва ли ще забравите патилата си, но дано ви е за последно! А Макси е невероятно сладък и забавен! Искам да пълзя след него и да го докопам за гушки и целувки, хаха!
Виждам, че от гърнето се вълнуваш и те подкрепям напълно, защото опитът ми е показал, че зимата изобщо не пречи. Ако не е проблем, искам да кажа няколко неща по въпросите, които са коментирани.
1) Едно време са ни слагали памучни пелени и са имали мотивацията да ни приучат на гърнето още около 7-мия месец, защото не са имали друг избор. Пелените са можели да ги използват само първите месеци, а после се е налагало направо да ходим по гащи. Но, ако погледнем назад, мокрите и наакани гащи са изчезнали едва след много месеци по-късно. Аз до 2 години и половина съм се чувствала комфортно да се крия зад мебели и врати, пълнейки гащите. На тази възраст ме дали на ясла и за 3 дни съм се отучила от това си удоволствие. Брат ми пък отлично помня как до 6 години правеше тези пропуски поне веднъж на ден.
2) Аз също използвах с детето си пелени за многократна употреба от 0 до 18 месеца. Беше зимно време, когато го учих да използва гърнето и от 7-мия месец успешно си вършихме всичко там, но... само по моя инициатива. Трудно е, като се улисам в някои задачи, да следя за времето или за знаци, затова успехите ни стигаха до 4-5 на ден, а другото си отиваше в пелените. Това продължи цели 11 месеца, всеки ден без прекъсване и накрая се предадох. Човекът явно иска да съм ясновидка и упорито мълчи по тези въпроси. Дойде втората ни зима, а пелените вече пропускаха само от едно напишкване, защото количеството се увеличи. Така се реших да въведем памперсите поне за зимата, а от пролетта да го събуя по гащи. Не знам... Знае отлично какво се иска от него, върши го безропотно, но не желае да даде знак предварително по никакъв начин.
Та така, Йо. Дано при вас има по-голям успех! Чела съм страшно много за ЕБХ и силно бях мотивирана, действах от рано, научих го рано да ходи като голям човек, но не и да казва. Не знам дали опира до характера му, или пък казването идва след определена възраст, защото и не съм уцелила родители на нашето поколение да ми разкажат за тотален ранен успех. Да, в много съвременни разкази за ЕБХ се говори за такъв, но вече си мисля, че е въпрос на късмет и то много рядък.
Прегръщам ви, Йо! Дано следващото, което споделиш тук, да е с повдигнато настроение!

Здрасти Blueberry  

Благодаря ти за споделеното мнение. Аз виждам положителните страни и на двете методики (ранно и късно свикване на гърне) и за сега следвам нещто по средата.

Веднага след сьбуждане сутрин го слагам на гърнето и винаги дава резултат моментално.
Вечер този трик не работи, за съжаление, но аз все пак съм доволна.

Не иска да сяда на хубавото гърне, което му купих, но няма нищо против да ползва нормалната тоалетна с детска дъска. Поседи, поседи, размищлява, и или пуска нещо или се опитва да стане.

В детската градина са в потрес и не ми вярват, но е факт, 4е Макси свиква по малко.
ще има още доста време до като го нау4им да си казва, но това не е състезание  .

Може би ако бях с него по цял ден щях да се пробвам по упорито, но за сега си поставям реалисти4ни цели. Въпреки това - пълен респект към тези от вас които са нау4или децата си от рано да махнат памперса  

Всъщност има и друга страна на въпроса с ранното приучване към гърне. Незнам дали си давате сметка, но когато това се случи преди година и половина, дори две бих казала, говорим за дресиране. И Блубери много точно го е написала, макар и с други думи - улисана в това и онова, не винаги се сеща и прочие. От тук нататък е повече от адекватна реакцията на малкия човек да не си казва, когато му се ходи. Първо, че е това е един своеобразен бунт срещу режисирането на НЕГОВИТЕ СИ физиологични потребности. И второ, цикъла сигнал в нервната система за изхождане и самото изхождане като акт може би не е съвсем осмислено.

Поради които причини далеч по-лесно, бързо, неизнервящо за майката и нестресиращо за детето е да се откажем от амбициите си рано да махнем памперса. Периодът от година и половина, дори две НАГОРЕ е много удачен.
Ще постна тук три статии, които са както в подкрепа, така и в отричане на това, което написах току-що.
http://nagarne.blogspot.com/2009/12/blog-post_16.html
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=303
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=600

Естествено монетата винаги има две лица. Но аз лично, може би и разсъждавайки професионално за себе си реших, че нито ще бързам, нито ще упорствам. Врмето ще покаже ползите и негативите на това ми решение

Аз съм съгласна с последното мнение на Ина. Четох в една книга, която се обсъждаше тук - "Изкуството да бъдеш родител", че до две години детето изобщо не може волево да управлява мускулатурата, която отговаря за голямата и малката нужда и всъщност не може да разбере какво се иска от него, а дори да разбира по някакъв начин, не може да го направи и това може да го стресира и дори да доведе до напикаване в по-късна възраст (сигурно Ина може да обясни защо, може би нещо като протест). Разбирам, че момичетата по-горе всъщност говорят за даване на знак, а не за управляване на тези процеси, както могат големите, но все пак мисля, че преди година и половина то не е готово за това и можеш да го стресираш. Така мисля аз, иначе с удоволствие бих се отървала от памперсите по-рано  .

Regina94,много  кофти вирус сте изкарали,аз да си призная за 1- ви път от теб научих за него.Много  ми  стана мъчно през какво сте минали,но пък супер се зарадвах като прочетох ,че после Макси е  ял колкото три бебета    .
Рядко се разписвам,но винаги всичко чета.Всеки ден хвърлям едно око на блога ти  дали не си писала нещо ново.
За пампите е много трудна тема според мен.Наистина има две страни.Тук както писах след три години почват да се замислят дали да ги махат на децата си .А ако някой успее след 2,5 си е рекорд!Но много хора не успяват след 3 тата годинка .Дори тук за децката градина си длъжен да му сложиш освен нещо за хапване и пииване през деня и пампи в раничката.   По Тв -то даваха  репортаж как  все повече деца продължават да носят пампи и след третата си година  и ако до 4 или 5 -тата годинка не се махнат децата получават комплекси и трябва да се потърси консултация с психолог преди детето да е тръгнало на училище.На братовчед ми успяха да му махнат (гледан тук в Германия) едва на 3,5 годинки и сега е на 4 и понякога се изпуска. Незнаят на какво се дължи,но точно както Блубери е писала се залисва в игра и забравя да каже,а е доста голям вече.
А на братовчедка ми ((гледана в Гърция ),чинка от 2 рия и месец я изпишква когато успее и на 9 -10 месеца и е махнала пампите.
Споделям  само примери  и практики.
Лично аз не го слагам на гърне все още,само 1 път пробвах но нищо не свърши.Само  на мивката или в легенче. В началото пробвах да го изпишквам на всеки 2 часа,но после ми се стори глупаво,защото в дългосрояен план аз няма как на всеки два часа да го изпишвам, а и се притеснявам да не стане зависим някакси от мен за всяка нужда. Да ме чака ,за да се изпиша или пък друго- да се стиска още 15 мин докато доиде ред да го изпишам.Това са си мои си размисли.
Затова реших да го изпишвам само след сън или ако ми даде знак.По този начин според мен той си създава някакав режим- винаги след сън махаме гащите и прави голямата работа,а и пиша едновременно ,а през другото време ако успетя ,че ще прави нещо веднага го събувам.А пампите са само с пиш.Но не го събувам, защото сега нямам работа и даи да го сложа на гърне.
Аз много се надявам многократните пелени да помогнат,защото  когато Виктор е много мокър плачка докато не го преобуя.
Но всяко дете е различно, от мои наблюдения,незнам дали съм права,но при момиченцата съм забелязала ,че по-рано се постига успех с пампите.
И още нещо ,за това че Макси предпочита тоалетната с детска седалка не ми е странно,много деца знам,че предпочитат пред гърнето.
Чакам когато можеш пак да пишеш,всичко което споделяш е адски полезно! И да питам  кога започна Макси да пълзи и да се изправя?НА снимката му на креватчето е супер доволен!!! 
Опитва ли се да казва срички или не още?Четете ли му книжки?

Здравей отново, Йо! Да, сутрин винаги работи и не сме имали пропуски. Дори повечето вечери през всичките тези месеци оставаше напълно суха пелената. През деня обаче нещата се случват съвсем различно и вероятно се дължи на това, което са коментирали момичетата в последните постове. Едва ли някой категорично може да каже от коя възраст детето се научава да стиска и контролира нуждите си, защото има примери и за наистина ранно приучване. Искаше ми се да знам дали е възможно да се случи и при нас, затова опитах и не бих казала, че съжалявам, защото детето никога не се е изнервяло, а и не съм допускала да му е досадно от процедурата. Толкова е организиран в тази дейност, че веднага започва да напъва. Друг е въпросът, че наистина няма как един родител да мисли постоянно за този вид нужди или може би аз не съм такъв. Вероятно тези, които още на месечни бебета са успели да махнат пелените, са упорити и отдадени изцяло на това, а аз просто не бих могла. 24 часа съм с детето си и не съм го оставяла на никой да ми го гледа, но въпреки това жонглирам поне няколко топки в ежедневието си и няма как да мисля за тоалетните му нужди кога са. За храненето сами ни улесняват, че абсолютно винаги си го търсят, затова и няма как да останат гладни. Не ми е тежало да го изчурквам и изаквам след 6-тия месец никога, защото съм го правила като тебе, Йо, когато ми дойде на ум и нямам никакви ангажименти. Така че карай си и ти така, а пък, ако Макси вземе да дава знаци, ще си голяма щастливка! При нас определено не се получи. Аз под израза "предадох се" исках да кажа, че предадох надеждата си, че ще се получи преди 2 годишна възраст при нас. Иначе не съм се предала да го слагам на гърнето поне веднъж на ден (сутрин), защото и на него не виждам да му пречи, а аз поне за толкова се сещам. Иначе от скоро го слагам направо на детската седалка в тоалетната с най-новата надежда да ме дърпа след време натам, защото обича да прави всичко, което, както и където го правим ние възрастните. Аз определено нямам намерение да го дам преди 3 на детско заведение, затова и аз съм тази, която трябва да го научи и да си казва. Така че все ще стане... Поздрави!

Matsinka, аз много силно вярвах, че с многократни пелени е по-лесно отвикването от ходенето в тях и, както казах, използвахме ги от 0 до 18 месеца, но не се получи при нас, защото абсолютно никога синът ми не е проплакал по причина, че е наакан или начуркан .... Просто децата са различни, а и аз самата съм била като него да си мълча като камък. Затова и няма от какво да се жалваш, че не си минала по този път, защото ранните успехи в това начинание не са за всеки, който е минал. Едно разбрах от опита си - кефско е при всеки успех усещането и си заслужава дори и само заради това да се опитва, когато, разбира се, не е неприятно за никоя от двете страни. При нас поне е така, но пък в крайна сметка сигурно ще се отучим изцяло да ходим в гащите вероятно доста по-късно от другите, които поне 2 години не са правили дори 1 опит. Ама отдавна съм ок с тази мисъл и спрях да вярвам в обратното, както казах, след навършването на 18 месеца. Иначе ни най-малко не вярвам това приучване, което сме направили до момента, да доведе до по-късни травми и нежелание да си казва с години. Ако сме живи и здрави, ще споделя след време.

Брех, голяма дискусия се заформила тука покрай гърнето! И както повечето бебешки въпроси няма един отговор. Защото, както казва Blueberry, децата са различни, а и майките са различни. И като хора и като свободно време. Теоретично ми се иска да съм с Макси нон стоп, обаче на практика това няма как да стане, защото вярвам, че избора ми да се върна на работа е по-добрия вариант за всички ни. Той разбира се си има цена и една от тях е, че имам възможност да го слагам на гърне само два пъти дневно и то само когато той няма нищо против. Като миенето на зъбите - започнахме да му даваме четката от първия зъб и сега само като я види вика от радост и пълзи да я грабне. Друго познато бебе мрази четката и пищи и бяга само като я види.
Имаме поне 4 четки, защото понякога заспива здраво стиснал една в ръка 

При нас последния месец беше много интензивен  - пак бяхме в болница с бронхит (за втората хоспитализация чак не ми се говори, че ми писна), за първи път оставих Макси за цяла седмица (трудно беше, но преживяхме), изкарахме си акъла с едно страшно съмнение (размина се, всичко е ОК, пуснах детайлите в блога) и той май се научава да спи по цяа нощ. Нощите стават все по-леки, не знам дали е чудо или протокола с режима му които поддържахме с дни всъщност даде ефект. Или защото сега се храни добре и много се движи.

Matsinka, много се радвам, че нашите истории са ти интересни 
За пълзенето - Макси започна да се тътри по корем през декември, на седем/осем месеца. В началото се придвижваше като войник в окоп, но после техниката му се разви и се изправи на колене и длани. Това стана за около седмица. В началото на януари се изправи в креватчето.
Като гледам ноборите му наоколо почти не мога да сравнявам. На една колежка детето, мн слабичко, едвам проходи на година и нещо. Някои вървят, но нямат зъби, други имат зъби но нямат коса . На консултацията ни казаха да не го учим, че той сам ше си прецени кога иска да проходи (с и без опора) и изобщо да го оставим да се развива без много шашкане.

Пак от януари приказва много по бебешки, дори и на сън. Понеже е момченце и расте с три езика очаквам че ще проговори по-късно от останалите деца. Гледам само да е здрав, останалото не го мисля много.

Regina94,радвам се че сподели как я карате с Макси.
За гърнето наистина няма един отговор,макар че толкова много инфо има в нета,че направо незнам кое е вярно.Много неприятни преживявания сте имали със съмнението за тая диагноза!Аз докато четох настръхнах,а през какво сте минали и как сте го преживели направо не ми се мисли!!!
А на вас какво ви каза Хер доктор да му взимате ли обувки за прохождане или е по добре босичък или с терлички да прохожда? Харесва ли му на Макси в яслата?Питам защото ние много се чудим от кога даго пуснем на ясла?Искаше ми се от октомври,но сега се е освободило място за юли,а тук ,както  сигурно и при вас,не е много лесно с местата.В яслите в Швейцария  по 1 път на ден ли ги слагат да спят?Питам,тъй като тук има и ясли без спални помещения  , тази която намерихме е със,но повечето нямат.
Макси продължава ли да яде зеленчуци на пърчета ?Месо даваш ли му? И още нещо щях да питам..а,да за пастата за зъби-каква ползвате?В къщи получихме на Елмекс четка и паста от 0-3 г. Но четох  за тези на Веледа и ЛР ,че били по-хубави.
Поздрави 

matsinka, аз съм му казала на Макс , че приключихме с вирусите за тази година. Или поне аз няма да издържа на стреса , така че да си прави сметката и да не се разболява вече (той се кикоти докато му държах тая реч  )

Не съм питала Хер Доктор за обувките. Първо го оставихме да шляпа по теллици, но много се пързаля с тях (у нас сме само на паркет). Така че от няколко месеца е с такива обувки-
http://www.robeez.com/Soft-Soles-Reversible-Early-Bird-Night-Owl-blue-Robeez-baby-shoes/product.aspx?ProductID=1136&deptid=299&PriceCat=2&Lang=EN-US

Те са като кожени терлички, много меки , с велурена подметка и не се пързалят. По едно време беше между два номера и изкара около седмица само с онези чорапи с гумени подметки. Бих го оставила да ходи бос, но не е достатъчно топло още.

Яде зеленчуци на парчета най-редовно и много му харесват. Дори когато най-не му се яде винаги се предава като му изсипя сварени моркови в чинийката (и разпилява част на пода, но изяжда повечето).

Месо сме му давали един-два пъти, шунка. Не беше много във възторг. Обаче много обича сирене тип Крема, намазано на хляб или сухар. Вареното яйце също не го впечатли, но плодове и зеленчуци яде всякакви .

Пастата за зъби е Елмекс, защото това беше единствената детска като ходихме до магазина, не сме я проучвали особено. Четките - имаме безбой, една Елмекс, другите май са без марка, просто детски четки, шарени.

За яслата - ужасно му харесва там. Просто целия светва сутрин като го водя. Тръгна от 6 месечна възраст, плака само малко на пробните полудни докато посвикне и от тогава никога не е гъкнал. Радва се като ни види следобед, че го прибираме, но нкога не бърза да си тръгва. Там му обръщат много внимание, не го карат да върши нищо на сила. Има си закуска, обяд и следобеда закуска, но никой не му дава зор.
Нямат задължително спане, само тих час - всички трябва да кротуват, ако искат спят, ако искат гледат книжки. Ако обаче видят, че на някое хлапе му се приспива по друго време само го гушкат, то си заспива и го оставят в креватчето да почива. Следбед винаги ми дават отчет какво, колко и кога е ял и колко е спал. Като им казах да не го оставят да спи след 16ч слушат и изпълняват. На него му е интересно с другите деца, дори и само да ги гледа какво правят наоколо.


Ти за спалните помещения не се тревожи - и аз така се ошашках в началото, защото това в нашата градина ми се видя мн тъпо и неуютно. На децата им е все тая, само да е топло и чисто. В някои градини има люлки в основното помещение и те си спят там, на което когато му се приспи. Звучи малко хаотично, ама ето го моя човек, доволен.

И при нас е голям зор  намирането на място в градина, ама като търси човек все намира. Ти разгледай колкото можеш повече, питай всичко и прецени кои учителки т всяват най-голямо доверие. Те са най--важните. Инфраструктурата никога няма да ти хареса достатъчно , че да с оставиш детето там.

Тук в Швейцария за пръв път видях деца, които се тръшкат и реват защото искат на градина, а е неделя, примерно. Така че децата и имат свои критерии, за майката е важно да вярва на персонала.Хайде успех и пиши как върви търсенето!

Честит първи рожден ден на Макси! Винаги здрав да расте и да бъде най-щастливото дете на мама и татко!
Йо, как мина времето толкова бързо? Сякаш беше вчера, когато получавах имейлите ти от болницата, направо ми се струва невероятно! Честит празник и на теб, мила мамо, винаги да грееш покрай прекрасното ти момче! Целувки от нас!

Честит първи рожден ден  на сладура Макси!!Нека расте здраво,щастливо и усмихнато дете!

Regina94 , желая ти от сърце Макси да те обича ,уважава и цени!Няма по-голямо щастие от признателността на децата!

Пожелавам ви всичкото търпение на света, да се чувствате много пълноцени и спокойни като родители , за да  възпитатае Макси като един ДОБЪР човек 
Желая ви хубав,вълнуващ и запомнящ се празник!

Честит първи рожден ден на Макс и неговите мама и тати!!! Да расте здрав, щастлив, весел, усмихнат!!! Нека винаги ви радва със своята усмивка!!!!

Честит първи рожден ден на Макси !
Честит празник и на теб Йо 
На Макси пожелавам много здраве, много късмет и весело и безгрижно детство 
На мама и тати пожелавам незабравими щастливи мигове с най-ценното за вас 

Leni Beni, matsinka, Eli, благодая ви за милите пожелания ! Направо не мога да повярвам, че мина цяла година... Ето по това време тогава Евелин не беше още родена !
Направихме вчера чудесен празник - общо три малки деца и шестима възрастни дойдоха на купон. Нямаше къде да се стъпи от играчки и всички бяха щастливи. Тортата ми Сахер стана супер но украсата  къщичка хич не се получи, затова в последния момент направих пролетна полянка върху шоколадовата глазура с М&Мс. Докато зяпах на някъде Макси награби с две ръце торта от чинията ми, очите му светнаха ( не беше опитвал шоколад до вчера)  и трескаво започна да обикаля всички наоколо и омете къде що видя шоколадови трохички.
В момента пека 48 мини ягодови мъфина за почерпка в градината. Ако не ми се прецака глазурата с малини ще станат много ефектни, децата най си падат по шарено.
Още нямам снимки от празника, имахме фотограф и не са готови още, но ще пусна при първа възмижност