Нещо толкова се трогнах, че чак се разстроих 

До последно си се борила, милата. Вьзхищавам ти се !!! 

Мале мила страхотна си , какво нещо само си преживяла, но така е майка лесно не се става.
За условията в болницата не знам какво да кажа просто е било невероятно ,като в сън.
Разказа е незабравим.
Честито отново за малкия сладур да вие жив и здрав, да ви радва много

Йолина, успя да предадеш в мен толкова силно усещане за твоето раждане, че се разплаках...   Напълно те разбирам за всичко...
Мога да ти кажа, че разсъдливи герои няма, а ти си героиня. НЕ се обвинявай за това, че си била отдадена изцяло на това, за което си била там - да родиш- и си рускувала живота на бебето, защото ти все пак си се доверявала на лекари и акушери, че ще контролират ситуацията. Затова и си се концентрирала изцяло върху нещата, които зависят от теб. Да, тук в България е безумие да се доверяваме на лекарите си, защото хиляди родилки са били подведени, но вярвам, че там доверието в лекаря не е равносилно на безумие. Не си коза, а МАЙКА! Прегръщам те изключително силно, защото си ИЗКЛЮЧИТЕЛНА!   Макс има късмета да си има майка-героиня! Вярвам, че си има най-добрата майка!

Regina , Невероятен разказ  Рано сутринта се развълнувах  Поздравявам те за упоритостта и усилията, които си положила  Не съм и очаквала друго де  Изключително борбена си  Макс ще е горд , че има такава майка до себе си 

Цитат на: Regina94 в 28.04.2010 23:28

Защото от спомена от оня петък още я побивали тръпки, за това колко силна може да е една майка. А истината е, честно си признавам, че бях забравила за бебето... Никаква майка не бях тогава, само твърдоглава коза.

Това успя да ме разсмее, да ме разплаче, да ме натъжи и да ме обнадежди....
Наистина в такава ситуация идват неподозирани сили 
Това са майките...и за да се убедиш колко не си права в последното си изречение, животът ще ти предостави още куп ситуации в които ще си докажеш (на себе си, на другите няма нужда, те предполагам те познават добре) че ако трябва с две ръце и планина ще повдигнеш
Ти наистина си МАЙКА и то такава с която Макс неимоверно ще се гордее
Много благодаря, че споделяш всички тези въжделения, страхове и мисли, които са те владяли по време на двудневното раждане
След този разказ никога не бихте си задали повече въпроса "Защо не раждат мъжете", нали..?

Много ви благодаря за милите думи!!! Ще взема най-накрая да си простя, че не успях да избутам последните сантиметри естествено... Историята не приключва до тук обаче

После всичко се разви с шеметна скорост. 
Подписах съгласие за операция (бях го чела още в 6ти месец, тука е задължително да си осведомен преди да се случи нещо кофти, а не по време), качиха ме в операционната. Шест човека в зелени дрехи ми се усмихваха, казаха здрасти и ме преоблякоха от моята нощница в нещо друго, но го направиха така, че нито за секунда не останах гола. Беше като отрепетиран ритуален танц, двама смъкнаха нощницата, други двама ме покриха с одеало без да ме докосват , а последните двама ме облакоха.. и аз не знам в какво, но не бях гола. Не че ми пукаше особено в оня момент, но ми стана приятно, че някой е помислил за това... В операционната имаше поне 15 души със зелени дрехи маски, всички бързо си казваха имената и ме гледаха с много състрадание - виждах само очите им, чувах, че много от тях не са швейцарци, а немци. И всички повтаряха, да не се тревожа, да не се тревожа... Един се наведе над мен и каза "Знам какво ви е,  и при жена ми се получи така, но не се разстройвайте, щом д-р Маркс е решила така, значи е за ваше добро"
Междувременно и мъжът ми седна до мен, облечен с хирургучески дрехи

Секциото е много гадно.

Аз , разбира се, отказах пълна упойка, така че чувствах всичко което ми правеха. Бях като чанта, която някой разтваря широко... въобше не разбирам защо някой би ИЗБРАЛ секцио, при положение, че може да се роди естествено.
Изкараха бебето за 5 минути, показаха ми го над паравана - мъничък, синьо-червен, който ми кресна в лицето "Ей, и аз съм тука от три дена, да не мислиш, че не ми писна и на мен"
Докато се освестя той вече беше повит и лежеше между мен и мъжа ми, който повтаряше "Това е синът ни, виж, нашето момченце". Не го виждах много ясно обаче, само очите му. Попитах колко тежи, но това май никой не интересуваше освен мен, никой не го беше теглил или къпал още. Беше спрял да плаче и ни гледаше без да мига. Чух се да казвам, че това е Макс, както винаги съм си знаела и хорат в зелени дрехи един по един започнаха да ми честитят. От този момент нататък никой в болницата не го нарече бебето. Той си беше Макс.

След това мъжът ми ме попита дали предпочитам да остане с мен докато ме шият или да отиде с Макс. Отпратих го , естествено, мислех си, че моето затваряне ще продължи дълго (но се оказа само 15 мин). Той излязл с бебето на ръце, а докато вървял по коридорите минаващите хирурзи и персонал му честитяли и питали как са казва човечето. Мъжът ми се чувствал като победител на Тур дьо Франс

След това го завели отнво в родилната зала, моето легло вече било оправено с чисти чаршафи, накарали го да махне фланелката си и да легне. След това сложили голото бебе на гърдите му, още с мокра коса, и ги покрили с одеала. Той сега твърди, че това е най-близкото което е можел да почувства до една истинска бременност. Лежал и слушал как Макс хрипкаво си поема въздух и се учи да диша слушайки сърцето му.

Междувременно ме ме зашиха, д-р Маркс ми обясни, че Макс е бил с омотана пъпна връв и е държал главичката си не притисната до гърдите, а е погледнал нагоре. Т.е. имало е няколко милиметра заради които не е можел да мине. Каза ми че всичко е наред, че благодарение на пълното разкритие съм изкарала почти две раждания и че другия път ще е много по-лесно.

После по-младата акушерка седеше до главата ми и повтаряше как добре съм се справила и колко много съм преживяла. След това ме закараха в стаята за въстановяване, а тя ме попита как се чувствам. Казах и че главата ми е пълна с мисли. "Искате ли да споделите?" попита тя. И тогава изръсих знаменита реплика, казах "Чувствам се като в "Анатомията на Грейс". Хората около мен прихнаха да се смеят, казаха, че ужасно ми личи че никога не съм била в болница и тогава пристигнаха моите момчета. Възрастната акушерка Жанет учтиво ме попита дали искам да кърмя и постави бебето на гърдите ми (аз не можех да мърдам). И като по чудо то си отвори устата и засука с апетит. Абсолютно чудо....
И така си седяхме тримата, разни хора идваха да ми мерят кръвното и температурата и след около 30 мин ни изпратиха в стаята ни.

Аз нямам коментар на разказа ти. Т.е имах един куп докато четях, но сега мога да кажа само, че си истински герой (ужасно клише, но не се сещам за по-добра дума)! Това, че си писала на ели бели, поне докато си била в състояние е страхотно, имаш документирано началото на раждането (и аз писах докато си бях вкъщи). На мен хич не ми е странно, че си забравила за бебето на края - ти си вършила твойта работа, а лекарите тяхната. Единствено не разбирам как можеш да напишеш

Ще взема най-накрая да си простя, че не успях да избутам последните сантиметри естествено...

Найстина ли си готова да платиш всяка цена само и само бебето да излезе през родилния канал? Направила си повече от необходимото, но когато не става, не става. Ако раждаше в българска болница щяха да те срежат ден и половина по-рано и никой нямаше да те пита искаш ли или не.
Трябва да си толкова горда, с това което си направила по време на раждането, толкова горда...

Направо умрях от кеф като прочетох, че са накарали мъжа ти да се съблече и да гушне Макс. Нама такова усещане, няма такова изживяване... Направо си мисля, че трябва да го практикуват върху всички татковци.

Ох, много се развълнувах! Разказваш толкова точно и премерено, а в същото време думите ти носят толкова емоция, че ...  Между другото, имаш талант за писане 
А иначе, доколкото те познавам, не се учудвам, че си документирала и контролирала всичко, което се случва  Страхотно си се справила с раждането и си издържала геройски, гордей се със себе си, ние определено се гордеем с теб 
Меко казано съм очарована от факта, че са помислили за това и бащата да гушне на голо бебчето и то още в първите му минути. Само мога да предположа колко по-силна връзка се е изградила между тях 
А твоят баща как изживява нещата? Ошашка ли се или голямата радост да е дядо не остави място за такива "екстри"? 

  Отдавна не бях плакала така и вълнувала ....

Аз просто нямам думи за разказа ти, единствено мога да кажа ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ!

Reginа, дала си всичко от себе си и си се справила чудесно.   Това трябва да е водещата мисъл, когато се връщаш към спомена от раждането, а не за милиметрите, които те делили от естественото.... Разбирам те добре и ти знаеш също моите нагласи по отношение на раждането, но както и по-горе са ти казали, тук в България щяха да те оперират преди изобщо да си се убедила, че наистина е необходимо. Ето това е разликата между нас и това е, което винаги ще остава като съмнение в мен от моето раждане.
А за разказа ти просто нямам думи. Невероятно преживяване!
 

Regina94 ,невероятен разказ.Четох на един дъх и наистина имах чувството че чета "Анатомията на Грейс".Докато четох ту ми се пълниха очите със сълзи,ту настръхваж и съпреживявах всяка написана дума.Ти си герой след всичко това.Няма причина да се самообвиняваш за нищо.БРАВО НА ТЕБ

Изключително много се разчувствах от всичко, което прочетох... 
Нямам думи просто... 
Това е нещо невероятно...  
Възхищавам ти се... 

Ох,как ме трогна!Разплака ме на няколлко пъти от тъга,но повече от радост и мило!Толкова идеално си описала нещата!Трябва да си много горда със себе си! Наистина много си изживяла!
А за условията за раждане при вас,просто нямам думи!Днес докато пътувахме с мъжо към болницата и му разказвах от това което бях чела от разказа ти до днес!Просто нереално звучи!Точно все едно живеем ние тук в Бг в друг свят!
Целувки на малкия принц!

Regina94, докато четях чувствах, че съм при теб в болницата. 

Невероятно е отношението на персонала, на силата на мъжа ти да е до теб през цялото време и най-вече твоята сила и нагласа по време на цялото раждане.  Много съжалявам, че ти се е наложило да те оперират. Пожелавам ти бързо възстановяване!

А това как накарали съпругът ти да се съблече и да гушне Макс..... Направо ми се запечата в съзнанието.

rosit@, Blueberry, vanyusha, Ognena, inaxastra, leni_beni_, a_iordanova , kali_gali , flower84,  lionelsa, Рубин -  благодаря ви за интереса !
Много е приятно да разказваш когато знаеш че на някого му е интересно

Nataliya, gostenka_82, maia_svet  и аз като вас стигнах до извода, че отношението на персонала определи цялостната ми нагласа. Всяка болница може да се ремонтира и да се оборудва с легла и ароматни бани, обаче истинското постижение е да имаш точните хора, които си обичат работата, получават редовни заплати и се обучават на най-новото в областта им. Не само от медицинска, но и от човешка гледна точка. С такава подкрепа раждането не е геройство, защото както вие сами отбелязвате, на нас жените ни идва от вътре . Само малко подкрепа трябва, пък нека болницата само да е чиста и топла.  И не става с платени раждания, всичко трябва да е безплатно по касата.

В Швейцария човек има три опции за здравна застраховка - базис, полу-часта и частна. Последните две означават, че плащаш малко повече на месец, но ако се наложи хоспитализация ти гарантират стая с 2 или едно легло.

Моята застраховка е полу-частна, но специално за раждането, тъй като  самостоятелната стая беше свободна, ми позволиха да доплатя  да се настаним и тримата заедно  - това го бяхме изяснили още преди месеци, но след операцията  стана ясно, че наистина можем да ме заедно. Принципът е като на хотел - ако си запазил една стая, но после решиш, че искаш ъпгрейд до по-голяма няма проблем, необходимо е само да има свободна.

Това не е ВИП стая като в БГ. Мисля, че в БГ ВИПа е коренно различен от нормалните стаи, а тук не е така. Ползвах същите екипи, носеха ми същата храна като на останалите с базис застраховка, абе всичко си беше същото с единствената разлика , че само моето семейство беше в стаята, банята беше само за нас и си имахме маса за повиване. Жените с базис застраховка бяха по 3 в стая с бебетата им, имаха 2 бани, а за повиването трябваше да изминат 4 метра до съседната стая. В чекмеджетата на всички маси имаше памперси, чисти дрешки, памук, бадемово масло и кърпички за почистване. Мръсните дрешки се оставяха в общ кош.

Според мен условията за раждане и престой бяха абсолютно феноменални. Но както ми обясниха по-късно малките частни клиники и родилните къщи предлагат много по-луксозни услуги. Истински семейни стаи, с двойно легло и т.н. Естествено, там броя на операциите е по-висок, но хората не мислят така когато си избират къде да раждат и мнозина просто предпочитат по-добрите хотелски условия. А аз търсех най-надеждния екип и съм много довлна от избора си. Едва ли в друга клиника щяха да ме оставят да раждам толкова дълго и естествено...
Скъсах се да благодаря на всички и постоянно, защото знам, че имах дяволски късмет да родя в такива условия.

Знаеш ли, pleasure,  мисля че на мъжа ми му беше по-трудно отколкото на мен . Аз щях да се побъркам да гледам как някой когото обичам страда, но той изкара до края и беше много ангажиран. Не го оставиха да се шашка в ъгъла безпомощно, постоянно го караха да свърши това онова.. и да превежда когато аз отказвах да приемам на немски .

В темата за бащите и раждането KlaraFina  беше написала, че мъжа и не е видял кръв - абсолютно верно. Да, видя ме да пъшкам, видя ме ядосана и разревана, но не му беше за първи път. За мен големия шок дойде като се видях на третия ден в болницата - гигантски гърди с вени, кажи речи същия корем, сини вени от системит, изобщо не бях аз това (и все още не съм).  Но след цялата суматоха покрай раждането на него вида ми изобщо не му прави впечатление и твърди че супер леко съм минала от към телесни повреди.