Ох, Йоли, приядоха ми се нещата от снимките!   Имам вредния навик нощно време да попадам в нета на кулинарни изкушения, а тези ястия и хлебчета... ще ги сънувам.
Дано да дойде денят, в който и българките, които раждат тук, ще се радват на подобни условия и отношение! Всичко друго по-малко от това е неприемливо!
Ще се радвам да намериш време да направиш блог и ще го следя с интерес. Нямам търпение и да видя нови снимки на Макс, но не го приемай като натиск, ако имаш причина да не го показваш!
Поздрави и силна прегръдка!

Реджина, мила, на мен лично, а съм сигурна, че не само на мен, ще ми бъде много интересно да чета твой блог. Но пак смятам, че твоят разказ е добре да бъде публикуван и в някое от най-четените и с най-висок тираж списания за бременност, раждане и отглеждане на дете (така ще достигне до по-широк гръг жени).
Сестра ми роди в частна болница и въпреки това, практиката с АМ, отделянето на бебчето веднага след раждане от майката, рязане на още пулсираща пъпна връв и др. ги има и там. Просто у нас не се губи време в изчакване, а нещата се форсират, винаги има предтекст за нещо и то се прави.
Знам, за болниците, сертифицирани от УНИЦЕФ и честно казано си мисля, че е най-добре всички болници задължително да трябва да покриват такива критерии.
У нас също се шири такова мнение, че, ако първото дете е родено секцио, то и второто задължително трябва да е секцио. За щастие, чета, че доста лекари оспорват това мнение и се обнадеждавам, че има миниатюрна светлинка в тунела.

Ще чакаме с нетърпение някоя и друга снимчица на Макс.

Regina, идеята ти за блога е супер, аз също ще съм сред читателите Само се надявам да си по-обективна от дамата, линк към блога на която пусна в моята тема 

Много "болни" теми нищете тука, мили дами. Хич не ми се искаше да се намесвам, защото мойта е лесна, както се казва, но две неща си мисля от момента, в който започнах да чета бебешките теми.
Първо всичко в България е толкова остаряло, че по отношение на бременността, раждането и отглеждането на децата сме си останали някъде в 70-те (с изключение на видеозоните, с които брутално се злоупотребява в момента). Не случайно Regina често реферира към този период. За това промяната трябва да тръгне от университетите където бъдещите лекари се обучават и да се актуализира учебния план не само с новостите в медицината (защото оставам с впечатлението, че новостите пристигат много избирателно), но и да се въведат курсове по "човечност", защото на запад има такива. Хич не е лесно да се работи с хора, а да не говорим с пациенти. За съжаление, милото отношение ни е толкова непривично като нация, че се опасявам, че проблемът е станал генетичен. Какво като се отварят частни болници с не знам си какви претенции като болшинството от персонала е със знанията, които е получил 60-те, 70-те или 80-те години, а отношението е още по-лошо в сравнение с онези времена поради комплексни причини (сещате се сами).

Второто нещо - касае данъци и осигуровки, но по-добре да не отивам в тая посока...

Ще чакам Regina да си направи блог и там да се доизкажа, че тука съвсем объркахме темата на Макс.

Hmm, много сте изкусителни, трябва да се организирам тези дни и да го направя тоя блог, че и роднините ми в БГ искат редовни новини.

Преди малко четох темата на Вероника и малко ми е неудобно да кажа... обаче паспорта на Макс е готов, пристигна тая сутрин с препоръчана поща. Отне 4 работни дни, обикновена поръчка, направо се втрещих. Истински, като на голям човек, но със снимка на намусеното ми заспало бебе

Иначе вчера имахме труден ден. Като кресна това дете в 20 часа и не се спря до 22! Подозирам, че аз съм си виновна обаче. Вчера сутринта пробвах да го натикам в някакъв режим - кога да спи, кога да се храни, според една от книгите които четох. После си дойде мъжа ми и така се ентусиазира от идеята да носи Макс в слинг, че оставихме количката вкъщи. Груба, груба грешка. Макс беше крив и се мяташе като октопод в мрежа, аз изнервена, особено защото си знаех , че така ще стане.
Днес ми дойде здравия разум и мятам книгата в боклука, и се връщам към Максовия ритъм - храна на всеки 3 часа, плюс -минус половин час. Така имам някаква идея за структура в ежедневието си.  За сега е мир и любов вкъщи, стискам палци да имаме лека нощ.

Казах ли ви, че човечето много мрази да му се сменя памперса? Реве и се мята и нищо не помагаше. Забелязах обаче, че амбулантната акушерка Андреа прилага един трик - преди да направи каквото и да е с бебето го слага на масата за преобличане по гръб, слага ръцете си от двете страни на телцето му, леко се навежда напред и тихо му казва какво ще прави. Не му говори с умалителни, не го нарича зайче например, а горе долу следното :"Миличък, сега ще ти прегледам пъпа. Знам, че не обичаш, но ти обещавам, че няма да отнеме време, ще го дезинфекцирам само ако се налага и то само за да ти спестя други усложнения, не да те тормозя". Едва ли думите и имат някаква роля, педполагам интонацията и, но Макс млъква, гледа я втренчено и наистина не плаче. И при мен минава номера, като сменям гащи... естествено ако не е гладен, тогава всяка комуникация между нас наподобява преговорите за ивицата Газа.

Днес също ми се наложи да отклонявам гости. Интересно, преди да се роди все се самосъжалявах, че няма кой да идва да ни вижда. Моите роднини не са тук, приятелите ми са на работа и т.н. Оказа се, че посетители изобщо не липсват по всяко време на деня. За сега сме наложили правило на един посетител на ден. Като бяхме в болницата установихме следната корелация - колкото повече посетители се изсипят през деня на етажа, толкова повече реват бебетата нощем. Затова - по един на ден. Днес обаче след вчерашните фиести не ми е до никого, още по малко ми се сервира кафе и ми се имитира любезност.

А за болницата какво да ви кажа.. аз имам теория. Т.е., не моя на на антрополога Михаил Минков, базирана на тезата на  Геерт Хофстеде за културните различия.
Та, теорията е следната - в българската култура има строго разделение на наши и чужди. Всички, които по някакъв начин са наши (семейство, приятели, съученици) се радват на привилегията да бъдат третирани изключително добре. За своя човек правиш отстъпки, посрещаш го в дома си като цар, помагаш. От друга страна чуждия човек не ти е никакъв. Не му дължиш уважение, разбиране, той не ти е никакъв.

В западната култура съществува уважение към чуждия човек - не си изсипваш боклука от строителството на тротоара, защото ще попречи НЯКОМУ, уважаваш реда дори и когато ти пречи в името на това на всички да ни е по-лесно. В българската култура точно това уважение към чуждия човек не е масово. От тук води и нежеланието да си мръднеш пръста дори и  когато става дума за собствения ти бизнес - защо да предложат на Blueberry хлебче с масло и конфитюр, като тя не им е никаква? Защо да дадат бебето на оперирана жена, като тя не им е роднина, ами да се оправя сама.

Затова сме супер гостоприемни в домовете си, но в българските хотели гостоприемността съвсем не е естествена и често липсва.

Това, разбира се, не означава, че българската култура е крива, а другата права. Аз примерно още се шокирам когато трябва да сме поканени за да посетим родителите на мъжа ми.

Обаче работата е там, че хората се чувстват щастливи когато направят нещо за някому без той да им е някакъв. Странно , но факт. Особено когато другия  оценява и благодари... Не знам за вас, но аз лично се разпознах в това поведение, и на мен първата ми реакция често е - ти на мен какъв си ми. Но се променям, отвориха ми се очите. Защото наистина се чувствам по-удовлетворена от себе си и по-щастлива ако  действам по другия начин.

За снимките - ще кача, обещавам!
При нас стана студено тези дни, заваля дъжд. Дано скоро пак да се оправи времето, че да излизаме на въздух!

Regina94 ,чесно казано ми е трудно да опиша колко ми е интересен начина по които разказваш. Последният ти пост ми прилича на взет абзац от Народопсихология на Иван Хаджийски.Напълно подкрепям мнението ти и аз в началото,когато доидох тук постоянно сравнявах и търсех прилики и разлики в отношението на хората ,във възгледите и във всичко.
Много ми е интересно и това,което разказваш за Макс,опита които събирате.Нашето човече ще доиде след няколко седмици,а условията в Германия са сходни (имам предвид Акушерките идват 10/ 15 пъти ) в къщи след раждането,здравната каса поема курсове за подготовкаи т.н.), а и ние също ще трябва да се оправяме двамата сами с бебчето.
Надявам се да се справяте чудесно с всички грижи покрай Макс и той много да ви радва.

Regina94, така увлекателно и интересно разказваш, че снощи съм стояла до никое време да чета темата ти, а сега си "довърших" започнатото, защото Жорко се събуди и ме прекъсна.  Заспивах пред компютъра, но исках да прочета всичко, което си писала и да се запозная и с друг начин на живот и отношение към хората въобще. Те момичетата са казали как е положението тук, а и ти не по-малко го знаеш и много се радвам да разбера, че има и друг начин. 
Подкрепям идеята да публикуваш разказа си за раждането в някое списание, освен в интернет, за да могат повече хора да го прочетат, въпреки че тук надали ще срещнат някъде това отношение или тези условия в болница.
Спирам да пиша, че трябва да работя, но исках и аз да кажа, че има кой да чете написаното от теб, въпреки че нямам много време да пиша и коментирам. 
Много целувки на Макс и ще чакаме снимки на малкия човек, който даже си има вече паспорт! 

Благодаря, Matsinka !

Дано всичко при теб да мине добре. Надлаждавай се на медицинските грижи в Германия и не забравяй, че имаме късмет да се възползваме от тях. Между другото немскоезичния свят е най- напред с материала относно раждане без епизиотомии, така че - стискам ти палци!

maria, нещо ми е трудно да качвам снимки във форума. Винаги са много големи и ми отнема ценно време да ги посмаля, а едва имам време да пиша.

Между другото Макси се е изприщил - било нормално и хормонално според акушерката Андреа, но на мен ми е много мъчно като го гледам такъв зачервен. Намазах го с малко кърма и сякаш помогна, но избиват още по главата му. Имали ли сте този проблем?

Ние с Макс вчера слушахме цял ден БГ Радио по интернет , че да свиква с езика. Поне песните знаех наизуст и му говорих доста на български. Ако това ви се струва откачено, нека да ди разкажа за моята приятелка Алис. Тя е тайванка, и въпреки че е много европеизирана от време на време я избива чисто азиатска амбиция. Дни след раждането на бебето и в Ирландия (бащата е французин) Алис започна да му чете Лао Дзъ, "Изкуството на войната", на китайски. Ей така, за да не загуби детето нито ден в шляене, а да учи езика. Сравнено с нея, моят фалшив дует с Михаил Белчев не е чак толкова абсурден ("не остарявай любов , чуваш ли, много те мооооооляяяяя" - момента беше безкрайно комичен)

Вчера момчето ми определено беше кисело и единствения начин да свърша нещо през деня ( като да си измия зъбите например) беше да проуча слинга. Татко ми го прати от БГ, кръстосан, от мататама.сом. Мисля, че му хванах цаката и се възцари спокойствие. Макс заспа докато още го набутвах в слинга. Днес обаче системата не работи, и той си крещя цяла сутрин, с и без слинг, докато ние с баща му си го подавахме над масата за да можем да закусим.

Но главното ми откритие вчера е техника за усмиряване. Според д-р Карп, чиято книга Ели ми препоръча, бебетата обичат шум на вода или сешоар защото им напомня шума на кръвоносните съдове в утробата. Затова и повечето възрастни обичат шума на море или дъжд, подсъзнателно ни връща в онези времена преди раждането. Да обаче не мога да оставя чешмата с часове за да го усмиря, затова .... Включвам  електрическата четка за зъби. Млъква моментално,  а към 3 посреднощ мъжа ми успя даже да го приспи с нея!

Писах на българското посолство с въпрос какво да направя за да запиша човека като българин. Отговор - обадете ни се по телефона между 9 и 12?!?
Защо просто не ми отговориха на елементарния въпрос - не знам! Днес между 9 и 12 Макс рева, после спа, после аз се храних и обличах и се сетих за посолството едва в 11:40. Нямаше как да прекъсна кърменето, с с такъв апетит гълташе, че ми беше все тая на коя държава е гражданин. Опитах да звънна все пак, но естествено, никой не вдигна. Честно казано българското посолство винаги са ми вършили работа когато са ми трябвали, но работят адски неефективно сравнени с всичко швейцарско.
Някоя от вас да е минавала по този път? Бащата е швейцарец, аз съм българка - трябва ли да минавам през посолството за да легализирам акта на Макс за раждане или направо да отивам в българската ми община по местоживеене с преведен и легализиран документ?

Днес сутринта май започнах да забелязвам очертанията на оригиналното ми тяло. Ейй, такава радост е, че не мога да я опиша! За да се поздравя си обух панталоните за джогинг - те само така се казват, иначе ги ползвах за йога.

Книгите за бременост не казват, че след раждане майката също има нужда от нови дрехи. Не само заради новите си гърди, но и за повдигане на духа. Оказа се, че аз нямам много домашни дрехи, защото в предния ми живот не си седях много вкъщи. Домашните ми дънки ги отписах, трябва ми нещо супер меко, защото често съм свита в ъгъла на дивана за да кърмя от различни позиции.
Сега въртя с бясна скорост няколкото неща които си купих за болницата., едвам успявам да ги изпера защото всеки ден са накапани с кърма, а и постоянно се изпотявам като маратонец.

Днес не трябва да забравям да се запиша на курс за гимнастика за след раждане Искам си тазовото дъно в идеално състояние а и тук от болницата много настояват да започна курса 6 седмици след раждането 

ПОздрави от мен, когато имам свободна минута пак ще ви пиша

Аз имам такъв слинг, като твоя предполагам, защото сайта е на една позната. Много съм доволна, лесен е за употреба и не натоварва нито една част на тялото.

По повод техниките на д-р Карп - до 4 или 5 си месец Стилиан заспиваше на шума на включен сешоар. Е толкова работа свърши, колкото не беше за десетте години, в които го имам. После започна да му се дразни и се отказа от него. Но техниките са готини, действат в голяма част от случаите, надявам се Макс да е в тази част.

Поздрави !!!

Кухненски абсорбатор също помага. Ние го използвахме когато Филипа я мъчеше корем и я разнасяхме напред-назад. Моята приятелка все още приспива дъщеря си (на 1 година и 4 месеца) със сешоар 

Regina, когато казваше, че на 4-тия ден Макс си е получил документите като швейцарски гражданени си помислих "чакай да видиш като опреш до българското посолство". Не знам какво да те посъветвам, ние и двамата сме българи и беше необходимо присъствието и на двама ни в посолството за подаване на молба за документи. Поне се сетихме на място да оставим пълномощтно, за да може само единя да отиде и да вземе документите. Тъй като документите се изпращат и получават с дипломатическа поща, която поне за Швеция е един път на 2 месеца, смятай колко време отнема всичко. Другия проблем, който имахме, беше адресната регистрацията на Филипа (винаги при майката  , трябвало да се пусне специална молба до не знам си кой за това как да бъде записана (да се чудиш, след като вече сме го попълнили в документите и двамата сме се разписали, но изглежда няма никаква комуникация между МВР и общините). Добре, че съседката ни работи в общината, че каза каква молба да напишем и подпишем и я приеха от майка ми, иначе и там лично се ходело.... Без тази молба не може да се издаде акт за раждане, а без него няма паспорт... Та така паспорта на Филипа пропусна 2 дипломатически пощи и стана за 5 месеца  Иначе всички документи трябва да са преведени от заклет преводач и подпечатани с апостил.

Пъпчиците дето са сполетяли Макс са много в реда на нещата. Филипа не я подмина нито един сорт - едни бели, на втория ден от раждането, зависещи от мойте хормони преди да родя, след това едни червени, дължащи се на нейните хормони, след това едни като люспи дето стояха на челото й 2 меца, зависещи незнам си от какво..., после се появиха и люспите на скалпа... Сега очаквай и езичето му да побелее от млякото 

Как се справяте с кърменето, тръгна ли гладко процесът?
Това с прехвърленето над масата на бебо ми е много познато, и ние процедирахме така 

Йо, има един application за iPhones - казва се White Noise - свали си го. Аз си свалих този за андроидните телефони и има различни шумове на него, понякога работи, но най-често като тръгне да плаче аз и шш-кам силно и тя се успокоява. При нас уредите не действат. Одеве вървеше прахосмукачката робот и абсорбатора и пак се гърчеше детето. Поне като е на ръце, не плаче, а само се напъва. Много ми е мъчно да я гледам така. Ние не я пускаме от ръце и само така има мир. Слингът също върши чудесна работа. Снощи вечерях с Евелин в слинга и си подлагах с една салфетка на всяка хапка, за да не изсипя храната в нея 
Горкият Макс, дано да ви премине по-бързо.

И при нас драмата е голяма като се сменя памперса, не знам защо така. Не обича и да я преобличат.

Йоли, привет! Аз няколко дни се позагубих покрай малкия, че му пробиват нови зъби и вдига темепература.
Виждам, че още сте в екшън сцени. Изобщо не допускам, че ти е толкова забавно, колкото е тонът, с който разказваш, но супер се радвам, че намираш сили да се забавляваш пишейки, защото сигурно така се разтоварваш поне малко от напрежението. Аз, или не помня да е била трудна сямната на памперсите, или не е имало проблеми с това, но толкова мило ми стана да прочета как акушерката успява да му въздейства на Макс! Кофти, че между двама ви все още тонът не е толкова добър, но ще се оправи!
Относно режимите - ами те не са роботи и е нормално повечето деца да протестират. Ако ще ти е утеха, и аз си следвах естествения ход на нещата, според както на него и на мен ни беше най-добре. Режимът се оформи от само сбее си около годинката. И пак всичко е +/-, както е и при нас възрастните. Прочетох доста книги преди раждането, но в това отношение не успяха да ми повлияят дори за опит. Усещах, че на никой от семейството няма да му понесе, а то уж за цел е обратното.
За гостите - винаги внимавай какво си пожелаваш, че се сбъдва и често резултатът е различен от очакванията. Нормално е да не ти е до гости на този етап. Някак си моите хора - близки и приятели - дори с покана не идваха, защото не искаха да ме притесняват. Но пък от страна на мъжа ми беше... Особено с мърморенето и наставленията. Идеше ми с метла да ги гоня. Ох, само като се сетя и ми се връща усещането. Апропо, оттам ми дойде следродилната депресия - отчаяно исках да избягам надалече с мъжа и детето!
Относно пъпките - имахме ги. Първо слушахме лекаря да им мажем връхчетата с пиоктанин, но бяха толкова много, че целият стана лилав. След това вече си ги чакахме сами да преминават, без подобна намеса и нямаше проблем. Вярно, отнема време, но всичко минава. Че и гърдичките му бяха подути заради хормони, останали му от мен, но спаднаха с времето. 2-3 месеца беше постоянно с компреси с риванол на гърдичките и се чудя как изтърпя това голямо мъчение. Сигурно Макс нямаше да търпи дори и ден, щом за памперсите протестира. Ама то Господ знае кога какви изпитания да праща, а не може без никакви.
На нас техниката на Карп не ни въздейства положително и не повторих. Но помня, че бързо се примирих с положението и се оставих да премине ревливият му период от само себе си. След третия месец нямаше и помен от ревове, а дотогава най-силно спокойствие му осигуряваше гърдата.
Много се смях на разказа за българския концерт, който си му спретнала на Макс. Браво, мамче! Аз все го щадя моя от фалшивото ми пеене, че да не му навлека проблеми за вбъдеще
Много се радвам, че ти се връща самочувствието пред огледалото!!! Поздравления! Да, идните години ще имаш нужда от комфортни домашни дрехи. Лека полека ще си ги набавиш по време на разходките ви с Макс. Предполагам какво ти е в момента, когато нямаш достатъчно от тях под ръка, но дано се оправите в ситуацията.

Относно българското посолство - ами явно ключът е в първата дума. Все съм си мислела, че са малко по-уредени институции заради местоположението си, но явно не са. А българското мислене - деленето на наши и чужди - дала съм си сметка, че е основен проблем. Но дори аз се улавям в това. Допреди пубертета бях супер смирен човек към всички, та чак ме тъпчеха. После се самообучих да съм "силна" като, когато някой се държеше гадно с мен, започвах да го наричам чужд. Даваше едно фалшифо усещане за "победа" над "врага". След години се осъзнах, че не е здравословно дори за мен и вече години наред се боря да се върна към смирението в себе си, но е много трудно в тази толкова отровна българска среда. Тук всеки хапе някого, всеки избива комплекси, всеки се стреми към псевдо-власт и -сила... А в общественото обслужване си го има това като по закон.

Не се тревожи за снимките! Наистина отнемат доста време, а не е нормално форумът да ти е приоритет. Много целувки за Макс и силна прегръдка за неговата майчица!

Според мен, това, че следваш естествения ритьм на детето е много хубаво. Ми тя природата му го подтиква, а кои сме ние да се борим против нея ? Пьк да се опитваме да сьздаваме режим на новородено, защото така ще ни бьде по-удобно да се организираме, ми се струва недобра идея (разбира се може и да бьркам дьлбоко, но по моята логика е така).

Естествено, че за жената е трудно, защото не е свикнала да е денонощно подчинена (или може би отдадена) на нещо (някой) при положение, че години наред е имала личен живот и поне малко време за друго нещо. Нормално е да й идва нанагорно. Но пьк мисля, че е много хубаво, че не сте се твьрдоглавили сляпо да следвате стриктно това или онова, а правите това, което чувствате, защото сьм убедена, че това е най-доброто за децата ви 

По наблюдения в началото винаги е много трудно (почти отчайващо), но постепенно нещата влизат в ритьм и все повече свиквате един с друг (малко като брака ми се вижда).

Йоли, имам много детски песнички и приказки-цяла колекция. Ако те интересува, мога да ти пратя двд (че сд няма да стигне). Та да не го емнеш директно с "Под Игото", ами да го подготвиш сьс смилаема за него информация 

И като ходиш на гимнастика, ако е вьзможно запиши упражненията, че аз (а и други мисля) много бих искала да ми ги дадеш после (не мисля, че при нас има такива неща, а според мен е от голяма важност за вьзстановяването) 

Кураж и доскоро 

Как сте с Макс? Овладявате ли коликите?
Пиши 2 реда като имаш време. Целувки от нас!

На бързо да ви кажа, ч съм жива и мерси, че ме четете!!!

ina_lemon, онзи ден си мислех за теб и Стилиан - фризьорката ми дойде вкъщи защото аз няма как да отида тези дни. Сешоара, а после и прахосмукачката приспаха Макс за рекордните 4 часа!

А на ели_бели съм и казала вече, че имам да я черпя за съвета, цялото семейство се приспива с въпросния White Noise, има различни успокояващи звуци, този на вода ни е любим. Както каза мъжа ми - напоследък сякаш живеем край езеро.
Напоследък слинга ми е любимата вещ (след iPhone), само с него се храня - е, понякога трябва да забърсвам трохи от главата на Макс, но на него не му пречи особено и си спи.

Blueberry, KlaraFina, много ме успокоихте за обрива! Тукмо се бях запритеснила, че само при нас е така свирепо изрищването. Акушерката ми препоръча Педиатрил на Авен, мисля че помогна, но е твърде възможно от само себе си да се е оправило детето.

inaxastra, аз добре че изчетох 100 книги докато бях бременна, че сега поне имам разни трикове за това и онова. Не всичките вършат работа и дори тези които вършат не го правят през цялото време, но поне съм подготвена. И горе долу знам причините за повечето неща в ежедневието ми (сън, кървене, рев и т.н.).
За едно нещо много се радвам - че изчаках да мина 30 и да съм истински готова за бебето. Изобщо нямам чувството че се лишавам от нешо или че нещо ми липсва. Много му се радвам, точно на време си дойде . Да, на някои майчинските чувства им идват и на 20, но при мен не беше така... 
И мерси много за предложението - за сега съм пас, но ще ти пиша когато Макси не само яде и спи , но и проявява други интереси

Blueberry спомена гостите... изсипаха ми се сума ти народ през последните дни, както бях споделила. Но миналата седмица получих 3 запитвания от 3 различни държави от приятели - искали да дойдат да ни гостуват. Направо откачих, то какъвто и мейл да четеш в 2 посред нощ все ще изглежда драматично. Бях в шах - от една страна те са ми приятели, но от друга как да им обясня, като нямат деца, че дните в които хола на апартамента ни ставаше на къмпинг вече са минало. Аз самата не знам кога лягам и ставам, най.малкото ми трябва за още народ да мисля. Слава богу те ми влязоха в положението, и сега съм много нащрек кой още иска да ми се изтърси. Сигурно звуча като ужасна вещица, но ако аз не се шашкам за спокойствието и режима на Макс, то кой тогава...

Ходихме да видим една детска градина, че Макс трябва да ходи веднъж сдмично от октомври нататък. Така се чудих на
KlaraFina защо не и харесват шведските градини.. ами аз бях същата. Децата изглеждаха супер доволни, но на мен ми се сви сърцето как ще си оставя човечето там. Не ми хареса достатъчно, стаите са малки и въобще много се травмирах. Сега гледам да не го мисля, надявам се нещо да се промени докато тръгна пак на работа.

За кърменето ... ох... принципно, всичко върви отлично. Кърмя на всеки 3 часа, кърмата се само контролира и вече не капе от мен постоянно.

В понеделник обаче внезапно ме втресе. Буквално за половин час започнах да зъзна, само си взех детето от креватчето и изкарах така почти целия ден. Мислех че съм преуморена, но не можах да спя изобщо. Вечерта положението хич не се подобри и звъннахме в болницата. Оказа се ,че имам някакво вътрешно възпаление на гърдите, страничен ефект от кърменето. Казаха ми , че не било опасно, само да пия много чай и парацетамол и ако стане по-лошо пак да се обадя.

Сега обаче съм добре, нищо не ме боли, и се наливам с различни чайове.

Сега сестра ми ми е на гости и мнооого ми помага, чакам и баща ми другата седмица, че хич не си е работа да се скапеш зравословно и да няма никой около теб.

Влизате в ритьм значи 

Много добре ми звучиш 

"Културното" ми предложение остава валидно, когато прецениш свиркай.

Много целувки