Мила Йоли, колко неща са се случили тук, докато мен ме е нямало! Радвам се, че всичко спада към добрите новини. Ежедневието ви звучи повече от забавно и дълбоко познато. Е, не за частта с "О, бейби, бейби", хахах! Много яко!
Честито ви първо месече (с половин месец закъснение)! Да порасне още по-голям юнак! А мерките ви са повече от страхотни! Браво на всеотдайната мама!
Относно гостите - уверявам те, липсва ми и до ден днешен чувството на вина, че не ми е до някой, когато касае нашето спокойствие с детето. Още от самото начало се сдобих с усещането, че другите трябва да се съобразяват кога на нас ни е удобно, а не обратното. Не че всички го правеха, но пък аз изведнъж се превърнах в лош домакин. Никакво предразполагане, никакви почерпки, че даже и създавах хаос вкъщи специално като поздрав за хората, които търсеха къде съм пропуснала да почистя някоя паяжина.
По въпросите и аз да се включа по реда си. Сигурно ще стане дълго, но са се натрупали.
Нашето кърмене протичаше от 3 мин до максимум половин час, защото първите седмици бързо го унасяше за сън, а после пък се насукваше за отрицателно време. Дългите кърмения сме ги прекарвали в леглото, защото исках да използвам повода за почивка. И аз като теб не съм се възползвала от станалата ми досадна реплика "Майката трябва да спи, докато детето й спи." Стана ми досадна, защото свекърва ми я повтаря милион пъти, а тъкмо тя ми пречеше на съня толкова много пъти. Да не говорим, че е много по-гадно да се унесеш в сън и детето да те събуди, когато ти е най-сладко. А с това да кажа и за режима, че моето никога не е имало такъв. Режим не, но естествен ритъм си има, вероятно като всяко бебе, и аз него си следвам. Опитах, но ми се виждаше абсурдно и трудно да го вкарам в режим. Браво на който го може! Аз не мога да повярвам, че съществуват деца-роботи - вероятно, защото и аз не съм. Дори децата с режим не мисля, че го следват стриктно. А иначе детето си следва естествен ритъм, макар и променлив, който ми позволява да знам ориентировъчно кога какво следва. С отбиването се свършиха и нощните кърмения, защото след годинката бяха просто навик да усети гърдата ми 1-2 пъти нощем. То и кърмене не можеше да се нарече, защото го унасяше за секунди.

Относно храните - Майчето ми е взела думите. Аз нито веднъж не съм се замислила дали да ям или не нещо, което ми се е прияло, или което ще ме спаси от глад. Никога не съм изпитвала угризения и никога не бих се съгласила, че има връзка с коликите на детето. Ако беше така, щеше да се случва и след като изчезнаха, когато беше на месец и половина. И все пак, всичко е индивидуално, но не заради нещо, което се счита за правилно, а защото детето само си показва. Угризения не съм имала и в случаите, когато върша нещо докато кърмя, защото не ми е било практика, а само в отделни моменти. Все едно да се обвинявам, че спя, докато той суче. (Е, вече не суче. )
Не съм го оставяла да плаче, заради авторите на книги, но вероятно знаят по-добре как да си гледат цецата. Странното е, че някои дори нямат такива. Аз съм следвала интуицията си и, слава Богу, досега не ме е лъгала. Дано и занапред, че вероятно няма да понеса да страда детето от моята глупост. И все пак предпочитам аз да сглупя за нещо, отколкото да позволя да страда заради нечия друга глупост. И за плачовете следвам вътрешния си глас. Примерно: Оставям го да плаче, когато падне (около и след прохождането), защото го бях усетила, че започна да търси съчувствие и за леко тупване. А да го видиш сега как се удря и не плаче! Оглежда се да види дали някой е забелязал - а ние се правим, че не сме -, става и продължава напред. Някой път и поплаква, но не го утешаваме и преминава съвсем бързо. А иначе какви големи драми правеше преди това, когато му се впечатлявахме. Но за плачовете от друг характер не съм се и замисляла дали да го гушна и да му помогна, ако знам как. Ако не мога да му помогна - има и такива случаи-, го оставям да се нареве, защото приемам, че няма и да му навреди. Редки са тези случаи, но то и ние възрастните понякога плачем без да знаем защо. А те, дори и да знаят, не сме екстрасенси да усещаме всичко на 100%. С "две" думи - не се обвинявай за нищо, от което видимо детето не е пострадало по твоя вина! Хубаво е да сме им отдадени, но за тях е полезно и да сме малко егоисти, защото с времето ще ни превърнат в свои роби. Аз бавно, но славно си увеличавам егоизма (в разумни граници мисля), защото вярвам, че другото е мечешка услуга. Децата, на които им се угажда за всичко, забравят, че и родителите, и другите около тях са хора с нужди. Говоря по принцип, не ме разбирай да си зарежеш детето, особено в тази нулева възраст. Осезаемо около годинката при нас започнах да не удовлетворявам всичките му "нужди". Просто тогава усетих, че проявява характер, а не повик от естествена нужда.
СПИРАМ, ЧЕ ПРЕКАЛИХ!!!
Макс е мнооооооого сладък!!! Излишно е да казвам, че една снимка не ми стига! Целувки за душичката и силна прегръдка за неговата изключителна майка!

Първо искам да ви багодаря, че четете и че пишете дълго, а не само по два реда. Ама наистина се радвам

Отдавна не съм писала, сега ще наваксам

Ние бяхме на пътешествие, цял уикенд.

Има много писано по въпроса кога едно бебе е достатъчно голямо за да пътува.
Както всичко останало и този въпрос зависи от конкретната ситуация. Макс отиде на първото си сериозно пътуване на шест седмици, във Франция като гост на една много важна сватба. Педиатърът нямаше нищо против.
А и нали има паспорт!

Честно казано, приключението не е за хора със слаби нерви, но накрая си струваше заради оптита.

За начало, той изобщо не заспа в столчето както наивно си мислех. Търпя точо един час след тръгването и след това се разрева, дърпаше се наляво надясно  да си смени позата безуспешно, изпоти се, зачерви се и ни накара да спрем насред една нива в дъжда и да го успокояваме. Това се повтори още два пъти, после трябваше да го нахраня в поза претцел

http://www.istockphoto.com/file_thumbview_approve/3865030/2/istockphoto_3865030-soft-pretzel-on-white.jpg

от което още ме болят ръцете. И после влязохме в задръстване. Петъчно задръстване, 80 км преди целта, което удължи пътя ни с още един час и ни направи живота ад. Трима възрастни седяхма абсолютно безсилни пред Човека Глас който се опитваше да събори Алпите с децибелите си. Такова нещо не може да се опише.

Когато най-сетне стигнахме до хотела и тримата възрасти бяхме капнали от умора, аз бях и гладна и раздразнителна. Дадох на баща ми грешния ключ за стаята и после му се карах, че не може да си отключи. Те с мъжа ми пък настояваха, че бебето е нервно защото аз съм била нервна. Вечеряхме мизерно каквото беше останало в хотелския ресторант и се отправихме да спим.

Муа-ха-хааа... Де да беше така лесно.

В стаята бяхме поръчали бебшко легло. Получихме най-обикновено голямо допълнително легло в което можеше да легне възрастен, но беше неадекватно за нашия 55 сантиметров човек. Казах си, карай, ще спи при нас, нали като плаче нощем се успокоява като го вземем.
Мислех си как ще се кротне ангелски след дългия път и ще се гушкаме блажено до сутринта.

Пълни глупости.

Никой от нас не можа да спи защото се притеснявахме да не го задушим със завивките. Макси се въртя и скимтя по онзи начин, от който няма как да заспиш защото може ей сега да избухне в плач. После рева до умаломощение, а аз в стремежа си да го успокоя  го кърмих на всеки час час и нещо, той се унасяше за 15 мин и после пак ревваше. Носихме го на ръце. Завивахме го с магическото одеало, което обикновено го усмирява (по д-р Карп). По едно време установихме, че имаме 64 нови памперса в колата и само един в чантата в стаята.
На сутринта бяхме вампирясали от умора, болеше ме глава, виеше ми се свят, а гърдите ми - фигуративно казано - бяха морави от смукане.
Режимът, моето постижение за последните седмици (и тема за друг разговор) отиде на кино ей така!

9

Добре че сватбата беше много позитивно събитие, че някак си доживяхме до следобед.

Макс спа почти през цялото време, в будните си моменти гледаше мрачно и не искаше да комуникира с никого.
След церемонията, след като ометох повечето ордьоври и бавно преглъщах шампанско на следобедното слънце си дадох сметка, че няма как, ще пропуснем вечерния купон, ще пропуснем туристическата обиколка която планирах за баща ми и въобще бебето има нужда от спокойна вечер иначе ще ни сдъвче и ще ни изплюе така да се каже.

И от тук нататък всичко се оправи.

Нахраних го по график.
Баща му го приспа като му пусна Ролан Гарос по телевизията (в къщи нямаме телевизор и явно новия тип равен шум го успокои).
Сложихме го в количката и отидохме на дълга разходка из един от проектите на  Ренцо Пиано (любим мой архитект)- нещо, което винаги успява да ме ентусиазира и релаксира. След вечеря човека се размърда, пак беше нарханен по график и ... спа 6 часа не-пре-къс-на-то, което си е живо доказателство, че Бог съществува.
Навръщане спа почти непрекъснато или шашнато следеше сенките шарещи по седалките.

В заключение -

Пътешествието с малко бебе си е смела постъпка, както впечатлено ми казаха двойка американци в асансьора на хотела. Също така си е и приключение, от което не е нужно да се отказваш стига да помниш , че пътуване от 3.5 часа може лесно да стане 5 часово по независещи от теб обстоятелства.
Другият път, а друг път ще има, няма да вземам всичките му дрехи, наистина няма смисъл.
Ще настоявам за истинско бебешко креватче, а ако нямат ще го оставя да спи в количката - както направихме втората вечер.
Каквото и да става, след 18ч ще му осигуря пълно спокойствие, много храна, тишина и минимум хора и светлина, за да се настрои за спане, а не за купон.
За моя най-голяма радост в тоалетните на всички бензиностанции по пътя имаше  маси за преобуване на бебета - и в женската и в мъжката.
Мъжът ми и баща ми взеха задачата много присърце, според тях това явно е нова практика, но хората бързо я възприемат, нали  двамата родители са еднакво родители/.
Кърмих къде ли не, основно по общствени места и никой не изглеждаше впечатлен или възмутен, даже доста баби кимаха одобрително.

В крайна сметка, всичко, което не ни убива ни прави по-силни

През юни му готвим още едно пътуване

Пак съм възхитена от подвизите ви! Макс ще стане голям сватбар. Наистина тези трудни неща ни правят по-силни. За мен всяко ходене на педиатър е голямо пътешествие, защото ни отнема 1 час да отидем и повече от час да се върнем и трябва да я накърмя поне веднъж някъде навън или в колата, което е супер неудобно заради липсата на възглавници.
Как растете иначе? Сподели какво ново прави Макс.
Целувки от нас, непрекъснато ви мисля 

Надявам се скоро да организирате на Макси и едно пътуване до БГ, че и аз да му се порадвам 
Подкрепям Ели в молбата за разказче за новите номерца и ежедневието на наследника

Regina опитвам се да наваскам с написаното от теб тия дни но сега щателно изчетох всичко около първото ви пътуване  и понеже нали и ние минахме през това горе-долу на същата възраст те разбирам въпреки че при нас мога да кажа всичко мина добре но за сметка на това адаптацията на Габриела тук беше кошмарна 
След седмица-две и буквано след дни ще забележиш коренна промяна у Макс положителна , нервите ще намалеят и всичко ще се подреди.
Обичам да ти чета постовете, ти си един прекрасен човек 
Какво стана с идеята за блога? Сега знам че нямаш време за това, но имаш ли намерението 

Ели, кърменето без възглавници и за мен е като двоен аксел! Обаче няма как, иначе ще съм по цял ден вкъщи. Кърмила съм вече в двора на църква, в двора на ферма, пред един замък... На въпросната сватба се запознавах даже с хора докато кърмех - подавам ръка, усмихвам се и гледам да не мисля, че гърдите ми се ветреят пред хора, които не съм виждала до сега
Ели, вие колко често сте на педиатър? Един час си е доста път с такъв дребосък!

Слънце, ние сме във Варна в края на юли, ще се обадим.

Вероника, и аз забелязвам това с адаптацията. На едно бебе като му се смени ритъма или обстановката и настава голяма драма... А аз не съм забравила за блога. Опасявам се че много неща ще повторя от това което вече съм писала тук, но роднините ми искат и те да научат подробностите които на вас са ви известни

Моето човече иначе много расте. Вдига си главата, според сестра ми бил като костенурка . Все по-често се усмихва, което предизвиква възторжени викове у всички възрастни около него. В началото си беше рефлекс, но сега ми се искам да вярвам че наистина ни разпознава. По миналата седмица почти случайно влезе в ритъма на онази книга на Джина Форд за която бяхмв говорили. Просто една сутрин се събуди преди седем, нахраних го и реших да пробвам какво ще излече ако следвам предписанията на Джина, а не обичайното хранене през 3 часа. Бях много неуверене и следобеда вече се ядосвах, че си развалих три часовия 6-9-12 и т.н. режим. Според Джина 7-10.30-14.30-17-18-22;30 е оптимално. Не следвах всичките и свети, някои са наистина налудничави като например да контролирам колко дълго спи и винаги да спи в тъмна стая. Но, за мое най-огромно удивление, тъй както не вярвах, след режима на Джина Макс се събужда само веднъж нощем, чде 30 мин и моментално заспива пак. За сравнение - преди се будеше 3 пъти и след всако кърмене изискваше обиколки на апартамента и дискусии. Което всъщност ме довършва от безсъние.

И така блажено си живяхме до вчера.

Вчера! Мнооого беше ревлив. Нахраних го. Реве. Пак го нахраних, Никаква промяна. И така цяла сутрин. Реших че му се спи и го изведхме с баща ми на разодка - 2 часа не млъкна, съдра се от рев. Пях, люлях го и усещах как ми идва нанагорно. В изблик на гняв му казах, че ще го сложа в една кошница надолу по реката барабар с двете му националности, който го иска да го вземе. ПОсле ужасно се засрамих зашото майките не говорят така, на моята майка бог да я прости, щеше да и се изправи косата.
По едно време пак го кърмих на брега на въпросната река и сълзи ми тчаха от очите от умора и разочарование. Баща ми горкия беше абсолютно безпомощен до мен.

И така прибрахме се вкъщи, отворих си книгата и какво да видя - да , 6 седмицам пик на растежа, бебето яде за трима. Поотдъхнах си, знчи не съм  чак такава скапана майка и звъннах да мъжа ми да купи една кутия АМ за всеки случай. Не исках да уморя Макси от глад посред нощ , а и една приятелка тук ми беше казала как дава 10 мл АМ вечер и дъщеря и спи като пън. Освен това не можех да издържа още рев за тоя ден. Връша се  Марсел от аптеката с празни ръце - аптекарката отказала да му продаде АМ!

Обяснил той какво що,  и тя му казала че да се даде АМ на естествени захраненто 6 седмично бебе си е престъпление в която тя не иска да участва. Обяснила му че е нормално, че млякото ще му стигне и че няма да реве вече и да ме поздрави и да гледа да се храня здраво и да пия чай.

Това ме ободри някак и си казах айде, тая вечер ще я изкарам на мускули. Обче аптекарката се оказа права. Аз заспах много рано, събудих се по едно време и видях че Макси спи при нас, но той си спа цяла нощ. Супер направо!  Днес го храних двойно повече и имаше мир. Чакам сега да му поотмине тоя преждевременен пубертет, че наистина ми изкара душата. И поръчах помпа. Явно че няма да мина без нея.

Ох, сега ще пробвам да поспя, но као се сетя нещо ново пак ще ви пиша....

Йо, ние не сме толкова често на педиатър, ходихме след изписването, 1 седмица след това да се провери наддаването и трябваше следващото ходене да е на 2 месеца, но аз се бях притеснила с коликите и повръщането на Евелин и ходихме допълнително веднъж. Оттук нататък сме на 2 месеца, на 4, на 6, 9, година и след това годишно (ако не се бъркам мисля такъв беше графикът). Около нас на минути пеша има доста педиатри, но аз избрах този по ред съображения и сега ще си търпя последствията.

Леле, като те слушам, да се приготвям какво ме очаква. Ние ставаме все по-зле с плаченето и очаквам следващата прословута 6-та седмица да е най-зле и от гледна точка на коликите и от тази на скоковете в растежа. Направо съм възхитена от аптекарката, която е случил Марсел. Тя естествено е била абсолютно права да не му продаде АМ. Аз четох, че най-много бебета точно по тази причина се отбиват около 40-тия ден поради скокове в растежа. Не знам доколко е вярно, но изглежда достоверна причина. Най-важното е, да чувстваш увереност, че имаш достатъчно мляко и това е така, бъди сигурна. Всичко е измислено от природата. Аз мисля, че в 4-та седмица Евелин ме подложи на нещо подобно и щях да издивея, бях готова да и давам кърма от запасите в камерата, защото изглеждаше все едно нямам достатъчно мляко да я нахраня, но удържах и всичко се оправи. В крайна сметка тя не остана гладна. Тук е коренно различно - още от болницата ми дадоха кашонче с формула, което си взех за вкъщи за всеки случай. А вчера по пощата получих от същата формула голяма рекламна кутия, изпратена направо от производителя  . Надявам се никога не ми се налага да я ползвам. Засега имам достатъчно кърма във фризера. Добре е, че си решила да вземеш помпа. Аз не мога да приживея без нея както тръгнах да поработвам. Използвам да изпомпам също ако Евелин реши да яде малко и са ми напрегнати гърдите и така доста мляко събирам. Закон ми е след сутрешно хранене да изцедя каквото е останало и тогава е най-много.

Колкото до укротяването на Макс и реакцията ти, аз изпадам в подобни настроения също. Но при мен е майка ми и като се изнервя, тя я взима да я успокоява, да и пее и говори глупости, а при теб няма кой да то направи това и ти е още по-трудно.

Искам да те питам за режима, който правиш - как точно го постигаш. Ако той примерно не се е събудил, ти го будиш и му тикаш гърдата ли? А ако се събуди по-рано и е гладен, какво го правиш?

Много прегърдки и положителни мисли от мен! Благодаря ти, че отдели време да споделиш  

Ели, режима ми е модифицирана версия на оригиналната Джина Форд.

Часовете за хранене са (плюс-минус 10 мин):
07:00
10:30
14:20
17:00
19:00
22:30
и ако не се събуди посред нощ го храня пак чак в 07;00

В тези часове трябва да е напълно буден. Обикновено му сменям памперса за да се събуди напълно, иначе заспива на средата на храненето.
Храня го 25-30 мин на гърда, той никога не отказва.
След 23:00 не сменям памперси, само ако изплаче го храня (той дори не си отваря очите) и после го слагам веднага в креватчето, не протестира. Нямам никакво обяснение защо режима действа безотказно за сега с изключение на двата инцидента - във Франция и при пика на растежа. Принципът е, че ако бебето поеме достатъчно храна през деня ще спи по спокойно , а и лактацията се стимулира за дневните часове, а нощта е за възстановяване.
Хубавото на тази система е, че дори и нещо да се обърка на следващия ден просто продължаваш да следваш режима, пак от 07:00 до 22:30...
Трудно е да събудиш спящо бебе, но винаги си напомням, че ако не го направя ще ставаме посред нощ със сигурност.

Не е лесно, но е интересно

Направо не мога да повярвам, че са ви дали АМ още от болницата. Тук принципно хората са побъркани на тема "натурално", не само за кърменето, а и за куп други неща и дават як отпор ако нещо им се види изкуствено...

Днес се видях с една позната от курса за беменност, финландка. Свръх спокойна жена на 35, работи в Червения Кръст и работата и е включвала преговори с бунтовници в Чечня и доставки на хуманитарна помощ в Дарфур под прицела на Калашников. Днес плачеше беззвучно с три седмичната си дъщеря на ръце (здраво, хубаво бебе) и повтаряше "Това е е лесно, не е лесно..." С други думи, на никого не му е лесно

Сутринта за малко съм си изтървала доставката на помпата (бяхме на разходка) и сега ще я донесат чак в понеделник.
Ти как успяваш и да кърмиш и да цедиш?
Ей, дано да си доволна от педиатъра! И нашия е с такава цикличност, но е само на 10 мин от къщи

Много ми се пише, но нямам време, че отивам на бар с група на живо 
Стигнах до ревливите периоди само и ти пускам това, аз съм го пускала и в други теми, но тук да ти е удобно - Как да превърнете 8-те “ревливи периода” на бебето в магически крачки напред

ina_lemon, това е адски ценно!
Мерси 

Regina94, как сте с Макс?Малкото ти юначе е вече е на 2 месеца и половина почти 
Виждам ,че не си писала от давна,а ми е интересно какво се случва с вас 

Ама и на мен ми залипсвахтее -защо не пишеш Реджинааа?
Айде разкажи как сте с Макс 

Оооох, така ми стана мило, че не сте ме забравили, Вероника и Мацинка !!!

Аз следвам режима, който бях описала по-горе, в резултат на което съм по-заета от колкото като ходех на работа. Ставам в 6 лягам, не, по-скоро падам в леглото вечер към 22. А и тука е такъв пек от няколко седмици, не се диша.

Минахм втората контрола при педиатъра, но човечето не беше наддало толкова, колкото първия месец. Все още е в рамките на нормалното, но аз се попритесних и затова го юрнах днес на консултация. Май ви споменах , тук има безплатни консултации за родители. Жената не беше лекар, просто специалист по бебета и ми вдъхна много кураж за кърменето и за всичко. Макс е 5.11кг, 59 см, в нормалните граници, малко слабичък, но било нормално ако родителите са били слаби бебета.
Каза ми също да се поинтересувам защото някои здравни каси плащат еднократна сума на кърмещите майки като бонус. Това мн добре е измислено, защото кърмените бебета боледуват по -малко, следователно касата е на сметка.

Иначе на втората контрола при педиатър го ваксинирахме против хепатит Б, дифтерит, полио, хемофилия и пневмококи. Всички ваксини са по желание, дадоха ни един куп документи да изчетем преди да се съгласим. Тези ваксини са препоръчани от здравното министерство, така че човека получи всичките. Почти не плака, но вечерта, 3-4 часа след ваксинацията много пищя и трябваше да му дадем малко парацетамол. След парацетамола спа като къпан цяла нощ.

Пускам ви малко снимки с коментар какво правим през последните месеци.