Мили момичета, благодарим ви с беболинка за прекрасните думи и затова, че ни стискате палци!

Ние сме добре, ама тъкмо се бях похвалила, че болките в краката, гърба, кръста и тазовите кости бяха поизчезнали и от вчера пак ме почнаха, едва вървя на моменти, ама нищо, това да са кахърите
Fenix , както винаги си супер свежичка - много ме развесели с това за водата, хихи.
hukuta , радвам се, че ти действа весело нашата темичка. Ама големи сме писателки, нали? Особено аз
Алексче , аз точно днес бях решила да отида на църква, без да знам, че днес е такъв хубав християнски празник и малко преди да тръгна одеве, надникнах тук и прочетох какво си ми написала и много се зарадвах, че намерението ми да отида (защото вчера щях да ходя, ама не отидох) съвпадна с този празник. Помолих се на Света Богородица всичко да мине успешно, запалих и една свещичка за всички съфорумки, които като мен вече са в очакване и техните бебчета, както и за тези, за които тези моменти тепърва предстоят.
На бебка нещо не й се излиза все още, което, честно да си призная, леко взе да ме притеснява, защото от многото прогнози, че върви напред и ще се роди по-рано, съвсем по друг начин се бях настроила и вече доста време съм постоянно в очакване, а нищо не се случва. А и нали вече повече от месец имам доста силни болезнени контракции, мислех, че това също е признак, ама те - точно обратното, намаляха от 2-3 дни. Нито чистенето, нито либоффта

помагат

, за разходки твърде ме болят краката, май само чистене на прозорци и хора не съм пробвала (последното Алексчето помня, че го пробва, като чакаше Крис да се появи на бял свят).

Единствено ми се случва нощем да се будя от болка в корема, ама е едно като много силно стягане, сякаш ще ми идва, ама по-кофти усещане.
В събота обаче толкова силни си бяха контракциите и чести, че си викам, сигурно се започва. Ама не - намаляха в следващите дни и това е, даже са доста по-леки, отколкото преди седмица-две.
И затова реших вече да не си правя оглушки и да отивам утре в болницата, че ще ми е по-спокойно така.
Заминаваме утре сутринта за Сливен, където живот и здраве ще се "паркирам" в Окръжна болница (освен, ако тази вечер не се случи нещо, но като гледам няма изгледи) и ще чакам вече появата на бебка в болнична обстановка. Колкото и да ми се искаше, раждането да тръгне вкъщи и в болницата да отида направо за раждане, ама нищо - поне ще съм под наблюдение, че с наближаването на термина няма да е излишно. Пък и моята лекарка в Бургас после ще има да повтаря, че ме е предупредила, ако недай си Боже се случи нещо. Затова няма какво да го мисля повече- утре сутринта потегляме.
