matsinka, малко  да не спамя темичката на Regina, на курсовете, които ходих акушерката също каза, че пишока се слага надолу, за да не се намокри бебенцето - така всичко си отива в памперса и попива. Едно време са ги слагали нагоре, когато са били със старите пелени - те целите са се мокрили, а сега си остава в памперса и не би трябвало да пречи на бебето и да има инфекция.

Благодаря на всички ви за милите думи !
Ние с Макс сме малко настинали и по цял ден само се разнасяме на ръце, ще ви пиша и за това, но пзрво малко снимки:
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/Regina94/MaxiTraveller/?action=gallery

Вивианка, нищо не спамиш!

Като звездичка е твоят Макс ! 

Снимките ви са разкошни  Ти сьщо изглеждаш в пьлна форма 
Виждам, че растете все така сериозни и даже хапвате кроасани за закуска  На предпоследната снимка какво гледа така сьсредоточено и учудено ? Направо ме разби 


И аз ти благодаря за инфото. Очаква се догодина да сме на (почти) сьщото дередже 

Regina, много полезни и интересни неща споделяш в твоята темичка и я следя с интерес
А снимките са много хубави, много е пораснал вашият Макс

inaxastra, на тая снимка е 6 сутринта, цяла нощ не е спал, рева, а аз като станах в 4 се чудех кафе ли искам или по добре куршум в слепоочието. Та, в 6 вече бяхме на летището, а той много обича да е там, винаги има нещо което да му вземе акъла. Днес така гледа короните н дърветата над количката например

pleasure, аз и друг път съм забелязвала, че в БГ хората не пропускат да издевателстват над най-беззащитните - деца, болни, родилки. Да си чула някой да протестира  срещу тежкия джип примерно, който паркира на паважа? А майката на едно бебе най-малко от всички на света иска то да плаче, да не говорим, че щом то се е разревало, на него също нещо не му е наред.

В Германия бяхме отседнали в един малък семеен хотел, слизам аз сутринта на закуска и докато кажа добър ден нашия човек - пльок! - и се изпоръща на пода. Щях да потъна в земята, но собственичката само каза "Ама моля Ви, ами че той е бебе, не се тревожете!"  и веднага изчисти.  После ние се поизвинихме на другите хора които дойдоха на закуска, защото на Макс му се развинти главата от рев предната нощ (той така реагира като е на ново място), но хората твърдяха че не са чули, или както каза един възрастен холандец - ами звука на  бебе със здрави дробове е нещо положително, госпожо.

Макс се впечатлява много и от всичко и най-хубавото е, че като пътуваме не се налага да го забавляваме допълнително. И на нас ни е интересно и на него. ОК, с изключение на столчето в колата, тогава няма как. Иначе си заспива добре, караше си точно по ритъма от къщи, само дето вечер често спеше не в креватче , а в количката - нали бяхме на сватби неотложни. Като е на ново място първата вечер реве много, после свиква. Но честно казано дори и когато се будеше по много пъти аз се оправях, защото и на мен разнообразието о пътуването ми се отрази супер. Еднообразието вкъщи сама с бебето е мноооого тъпо, както знаете.

Българските роднини не ми даваха акъл как да го гледам, според сестра ми защото съм била проклетия и хората не смеели изобщо да ми се месят . Даже се зарадваха като разбраха че кърмя и че и техните снахи/дъщери в БГ и те така си гледали децата, без да им дават вода и без да ги къпят много-много. Бяха много възмутени че свекърва ми не ми помага... но от друга страна никой от тях не каза "абе я ми дай бебето за половин час докато си в БГ, а ти иди на маникюр" ...

Ако имате някой да ви помага, момичета, много се радвам за вас! Дано да ви се освобождава минутка, да има кой да ви сготви и да ви сгъне прането...Защото помощта съвсем не е задъ;жителна. Моята майка си отиде без време и сега сама се оправям, добре поне че съм в нормална държава и някак все се получава. В БГ е мнооого трудно ако няма кой да удари едно рамо.

По вьпроса за спането на чуждо място, видях при едни наши приятели нещо като сгьваема палатка, която по принцип е проектирана за плажа. С УВ защита е. Но те я носят сьс себе си винаги, когато пьтуват или ходят на гости. Слагат я на леглото там, кьдето са и когато бебето е вьтре, за него се сьздава впечатление за нещо близко и познато. Все едно спи винаги на сьщото място. Мисля, че е ефикасна за пантелей-пьтници. Доколкото знам по Франция не се намира, те я бяха порьчали от нета от Англия. Сьжалявам, че не знам как й е името. Но ако те интересува питай Гугьл (пьк и аз мога да ги питам).

ох, да, знам ги, много са хитри тези кревачета!

КатиНка, щом майка ти се е справила едно време да пътува с бебета, значи и ти ще се оправиш без проблем!

Само да споделя за багажа все пак че Ина спомена - ако до преди съм пътувала само с два ката дрехи и паспорт, сега се научих нищо да не оставям на случайността. Моята приятелка Тина (детето и е на една година, и то като нашето много пътува) ми разказа, как останали без памперси на гръцкия остров Кос. Туристическа дестинация, където, оказало се, няма бебета, няма и памперси. С триста зора намерили съвсем малък пакет за феноменалната цена от 36 евро и от тогава Тина носи всичко със себе си, включително и 2 кг Аптамил, че никога не знае.

Без столчето за кола също не тръгвам вече. В Швейцария от съображения за сигурност то е напълно задължително, дори от родилния дом не изписват без него. В Тунис запазихме в Авис кола и столче, но когато отидохме се оказа че столчето не е доброто старо Макси Коси от резервацията, а нещо като изтръгната задна седалка от автобус. Или нещо тип "направи си сам" от стар велосипед и диван. Голямо, неудобно, където концепцията за сигуност ама изобщо не съществува. След хиляди разговори най-накрая донесоха едно Макси Коси, което обаче беше за деца над 10 кг и толкова мръсно, че ме беше гнус да го пипна. Много страх брах докато държах Макси на ръце и карахме по нощите по изтърбушените пътища, тогава си дадох сметка колко е уязвимо детето ми и как само с една рязка спирачка може да му се разбие черепа.

matsinka, при пътуването с кола имаш два варианта - единия е да спираш за да кърмиш. То е добре, МакДоналдс имат много удобни столове, хем и ти си почиваш, обаче това ще ви забави пътуването много. Защото спираш да го кърмиш, после спираш защото плаче, после спираш за да му смениш гащите и то няма край.
Другия вариант е, да си вземеш помпата и резервни батерии и да цедиш и после директно да си го храниш със шишето. Най-добре се получава ако можеш да цедиш докато бебето спи, иначе трябва едновременно и да го забавляваш.

За памперса - ами нормално си го опаковам детето, пишлето си го оставям надолу както ни показаха в родилния дом. То няма какви инфекции да му влязат ако го сменяш често. Няма никаква разлика при памперси при платнени пелени, една и съща е процедурата.

Иначе за забавлението.. луда ставам. Пея, танцувам, купих от онечи килимчета с висящите джунджурии (понякога се заплесва по тях). Много ми е трудно да му осигурявам разнообразие. Всъщност единственото което ме успокоява за яслата през октомври е, че поне ще има други деца, а на него му е много интересно като е заобиколен от хора.
Вярвате ли не, на всички събития до сега не си е отворил устата да плаче. Чак вечер, като останем насаме и реши да ми изкара душата преди да заспи.

Regina, юначето ви е станало истински красавец и странно на 4 месеца вече прилича не на бебе, а на момченце. Прилича на татко си 
Може и да е супер неуместно, това, което ще кажа, но като порастват става само по-трудно и по-трудно да се пътува с тях. На мен например храненето ми е кошмар както и забавлението в самолета, например.
Дали не плаче в столчето си за кола, защото му е тясно? Филипа също се скъсваше да реве в нейно когато стана на 3 месеца и за това се принудихме да купим "истински" стол за кола, че да се поразшири малко. Започнахме да го използваме от 4,5 месечна възраст и от тогава си върнахме спокойствието на пътя.
От октомври ли ще тръгва на ясла? Филипа остава с татко си в къщи от средата на септември и на мен от сега ми е нервно и притеснено, направо целия сват ми е крив...

KlaraFina, благодаря ти! Наистина прилича на момченце, не чак толкова на бебе. Може би си права, че му е тясно столчето, не се бях сещала. Може би е време на махнем възглавничката за кръста.
От октомври нашето момче тръгва веднъж седмично на градина, в другите дни татко му ще го гледа вкъщи. От януари обаче ще си е всеки ден на градина, ох, не ми се мисли от сега как ще си оставя детето!

KlaraFina, при вас как са градините? Помня че ти не беше във възторг. Условията в нашите са... абе малко спартански. Все едни такива разхвърляни ми се сториха, креватчетата са с различни чаршафи... някак неуютно ми се вижда. Може би и затова ми е мн криво и на мен...

Аз хубаво ви разказах за пътешествията, но да не останете с впечатлението, че при нас всичко е идилия. Ни най малко.

Ето, миналата седмица бяхме с настинка цялото семейство. Мисля че се почна от последната сватба. Макси беше много добре облечен, но вечерята беше навън, аз не очаквах че ще е 17С и бях с една прелестна рокля с презрамки, върху която дори няма още бебешко повръщано. И после спахме  тримата в една стая и като се разкихахме с мъжа ми то и Макси лепна вируса.

На мен ми беше спокойно обаче, защото в петък по план трябваше да ходим на месечен преглед при доктора. Звъннах на консултацията, от там ми казаха да изчакам, да не бързам да го водя предварително и да наблюдавам температурата. Е, температура не вдигна но хремата ми разказа играта от всякъде.
Първо, човека отказа да спи. Събуждаше се на всеки час, сучеше по 5 мин и заспиваше пак. И така 3 дена. Носът му запушен, не може да диша, не се храни добре, очите му сълзят, хем му се спи, хем гладен... мизерия, мизерия пълна!

В  четвъртък, четврти ден без сън за мен, свекърва ми пристигна неочаквано (тя живее наблизо но не беше идвала от поне 2 месеца). Аз тъкмо го бях издебнала да е сънлив след следобеден сън и да го излъжа да се нахрани, но щом тя влезе всичко отиде на кино. Стана му интересно, оживи се, беше много готин около 20 мин точно тя да го снима. После пак се вкисна (гладен, нали), свекърва ми загуби интерес и набърза ръка си тръгна (не очаквам от никого на ми помага, ито да ми носи кекс и супа, но точно тогава си помислих, че щеше да е мн хубаво). Седнах пак да пробвам да г храня, а в това време леля ми на Скайп от БГ - ама как е детето, как кашля, знаеш ли колко е трудно да познаеш пневмония, ама чак утре вече сте на лекар...
Сега, аз принципно, съм разумен човек. Знам, си детето най-добре, знам че леля ми си е паника. Но като не съм спала 4 дена и явно ми пада здравия разум, зашото се паникьосах - ами ако е права. Цялата се изпотих, но видях ще е четвъртък, поне консултацията приемаше още 45 мин. Прекъснах кърменето, облякох Макси за нула време и почти тичешком стигнах до консултацията (ние живеем на центъра на малък град, всико м е на 10 мин пеша). Консултантката беше много мила, каза че само е настинал, че е жизнен - а на него само публика ми трябва и вече гукаше и риташе от кеф, забравил че е гладен.  Консултантката каза обаче че аз съм за доктор, че изглеждам изтормозена и да си ходя и да лягам да си почивам.
На другия ден мъжа ми си взе болничен, че кърмата ми намаля и беше очевидно че ми трябва почивка.

В петък на контролния преглед при доктора всичко тръгна ОК. НАстинката се оказа нищо сериозно даже му пуснахме клип на телефона с кашлицата, че Макси така и не се закашля, похвалиха ни че много се търкаля по корем и си вдига главата, на ръст е в нормата... и е само 5.6 кг. Миналата седмица на консултация беше 5.7, значи е загубил малко от настинката. Докторът каза че е слабичък, не е наддал много за последните месеци, да говорим на консултацията как да започнем с кашите и да помисля дали да не му давам малко АМ вечер. Щях да се разева. Не ща да му давам АМ, рано му е за каши според мен, направо се отчаях. И аз и мъжа ми сме били малки бебета, така че е някак нормално.. От друга страна.. ох и аз не знам.

Сега все още не спи добре, пак ставаме по хиляда пъти, гледам да го храня във всяка минута, че да се качи пак на графиката. А от октомври е на градина, не ми е ясно как ще успея да изцедя 1литър кърма за първия му ден без мен. Аз не произвеждам толкова много вече, въпреки че сеналивам с чай нон стоп.

Уффф, и така при нас. Днес става на 4 месеца моето момче...

Честита месечинка! Желая ви най-вече здраве в къщи!
Много неприятна история с настинката, но всички ще се сблъскаме с това рано или късно. Дано се стабилизирате бързо и да влезете в някакъв по- нормален ритъм.
За кърменето и храненето знам, че си прекрасно информирана, затова не смея да давам съвети. Погледнах, че Дари на 4 месеца е била 5850 . Заради настинката е нормално да задържи теглото. Може би след това ще навакса и ще дръпне рязко. Освен това бебчовците не качват вече толкова много. Дари наддаваше през този период по около 300 гр. на месец, но аз се заинатих и изкарах щест месеца на кърма. Както и да е- ти най- добре ще прецениш кое е най- добро за Макси.
Страхотно изглеждате на снимките.

Хм  като ви слушам и си мисля , че си отглеждам слонче 
Никола е на 2 месеца и е почти 6 килограма (може и да ги е минал вече  )
Много неприятно с тази настинка и температура , дано вече всичко е наред .
А за градината - за всеки ден ли трябва да му носиш по 1 литър ?

Хора, оживяхме!

С цялото това неспане на няколко пъти бях на ръба на ритуално самоубийство, но след много много труд ми се струва че Макси пак е в ритъм.
Беше рев, нерви, мелодраматични изцепки от моя страна - питах мъжа ми ще се грижи ли добре за бебето ако аз хвърля топа, на което той отговаряше "НЕ", за да мога да се стегна.

Факторите за успеха са много - първо, оздравя напълно без никаква странична помощ, само със солена вода за отпушване на нослето. В резултат на което веднага започна да се храни по-дбре от преди. В резултат на което си получава повечето калории през деня и снощи се събуди само 2 пъти, като и двата пъти си беше гладен и след като се нахрани си заспа веднага.

Сега чета една книга The No-Cry Sleep Solution, мисля че също помогна. Във всички случаи ми помогна на мен, да не се чувствам като единствената загубенячка чието дете не спи. Поразпитах тук -там, е около мен на всички децата им спят, наддават... Но най-важното, смирено приемам факта, че моето иначе гениално дете си минава през някаква фаза и просто трябва да я изживея с него, а не да се тръшкам и аз.

Сега спи по един час преди обед, между 9 и 10, после си играем, обяд в 11, сън от 12 до 14, пак храна, разходки и социализация и в 18 пак храна, за да може да заспи в 19. Буди се един-два пъти преди да го вдигна за последното му официално хранене в 23;30, но много бързо се кротва. Ако се събуди преди  сутринта пак го храня, но не защото е гладен, а за да е спокоен, че съм до него и да си заспи пак. Вече не го приспивам на ръце - успокоявам го само и като започне да затваря очи го оставям в креватчето и стоя а над него докато видя, че се унася. Сега сме мир и любов, изобщо не плаче защото нуждите му са удовлетворени.

Минахме и през консултацията - човекът е стигнал 6кг, т.е. или за една седмица е наддал с 300 гр или кантара на хер Доктор нещо не е в час (аз предпочитам първата версия).
Наталия, стигнали сме килограмите на Дари !

Консултантката ме насърчи да гледам детето като цяло, а не да се концентрирам само върху теглото. При положение, че на ръст е над средното, главата му е с идеална форма и размер и очевидно е много активен и любопитен (губи калории като се търкаля по цял ден), то няма смисъл да се тревожа и няма смисъл да му давам АМ. ОК, явно ще опрем до малко АМ през октомври, защото като го пусна на градина трябва да дам и дневната му храна. Няма как да изцедя кърма за един пълен ден предварително, следователно поне първия ден без мен ще го изкара на изкуствена храна. Факт, който много ме фрустрира в началото, но в крайна сметка условията го налагат.

Лени, Никола не е слонче, просто децата наистина се развиват различно. Една от най-кльощавите ми приятелки в момента отглежда огромния си син (само на кърма), зашото тя самата е била голямо бебе.

Беше ми много приятно да прекараме целия ден вчера навън. Разходихме се из федералната столица, после глада го хвана посред един голям универсален магазин и понеже нямаше как да влезем с количката в ресторанта му (така и не можах да загрея как да ползвам рампата за колички през осемте стъпала) паркирахме пред него и кърмих близо час на един диван с много възглавници. Седяхме си ние с Макси и си мислехме що за птици са тези жени които минават покрай нас на път към тоалетната, възрастни, леко отегчени и небрежно наметнали Луи Вютон-ите си, жени които не изглеждаха щастливи въпреки че очевидно не работеха.

Минахме и през моя офис, където работят по желанието ми да ми осигурят адекватни условия за изцеждане два пъти дневно. Всъщност, това май даже и по закон имам право да го изисквам. Хората много са се вдъхновили, решили са да ми приспособят една от конферентните стаи, така че да имам пълно спокойствие когато се налага. Струва ми се че ще имам и солидна гъвкавост и стига работата м да е свършена никой няма да очаква да идвам и да си отивамв конкретен час. Дори и не се чувствам виновна защото това жъна сега, след пет години къртовски труд, добри резултати и стоене до посред нощ за да сложа Тифани панделка на всичко, с което съм се занимавала. Имаме бейби бум в офиса в момента, което съвпада и с допълнителната инициатива  за развитие на жени лидери, което прави всички много сговорчиви. Въобще за сега съм яхнала точната вълна.

Все пак ще се радвам ако някоя от вас сподели как е преживяла връщането на работа и отделянето от бебето 

Радвам се, че си оцеляла 

Дерзай все така !

Нещата, за които разказваш звучат като цветен филм. Пьк и имаш дар слово (моето се залута преди години и още не е намерило пьтя).

Както винаги благодаря за споделения опит, който скоро ще бьде безценен, а и благодаря, че даваш и литературни препратки (които винаги си записвам старателно).

Радвам ти се много  Отвьтре не знам как е, но отвьн изглеждаш перфектната майка и работеща жена (второто от които никога няма да постигна).

Чудесна си! Когато ти е трудно, сети се, че има хора, които ти се вьзхищват и те имат за пример, и ще ти стане по-добре 

Радвам се да разбера, че нещата при вас са се нормализирали (и че сте решеили проблема със столчето за кола )
Аз прочетох книгата, която споменаваш съвсем наскоро. Мисля, че е супер, допада ми като начин на мислене. Мислех и аз да прилагам някои от съветите, в нея, за заспиване сам и отказване от бибата, но в последствиер реших да поизчакам малко.

Това с количките и рампите и на мен ми се струва мисия невъзможна. Виждала съм как го правят - качваш се с гръб и теглиш количката нагоре като внимаваш колелата на количка да не изпаднат от улейте (нали такава рампа имаш предвид?). Аз до сега не съм успяла и 3 стъпала да изкача по този начин, доста сила се иска.

Regina,много се радвам че сподели отново с нас.Незнаех че е толкова трудно когато бебче боледува,но сега ми е ясно,че хич не е съвсем просто.Ако имаш време разкажи за някой приложими съвети от книгата която четеш,защото незнам дали бих могла да я намеря.Сещам се,че преди време беше писала,че си направила режим на Макси.Моля те сподели как.На мен ми е голям Х-икс.Виктор яде вечер последно около 23-24 ,после се буди между 3 -4 ,яде кратко и после към 6 или 7.Но през деня понякога в продължение на час или час и половина яде през 10-15 мин за по 10 мин.И отстрани всички ми казват че нямаме режим,ако имаш време сподели моля те как успя!?!С биберон ли да го залъгвам докато доиде точния час или какво незнам.
И също кога махна нощното хранене?Много се чудя,тук ме посъветваха да го махна вече,Виктор е 5,400 кг  и 61 см  -за бебе на 36 дни ми казаха че можело да махна храненето.Още се чудя.

За рампите и аз не успявам с тях.Просто не ми стига силата мисля,незнам.Добре че тук на всякаде почти има асансьори .