Вероника, много си мислех за теб покрай кърменето. При мен идваха на всяко хранене да поставят бебето правилно, после и консултантка по кърменето дойде. Така ми се искаше да ти пратя някоя от тези жени за половин час само, напълно е достатъчно да ти покажат кое как става... Стискам палци за второто ти бебе да има такива услуги за теб!

Слънце, благодаря ти за комплимента! Аз четях много истории за раждане и искрено се вълнувах, и исках да запомня всичко от моето. Даже като усещах че не съм концентрирана ползвах един трик от скорошен бизнес семинар. Като стане много напрегнато дишаш, затваряш очи, но не си мислиш за екзотичен остров или красива градина, а се съсредоточаваш върху стъпалата си на пода. Или ръцете облегнати на някаква повърхност - така съзнанието ти се връща там, където трябва да е, без да се разсейва напред или назад във времето.

Баща ми е адски развълнуван, той е от онова поколение което не е бил ангажиран с гледане на бебета, той се занимаваше с мен и сестра ми като тръгнахме на градина. И сега му е супер интересно като опровергавам някои от беглите му знания с конкретни факти, примерно защо на бебетата не се дава вода и защо не могат да се разглезят ако ги носиш на ръце. Той обича когато нещата са научнообосновани

cherry_tea, KlaraFina - докато бях бременна четях истории при които се е наложило секцио и изобщо не разбирах защо жените се чувстват виновни. И през ум не ми е минавало да се самообвинявам например, че нося очила или че ми се налага да пия желязо два пъти в годината. Обаче факт е, че ми остана едно такова никакво... сега като ви разказвам обаче определено  се чувствам все по-добре. Прави сте, не само в БГ, а и в частните швейцарски клиники никой нямаше да ме чака 30 часа, а и най-важното е че сме живи и здрави.

Моят мъж е на седмото небе от раждането насам. Той и по време на бременността беше еуфоричен, но сега още повече. В началото като не можех да ставам в болницата той пое всичко освен кърменето. Сменя памперси (аз до сега съм сменила точно 2, трябва да се науча, че той тръгва на работа другата седмица), става да разхожда Макс през нощта ако той не е на кеф, за да мога да спя. Позитивните страни са безброй!
Има и негатовна обаче - когато ме затресоха първите следродилни хормони изведнъж реших, че той иска да ми вземе бебето и много сълзи пролях. От болницата ни казаха, че щом и двамата сме наясно, че става дума за хормони , а н за истински страхове значи всичко е ОК и до 6 седмици всичко ще влезе в релси. Т.е. аз знам, че той няма да ми вземе детето (то къде ли ще иде, като няма как да го храни), а и той знае, че не полудявам внезапно

Ох, сега чакам едни гости... В БГ имаме една прекрасна традиция, като се ходи при майка и новородено да се носи храна. Даже и баща ми ми прати Морени оня ден защото си помислил че ми трябва енергия
Е тук няма такава традиция и никой не се сеща, а на нас едва ни остава време да идем до магазина. Верно никой не очаква от мен да редя трапези, но идват хората и казват - само едно кафе и минерална вода. Да, ама вода имаме само чешмяна, а кафето свърши сутринта.... Хората знаят, че често правя сладкиши и сега сигурно не си дават сметка , че нямам време... И сега сме се запасили с бисквити от магазина до второ пришествие, а аз едва ме удържам да не ги почна. Невероятен глад ме гони покрай кърменето, денонощно.

И при вас ли беше така? И как си върнахте килограмите?

Извинявай, но ти имаш ли изобщо да сваляш нещо? На снимките ми се стори, че си в много добра форма. И "Да", аз огладнявах доста от кърменето, особено в началото, когато е много интензивно и се произвежда много кърма. Не съм се ограничавала особено- пиех много течности, супи, месо, зеленчуци, здравословна храна, без хляб и сладкиши. Килограмите постепенно ще изчезнат от само себе си, особено като тръгнете по разходки. Така или иначе по- бавното им сваляне е по здравословно.
Възхищавам се на вашия тати, колко много ти помага. Все повече мъже трябва да са така съпричастни.

Йоли, с такова удоволствие чета твоите разкази, че се ядосвам като видя, че свършват!
Неее, аз наистина силно се размечтах да раждам в швейцарска клиника! И без друго от години съм влюбена в тази страна! Но.... едва ли някога ще се случи да раждам там...
Хеххе, много ме развесели това с българските и швейцарските традиции за гости. Явно техните са някакво подобие на немските.  
Докато бях бременна залък едвам слагах в стомаха си. След раждането съвсем бях загубила апетит, но след седмица като ми се отвори глад за сладкоооо! Ама това е нетипично за мен! Ох, отпусках се да хапвам по вафла всеки ден... Аз имах да сваля само 2кг след раждането и те се стопиха за 2 седмици въпреки сладкото, защото е вярно това, което ти казва Наталия - покрай разходките с Макс ще се стопиш напълно, защото и аз като нея не те виждам изобщо да имаш такава нужда.
Много се радвам, че намираш време да ни разказваш за вас! Поздрави и целувки!

Ех, Йоли, като чета какво е отношението към родилката в една обикновена болница при вас и като знам какво е тук....направо нещо в мен се обръща. Колкото и пари да получават (защото неприятно отношение има и по частни клиники), не си ли обичат професията, не работят ли от сърце, няма да има такова отношение. Спаред мен не опира само до заплатите, предвид, че когато постъпват на работа, много добре знаят колко ще получават и ккаво трябва да вършат. Това си е малко типично БГ черта.

Прекрасно е в първите мигове и дни, когато бебчо дойде на бял свят, да се отдадеш на предоставената възможност, заедно с таткото да му се радвате, да му покажете, че това светло и пълно и с други хора място не е нещо лошо, че тук го обичат и му се радват, гушкат и галят. Просто за друго не се налага да мислиш. У нас, присъствието на таткото се заплаща и то цената е около 100 евро, но това само на раждането, иначе май само в частните болнци евентуално може да остане, но пак се плаща на вечер.

А относно помощта при кърмене, направо останах без думи. Направи ми впечатление как не дават АМ първите 24 часа, пък шише - избощо. Тук всички гледат как да дадат направо шише.

Има няколко теми в които направо потъвам, когато започна да ги чета и твоята е една от тях, Реджина!
Възхищавам ти се искрено!

Мерси, Аngel_Лора !

При нас какво интересно тези дни -

Макс официално кандидатства за паспорт, че да можем да пътуваме. Процедурата беше супер елементарна, само трябваше да си запазим час по интернет един ден предварително. В паспортната служба имаше кабинки за снимки, а когато гражданинът е бебе вместо седалка спускаха нещо като масичка за повиване. Сложихме човека да легне, позиционирахме главата му на определена точка и го заснеха с камера, предвидливо поставена на тавана на кабинката. Не държаха да е с отворени очи. Той спеше нахранен, защото ние преценихме, че спящо бебе е за предпочитане пред ревящо бебе в обществена институция. Направи ми впечатление, че работещите в паспортната служба бяха на не повече от 23 години, всичките, без изключение. 
Трябва по някое време да отида до нашето посолство, че да го запишем и като българче.

Nataliya, Blueberry, аз качих 17 кг по време на бременността, но все здравословни, не съм се тъпкала с боклуци. ОК, освен с козунак по Великден, но той не беше толкова много
И сега като прочетох мненията ви реших, че няма да се тегля. Ще чакам поне 2 месеца. До тогава ще гледам да се храня добре и толкова. Не се чувствам точно дебела. а обезформена. Никога не съм имала корем, и гръдната ми обиколка принципно е малка и сега ми е странно като се гледам. Онзи ден минах да си купя малко евтини дрехи, защото тези от миналото лято просто не стават в момента. И така живея в някакви йога панталони и широки ризи и чакам да се свия естествено.

Днес сутринта се престраших да си видя белега (корема ми се е свил достатъчно за да имам видимост). Вече почти седмица нищо не ме боли и вече нямам чувството че вътрешностите ми ще се изсипят докато вървя. Доста време го търсих въпросния белег, ако кожата около него не беше по-жълтеникава нямаше да го забележа - прилича на пунктирана линия колкото косъм. какво се бяха изпошашкали всички в болницата не знам, белега, та белега - аз чак се надявах да е по-голям, защото от белезите винаги излизат интересни истории

Тези дни започнах да ровя и из тестерите които ни дадоха. На изписването ни дадоха индустриални количества малки пакетчета с това и онова. От една страна явно болницата има споразумения с производителите, но от друга акушерките хич не се радваха. Те ни заръчаха да не ползваме тестерите върху бебето, а само върху себе си. Причината е, че с козметиката за деца не трябва да се експериментира. Добре било да си изберем една марка и само нея да ползваме, защото честата смяна водела до алергии. Швейцарците са побъркани на тема алергии защото постоянно се наливат с мляко и се изприщват и разкихват от нищо.

gostenka_82, и аз много се очудих как в болницата са супер стриктни относно шишетата. На тях им е ясно, че извън болницата с нищо не могат да те задължат, но на тяхна територия беше закон - само кърмене, изцеждане по изключение. Казаха ми да не давам биберон през първия месец, защото бебето можело да се обърка и да не приема после гърдите. И изобщо в болницата ме ме спряха от много покупки - бебефон (не ни трябвало, инстинкти и здрави уши се искали да си чуеш бебето), монитор за дишането (не му трябвало на бебето още електро джаджи около главата), столче за вана (показаха ни как да го държим здраво като го къпем), овлажнител за въздух (да сме отворели прозорците)...
Съгласа съм с теб, че по отношение на персонала заплатите не са единственото. Моята свекърва тук ми разправяше как, ах, ама работата на тези хора била толкова приятна, толкова радостна... Да, ама на 3 ден след раждането ходихме на преглед при педиатър. Акушерката подготвяше 5 бебета за преглед, а педиатърът ги преглеждаше едно по едно. И петте бебета ревяха сякаш ги колят! И тогава си дадох сметка, че хич не им е лесна работата на тези хора, трябва от вътре да им идва, защото си бяха съвсем спокойни предвид децибелите. Ако аз сгафя нещо на работа, в най-лошия случай, това ще доведе до загуба на много пари. Ако екипа в болницата обърка нещо, става дума за живота и здравето на бебе. Не им е толкова розова  професията със сигурност...

Йоли, много забавна ми се стори процедурата по бебешкия паспорт. Идея си нямам как е същата в БГ, но силно се съмнявам да има нещо общо с бързина и добро настроение.
По отношение на килограмите наистина е добре да не мислиш за тях. Аз също качих здравословно тегло - няма да казвам цифрата, че е по-малка от твоята -, но в родилното бях оставила 9 и се чудя къде точно, защото бебето се роди с нормално тегло (същото като на Макс) Също и коремът беше спаднал в родилно, но беше един пихтиест.... Никога не съм се стремила към коремна преса, но и никога не го бях виждала в това състояние... Липсата на разходки и ежедневната вафличка задълбочиха нещата през първите 2-3 седмици, но после... - се родих отново и аз! Вече в постоянно движение навън изобщо не мислех за сладко, а се наслаждавах максимално на разходките. Поне по моите наблюдения бях единствената майка, на която детето й не обича да стои/спи в неподвижна количка. Излизах с книжка и не успявах да прочета и страница, защото се събуждаше на втората минутка от престоя. Та навъртахме километри всеки ден, защото прекарвахме почти целите дни на въздух и в движение. Не само се стопиха оставащите килограми, но и паднах с още надолу, т.е. под теглото преди бременността. Диети не уважавам и не пазя от мнооого години, а лесно мога да напълнея само с едно щракване на пръсти. Просто при мен всичко опира до нагласа към храната, усещането за ситост и движението. Не знам защо, но имам чувството, че и при теб нещата стоят така. Просто заради нормалната безформеност след раждането имаш известна притесненост, но ще премине от само себе си! Продължавай си по старо му и постепенно ще се стегне коремът, без да се напрягаш с упражнения, а само с движение и домакинство.
Опитът ми с козметиките е такъв, какъвто казваш - спрели сме се на една марка. Веднъж пробвахме с друга, която е уж по-скъпа и по-добра, но ни повлия зле на нас и се върнахме към старото и изпитаното, което наистина ни се отразява и досега добре.
Ох, извинявай, че се увлякох в писане, но не успявам да си меря приказките.

Мила Реджина много увелкателно пишеш и ми е страшно интересно да чета как е внормалните държави 
Много болна тема ми е кърменето и аз изпитвам ужасна вина ,дано следващия път да се справя и да мога да се възползвам от сулугите на една такава акушерка като при теб 
За паспорта -еееееееех как са го измислили хората, а ние колко главоболия имахме докато оправим на Габриела  и още не съм го взела а трябва да я готов уж, защото на 9 май ще пътуваме.
Не може ли и тук да предвидят бебета, а не да ме карат да си мъча бебето на 10 дни 2 часа , после да кажат че не става и накрая дойдоха в къщи да я снимат и то с отворени очи  Българска работа 

Страхотна си просто! Докато кърмя ти чета темата и имаш моите адмирации. Ти си най-добрата майка за детето си, никога не се съмнявай в това! Съжалявам много за негативите, които си преживяла покрай секциото, предполагам, че аз бих се чувствала по подобен начин. Много плаках от разказа ти, направо с глас. Опитай се да се оттъсиш от изживяното и да си го простиш. Вината не е твоя. Най-важното е, че Макс е здраво бебе и ти си добре.
Не знам как се оправяте сами. Бедна ми е фантазията. Аз не пипам нищо вкъщи, храната ме чака сложена на масата и пак едва стигам до нея. Мъчно ми е, че няма кой да ти помогне и се възхищавам и на двама ви.
Прегръдки, мила!

Здравей мила Реджина!!! Да ви е жив и здрав Макс, много да слушка и папка, и много късмет да има в живота!!!!
Прочетох всичко написано, невероятно изживявване и много силна майка си!!! Разказа ти е много хубав, моля те прати го до някое бг списание, като "9 месеца" например, за да стигне до повече хора, които да чуят за какво става на въпрос в цивилизованите държави.
Моят белег от секциото все още се вижда, хем мина толкова много време, но въпреки това също не ми е проблем.

Реджина, много се радвам, че вече е отминало неприятното усещане от секциото. Предполагам вече сте изградили някакъв режим с Макс?
Аз също се присъединявам към Алексчето по повод разказа ти. Смятам, че би било добре повече жени в БГ да разберат как се ражда в една нормална държава, да се стремим към подобен тип стандарти, а не да се успокояваме, че в третите страни е по-зле, нали не сме на хотел, а само да родим. Да, бебчетата са най-важни, но спокойствието и положителната нагласа на майката, каквито са били създадени при теб, са много важни при едно естествено раждане. Стремежът към минимизиране стреса за родители и новородено, стремежът към естесвеност на процеса (вкл. поставянето на гърда веднага, никаква изкуствена храна, никакви шишета и пр.).
Спомням си от твоя разказ за раждането, че веднага след секциото са ти позволилил да кърмиш. Интересно ми стана, т.к. на сестра ми не й дадоха, докато не я раздвижиха. ОСвен това й даваха някакъв антибиотик. През това време бебчето, вместо да получи единствено необходимата му коластра, приемаше АМ от шише.  Докторите не позволли да кърми, заради операцията (да не вдига тежко, а такова нещо, като някой да й го подаде, да го сложи на гърдата и т.н. забрави) и заради антибиотика. И това в частна болница, където уж претендират, че се съобразяват с най-добрите практики в областта на акушерството и гинекологията, родилните процеси и следродилните грижи. И тук идва въпросът ми, как те обезболявха след опрецаията, отделно давали ли са ти някакъв антибиотик изобщо? Разликата е в това, че твоето секцио се води по спешност, а нейното планирано (пак по мед. причини, но планово).

А, да, по повод професията, лека или не ....не знам там как е, но тук, осъден лекар за лекарска грешка, небрежност и пр. няма!!! При вас са отговорни, защото знаят, че грешките се наказват, а тук....най-много да им сменят болницата.

Съжалявам, че излизам от темата на Йоли, но и аз искам да се даде гласност на тези условия, в които е раждала в Швейцария, защото са най-нармалния изискуем минимум! Тук повечето те оставят с усещането, че си родила куче, а не дете... Ние не сме дори като в третия свят!
Аз раждах в частна клиника с направо прекрасни условия, в сравнение с тези на моите близки и познати, но и там не беше толкова ок. Там задържат децата 1 ден в кувьоз, независимо от състоянието им. Та на мен ми го подадоха за целувка докато ми правеха епизиотомията и го отнесоха. Получих си го 24 часа по-късно. Преди малко пак разгледах снимките на Йоли и забелязах нещо, което досега не бях - какво има на подноса й... Еми само можем да го сънуваме, особено така аранжирано. Аз не бях яла цял ден, защото не трябвало като ще раждам и след като вече родих и ме закараха в стаята ме попитаха дали искам да ми приготвят сандвич. Не мога да ви опиша как се зарадвах и си представих колко апетитно ще го изям. Да, ама не... Ядях и плачех, защото точно като за куче беше храната. Без поднос или чиния ми подадоха с ръка две дебели, жилави филии бял хляб, зацапани с капчица лютеница и парченце сирене между тях. Не усетих вкуса на друго освен на хляба, а се борех с него дълго, защото бях изнемощяла и едвам го късах, дъвчех и преглъщах. Бях прежадняла, но не ми дадоха вода. Сутринта надникнаха да ме питат дали искам закуска и аз скокнах от радост, защото предполагах, че ще е по-добре от снощния сандвич, но не би... Донесоха ми чай в една прозрачна кутийка с капаче, а отгоре върху нея имаше една голяма тестена жилава закуска с трохички извара. Така ми ги оставиха на шкафчето, а не на поднос, не в порцелан, не като на човек. Изядох я и дотам приключих с болничното меню, защото помолих мъжа ми да ми готви и носи в кутийки. Сестрите като влизаха и възкликваха, че се храня като в ресторант. А заради комбинацията от тяхната храна и раждането получих няколкодневен запек и беше някакъв болезнен ужас после докато ... , защото и хемороид получих от раждането.
Пак се извинявам за излизането от темата. Не ми е било цел да ви занимавам със себе си, а да разкажа нещо от опита си с частна клиника в БГ, понеже видях, че става дума в темата.

п.п. В тази частна клиника не разрешиха мъжа ми да присъства на раждането, нито да влиза в родилно отделение. Свиждането ставаше на входната врата на отделението.

ellie_bellie, всъщност след всичките перипетии аз не останах с негативни спомени. Разочарование от себе си - да, но работя по въпроса . Още същата вечер се пазарих с лекарката ми и с акушерката дали следващото бебе ще се роди естествено и за мое очудване никой не го подложи на съмнение. Аз се бях стреснала, че от тук нататък нямам шанс...

Днес от болницата са ми пратили въпросник от дирекцията по контрол на качеството. Питат дали съм останала доволна от услугите предлагани покрай раждането

Алексче, благодаря ти - напоследък обмислям да си направя блог, че да имам повечко контрол върху съдържанието. Права си, трябва да се чуе че има и друг начин. Понякога просто не знаем, че има алтернатива. Майка ми, бог да я прости, ми е разказвала как при моето раждане в средата на седемдесетте, с позната акушерка, е стигнала до момента в който казала "Ох, не мога повече!".
Тогава една от акушерките и креснала да се стегне, плеснала я по бедрото и аз съм изхвърчала като тапа. Майка ми, интелигентна жена, разказваше с радост и разбиране. Тя не предполагаше, че са можели да и спестят удара, че децата не се раждат задължително с шамари.

gostenka_82, това което казваш е много интересно! Моето секцио отне точно 30 мин. Мисля, че затова имаше толкова много народ в операционната, минимум 15 души, за да стане много бързо. После в стаята за възстановяване дойдоха и двете ми акушерки и те ми сложиха бебето на гърдите. Не съм ставала, само леко ми вдигнаха леглото, така че да не съм съвсем хоризонтално легнала. Не са ми давали антибиотик, упойката ми беше перидурална, т.е. с пълна сетивност, но без болки. Всъщнот, дадоха ми малко антибиотик на 20 час след изтичане на водите, за да не се получи някаква вътрешна инфекция. Около час след операцията не мидаваха да пия вода, само ми навлажняваха устните, но бебето си лежеше върху мен. Акушерките стояха и гледаха дали всичко е наред.

В следващите 24 часа наистина не мърдах, персонала идваше да м даде бебето или мъжът ми естествено. Даваха ми дафалган за обезболяване в следващите дни, това си е парацетамол, и Оптифен (дадоха ми и за вкъщи ако ме заболи нещо). Но на другия ден веднага ме окуражиха да стана, да се изкъпя, да се разходя по коридора. Аз не исках и никой не ме е насилвал, но щом споменаха че това е най-бързата система за възстановяване и аз сама се надигнах. Наистина с всеки ден ставаше по-лесно. После ми казаха да остана докато се почувствам уверена в себе си , но също ме посъветваха да си тръгна и да си се настаня вкъщи, и само да им звънвам ако имам въпроси.

В едната нощ, в която Макс беше много гладен и ревеше, а аз нямах мляко ми дадоха въпроната спринцовка с подсладена вода. За да поеме няколко калории и да заспи, като лекарство. Мисля, че това е свързано със статута на болницата като "Насърчаваща кърменето" - това е сеертификат издаван от УНИЦЕФ. Според него всички служители трябва да са обучени как да насърчават естественото хранене и да изхвърлят бибероните.

Иначе за лекарските грешки не знам какво да кажа.. тук принципн не само контролът върху всичко е много висок, но и самоконтрола. Започва се от малките неща - да не вдигаш шум, да не паркираш където не трябва. И това се пренася с още по-голяма сила върху истински важните неща като контрола на работа (не само за лекарите). Иначе и тук стават издънки, но много рядко и после се вдига адски много шум не само около случая, но и защо се е стигнало до там и по-важното - какво правим от тук нататък че да не се повтори. В БГ точно последната част липсва, остава само шумотевицата покрай скандала. Някой да е написал как се контролират сега асансъорите в родилния дом - там където един се сгромоляса през март?

Ох, Blueberry, стана ми мъчно като прочетох твоята история!!!
Храната според мен е най-лесното да се организира! На онази снимка се вижда обяда ми след раждането - имаше и картичка от екипа а болницата с която ме поздравяваха с майчинството. Иначе напълно ти разбирам за глада, аз изпадах в дива радост като ми носеха храната. Първия ден исках и закуската в стаята, но после реших да ходя до съседната стая където беше сутрешния бюфет. Беше много уютно, с тиха музика и здравословни неща, без особен лукс.
Направих и няколко снимки, ще пробвам да кача..

С удоволствие ще чета блога ти, ако направиш разбира се. Имаш добър усет и много интересно разказваш!!! 

Сложих тук няколко снимки с храната в болницата.
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/Regina94/IMG_0795.JPG.html?action=gallery