Благодря ви много, скъпи мои!!! Моето раждане мина абсолютно наопъки по всички параграфи ! Още сме в болницата, ще останем до края на другата седмица. Като се прибера ще ви разкажа с подробности! За тези от вас които не са раждали само ще кажа  - няма страшно, не е за умиране дори и да се проточи, дори и да се стигне до операция!
Сега в болницата сме като на ученически лагер, с мъжа ми постоянно имаме някой който ни учи на нещо . Макс е прелестно и за сега управляемо бебе ! Ако не ме болеше шева така идиотски животът би бил перфектен ! Чета ви от телефона, но ще пиша повече по-късно!

Най- интересните моменто от първия ден на Макс са два - 
Първо, той повръща. Изкарах си акъла, защото и без това коластрара е малко, от какво ще живее това бебе! Оказа се, че то е пило околоплодна течност, която влиза в контакт с кърмата сега и образува гаден койтейл в коремчето му. Като бебешки махмурлук . Ще е така няколко дена и ще му мине.  
Второто е, че въпреки лесния ден , посред нощ се видяхме в чудо. 
Човекът беше сменен, дадох му кърма, но видях че е съвсем малко и токй по-скоро ме дъвче отколкото да пие. Не съм и предполагала че челюстите на бебето са като клещи, и гледам да се пазя, но... Стоплихме му креватчето с черешови възглавнички, люляхме го, пяхме на два гласа, но Макс ревеше, а аз мляко нямам достатъчно, въпреки мадажите и гадния чай с който се наливам. Към полунощ пристигна една акушерка (ангел ми се видя тая жена), усмихната и спокойна, поиска да разбере къде ни е драмата и уверено кимна като и представих теорията си.   Тя каза, че адаптирано мляко в първия ден никога не се дава, но ми даде спринцовка с глюкозен разтвор - подадох кутрето си на Макс и едновренено мушнах спринцовката в устата му. Докато смучеше пръста ми му подавах малко разтвор и чудо- веднага се кротна. Акушерката каза че чести се случвало в пъвите вечери когато млякото недостига, бебето с нуждаело само от няколко допълнителни калории за да заспи, нямало нужда от АМ. И така е заспал в един посред нощ, сега в шест е в същата позиция. Надявам се днес да тръгне още мляко обаче

Много се радвам, че писа. Надявам се стомахчето на Макс се стабилизира и е ок занапред. Хубаво е, че имаш толкова помощ около себе си. Персоналът в болницата изглеждат много човечни хора. Браво!
Раздвижиха ли те? Боли ли те от операцията?
Целувки, мила! Много ви мисля, да знаеш! 

Мила Регина, Честита радост! Нека занапред само лесни, весели и интересни моменти да споделяте с малкия Макс. Името е много красиво
Не съм от най-редовните в писането тук, но следя с интерес темите за бебчета. Всичко, което си споделила досега е доста полезно,за което ти благодаря . Радвам се, че този форум има и втори живот след сватбата и помага за толкова много обмяна на опит.

Regina94, честита ви радост!
Пожелавам ти бързо възстановяване и още повече радостни мигове около млакото човече!

Regina, ще се опитам да не те затормозявам с излишна информация, но нас на лекции в болницата ни казаха, че колкото повече бебето стой на гърдите второто денонощие, толкова повече мляко ще има четвъртото денонощие. При мен се получи точно така. Независимо дали си решила да кърмиш на поискване или под час, слагай го на гърдите ти на час-два сега в началото. Странното е, че резултатът идва чак 4-тото денонощие, но найстита е така.

Филипа също изкара три много гладни и ревливи дни в болницата, но и на нея й отказаха АМ. За това пък й мереха кръвната захар, за да следят дали има нужда от още храна.

Успех, мила. Звучиш много позитивно и спокойно. Продължавай все така.

Regina94, честито на теб и на мъжа ти!  Желая ви много щастие и късмет в живота на вас и на Макс.
Въстановявай се и се радвайте на сина си. Целувам ви и двамата и най-вече него 

И аз като KlaraFina мога да кажа че наистина звучиш страшно позитивно, и лично за мен така окуражаващо! Радвам се че сте добре и се включваш дори и от болницата!
Благодаря за полезната информацията която споделяш
 

Честит първороден син,мила Regina94!
Пожелавам му да е много здрав,да расте с безгрижно и щастливо детство и мнгого да ви радва!
На теб Regina94 скорошно възстановяване и много скоро да се оправи и стомахчето на малкия Макс,също така очакваме и негови снимчици! 
                         

Момичета, благодаря ви много за милите думи!!!!

През миналите няколко дни се пречиствам от някакви хормони и се скъсах от рев. Без никаква причина просто ми потичат сълзи от очите! И си четях вашите коментари, че да се взема в ръце

Макс загуби вчера до 10% от рожденото си тегло и предприехме военна акция по кърменето Обаче той в момента има и жълтеница, което значи че е невъзможно да го събудим, такова чудо не бях виждала! С триста зора си отваря очите и едвааам хапва. Все си мислех, че щом Филипа е изкарала няколко гладни дни, значи моето юначе ще избута някак си .

Вчера дойде и консултантката по кърмене. Изпуснах си часа по възстановителна гимнастика, обаче не съжалявам, кърменето ми е по важно. Колкото и да чете човек и филми да гледа, за кърменето си трябва консултант на място. Жената ми показа няколко хватки и млякото тръгна. Кърменето боли - не че да крещиш в агония, но дърпането по нежната кожа на ареолата просто няма как да е безболезнено. От друга страна е такова удоволствие да гледаш как бебето гълта, че смятам че ще свикна.
Вчера цедих малко , когато Макс отказа категорично да се събуди, но от болницата не дават да го храним с биберон. Подавам му спринцовка с кърма и кутрето си и той бавничко си изпива всичко. Отнема време, по-лесно е да си суче направо от източника

Снощи взех Макс да спи при мене, че никак не беше спокоен в креатчето. Не знам до колко е възпитателно, но на мен ми се отрази супер, няма вече сълзи

Сега съм малко притеснена, защото след 20 мин ще го вземат за теглене. Трябва да е поне на същото тегло както вчера, иначе много кофти...Стискайте палци!!!!
Не съм забравила че трябва да ви разкажа за раждането, пдреждам си историята в главата за сега.

Тук има няколко снимки
http://www.facebook.com/album.php?aid=202885&id=659564133&l=5cb5e66887

Както вече казах, Макс е прекрасен малък ангел... Много ми харесва снимката с теб - бебчо спи блаженно до теб, а ти супер нахилена, готова за борба с огромните порции (сякаш си 20 кг и с тия превръзки... направо изглеждаш страшно).
Много ми е познато това, което разказваш. Нас ни задържаха по-дълго в болницата, точно, защото Филипа не наддаваше. Беше супер тъжно, когато изписаха всички бебета, родени заедно с нея, и само ние си останахме  Вкъщи, обаче, нещата много бързо се оправиха и като започна да наддава това дете  Дано и при вас е така.
Много е хубаво, че си взела Макс да спи при теб. Филипа, също спеше при мен в болницата... това са едни от най-хубавите ми спомени 

Взимат ли някакви мерки за жълтеницата на Макс, или тя не е толкова тежка?

Много позитивни снимки  Такива сте сладури! Няколко пъти ги гледах вече!

Надявам се скоро да се възстановиш и да се кърмите нормално.

Чакам разказа с нетърпение

Много мили снимки! След месеци като ги гледаш отново, в глава ти ще се връщат същите чувства на умиление и щастие. Това са едни от най-ценните и чисти спомени... 

Стискам палци за мерките и теглилките. Сигурно всичко ще е наред. 

Ох, много е сладък Макс Да го намачкаш и нацелуваш много  А и ти  изглеждаш прекрасно - толкова спокойна, усмихната и щастлива  Надявам се скоро да почнете да папкате нормално и по-бързо да се прибирате вкъщи